« обратно към: Материя медика

25 януари 2012

Carcinosinum (15T)

Tinus Smits

 

 

Carcinosinum

Липса на увереност

Свързване с  вътрешната сила

Рак - едно по-дълбоко разбиране за болестта

 

 

 

Въведение

От много години Carcinosinum има специално място в моята практика и винаги съм търсел по-дълбоко разбиране за същността на лекарството. Постепенно то разкри тайните си пред мен и аз почувствах необходимост да публикувам своето разбиране и опит с този нозод, още повече след като Carcinosinum стана част от един съвсем нов метод на лечение - а имено с разкриване на универсалните пластове.

Субстанция

До скоро  мислех, че Carcinosinum който се използва навсякъде по света е един и същ. Този, който аз използвах е от Dolisos в Холандия, който е същия като този на Nelson от Лондон и е направен от поне 15 вида тумори. Колеги, които присъстваха на мои семинари в миналото и се опитаха след това да приложат моя начин на лекуване, ми съобщиха, че не са получили същите резултати, прилагайки Carcinosinum и не са виждали толкова често подлежащия слой  (най-честно на Saccharum officinale) след продължителното лечение с този нозод. Един колега от САЩ дори ми писа „Може би имате умението да пречупвате лечението през своите разбирания, защото нашите резултати с Carcinosinum не са толкова добри както вашите.”

Това изказване беше много подкопаващо за моето его и аз потърсих обяснение, което открих само две години по-късно: качеството на техния Carcinosinum не беше като на този, който аз използвах. Направеният от само един тумор, този от млечната жлеза, със сигурност не е достатъчно универсален за да  премахне целия карцинозинов слой и не е възможно да се премине към следващия слой. В много случаи този Карцинозин /от един тумор/ ще даде само частични резултати и то за кратко време. Това се е получило и при моите колеги от САЩ, когато са опитали това което съм им казал.

Carcinosinum на Nelson е направен от следните различни карциноми: Carcinoma Adeno (stomach), Carcinoma Papillary (colon), Carcinoma Papillary (ovary), Carcinoma Papillary (uterus), Carcinoma (bowel), Carcinoma Co. (bowel), Carcinoma Co. (K) -(K е комбинация от карциноми доставяни от Koch Light)-  Carcinoma Scirrhus (mamma), Carcinoma Scirrhus (stomach), Carcinoma Squamous (pulm).

(източник: A. Nelson & Co Ltd, London).

Едно проучване по този въпрос ми поднесе информацията, че има Carcinosinums направен от 58 различни тумора (източник Stauffen, Germany) и от само един тумор.

Ето следният списък:

Holland: Dolisos 15
VSM 58
Belgium: Homeoden 1
UNDA 48
Dolisos 15
Germany: Stauffen 58, с изключение на тумор на червата
DHU 17
France: Dolisos Забранен!
Boiron Забранен!
Switzerland: Dolisos 15
Schmidt-Nagel 12
USA: Boiron 1
Dolisos 1

Това означава, че хомеопатите по цял свят дискутират съвсем различни лекарства, когато говорят за Карцинозин. Трябва да е ясно, че Carcinosinum от един тумор е съвсем различен от тези, направени от 15 или 48 тумора. Аз предлагам тези Carcinosinum, направени от 1 тумор да бъдат наречени на тумора от който са направени, например Carcinoma mamma, Carcinoma rectum. Само лекарство, направено от различни тумори може да бъде наречено Carcinosinum, следвано от число показващо броя на туморите –  например Carcinosinum (15T).

Смесването на няколко тумора според мен е важно, защото го прави универаслно лекарство, приложимо в по-голям спектър. Това е и причината поради която приготвих  Lac Maternum от 10 мостри на майчино мляко.

История

Да проследим назад във времето как е се е появило лекарството Carcinosinum, като едно ново средство през 20 век. Първата стъпка е направена от  William Boericke, J.H.Clarke и J.H.Compton Burnett в началото на 20-ти век и вниманието към него е възобновено отново чрез Dr. D.M. Foubister от Англия през 50-те години. Неговият опит произтича главно от  използването на това лекарство в своята практика, без да е правил пълно доказване. Произхода на лекарството, което е ползвал все още не е известен. Цитирам от статия, публикувана през октомври 1982 от Dr. Dorothy J. Cooper в  British homoeopathic Journal

„Произход и история на CARCINOSIN’

Първо трябва да  идентифицираме субстанцията, предмет на дискусията. Използваният от Dr. Foubister и Dr. Templeton в клиничната практика Carcinosin e оригинално приготвения,  източникът на който е неизвестен. Той беше закупен от САЩ и вероятно е приготвен от епител от гърдата.

И тогава няколко различи хомеопати публикуваха своя опит или проведоха доказвания. Бавно броят на симптомите нарастна, но дълбоко разрибане за Carcinosinum не се получи.

Jonathan Shore в 'Journal на American Institute of Homoeopathy’, том 82, номер 4, December 1989, казва:

Carcinosinum: заключение след изучаване  на случаи"

Не мога да кажа, че съм идентифицирал някаква основна нишка, около която да изкристализира цялата картинка, основното, което различава това лекарство от всички останали е идеята да си затрупан, смазан - нещо което виждаме при Calcarea. Желанията и отвръщенията са първото нещо което навежда лекуващия за 'Carcinosinum, дифузността на  Phosphorus или малодушието на Lycopodium” и т.н.

Но ако ние познаваме есенцията на лекарството, желанията и отвръщенията стават много по-малко значими и не са толкова сериозна основа за назначаваенто на този нозод. Затова аз запазих само „желанието за шоколад” като  по-ценен симптом в синтеза от ключови фрази.

Да се върнем към Основното

Проблемът с това лекарство е, поне според моя опит, че много хомеопати са добавили симптоми, които не са надеждни. В продължение на много години аз проверявах валидността им с голяма прецизност и ми стана ясно върху кои симптоми да се фокусирам и кои следва да бъдат премахнати от картинката на  лекарството, за да има по-надеждна и практична картина, въз основа на която да предписвам. Изглежда е много трудно, след като веднъж симптом е добавен в ММ, да бъде махнат от там, дори когато се окаже че се базира на грешка. И така започнах да изваждам симптомите, които според мен нямат принос към идеята за Carcinosinum и да добавям някои други, които изглеждаха важни за мен по отношение същността на лекарството.

Страховете на Carcinosinum са добър пример за това. Най-важните са: FEAR of cancer; fear in a crowd; fear in narrow places; fear in high places; fear of spiders, mice, snakes; fear of failure in examinations; fear of failure; fear of thunderstorms   За това премахнах fear of dogs, fear of the dark, fear of frogs. Това не означава, че пациентът, който има нужда от Carcinosinum не може да има тези страхове, но веднъж след като разберем същността на лекарството и ние видим тази картина в пациента, това е важното, а страхът му от кучета например или от тъмнината не са надеждни симптоми за предписание.

Затова тези симптоми трябва да бъдат извадени от ММ, за да може да стане ясна истинската картина. Когато същността на дадено лекарство не е ясна, тогава ние сме задължени да събираме всякакви симптоми които идват от доказвания или от случаи и това прави картинката още по-объркана. Ако е ясна основната идея на лекарството, тогава е възможно да построим цялостна картинка в зависимост от тази същност. Това се опитвам да направя сега.

СЪЩНОСТТА: Слабо Его и неговите механизми за компенсация.

За да открием същността на Carcinosinum ние трябва да разберем основните проблеми на човек с рак и какво всъщност е тумор, защото Carcinosinum е направен от материализиран раков проблем. Раково болният пациент позволява на клетки, които не са негови, да растат в неговото тяло, без да се активира неговият механизъм за защита, достатъчен за да ги унищожи. Туморът е чужда същина, която не го уважава и накрая го разрушава, без да зачита структури като кръвоносни съдове, мускули, лимфни възли. Тя се разширява като престъпва всяка структура, всяка граница. Ние много лесно можем да разберем какво се случва,  когато сравним пациентът с държава, която има граници и армия която да защитава интегритета си като страна.

Ако вражески войник прескочи границата и се установи вътре в държавата и армията не е добре обучена за да задържи врага, да го вкара в затвора или да го убие, врагът ще викне своите приятели и други войници ще преминат границата и ще се установят. Тяхната база ще става все по-силна. Без всякакво уважение към местните, те ще разрушат всичко около тях, което не е в тяхно предимство и ще вземат цялата храна, която е била предназначена за местните хора. Те ще пратят войници и в други краища на страната /метастази/, за да вземат цялата сила на държавата. Единствената възможност на държавата остава  в това да поиска помощ от други страни, за да и помогнат и да атакуват врага с тежки оръжия /операции, радиация, химиотерапия/. Но такава масивна борба много отслабва страната и крайния резултат не е ясен.

На клетъчно ниво протича същия процес. Мембраната на клетките е нестабилна и слаба и клетката приема токсини, не и е възможно да запази своята целокупност. Тези отрови развалят нормалното и функциониране, създавайки анархия и отчуждавайки я от своята същност. Но целият процес е започнал отдавна на емоционално/ментално ниво.

Пациентът, който е взел Carcinosinum усеща нарастване на самоувереността и той започва да слуша повече своите нужди и да се защитава по-добре. Той укрепва своите граници и минава през процес на осъзнаване на това кой е всъщност и какво не е, без да позволява на отровната енергия отвън да прекрачва границите му. Той се грижи по-добре за себе си, обръщайки внимание на своите нужди и желания. Започва процес на почистване, на всички нива, отровните взаимоотношения биват прекратени или коригирани, съзнанието че е някой, който заслужава внимание и любов се засилва много и проявата на грип или възпаление с висока температура за първи път от 20 г. насам изчиства отровата в организма. Всичко това означава че е повишена реактивността.

МЕДИЦИНСКИ ВЛИЯНИЯ

Влияния отвън, които се усещат като атакуващи или отслабващи го, без да му дадат възможност да се защити могат да стимулират същия процес: на първо място масовата ваксинация. Веднъж помолих една жена, по време на регресираща терапия, /която и прилагах/, да се върне по времето на първата и ваксинация и да ми каже какво тази ваксинация означава за нея. Тя каза „ Тя ми отне възможността да се защитавам”. С масивни ваксинации в детството на едно дете, ние му предаваме – на него и на имунната му система, съобщението, че неговият собствен защитен механизъм не е надежден и че ще трябва да бъде защитен отвън. Това не само отслабва имунната му система, но също и дава на личността му усещането, че не е достатъчно силен и достатъчно добър и че ще трябва да разчита на други хора вместо на своята собствена сила и жизненост.

Друг един чудесен механизъм на защита – високата температура. Чрез подтискане, използване на антибиотици и кортикостероиди, защитният механизъм отслабва. Ако при всяка инфекция, родителите подтискат реактивността на детето, давайки му пеницилин и аспирин, как после ще може да вярва, че може да се защити сам срещу нашествениците – бактерии, вируси и т.н. Тази практика поражда липса на реактивност и развива сериозни заболявания в детството – пневмонии,  хронични заболявания /отити, бронхити, фарингити/.

Пациентите Карцинозин имат тенденцията да изразходват голяма сила извън себе си и да се чувстват слаби и уязвими отвътре. Това също се случва, когато в последствие се развие тумор и трябва да бъде опериран, облъчен или подложен на химиотерапия. Пациентът е безпомощен, отчаян и абсолютно зависим от доктора си. Аз  винаги изисквам от пациентите с рак сами да решат какво искат и какво не. Вие трябва да им върнете обратно силата и те трябва да си я приемат обратно.  Dr. Bernie Siegel, американски хирург в своята отлична книга „Любов, Хармония и Лечение”, пише, че като пациент вие трябва да  бъдете настоятелни, да сте сигурни, че след като бъдете хоспитализирани, ще получите стая с добър изглед, да поискате любиматна си музика по време на операцията и т.н. Да отстоявате себе си и да задоволявате своите нужди е от основно значение в лечението.

Мария Лейт, която бе една от моите пациенки, може да ни помогне да разберем,  колко е трудно на тези хора да отстояват себе си. Тя беше млада жена, доктор, с опериран рак на гърдата и метастази. Един ден трябваше да направи изследване на пикочния си мехур. Хирургът реши да направи пункция, но тя усещаше силно, че катетър ще бъде по-добрият вариант за нея. Така тя помолила лекаря да не прави пункция, но той трябваше да пита хирургът за разрешение, който съответно казал „не” и решил, че тя трябва да се подложи на пункцията. Накрая тя усетила, че не може да противоречи повече. След което, контрастната течност била инжектирана по погрешка в корема. Тя се възстановила много трудно от това, в следствие на хоспитализация за два месеца, но починала няколко месеца по-късно.

Пациентите Карцинозин имат тенденцията да позволяват на другите да нарушават тяхната територия.  Те нямат достатъчно място за себе си, тяхното място е окупирано от другите и те са толкова слаби за да ги изхвърлят. Пациентът Карцинозин трябва да се научи да вземе съдбата си в своите ръце.

Възвръщане на надеждата

Част от вредите, които нанася алопатията е пълното унищожаване на всяка надежда за излекуване на пациента. Това да бъде изпратен без надежда за подобрение, без подкрепа, хвърля пациента в отчаяние. Но пациентът се нуждае от надежда. В болниците надеждата често е убивана напълно, заради мисленето на лекарите и статистиката. Даването на някаква надежда за излекуване, често се смята като даване на фалшива надежда. Но какво е фалшива надежда? Фалшива надежда  е да кажеш на пациента, че със сигурност ще го излекуваш, че той няма да умре и т.н. Но нито един пациент няма да се излекува, ако не реши да оцелее и за това се нуждае от надежда. Надежда, че няма да умре непременно, че неговият доктор  ще го подкрепя в усилията му да намери решение за излекуването на болестта и в това, че има способностите да го направи.

Той трябва да бъде уважаван в опитът си да се излекува,  вярвайки че ще получи най-доброто лечение, което е възможно. Не статистиката решава колко много случаи ще излекува, а пациентът сам. Той трябва да се свърже с вътрешната си сила, дори ако по време на операцията, облъчването или химиотерапията се е предал изцяло в ръцете на доктора си. Той трябва да бъде подпомогнат да поеме отново отговорността за своя собствен живот и трябва да бъде упътван да прави повече отколкото само да чака и да се надява, че няма да има релапс. Аз имах пациент, който реагира много добре на химиотерапия и нямаше почти никакви странични ефекти и след 7 лечения докторът решил да му назначи още две лечения, за да види дали е  възможен по-нататъшен прогрес. Но пациентът нямал добро усещане за това и решил за себе си да не се подлага повече и да чака да види дали туморът няма да се свие без по-натътшна химиотерапия.

Dr. Bernie Siegel ни дава по-ясно опредление за т.н. фалшива надежда „Концепсията за фалшивата надежда е едно от най удивителните неща, за които знам. Защо трябва да съдим за надеждата спрямо статистиката? Надеждата е променлива, която може да промени статистиката. Ако например само 99% умрат , тогава нека подчертаем факта че пациента има шанс да не умре. Ако кажете на група от хора, че те са от 10% които ще оцелеят, тогава ще видите 30% или 40%  или 50% ще се подобрят.

Да вземат своята съдба в ръцете си и да обсъдят лечението с някой, който е напълно отговорен за своето здраве и живот е много важно и увеличава възможностите за излекуване.  Пациентът трябва да е силен да посрещне забележките от лекаря си и другите хора, които не вярват в нито една възможност за излекуване.

Възвръщане на реактивността - От туморната фаза към инфекциозната

Реактивността може да бъде дефинирана като капцитет на личността да поддържа своята ментална, емоционална и физическа съвкупност чрез ефективна защитна система срущу смущаващи влияния отвън. На ментално ниво личността трябва да бъде екипирана с подсилени идеи относно себе си, своя живот и обкражаващия свят,  т.е. неговият свят е значим, че той е дошъл на земята с някаква цел, че той прави нещо добро за себе си, за другите и за света, - именно позитивна нагласа.

На емоционално ниво той се нуждае от радост, чувство на любов към себе си и другите хора, към природата, към Земята и Вселената. Той се нуждае от умението да изрази своите емоции, дори тези които са приети за негативни: гняв, тъга, раздразнителност например. На физическо ниво той се нуждае от добра имунна система, която може да почиства тялото от бактерии, вируси, токсини и т.н.  Най-добрата реакция на нашия организъм да активира имунната система – това е температурата.

За това е трудно да се приеме, че всеки който разбира този механизъм ще сметне температурата за враг и трябва да се подтисне. За повечето лекари това е обичайна практика в днешно време. Децата често имат внезапно висока температура за ден или два и това е признак за добра реактивност. Но колкото по-често такива състояния са подтискани с лекарства, тогава бавно но сигурно реактивността се отслабва и се създава предпостава за развиване от инфекциозни заболявания до тумори. Фазата на инфекциозни заболявания /с температура/ е по реактивна фаза. При туморната фаза организмът е по-слаб от туморът, докато в инфекциозната фаза енергията на организмът е по-силна да пребори инфекцията или може много лесно да се активира чрез добре подбрано лекарство.

В инфекциозната фаза енергията на пациента организира всичко така, че да надвие заболяването: висока температура със засилен метаболизъм, повишаване на белите кръвни клетки, засилване на кръвообращението, разширяване на кръвоносните съдове - на засегнатия участък или по цялото тяло, загуба на апетит за да се подпомогне храносмилателната система да се концентрира върху изхвърлянето на токсините, диария, потене, теч от носа, обриви – всякакви елиминиращи механизми. Тези методи на елиминация се случват често след взимане на хомеопатично лекарство. Но също така една инфекция може да е знак за оздравяващ процес. Аз си спомням един 45 годишен мъж, който получи двоен отит и течащ нос след доза Saccharum officinale 200K, той не бе имал тези отити от 5 години и не беше имал проблеми с ушите. Но малко след тази инфекция и елиминиращия процес, болките в ставите отшумяха и неговото общо състояние се подобри значително.

Не е случайно, че децата преминават през различни заболявания, свързани с обрив – като рубеола, морбили, скарлатина, пет или шест заболяавния и т.н. и те лесно получават инфекция с течащ нос или висока температура. Всеки, който е наясно с тези факти знае, че ваксините, антибиотиците и други поддържащи лекарства са просто рутина в модерната медицинска практика и те правят всъщност противоположното. Всичко това вкарва хората преждевременно в туморна фаза. Този факт е обяснен още преди 200 г. от Ханеман. Затова не е учудващо, че сме свидетели на това широко разпространение на рака и други вътрешни болести по цял свят в днешно време, и бройката на раково болните се увеличава всяка година.

Туморният етап е етап на понижена реактивност. Тук няма остра фаза, няма температура, обриви, няма повишено изхвърляне на токсини. Няма остро избухване, следвано от възстановяване на баланса. Има хроничен дисбаланс, често без видими или значими изражения. Ракът може да расте без никакъв знак, което често е лошо. Със сигурност, обаче, за холистичните лечители има вече открити много симптоми, не само на ментален или емоционален план, но също и на физически, които могат да се  интерпретират като навлизане в предраков етап. Лечителят може да помогне на пациента да се върне от туморно състояние в състояние на инфекционост и така да предотврати хронични вътрешни заболявания, сърдечни заболявания, рак и др.

Но такова превантивно лечение е по-скоро изключение при всекидневната практика.  Болшинството пациенти изведнъж се конфронтират с рака и често се чудят как това се е случило на тях, защото те почти никога не са боледували, не са имали грип от няколко години, никаква температура, никакви сериозни здравословни проблеми от десетилетия и вярват че са в прекрасно здраве. Това е защото ракът се показва изведнъж в тялото, но ние знаем че туморите нарастват бавно години, дори десетилетия преди да да намерат достатъчен обем и сила за инвазия и да станат главен здравословен проблем.

През годините може да стане рязък скок и спонтанно преместавне от етап на инфекциозни към етап на туморни заболявания, това може да се получи след ваксинация или някаква подтискаща терапия. Така че реактивността е важно качество не само за физическото, но също и за менталното и емоционалното тяло.

Ако човекът има тенденцията да бъде подтискан от другите, тогава имунната му система прави същото на физическо ниво. В САЩ е направено изследването, че имунната система на оптимистичните хора е с 60% по-силна от тази на песимистичните. Затова е от голяма необходимост пациентите с рак да вярват в своето излекуване, да се чувстват по-силни от своите тумори и да правят нещо за де се избавят.  Това е много лош знак, когато пациентът няма надежда за излекуване. Една моя пациентка с рак и имала тази опитност няколко пъти. Аз я видях за първи път преди 5 години, тотално отчаяна след две ампутации на гърдите, последвани от метастази в гърба, белите дробове и черния дроб. Първата следа за излекуване беше калцирането на метастазите в гръбнака шест месеца след започване на алетрантивно лечение.

Виждайки това тя изрази своята радост, но радиологистът каза „ о мадам, вие със сигурност не може да вярвате, че ще бъдете излекувана?” Сега тези тумори тотално са изчезнали и тя е в прекрасна форма, вярвайки че е само въпрос на време да бъде излекувана напълно. Но при последното и посещение, хирургът, обезпокоен от ентусиазма и и от този на съпруга и казал „Мадам, съзнавате ли добре, че сте болна от нелечима болест?” Тази опитност ме наведе на мисълта да провеждам проследяване възможно най-скоро, след като пациентите са се преглеждали в  болнично заведение, защото депресивното състояние отслабва имунната система и трябва да бъде отстранено възможно най-бързо.

Принципът на Бащата

Бащата има важно място в това лекарство, или по-точно бащиният принцип. Бащата е символ на високо самочувствие, на сила, на социално положение, на реализиране възможностите на детето. Основата на карцинозиновия проблем лежи в детството. Бащата трябва да потвърди на детето способностите му и да го окуражава когато нещата не вървят в правилната посока. Ако той критикува детето и никога не го възнаграждава, когато е свършило добра работа, или когато той просто не присъства, за да може да даде своето одобрение, или е твърде изискващ, детето усеща неспособност да задоволи очакванията на бащата и се чувства слаб да направи каквото и да е.

Ако му е отреждана твърде голяма отговорност или е било наказвано твърде жестоко, когато е направило нещо погрешно или ако му е предадено впечатлението, че  каквото и да направи не е достатъчно добро, неговото самочувствие бавно но сигурно намалява. Тогава ще се опитва силно да угоди на баща си, майка си, учителката и т.н. като е много продуктивно, придричиво в работата, бивайки най-доброто в училище и бивайки прекрасно добро момче или момиче за да получи одобрение или награда от бащата. То ще се притеснява да не направи грешка или ще е тревожно преди  изпити.

Ще избягва вякакъв критицизъм като винаги е на време, прави това, което другите искат и ще приема всичко, което другите искат за да избегне караници и за угоди на другите. Така че то не се е научило да защитава себе си и да пази границите си. Още като дете е дразнено от съучениците си, които са усетили слабата му защита. Всичко това не означава, че бащата е единственият отговорен за тази слаба защита и страх от провал в детето.

Всяка авторитарна фигура може да допринесе за тази ситуация, майката, свещеника, детегледачката, по-възрастен приятел или учител, казвайки пред класа че е глупав и никога няма да научи нещо. Фундаменталната липса на самочувствие е универсален проблем и всеки трябва по някакъв начин да работи за това. Много хора компенсират това, като учат упорито и представяйки се на високо ниво, като така печели награди и  признания от всеки. Много често детето е родено с това ниско самочувствие и в началото на животът му това просто се е активирало, така че не винаги за това е виновен бащата.

Развиване на картината на Карцинозин

Пацентът Карцинозин е с много ниска самооценка и фудаментална липса на самочувствие, комбинирано със слаба защита. Затова е чувствителен към всичко, което може да подкопае неговото самочувстиве /вижте причините/, и не може да се  отстоява. Един от начините е да се адаптира и да избягва критика до колкото е възможно. Той е много придричив в работата си, но не особено когато няма нужда да се представя, т.е. в къщи може да е доста нечист. Той се адаптира към изискванията на другите, опитвайки се да спечели одобрение.

Има също тенденция да избягва тези изисквания, критика или неприятелски свят като навлиза в свят на фантазии, сънища и хармония като чете с часове, прекарва време сред природата, играе с животни, очарова се от музика и танци, като всичко това позволява изразяване на емоционалната същност, която е подтисната поради своята стратегия за оцеляавне. Често плаче на музика. Пътуването също е начин да избяга от суровия живот в който живее. Външният свят е заплашителен и той изпитва силна нужда да избяга от него. Така че ужасните неща го засягат силно, защото има слаби граници. В ситуации, при които не може да избяга става тревожен, както и в тясно пространство, при височини и тълпи. Чрез четене, музика и танци може да хармонизира своята енергия и това да му помогне да се освободи от смущаващата енергия.

Заради своето ниско самочувствие и своя страх от провал, тези хора може да се опитат да „го подхранят” като станат брилянтни, за да получат одобрение. Той не се чувства добре с хора, които са толкова добри колкото е той.  Това може да го направи арогантен и да говори много за своите постижения. Той е критичен относно постиженията на другите и е много чувствителен към критика. Той има нужда да му се възхищават.  Това може да го подтикне към достигане на големи висини, да работи продължително за да стои на върха и да няма други интереси в живота. Ние усещаме манифеста на това голямо его, но това което  изглежда голямо его отвън, всъщност е едно много слабо его отвътре. При по-пасивните хора, които се чувстват по-малко талантливи, една проекция върху някакъва личност-майстор може много да помогне. Той се чувства по-малко талантлив, но му харесва да е в сянката на учителя си, опитвайки се да прави това което прави той и да се доближи до това превъзходство, дори и да знае че никога няма да го постигне.

Вярно е това, че всички тези компенсации могат да поуспокоят слабото его, но това е все едно да вземем сладки вместо да получим любов и чувства: никога не се чувстваш напълно щастлив. Тук Карцинозин може да е много полезен, защото той може да реши проблема на егото отвътре. След година или две лечение с това лекарство, хората стават много по-уверени в себе си и тяхното его е задоволено и те могат да спят спокойно като котка на дивана.

Има и друг начин да се избяга от това чувство на слабост, а именно като отказваме да правим това което се изисква от нас и да казваме „Не мога да направя това” .. дори и без да опитаме.. Този тип деца са много несигурни, срамежливи и всяка негативна опитност потвърждава тяхната невъзможност да направят нещо. Много лесно се обиждат, чувствителни са към критика, към упреци, много са твърдоглави, не са способни да признаят грешките си, понякога отказват да се подчинят на своите родители. За тях е много страшно ако трябва да се представят и избягват всяко разочарование. Това ги прави много нещастни, лесно се гневят и са агресивни у дома, но много слаби и подчиняващи се в училище, така че много ги използват.

Друг начин за разрешаване на проблема, с това, че се чувстват слаби и безполезни е като докажат, че могат да контролират всичко. Така те стават много настойчиви, упорити, изключително добре организирани, планират всичко, не оставят нищо на случайността. Това състояние ни е познато като картината на Cuprum metallicum, която същестува при много пациенти Карцинозин.

Често раково болните пациенти имат високо съдържание на мед в кръвта си и концентрацията на мед в раковата тъкан е много повече от тази в нормалната.  Вече съм споменал, че менталната картина на Cupprum е много близка до тази на Карцинозин. Често в един и същи пациент виждаме картината на Cupprum  и Карцинозин. Cupprum  е най-близкото лекарство до Карцинозин,  затова често използвам комбинация от двете, наречена Carcinosinum cum Cuprum от Dolisos в Холандия, която е потенцирана от С5 до 30К. Това дава наистина прекрасни резултати.

Какво казва пациента CARCINOSIN преди лечението:

Ако вече сте разбрали добре какво представлява Карцинозин, ще е интересно да видите как пациентът изразява това. Аз наблюдавах внимателно какво ми казват и ето тук няколко примера:

-       Не ми е позволено да се проваля, да направя грешка, всичко трябва да е безупречно.

-       Аз не съм получавал похвали, по-скоро баща ми казваше че не съм способен на това или онова. Аз позволявах да бъда подтиснат лесно, все още има много поднтиснат гняв в мен;

-       Чувствам се с по-малка стойност от другите хора, аз съм черната овца и баща ми ме критикуваше за това как изглеждам;

-       Не мога да казвам не, приемам всичко иначе се чувствам виновен, винаги избягвам конфликтите;

-        Лесно се съгласяавм с всеки и всичко, не мога да се отстоявам;

-       Не мога да си спомня кога последно съм имал температура

Какво казва пациента CARCINOSIN след лечението:

-  Чувствам, че съм някой, не се чувствам с по-малка стойност от останалите. По-уверен съм;

-  Мога да имам време за себе си, без да се чувствам виновен; Аз мога да помогна за проблемите на другите без да се нагърбвам с тях. Чувствам по-ясно кое е мое и кое тяхно;

-  Аз мога по-лесно да кажа не и да защитавам своята територия; Не се чувствам виновен повече, когато отделя време и се грижа за себе си;

-  Позволявам си да се разгневя, когато ми покаже някой липса на уважение;

-  Аз в момента мога да изразя това което мисля и чувствамз; Аз правя най-доброто и това е ОК, не е нужно да е перфектно;

-  Правя това което ми се иска;

-  Държа се на дистанция от баща ми, имам свой собствен живот;

-  Слагам граница между мен и децата ми, така че да мога да задоволя своите собствени потребности.

ФИЗИЧЕСКИ СИМПТОМИ

Физическите симптоми често не са най-добрия показател за да изберем вярното лекарство, но в някои случаи, особено остри, могат да бъдат от голяма помощ за да ни потвърдят или насочат към дадено лекарство. Според мен всеки физически симптом може да бъде подобрен от Карцинзин, ако менталното и емоционално състоянеи съвпадат. Все пак има някои физ. симптоми, които са често срещани в това лекарство: сини склери, бенки, петна с цвят на капучино, мигане с очите,  прекалено къси нокти от изгризване, брадавици по дланите и ходилата, подути и болезнени гърди преди цикъл, болезнен мензис, акне, кисти, фиброми, всякакви тумори, синузит, хрема. Със сигурност може да се добавят още много симптоми.  Това са само тези, които са от голяма важност.

Нагоре