« обратно към: Полезно

05 март 2013

Бих предпочел да бъда “излекуван” от плацебо, отколкото да разчитам на науката и да си остана болен...

 

Кевин Махер

Публикувана на 28 януари 2013 в Times

imb0320227.jpgАко изборът е между New Age[1] ефект, който върши работа, и това да съм болен в света на Докинс[2], ще взема безсмисленото хапче.

Пореден ден, пореден удар срещу хомеопатията. Този път е обръщението на проф. Дейм Сали Дейвис, висш съветник по здравните въпроси на Великобритания , която информира Парламентарната комисия по наука и технологии на Долната камара ясно и категорично, че хомеопатията е “боклук”, че хомеопатите са “шарлатани” и че хомеопатичните хапчета сами по себе си не са нищо повече от плацебо.

Дейвис, видите ли, е посветила живота си на практикуване на истинска, традиционна и емпирично доказана медицинска наука, и явно така е обезпокоена от популярността на алтернативните терапии, за да твърди, че е “безкрайно изненадана”, че хомеопатията се финансира от Националната здравна каса (NHS) (според някои източници на стойност достигаща 4 млн. лири стерлинги).

Разбира се, никой не иска да спори с Дейвис, а и всички ние знаем, че хомеопатията още не е овладяла изкуството на връзките с обществеността (Beardy Man in Brown Jumper + Vial of Bellis Perennis = Nuts – Брадат мъж с кафяв шлифер + шишенце Bellis Perennis = Пълни глупости!)

Но тук има нещо във фамилиарната увереност на нейното отхвърляне, което дразни. Това е все същото презрително отношение на самозваните защитници на ‘здравия разум’, които са постоянно нащрек за така наречената лоша наука и са склонни да налагат всички ни с пръчката на разумността до пълно подчинение.

Тук аз си мисля преди всичко за Ричард Докинс (въпреки че авторът на „Лошата наука” Бен Голдейкър[3] е на близкото второ място), чийто документален филм „Враговете на разума” по Канал 4 беше истински най-лош момент в аналите на интелектуалното грубиянство[4] – където, след подигравките над групова медитация и мечтания за “суперкомпютър, който може да прави 60 трилиона изчисления на секунда”, Докинс яростно критикува “странния” свят на хомеопатията, заключавайки, както и може да се очаква, че пред лицето на модерната наука “това просто няма смисъл.”

Но иронията не се ли крие в това, че модерната наука също няма смисъл? Всеки, който знае нещо за историята на науката, ще ви каже, че тя е нещо, което постоянно се нагажда, тя е нестабилен променящ се терен от разказвани идеи и податливи на влияния теории. Например любимият в продължение на дълго време Нютонов модел на атома (сещате се, ядрото в центъра, бързо движещите се около него елекрони), е старомоден анекдот в сравнение с най-съвременната квантова физика, която от своя страна е основана повече на вярване, теория и очакване, отколкото на действителни видими реално съществуващи доказателства (Принципът на неопределността на Хайзенберг, поне?).

И докато сме на тази тема, какво му е лошото на плацебо-ефекта? По дяволите, ако имах избора да бъда излекуван от най-добрия плацебо-ефект на Новата епоха или да си остана болен в света на Ричард Докинс и суперкомпютрите, аз бих вземал безсмислените захарни таблетки всеки ден от седмицата. И да, разбира се, схващам и това. Разбирам го. Никой не обича да бъде напътстван от някое хипи с книга със заклинания.

Но, абсолютно по същия начин, не е ли вид ограничаване и тази сляпа вяра в ученията на медико-индустриалния комплекс, без да споменаваме съществуващия апетит за продуктите на мултинационалните фармацевтични компании? Не е ли това, поне малко, невежество? Какво е казал Айнщайн? “Важното е да не спираш да задаваш въпроси. Любопитството си има своя собствена причина, за да съществува.” Аз съм абсолютно сигурен, че това се отнася и за теб, НАУКА.



[1] New Age (Новата епоха) е духовно движение на Запад, което се развива през втората половина на 20-ти век. Основните му принципи се базират едновременно върху Източните и Западните духовни и метафизични традииции, повлияни от представите за самопомощ, мотивационна психология, холисточно здраве,парапсихология, изследвания на съзнанието и квантовата физика. (бел.ред.)

[2] Ричард Докинс (роден през 1941 г. в Найроби, сега професор в Оксфорд) си спечели световна слава още през 1976 г. с излизането на първата му книга, Себичният ген, в която представи своя геноцентричен вариант на еволюционната биология и лансира понятието мема (оттам и меметика) като анолог на гена в света на идеите и културните феномени. Докинс стана пословичен и като най-безкомпромисния атеист на Британия. (бел.ред.)

[3] Bad Science (Лошата наука), с автор Бен Голдейкър, лекар, научен работник и публицист, представя ловките похвати на фармацевтичната индустрия, с които манипулират клиничните изследвания. (бел.ред.)

[4] Думата в статията е bullying – използване на влияние или статус, за да заплашваш или нараняваш някого с цел да получиш това, което желаеш. (бел.ред.)

Нагоре