« обратно към: Есета

03 ноември 2014

Как емоциите на майката по време на бремеността се отразяват върху детето

Автор: Искра Дончева

 

eseIskra.jpgЗащо едни ситуации в живота ни носят разочарование, други – радост, трети – урок за бъдещето? Начинът на възприемане на света се дължи на вътрешната ни система от склонности и предпочитания, с други думи казано – на характера на човек. А характерът започва да се формира в първите секунди от живота, даже още по-рано. 

Моралните ценности, начинът на живот, емоционалното състо­я­ние на ро­ди­те­ли­те, без съм­не­ние, оказ­ват вли­я­ние вър­ху ду­ша­та, здравето и до голяма сте­пен вър­ху съд­ба­та на де­ца­та им. От голямо зна­че­ние е също така и тяхното ду­шев­но­ със­то­я­ние и начин на живот преди и по вре­ме на за­ча­ти­е­то на де­те­то, както и през вът­ре­ут­роб­ния пе­ри­од от жи­во­та му.

Самуел Ханеман, основоположникът на хомеопатията, също установява, че причината за хроничните болести и настоящото здравословно състояние на пациентите се корени в миналата им история, фамилната анамнеза и болестите, от които са страдали родителите и прадедите им.

След непрекъснато им изучаване в продължение на двадесет години, той стига до извода, че болестите не са нищо друго, освен уродливите сенки на миазми.

Ханеман отива и по-дълбоко в своите проучвания: в ранните заболявания на своите пациенти, в настоящите, в различните им симптоми и фамилната история. Той казва, че има определени модели от симптоми, поведение и болест, които обикновено преминават от родителите към децата им. Ако определена болест или емоционално състояние са били налице у даден пациент, когато той създава потомство, тази болест или състояние може да бъде унаследена от непосредствените му наследници или от следващите поколения.

От изследванията в областта на перинаталната и пренаталната психология днес знаем, че ембрионът започва да се учи и да съхранява спомени от самото начало на живота си в утробата. Нещо повече – още в първите часове след оплождането клетката развива самосъзнание и може да усети приемането или отхвърлянето от страна на майката. И това изобщо не е случайно. Отдавна е доказано, че водата има памет. А какво друго освен около 90% вода има в една клетка, съответно и в един ембрион? Ето защо съзнателното зачатие, личният избор и действия по време на бременността, активното и осъзнато раждане се оказват от изключително значение при формирането на бебето, на неговото бъдеще, на механизмите му за справяне, на взаимоотношенията му с всичко заобикалящо го.

Едно интересно изследване показва изненадващи резултати – клетки, които вече не са част от тялото (например взета тъканна проба), продължават да реагират на вътрешни и външни фактори, на които е подложен техният притежател. Независимо дали се намират в съседната стая или на разстояние от 5 или 350 мили, клетките реагирали всеки път по един и същи начин – сякаш все още са част от тялото – а времето за отговор е било нулево, т.е. случвало се е едновременно с реакцията на клетките в тялото. И сега нека си представим какво се случва с тази една-единствена клетка, в която се заражда новият живот. Нека си представим деленето на клетката и мултиплицирането на заряда, който тя носи – положителен или отрицателен – и влиянието, което той ще окаже върху всички останали клетки, които съвсем скоро ще се появят и ще изградят новия организъм. Да си представим как този първичен заряд се удвоява, а после става четворен, след това силата му се умножава по осем, шестнадесет… и така докато бъде изграден един цялостен, завършен индивид със специфичния за него характер и темперамент. И как тази специфична идентичност бива моделирана и извайвана през деветте месеца, в които майката и бебето са единен организъм, хармонично вибриращо цяло. И тогава нека се запитаме – какъв заряд бихме искали да вложим в тази първа клетка и в това развиващо се и попиващо информация създание? Силата е в майката и всяко нейно настроение, всяка мисъл засягат нероденото дете. По биохимичен път те пряко се предават в кръвния поток на бебето. Нервно-хормоналната връзка между двамата позволява непрекъснатия обмен на информация, опитност и емоционални нюанси. Нашето бебе откликва на настроенията и преживяванията ни, то реагира дори на нашите намерения.

Ето защо съзнателното зачатие, личният избор и действия по време на бременността, активното и осъзнато раждане се оказват от изключително значение при формирането на бебето, на неговото бъдеще, на механизмите му за справяне, на взаимоотношенията му с всичко заобикалящо го. Неслу­чай­но у на­ро­да би­ту­ва убеж­де­ни­е­то, че за да ро­ди фи­зи­чес­ки и пси­хи­чес­ки здра­во де­те, бре­мен­на­та же­на тряб­ва да се па­зи от не­га­тив­ни из­жи­вя­ва­ния и да се об­граж­да със спо­койс­т­вие, вни­ма­ние и кра­со­та.

При оплождането както спермата, така и яйцеклетката са неотделими от общото състояние на индивида и съдържат структурния код на индивида на всички нива: физическо, емоционално и духовно.

Установено е, че в момента на зачатието изпитваните силни усещания и чувства от бъдещите родители генерират мощно поле, което заставя всяка клетка в техните тела да “вибрира”, включително и клетките, които образуват зародиша.

Ако зачатието се извършва след употреба на значително количество алкохол, силна лекарства, наркотици, в тежко емоционално състояние или силен стрес, е малко вероятно тези родители да дадат живот на хармоничен човек. Техните негативни вибрации ще се предадат на зародиша и нараства вероятността детето да има лошо здраве или да бъде предразположено към различни пороци.

Авторитетни изследвания, проведени през последните години убедително доказват, че е необходимо предварително да се подготвим за зачатието на детето. Ако искат детето да се роди здраво, умно и спокойно, още преди неговото зачатие родителите трябва да водят здравословен начин на живот, да постигнат определено психическо равновесие и хармония със самите себе си и с околния свят.

Ако отношенията в родителската двойка са основани на силна любов и привързаност има шансове те да създадат хармонично във всяко отношение дете. Неслучайно народната мъдрост гласи, че най-прекрасните и най-щастливите деца са децата на любовта.

Къде е мястото на хомеопатията и миазмите тук?

Ханеман казва в аф. 9 на Органона: “В състояние на здраве.... поддържа във възхитителен порядък, както по отношение на усещанията, така и по отношение на функциите”

До голяма степен бъдещето на индивида се определя още от начина на зачеването му, начина на живот на майката, начина на раждането му.

Всяко разстройство на жизнената енергия или сила води до изкривяване и смущение в развитието на цялата човешка система. Това смущение може да се породи от пренатални въздействия, например внезапна уплаха, или да бъде причинено от някаква злоупотреба, извършена от единия или двамата родители по време на зачатието (алкохол, медикаменти и пр.), или да се дължи на наследствена стигма у единия или у двамата родители, която от своя страна да е следствие от унаследена болест или миазъм. Отклоненията в тази динамична енергия оставят своя отпечатък и върху бъдещото поколение.

От друга страна, след като е поставено началото на нов живот, ние знаем колко ужасни могат да бъдат последствията от уплахата - уплаха на майката, която предава ефекта от нея на кърмачето си, с последващо разстройство на жизнената му енергия, което се развива дълго след като инцидентът е бил забравен. Или жизнената сила на майката е била разстроена от грижи или тревоги или внезапна уплаха и тя самата може да страда от последващи сериозни смущения. Това са само няколко примера как се разстройва хармонията на живота и как биха се появили в бъдеще различни хронични проблеми.

Тук бих искала да разкажа историята на дядо ми по майчина линия:

В неговия род по баща и по майка, всички са били дълголетници.

Семейството му било щастливо, родителите очаквали с радост и трепет третото си дете (дядо ми). Но… се случило нещастие. Бащата бил строител. Настъпил ръждив пирон, потекла кръв. Решил да си измие крака, за да не притесни бременната си жена, ако види кръвта. Потопил крака си в една кална локва. След 4 дни вече бил болен от тетанус. Издъхнал  в невероятни мъки пред очите на двете си дъщери и очакващата третата си рожба 26-годишна съпруга.  Тя родила син 40 дни след кончината на мъжа си. След няколко дни е изгонена от свекър си и прекарала три дни с малкото бебе и двете си малки дъщери под едно дърво на полето. Суровият й баща се смилил над нея и я приютил в една малка колиба. Тя отгледала трите си деца без мъж, работила  на три места едновременно, сама си  построила  къща. Малкият син пораснал, станал мъжът в къщата. От малък започнал да се грижи за препитанието в семейството. Сестрите му се омъжили и той останал да живее с майка си. Когато дошло време да влезе в казармата, се оженил, за да не оставя майка си сама. Родили му се две деца – син и дъщеря. Построил по-голяма къща. Но, още на 34 години при нещастен случай, жена му умира. Нейните родители искали да дадат децата му за осиновяване, защото смятали, че дядо ми не можел да отгледа сам децата си.. Майка му не позволила това да се случи. Тя става майка и на сирачетата му. Както сама съм я чувала да казва със сълзи в очите: „Цял живот отглеждам сираци”. Дядо ми станал виден човек в града, в който живеел, богат за времето си. Но цял живот е бил нещастен в любовта. Във всяка своя връзка намирал само болка, скръб и разочарование, никоя жена не била добра майка за децата му. А той беше много грижовен човек, винаги готов да прави добро на хората. Майка му умря на преклонната възраст 84 години. Строга жена, но даряваща с много обич семейството си. Често плачеше тайничко заради мъките и болките на семейството си.

Дядо ми се разболя тежко няколко години след смъртта на майка си от рак на панкреаса. Умря 4 месеца след поставяне на диагнозата, на 63 години. Той беше тъжен, нещастен човек, но не отказваше на никого нищо, каквото и да му струваше това. Обичаше да помага на хората.

Двете му сестри доживяха до дълбока старост, починаха на  80-годишна възраст.

Синът му на 56 г. се разболя от рак на белия дроб и за 1 месец почина. Майка ми (дъщеря му) получи диабет малко след смъртта на баща си.

Дълго време анализирах как от много здраво поколение предци изведнъж се отключват много сериозни заболявания, намаляване продължителността на живота на наследниците. Знаейки историята на бременността на прабаба ми, аз заключих, че емоциите й при загубата на съпруга й по време на бременността й и последвалите събития, докато е кърмила последното си дете, са главната причина за придобиване на раковия миазъм в следващите поколения. Защото дъщерите й също бяха загубили баща си, но бяха преживели скръбта и продължили напред. Дядо ми обаче изпаднал в това състояние на скръб и нещастие по времето на вътреутробното си развитие и то оставило отпечатък върху целия му живот. Повтарянето на модела (той също остава вдовец, след това изгуби и скърбя за всичките си любови), е сериозно основание за моите твърдения. Факт е, че майка ми не можа да понесе смъртта на баща си и досега, а той е починал преди 15 години, и до днес има нужда от Игнация. Според мен това се дължи на наследения миазъм, на нейната чувствителност към загуби на близки хора, предразположеност да отключва болести от скръб… Фактът, че прабаба ми не е имала повече никога мъж до себе си, макар да е останала вдовица само на 26 години, ме навежда на мисълта, че тя също е била болна от скръб. Заключила е сърцето си за любовта, и се е отдала единствено на скръбта и може би неслучайно се разболя от сърце и кашляше откакто се помня. Най-вероятно една или няколко дози Игнация, дадени на нея и сина й някога назад във времето, щяха да предпазят всички нейни потомци.

Както самият Х. Робъртс пише в своята книга „Хомеопатия за студенти”: „Ние често се срещаме с потиснати емоции, които засягат дълбоко не само конкретния индивид, но разпростират влиянието си и върху следващото поколение, например, когато засягат майката и нейното кърмаче.

Да кажем малко за раковия миазъм, макар той да не е бил открит от Ханеман и не отговаря напълно на смисъла, който Ханеман влага в думата миазъм.

Ключовите думи при рака са: контрол, съвършенство, придирчивост извън възможностите им, свръхчовешки, рак, големи надежди, хаос, ред, напрежение над възможностите, загуба на контрол, самоконтрол. Сега ако погледнем обзора на раковия миазъм, дълбочината и скоростта се изразяват в следните неща: тази задача е извън възможностите ни, тази задача излиза от контрол, всичко ще се разруши ако не успея да контролирам нещата, хаос, пречупване. При успех те се напрягат над възможностите си и държат под контрол нещата. Пълен контрол над самия себе си и над околните, перфекционист, взискателен. При неуспех всичко излиза извън контрол и аз не мога да направя нищо. Картината е на дете, чийто родители са алкохолици – неговият свят е хаотичен. Отношението е на дребен човек с огромна задача – да държи нещата под пълен контрол. Възрастта е 60-70 години. Играта е да жонглираш върху опънато въже.

Идеята на този миазъм идеално отговаря на горния случай. Малкото дете, принудено да порасне и да поеме отговорността за семейството върху крехките си плещи.

Ханеман по подобен начин е търсил и открил причината за хроничните болести, а именно хроничните миазми.

Според общоприетата дефиниция миазъм означава нечисти изпарения или маларийна зараза (от гръцки – miasma зараза, петно, замърсяване). Смисълът, който влага Ханеман в тази дума е, че миазъмът е инфекциозен принцип, “който измъчва организма подобно на зъл дух”, който лежи в основата на хроничните болести и не може да бъде излекуван по друг начин отвен с хомеопатия. Това е очевидно по отношение на дългосрочните последствия след сифилитична и гонорейна зараза, които в Ханемановата класификация са наречени сифилитичен и сикотичен миазъм, а могат и да бъдат назовавани с термина сифилитични и гонорейни стигми. Засягайки родоначалните клетки, тези вируси поставят почти неизличимо клеймо (стигма) върху тях и въздействат пагубно върху по-нататъшното им развитие. Тази стигма слага отпечатък върху конституцията на индивида, който се проявява чрез определена болест, ако вирусът не бъде напълно изкоренен от организма. Идеята, че миазмите са в основата на хроничните болести принадлежи на Ханеман, но за съжаление нито един от неговите съвременници не е разбрал напълно и доразработил тази концепция по-прецизно от него. В своя „Органон на лечебното изкуство” той обяснява това, което се подразбира под тази концепция:

„§78. Истинските, естествените  хронични болести са тези, които произлизат от хроничен миазъм, и които оставени сами на себе си - нелекувани със специфичните за тях лекарства -  се влошават, прогресират и измъчват пациента до самата му смърт с все по-усилващите се страдания, независимо от най-добрия начин на живот.”

Според Ханеман съществуват: остър миазъм и три хронични миазма: Псора, Сикоза и Сифилис.

Гонорея и сифилис се заразява от нечист полов акт (липса на морал и любов).

Думата сикоза, произлизаща от гръцка дума, означаваща смокиня, има няколко дефиниции в модерните медицински речници.Термин, който Ханеман използва за означаване на конституционалните ефекти на гонорейния вирус. Ето как една от възприетите дефиниции на думата сикоза кореспондира пряко с това, което Ханеман е имал предвид и което е наричал още болест, протичаща с формиране на смокиноподобни брадавици.

В много случаи Ханеман е успявал лесно да свърже болестното състояние с прекарана венерическа болест и скоро е бил в състояние безпроблемно да разпознава белезите на тази група болести. Отначало той ги разположил в една група, но по-късно разделя венеричните миазми в две групи – сифилис и сикоза или гонорея.

Той стига до убеждението, че упорито повтарящи се или появяващи се отново и отново след излекуване симптоми дължат съществуването си на невенеричен хроничен миазъм, наречен от него псора и че, оставено само на себе си, това състояние никога не може да се излекува. Докато острите прояви могат да утихнат и да останат латентни за продължителен период от време, хроничното състояние, което предизвиква острия взрив от симптоми, никога не изчезва, освен ако не му бъде противопоставено подобно лекарство.

В §80 от Органона, той пише, че сикозата и сифилиса имат външна изява на вътрешната дискразия, а псората веднъж инфектирала организма, и проявяваща се най-често само със сладострастно сърбящ понякога кожен обрив, остава дълбоко в организма, причинявайки му „многобройни форми на болести”.

Ханеман открива, че много хронични заболявания, наричани в медицинската литература с най-различни имена, произхождат с малки изключения от широко разпрострялата се псора. Всички кожни прояви и състояния, почти всички новообразувания, като подувания на жлезите, саркоми, карциноми, костни деформитети, хеморагични тенденции, всички супурации, функционални разстройства, нутритивни нарушения, всички остри болестни прояви Ханеман класифицира като псора.

Характерен кожен симптом е силният сърбеж, псоричните състояния винаги сърбят. Всъщност псората се смята не само за майка на всички болести, но и за източник на всички субективни усещания, особено тези, които пациентът описва с формулата "усещане като че ли". Субективните симптоми са толкова по-силни, колкото по-силно е проявена псората в организма.

Да си представим нашето  здраве като триъгълник, разделен на три части с хоризонтални черти. Това са три слоя, като основата на всеки е идеалното здраве.

На върха на триъгълника е умът и заложеното от бащата, в основата е физиката и зало­женото от майката. Средният слой е детето и емоциите му. Този, последен, слой е зависим от степента на предразполо­жение към болестите при роди­телите, специално в момента на зачеването на детето.

Предразположението на родителите, зависи освен от наследените миазми и от количеството почивка, степента на емоционалния стрес, употребата на лекарства, наркотици или алкохол. Затова е важно родителите да се погрижат за здравето си много преди зачеването на дете. В повечето случаи не знаем какви миазми носим от предците си и затова се налага да бъдем още по-отговорни към организма си и бъдещото си поколение.

Именно с теорията на миазмите може да се обясни защо децата на едни и същи родители могат да са толкова различни. Причината е, че родителите са с различен здравен статус при зачеването. Това в комбинация с наследствените миазми прави братята и сестрите по-здрави или по-болни едни от други. Отговорността на родителите към собствено им здраве е ключът към предпазването от хронични болести при децата им.

Бременността няма ограничение по отношение на антипсоричното лечение. Точно обратното, това е състояние, естествено за една жена, симптомите на вътрешна псора често разкриват себе си по-ясно поради увеличената чувствителност на женското тяло и ум, антипсоричните лекарства следователно са по-определени и със значим и чувствителен ефект.

В шестото издание на Органона (1842) в забележката под § 284  набляга върху ползата от антипсоричното лечение по време на бременността и кърменето, защото наследственото/вроденото предаване на хроничните болести към фетуса и кърмачето могат да бъдат избегнати.

В „Хроничите болести” Ханеман подчертава, че бременността през всичките й периоди създава толкова малко пречки за антипсоричната терапия, че това лечение е често най-необходимо и полезно в такова състояние. Най-необходимо, защото хроничните болести тогава са по-развити. В това състояние на жената, което е съвсем естествено такова, симптомите на вътрешната псора често са изразени най-ясно за сметка на нарасналата чувствителност на тялото и духа на жената в такова положение. Антипсоричните лекарства следователно действат по-определено и осезаемо по време на бременност, което дава указание на лекаря да направи дозите в тези случаи колкото е възможно по-малки и в колкото е възможно по-високи потенцирани разреждания и да направи избора по най-хомеопатичния начин. Кърмачетата не получават лекарство, майката или дойката го получават вместо тях и чрез млякото то действа на детето много бързо, меко и успешно.

Дори много често, ако не и винаги, единствената причина за неправилното предлежание на детето е псоричната болест на майката, както и хидроцефалията и други телесни дефекти на детето имат със сигурност тази причина! Само антипсоричното лечение на болната жена, ако не преди, най-малкото по време на бременността, може предварително да премахне неспособността на майката да кърми, както също по време на кърмене може да я предпази от чести болезнени гърди, болезненост и разраненост на зърната, склонността към чести ерипелозни възпаления и абсцеци на гърдите, както и кръвоизливи от матката по време на кърмене.

Първоначалната тенденция не може да бъде напълно заличена, но че хомеопатично показаното лекарство, предписано прецизно на бебета и деца, може така да модифицират физиологичните тенденции, че да предотврати в значима степен техните нежелателни ефекти.

Болестотворните въздействия, които се привличат от свойствените за дадения темперамент тенденции, се поддават на лечение и могат да бъдат елиминирани от хомеопатичното лекарство. Това само по себе си има огромен превантивен ефект спрямо рисковете, произтичащите от вродената слабост.

Ханеман не е описал много наблюдения върху емоциите на бременната и връзката им с конституцията на плода след това. И тъй като хомеопатията непрекъснато се развива, здраво стъпила на двестагодишни здрави основи, негови последователи размишляват задълбочено върху този въпрос. Д-р Фарук Мастер дълги години изучава този феномен. Внимателно наблюдава своите пациенти, и базирайки се на философията на Юнг, която е изучил до съвършенство, стига до извода, че има пряка зависимост между емоциите на майката и бащата по време на зачеването, бременността и кърменето, и отражението им върху плода. Той често пише за това в лекциите и книгите си. Имах удоволствието и честта да слушам за това лично на неговите семинари.

За жалост, в днешното забързано време и промяна на приоритетите у хората, често се случва майката да бъде ужасно ангажирана с кариера и други неща.

В такива ситуации тя изобщо не кърми своето бебе и самата връзка майка-дете вече не е същата. Ето защо хомеопатичното лечение може да не бъде така успешно, както в миналото, защото често майката и детето днес имат нужда от различни лекарства.

В заключение, искам да кажа, че колкото повече се отдалечаваме от природата и простите, но истински неща в живота, и навлизането на технологиите, ваксините и замърсяване на храната и живота ни, толкова по-трудно ще бъде за хомеопатите да се придържат към горните изводи, направени от Ханеман и неговите последователи в миналото и днес. На всички е известно, че тази наука продължава да се развива. Алопатичната медицина по никакъв начин не може да се справи с емоционалните проблеми на бременната, както и няма как да изкорени из основи нито един миазъм, нито да предотврати неговото предаване на децата ни и така да създаде по–здраво бъдещо поколение. Напротив, всяко следващо поколение е по- болно от предишното. Хомеопатията обаче може да се справи с това и затова винаги ще бъде истинското лечебно изкуство.

eseIskra2.jpg

Използвана литература:

1. „Органон на лечебното изкуство”- С. Ханеман

2. „Лекции по философия на Хомеопатията” – Дж. Кент

3. „Хроничните болести” – С. Ханеман

4. „Миазми при раждането” – Г. ван дер Зее

5. „Емоционалното състояние на майката по време на бременността и отражението върху плода”- Ф. Мастер

6. „Хомеопатия за студенти” – Х. Робъртс

7. „Как да се родят здрави деца”- Дж. Витулкас

Нагоре