« обратно към: Есета

14 ноември 2011

Да започнем правилно



Зорница Теоловa



 

Преди време попаднах на откъс от една поема, писана от мистика Дзен, в която се казваше:

„Правилното е лесно,

започни правилно и ще ти бъде лесно,

Продължи лесно и ти си прав.

Правилният път към лесното

е да забравиш правия път

и да забравиш, че вървенето

е лесно."


Дълго размишлявах над фразата „започни правилно и ще ти бъде лесно". Какво в действителност означава „правилно" и как да се доберем до него? Отговорът дойде от само себе си и се оказа много очевиден. Всяка една форма на човешкото познание, която се намира в развитие е „стъпила" на здрава основа от принципи и закони, имаща главната функция да бъде ориентир за правилното приложение на съответната наука. Това важи с особена сила за хомеопатията. За да може един начинаещ хомеопат да започне правилно своето обучение и напредък в областта на това велико познание, се нуждае от една малка, често пренебрегвана и обявявана за „суха, книжка, която всички знаят, но не всички истински познават - „Органон на лечебното изкуство"! В тази невзрачна на пръв поглед книжка се съдържат отговорите на всички въпроси, тормозещи изтерзаните от огромното количество информация хомеопатични умове.

В една своя лекция в София, белгийският хомеопат д-р Еди Тиленс споменава, че в неговата страна съществуват хомеопатични школи, в които не прочитат дори една страница от „Органон-а"! Тези „хомеопати", водени незнайно от какви принципи успяват да предпишат някакво лекарство и ако пациентът има неблагоразумието да се върне отново, те са в пълна „мъгла" за това, което се случва!  Не е много по-различно положението, при което „Органон-а" се познава повърхностно и не се изучава постоянно.

Истинското объркване обаче настъпва, когато жадният за знания начинаещ хомеопат започне да посещава множество семинари, на които бива засипван с тонове напътствия (за съжаление често противоречиви), получени от доста разнороден опит!

В „Lesser writings" Кент пише „...няма никакво значение какво е мнението на някой човек, няма значение какво аз ще ви кажа, какъв е моят опит или какво ще ви каже друг ваш учител. В хомеопатията е важна единствено истината, а нея ще откриете в „Органон-а”! Логичният извод е, че изучаването на „Органон-а" е задължително!

Единствено доброто познаване и разбиране на неговото съдържание ще ни държи здраво стъпили на земята и ще се превърне в надежден „филтър „ за постъпващата отвън информация, което ще ни даде възможност критично да я отсяваме. А това в последствие, ще ни предпази от натрупването на „фалшив" опит, от догадките, съмненията и предразсъдъците, които са основните причинители на xoмеопатичният хаос и са отговорни за честите (за съжаление) случаи на окарикатуряване на това велико лечебно изкуство!

Херинг пише - „...ако някога се отдалечим от стриктния, индуктивен метод на Ханеман, хомеопатията ще бъде нищо, ще бъде само една карикатура в историята на медицината." И отговорността това да не се случи е на всички ни - от начинаещите до вече утвърдените хомеопати!

В една статия, публикувана в „Homeopathic Links" Питър Чапел изразява силното си смущение от факта, че голяма част от съвременните хомеопати не са усвоили тънкостите на хомеопатичния лечебен процес и практикуват по много груб, механистичен начин, което води до сериозно неразбиране и опорочаване на случаите. И дава случай на пациент лекуван последователно от трима утвърдени европейски класически хомеопати, които в рамките на три години предписват 46 (!) различни лекарства в потенции от 200С до 10МК, т.е. ново лекарство на всеки три седмици!

Най-фрапиращ обаче е фактът, че вярното за случая лекарство все пак е било предписано (16-то по ред), но признаците на положителният лечебен отговор са били пропуснати. „Това, което ме порази, продължава Чапел, е фактът, че ние сме дали на хората инструментите на хомеопатията без да ги научим как да ги използват. Не съществува никакъв знак, че нужното за професията на хомеопата дълбоко разбиране е било развито. Това е най-дълбокият проблем на нашето модерно време. И не само в хомеопатията. Ние знаем как да използваме инструментите по чисто механичен начин, но не и с любовта, единството и дълбокото усещане, необходими ни за да го правим наистина добре!..”

Разбира се, примери като този не трябва да действат деморализиращо, а да ни накарат още по-сериозно да се замислим над необходимостта от дълбоко изучаване на основните принципи и закони на хомеопатичното изкуство, както и на многобройните класически книги, съдържащи ценна, проверена от времето информация.

Както казва Кент - „...първо науката, после изкуството".

В Лекция 7 от „Lesser writings" той пише: „Към науката се отнасят признаците на болестите, основните принципи и закони на хомеопатията и патогенезата на лекарствените средства. Научните принципи в хомеопатията се изучават първо, с цел хомеопатът в последствие правилно да ги прилага в практиката, в което се състои и изкуството в хомеопатията."

Именно този откъс, трябва да ни накара да се съмняваме в ефективността на твърде психологизираното обучение, което цели да представи прекалено обобщени лекарствени картини, без да дава така необходимото разбиране на лекарствената патогенеза в дълбочина.

В афоризъм 84 от „Органон-а „Ханеман казва: „... Съхранявайки мълчание, той (хомеопатът - б.а/ им позволява да кажат всичко, каквото имат да казват без да ги прекъсва, освен ако не се отклоняват от темата..."

Научени ли сме в действителност да прилагаме тази част от афоризма в практиката ?

Според Ханеман това е безмълвно състояние на ума, при което той запазва тишината, нужна за чисто възприемане. Тишина не означава „стаза", тя е нещо много динамично - състояние на максимален енергиен поток на ума, но лишен от намесата на собствените ни мисли, анализ, усещания, сравнения, догадки, които имат толкова разрушително влияние върху чистото възприемане.

Ако умът ни не замълчи в хода на интервюто, постъпващата отвън информация преминава през филтъра на собствените ни познания, представи, съмнения, възпитание дори (всичко това са т. нар. предразсъдъци) и в резултат до нас достига една вече модeлирана информация, на чиято база обикновено се извършва грешна интерпретация.

Мълчанието и тишината са духовните аспекти на хомеопатията - да помълчим, за да чуем чистия, неподправен език на жизнената сила.

Капаните, които залага едно несигурно и незадълбочено познаване на основните принципи и закони в хомеопатията са неизброими.

Необходима ни е култура на мисленето, която идва като резултат от целенасоченото и упорито изучаване на доказани и проверени от опита и годините принципи и закони, които, както казва Кент „ ... са толкова всеобщи и неизменни колкото е земното притегляне,,. В Лекция 7 той казва: "Смятам, че само тези хомеопати, които мислят за благото на болния, а не за своя джоб, и обичат и уважават своята професия са способни да превърнат хомеопатията в истинско изкуство."

В противен случай ще се присъединят към така дълбоко презираната от Ханеман „секта на „хибридите” (споменати в дълга бележка под линия към §67) - псевдо-хомеопати използващи палиация, за да избегнат отговорността и главоболията от търсенето на вярното лекарство .

Колебливото познаване на теоретичните основи може да нанесе значителни вреди. След снемането на случая настъпва моментът за анализ и избор на лекарство. Точно тук настава истинското объркване. Започва едно лишено от мисъл, хаотично и безцелево събиране на симптоми, наподобяващо брането на полски букет! Притискани от времето и от очакващия пациент решаваме да се доверим на пробягалите през ума ни по време на интервюто догадки (което е доказателство за липсата на „мълчание" при снемането) и подведени от безпочвеното „абе, много ми прилича на..." даваме лекарство.

В главата ни остава твърде лицемерното и страхливо извинение, че ако то не е вярното, жизнената сила ще бъде благосклонна и ще ни го „подскаже,, с нови симптоми. Обаче „човек вижда само това, което знае", т. е.оскъдните познания по Материя Медика ще бъдат поредният препъни камък.

Богер твърди, че „...много време е пропиляно, като се опитваме да насилваме нещата в четене на глупава ММ и набиването на този материал в главите на студентите, но много малко време е отделено, за да се покаже как всичко от тази Материя Медика може да бъде използвано." Нещо подобно казва и Кент в Лекция 12 - „Някои лекарствени патогенези лекарят знае добре, а други само повърхностно и ако види познати симптоми, той ще избере това лекарство, което по-добре знае, но често то се оказва невярно."

Но това, което истински е изваждало от равновесие Кент е било смесването на симптомите и неправилното им класифициране. Той буквално пише, че „само тъпият лекар, този, който не наблюдава, смесва симптоми, които не принадлежат едни към други". Кент отделя особено внимание на факта, че много често се смесват симптоми, които са резултат от болестта със симптомите на самата болест.

Може би именно в това се състои част от проблема на повечето начинаещи, които твърде рано започват да търсят свой „стил" в предписанията, да оригиналничат и се самозаблуждават, че са познали едно-две лекарства в някои леки, неусложнени случаи, са докоснали до висшето изкуство.

Израстването в хомеопатията (а и не само в нея) изисква огромно, съзнателно, целенасочено усилие, всекидневно себеотдаване, постоянен интерес, подклаждан от любопитството на откривателя и ... нито секунда рутина!

Разбира се, едва ли в рамките на това изложение бих могла да обърна внимание на всички проблеми произтичащи от не добре изучените основи на хомеопатията, но има един особено важен, който често става причина за бурни спорове и конфликти - изборът на потенция и размера на хомеопатичната доза, т.е. „твърде много - твърде скоро".

Теориите, догадките и разсъжденията по тази тема никога няма да стихнат, но все пак здраво мислещият хомеопат ще се придържа към казаното в „Органон-а", параграф 278. Въпрос на уважение към болния и неговото страдание е да подхождаме с финес и деликатност при избора на потенция и назначаване на дозата. Още Хипократ е казал, че „за пациента най-добро е най-малкото", следователно нямаме никакво право на неразбиране и незнание по този въпрос, тъй като всяко недоглеждане е причина за излишно разпиляване силите на болния.

В параграф 275 Ханеман ясно казва: „...Ако ние дадем прекалено голяма доза, ...може да навредим заради това или заради излишното, прекалено силно въздействие, което тя оказва на жизнената сила , а чрез нея и на тези части на организма , които са най-чувствителни и вече силно поразени от естествената болест."

Ако един хомеопат познава добре  „ Органон-а", никога няма да си позволи своеволно да повтаря дозата или да подбира ненужно високи потенции, тъй като казаното в §276 е достатъчно „ясно и лесно разбираемо за всеки мислещ лекар” (Кент, Лекции). В този параграф Ханеман посочва, че вредата от излишно голямата доза, прекалено високата потенция и необосновано честото повтаряне е много по-голяма, „...отколкото от една също толкова голяма доза медикамент, който не е хомеопатичен и няма никакво отношение към болестното състояние (алопатичен)".

Този текст не би оставил нито един разумен човек безразличен, тъй като разбива на пух и прах твърдението за „безопасността" на хомеопатията, която така широко се прокламира и се използва като параван за недопустимо невежи действия спрямо нашите пациенти! Управлението на лечебният процес чрез дозата и потенцията е висше изкуство на опита, мисълта, наблюдението и анализа!

Изводът е, че всеки съвременен хомеопат се нуждае от постоянно и задълбочено изучаване на книгите от класическото наследство, тъй като правилното приложение на хомеопатията в практиката я превръща от наука в истински дълбок, въодушевяващ творчески процес. В тази връзка изключително ценно напътствие ни дава Кент в Лекия 22. „Непредубедеността, изискваща се от всеки лекар-хомеопат (§83) се проявява при разбиране, а разбирането идва с образованието.

Образованието, за което говорим - това е изучаването на хомеопатията стъпка по стъпка. Вторият по важност фактор за успешна работа след образованието е верността към избраната професия и вярата в това, което вършиш. Тези два фактора са взаимно свързани; увереността в правилността на твоите действия се появява само тогава, когато ясно разбираш какво правиш."

Малко преди да умре, Самуел Ханеман е казал - „Имитирайте ме, но ме имитирайте добре!".

Така че, нека преди да станем „модерни", да изучим класиците...

 

 

Библиография:

Витулкас, Георгос „Науката хомеопатия" , изд. Анхира 2000;

Дорци , Матиас проф. „Наръчник по хомеопатия", София 1999;

Кент, Дж. Тайлър, „Лекции по философия на хомеопатията";

Семинар на Д-р Еди Тиленс, София, 22-23 февруари 2002;

Ханеман, Самуел, „Органон на лечебното изкуство", 6-то издание,Анхира, София 1996;

Сп. „Хомеопатичен форум", год. II, бр. 7, окт-дек 2001 (Статия „Преди да станем модерни, да изучим класиците" от д-р Еди Тиленс);

Сп. „Хомеопатичен форум", год. III, бр. 9, юли-дек 2002, (Статия „Очерк за Органона" от Джулиан Уинстън)

Homeopathic Links , Vol 13 , Summer 2000, (Chappell , Peter, England -„George Vithoulkas and the supervision for homeopaths")

Homeopathic Links, бр. 3-4 /2003 (Статия „Вникване в § 84 - запазвайки дълбоко мълчание" от Прасад Шетие и Фалгуни Кхаривала)

Нагоре