« обратно към: Полезно

28 януари 2013

Нашия хомеопатичен коментар към откритието на свръхмалките дози


homeopathy.jpg

Както пише Люк де Шепър, „възможно е алопатията (официалната медицина) да започне да се вглежда в хомеопатичните принципи”. Преди дни попаднах на бележка, че руските учени „ са открили, неизвестно по-рано явление на природата”. В статията ставаше дума за свръхмалките дози, като за откритие, което по-рано не е било известно!

Но за хомеопатията това вече два века не е откритие.

Ще приведем фрагмент от трета глава на книгата на Де Шепър „Препрочитайки Ханеман”, която се нарича „Закони и принципи на хомеопатията”:

Биофармацията е наука, която изучава методите за засилване фармакологичното действие на лекарствата. Скоро беше установено, че действието на лекарствата често зависи от начина на тяхното приготвяне и формата, под която ги приема пациента. Например, установено е, че ако се натроши аспирина е 30 по-силен от приетото, силата на неговото действие се удвоява и, следователно, може да бъде намалена неговата терапевтична доза*.

(Интересното е, че препратката е от изследвания през 70-те години на СССР! А народът до сега взима аспирин в двойна доза – забел. на М.С.)

Четвъртият закон на хомеопатията – това е безкрайно малката доза. Ханеман прекрасно е разбирал, че силните дози на лекарството ще са излишно бреме за организма на пациента и без това, отслабен от болестта. В алопатията дозировката на медикаментите често се увеличава, за да се постигне ярък физиологичен отклик, което предизвиква некомфортни и неестествени реакции. Ако същите лекарства се предпишат във високоразреден – или хомеопатичен – вид, това няма да се случи. Не се наблюдават отрицателни реакции, доколкото в тялото не остава утайка; в лекарствата почти няма молекули от първоначалното вещество. И, без съмнение, 200 години на клинични изследвания, започнати от Ханеман, показват, че клиничното използване на такива лекарства дава най-добрите резултати.

Принципът на минималната доза съвпада със закона на Арнод-Шулц: минимални дози лекарство (или на химически, на температурен или на електрически стимулатор) стимулират дейността на клетките, средните дози я задържат или потискат, а големите дози я разрушават. Преди двеста години Ханеман ясно показа, че да се предизвика реакцията на болното тяло, необходима е доста по-малка доза от лекарството. В действителност той демонстрира, че поразената част от тялото на хронически болен човек реагира на лекарството много по-интензивно, отколкото здравата.

Ханеман, като истински учен, създава хомеопатичните закони на базата на експерименти и наблюдения. В „Хронически болести” той казва:

Не е лесно да се повярва, че толкова малка, толкова нищожна доза от лекарството е способна по някакъв начин да подейства върху човешкото тяло. Не изисквам от никого разбиране. Самият аз не го разбирам. Достатъчно е, че това е факт и нищо повече. Това е потвърдено от опита, а аз се доверявам на опита повече, отколкото на собствения си разум…

Какво рискува този, който от самото начало последва моите указания и от самото начало използва тези малки дози? Най-лошото, което може да се случи е това, че тези дози ще се окажат неефективни. Те определено няма да причинят вреда!

В парадигмата, която твърди, че лекарството лекува пациента, ще е разумно да се смята, че по-голямо количество от лекарство по-бързо ще излекува пациента. Но хомеопатията е основана на парадигмата, в която лечението  се осигурява от самия пациент, а по-точно, от неговата жизнена сила. Лекарството не лекува. Всичко, на което е способен препарата, това е стимулиране на лечебните сили на пациента.

Как да се разбере действието на лекарството, което не съдържа дори молекула от първоначалното вещество? Съвременната физика едва започва да се приближава към ханеманските представи с двестагодишна давност: лекарства, които са основани на енергията, са по-силни от простите материални вещества; лекарствата са преди всичко информация, която се предава на лечебната енергия на тялото чрез вибрационни схеми, запечатани в инертното вещество-носител. И тук стигаме до принципа на потенцирането. Простото разреждане не прави лекарството активно; неговата енергия трябва да се разбуди чрез разклащане или разтриване.

*Medical issue. Soviet Union. No. 4 (265), 1972.

 

превод от руски: Нели Тотева

източник: 
http://m-sokolskaya.livejournal.com/

 



Нагоре