« обратно към: Материя медика

22 март 2012

Adamas - лекарство за българи

ADAMAS - ЛЕКАРСТВО ЗА БЪЛГАРИ

Сборник доклади от втора национална конференция по Класическа хомеопатия

 

Д-р Виолета Тенева

Adamas или диамант е чист въглерод, разликата е в структу­рата. Парчето въглен се превръща в диамант чрез налягане и топлина за милиони години. Ключова характеристика на хомеопатичното лекарство е яснота, острота и твърдост, сила, устойчивост, способност за решения. Сла­бата страна на диаманта е проява на карбоновия аспект - усещане за липса на стойност, неоцененост, непризнатост, не е достатъчно добър в нищо. Конфликтът се движи между ниската стойност на въглена и много високата на диаманта. Най-честата жизнена ситуация, която изисква Adamas, е тази, когато единият партньор изцяло живее чрез другия, който поема славата и блясъка. Например, това е жената, която винаги е давала всичко за кариерата на съпруга, а той е получил признание. За нея остават простите дейности, които въглищата (кар­бонът) дават - домакинството, гледане на къщата и децата.

Друга ситуация е свързана с полагането на много усърден и квалифициран труд, който не успява да бъде оценен, или когато талантливи личности извършват дейност далеч под нивата на компе­тентността им, с което остават отново непризнати и недооценени. Тези хора чувстват неудовлетворение в себе си, но не умеят да опре­делят сами стойността на собствения си труд, не могат да поискат истинската цена от неудобство или инертност. С времето расте недоволството, усещат, че нещо трябва да се направи, но не са наясно точно какво. Тази дума също е ключова за това лекарство.

След лечение пациентът успява да види ясно себе си, сам да признае стойността си.

Прилагам от много скоро това лекарство, но, слушайки пациен­тите, съзнанието ми обхвана цялата българска реалност. А нима българщината не е къс въглен, в който се крие чист диамант?

Ето части от най-демонстративните ми случаи.

„... Млада жена, архитект,... не мога да се оценя и да се покажа, показвам се най-обикновена. Вземам много малко пари, дори никак­ви и човекът отсреща не знае какъв голям труд съм хвърлила. Чув­ствам се бедна, не се ценя, омаловажавам нещата, които правя, не искам признание. Защо ли? Не зная."

„... Друга 42 г. жена, строителен инженер, съпругът й е с много успешен бизнес. Тя се чувства много недоволна, с години работи при голямо натоварване и изнервящо малко заплащане. Неоценена съм. Дразня се, че съм придатък и жертва на всички край мен - семейство, мъж, но съм много отговорна."

Нещата се свеждат до определяне значимостта на живота ни спрямо живота на другите, проява на тази значимост чрез тяхната оценка, от което следва неговата стойност.

Каква е клиничната картина на българина днес?

Много сънародници, след като са се почувствали неоценени в родината (като въглерод), имат блестяща изява в чужбина, където успяват да открият мощния интелектуален заряд в себе си, т.е. диа­манта в себе си.

От панелните безобразия българинът прави уютни и красиви жилища и внася уникалност в сивотата им, което прави със  собстве­ните си неквалифицирани ръце.

Някои работят в чуждестранни фирми, където подценяването им е ежедневно усещане, други работят във все още държавните пред­приятия, където са още по-недооценени, защото от еднаквата и ниска заплата на всички съвсем не проличават способностите на всеки работник.

Трети са собственици на бизнес, който, ако е успешен, на фона на общата бедност ги довежда до чувството на несправедливо недо­разумение, че живеят в България. Ако бизнесът пък е неуспешен, човекът е принуден да впряга сили в направление, в което не винаги проличават талантите му, но борбата за оцеляване диктува посоката на развитие.

Четвърта социална прослойка - пенсионерите, се чувстват тотал­но непризнати, защото мислят за годините на труд и успехи зад гърба си и за бедното си настояще днес, когато никой не се интересува от миналата им слава.

Пета част от българите - това са жените - интелектуалки, които съчетават най-фин умствен труд с първобитно домакинстване.

Шеста прослойка са обикновените необразовани жени, работещи често най- нискозаплатен труд, владеещи няколко професии, добри и икономични съпруги на потиснатите си и комплексирани, често без­работни съпрузи-неудачници, които с турския си домашен маниер ги карат да се изживяват като неудовлетворени, неуважавани, неприз­нати.

Седма част - младежите, мислещи, че липсата на финанси е единствената пречка да продължат образованието си и да проявят заложбите си.

И други, и други...

Така българинът съществува на ниво въглерод, а усеща в себе си нещо много по-голямо. Въгленът трябва да стане диамант - това е неизбежността на еволюцията. Българинът трябва да прояви божес­твената хармония в себе си, трябва да открие своята ценност - това е неизбежността на неговата еволюция. Пред него стоят два пътя - ако въгленът се стопи, той ще се  трансформира. Ако българинът се пробуди под натиска на ежедневието си, ако приеме новото в себе си в лицето на хомеопатията, лекарството Adamas ще му помогне да се открие самия той като божествена реалност.

Ако въгленът изгори, ако българинът застине в позата на онеп­равдан страдалец, ще обикаля болниците и аптеките, от него ще остане само пепел и ще се върне в еволюционната стълба.

Нагоре