« обратно към: Есета

17 март 2015

Хомеопатичното лекарство - наука, изкуство или магия

Автор: Румяна Анева

H_remedies.jpgОт зората на съществуване на човечеството съществува и болката, и страданието, и болестите. През различните периоди от развитието му е имало и лечители, които са се стремили с различни средства и похвати да облекчават и лекуват човешкото страдание. Тези хора са били на особена почит и са се ползвали с уважението на сънародниците си. Стотици, а най-вероятно и хиляди, са използваните методи и средства за облекчаване на човешкото страдание, като се започне от магия, баене, масажи, енерийно въздействие и се стигне до билколечението и използване на различни химични субстанции, хомеопатия. Някои от тези методи са доказали своето действие през годините и се използват и до днес. Такива са билколечението, акупресура, акопунктура, масажите, хомеопатията и др.

Лечението на болния винаги е било обвито в тайнство. Направата на лекарствата също. Хората са приготвяли лекарства с определени ритуали, при определени условия, например откъсват лечебното растение при пълнолуние или през точно определен период от развитието му. Но лечебните съставки на различните лекарства винаги са били в измерими материални дози. Лечебните субстанции често са отровни в големи дози или водят до сериозни промени в организма, до пристрастяване или дори до смърт. Оказва се, че това не е най-удачният начин за тяхното използване. За съжаление, с развитието на медицината се усложнявало и приготвянето на лекарствата – все по-често за лечение се използвали сложни комбинации от отровни или противодействащи си субстанции.

И в миналото, и сега лечителят е бил високо ерудирана и уважавана личност с познания в различни области на науката. Точно такъв човек е бил и Самуел Ханеман.

Ханеман – лекарят, който е разочарован от медицината, с нейните груби и неадекватни лечебни схеми, от токсичните дози на широко използваните лекарства, от това, че не може да излекува дори собствените си деца, търси начин да намали дозите и да направи лекарствата по-малко токсични. Така стига до идеята за разреждане и намаляване на материалната доза.

Въпреки че корените на хомеопатията се крият някъде дълбоко в древността, Ханеман пръв формулира основните закони и принципи на хомеопатията в прецизна система, а именно – подобното (да) се лекува с подобно; потенцииране и разреждане на изходните субстанции; минимална доза на прием на хомеопатичното лекарство; единствено лекарство – най-подходящо за съответния пациент; здрави доброволци, които съзнателно участват в доказването на лекарства; тоталност от симптоми, които използваме за избор на хомеопатично лекарство.

За първи път Ханеман създава абсолютно нов начин за приготвяне на лекарства. Неговата основна идея е, че лекарствата, които могат да лекуват, могат и да предизвикват същите симптоми у здрав човек. Но, за да намали токсичността, той започва да разрежда лечебните субстанции. Установява, че колкото повече разрежда дадено лекарство, толкова повече увеличава и разгръща потенциала му на полезно въздействие върху болния. За сравнение – официалната медицина смята, че лечебен ефект има само когато лекарството е в материални дози и този ефект се усилва с увеличаване на дозата.

В своя колосален труд „Органон на лечебното изкуство” той дава пълна информация за лечението с потенцирани и разредени субстанции – като се започне с принципите на това лечебно изкуство, мине се през приготвяне и използване на хомеопатичните лекарства и се проследява целия процес на хомеопатично лечение. Още от втория параграф на Органона виждаме простотата и гениалността на идеята на Ханеман.

“§2 Най-големият идеал на лечението е: изградено веднъж върху ясно разбираеми принципи, да възстановява бързо, безвредно и трайно здравето, с други думи да се справя с болестта във всичките й проявления по най-краткия, най-сигурния и най-безвредния начин. ” [1]

Това може да бъде постигнато единствено и само с помощта на хомеопатичното лекарство. То е уникално и единствено по рода си, защото е многократно разредено и потенцирано. Приготвя се по точно определен начин от различни субстанции – растения, минерали, животински субстанции. То винаги трябва да има “постоянен състав” – това важи и за всички лекарства – хомеопатични и конвенционални, като процесът на изготвяне се описва във Фармакопеята. Но разликата тук е, че “постоянният състав” на хомеопатичното лекарство не е постоянна концентрация, едни и същи съставки и т.н. както при конвенционалната медицина. Тук постоянното е това, че материалът, използван за направа на лекарството – билка, химическо съединение или друго, трябва да бъде добър, качествен, чист представител на своя вид. Най-много лекарства се приготвят от растения, но за това се използва много малко количество от даден растителен вид, за разлика от фармацевтичната индустрия, която унищожава огромни части от природата с цел набавяне на суровини за лекарства. Също така за основа на изготвянето на хомеопатичното лекарство могат да се използват и минерали, също в съвсем малки количества, химически вещества, ваксини, елекромагнитни лъчения, млека, части от животни, части от болни (нозоди) или здрави тъкани (саркоди), секрети и други. Хомеопатичното лекарство е изготвено само от една-единствена субстанция, която е разредена и потенцирана, съгласно принципите на Фармакопеята. Активната субстанция се нанася в много малко количество върху инертен носител, който може да е вода, спирт, лактоза, захароза и др.

Изходната субстанция за приготвяне на хомеопатичното лекарство трябва да е най-добрият представител на вида си в жива формада има правилна форма, да е достигнало пълното си развитие, да е живяло в чиста среда, с една дума – да е съвършено. Растителните или животински субстанции не бива да претърпяват каквато и да било обработка, тъй като в този процес голяма част от полезните им свойства намаляват. Тези принципи Ханеман излага в параграф 266 и забележката под него. Растенията или части от тях се събират през точно определено преме от годината, дори в точно определени часове, за да може активните съставки да са най-много и най-пълно да се извлекат в процеса на изработка на хомеопатичното лекарство. С. Ханеман описва подробно този процес в параграф 267. Набляга на факта, че обработката на растенията трябва да стане възможно най-бързо след откъсването им, за да се получи впоследствие хомеопатично лекарство с най-пълно развита сила. Освен от свежи растения хомеопатични лекарства се изготвят и от сушени. Това най-често се използва за растения, които не виреят в близост до хомеопата, които приготвя лекарствата. В този слчай е необходимо произходът и качествата на изсушената субстанция да са с най-високо качество – пар. 268.

Освен от представители на флората, хомеопатични лекарства могат да бъдат приготвяни и от такива на фауната. Използват се млека от различни бозайници, отрови от много змии, паяци, пера от птици и други. За тях също важи правилото пробата да е взета от най-добрия представител, той да живее на свобода, да е в добро здраве и достигнал пълното си развитие.

Още една голяма група лекарства се приготвят от химически източницитова е цялото минерално царство – стотина химични елемента и безброй техни съединения. Съществуват и лекарства, направени от патологични микробиологични култури (тъкани). Такива са нозодите Освен от болестно променени тъкани, лекарства се изготвят и от здрави такива. Тези лекарства се наричат саркодипримери за тях са лекарства, направени от чревни бактерии, от хормони, от части на здрав орган и др. Интересен източник за направа на хомеопатични лекарства са различните енергии, получени от природни явления и силинапр. от Северният или от Южният полюс, от Северното сияние, от рентгенови лъчи, от луната и др. Тази група се нарича импондерабили. Последната група хомеопатични лекарства се приготвя и от алопатични такива като пеницилин, респивакс и т.н.

Следователно за направата на хомеопатични лекарства могат да се използват всякакви вещества, а не само определени билки или химични съеинения. Така съществено се увеличава броят лекарства в хомеопатията в сравнение с алопатичната медицина, където изходните съставки обикновено са едни и същи химически вещества, а безбройните лекарства се различават не по своята лечебна сила, а името, под което фирмата-производител ги е регистрирала. Друго явно предимство на хомеопатичния начин на направа на лекарства е, че се използват много малки количества вещество и така не се унищожава природата и не се нарушава нейното равновесие.

Самият процес на приготвяне на хомеопатичните лекарства е коренно различен от този на алопатичните лекарства. Първоначално Ханеман е започнал да използва все по-разредени субстанции, без да ги потенцира. Впоследствие той стига до идеята за потенциране на вече разредените лекарства. Всички етапи, през които преминава едно вещество за да се превърне в хомеопатично лекарство, са описани в параграф 269.

В параграф 269 той пише, че благодарение на този метод вещества и иначе инертни за тялото субстанции, се превръщат в силно действащи хомеопатични лекарства. Това става благодарение на първичната обработка на изходното веществочрез разтваряне или тритурация и последващото постепенно намаляване на концентрацията му във воден разтвор, съпътствано от влагане на енергия в този процес, чрез динамизация. Това, пише Ханеман „се постига чрез механично въздействие – разтриване и разтръскване – върху най-малките им частички, които след това се разделят една от друга, посредством добавянето на някакво неутрално, сухо или течно вещество. Този процес се нарича динамизация, потенциране (развитие на лекарствената сила), а продуктите – динамизации или потенции в различни степени.”

След това в параграф 270 той подробно описва целият процес на получаване на лекарство с потенцирано действиев стотично разреждане и добавя, че силата на вече потенцираното лекарство, макар и неуловима, е вложена върху инертен носител от млечна захар и разгръща своята най-пълна сила, когато е разтворена във вода. Именно динамизацията е същественият процес, нещото, което различава хомеопатичното от алопатичното лекарство. Така субстанции, които нямат лечебни свойства, когато се използват в груби материални дози, когато са приготвени като хомеопатични лекарства, могат да имат огромна лечебна сила.

Защо С. Ханеман избира водата като разтворител и носител на енегията на хомеопатичните лекарства? Съвременната наука и по-специално квантовата механика едва сега могат да дадат някакъв отговор на този въпрос и да потвърдят генеалността на Ханеман.

Средностатистическото човешко тяло съдържа около 70% вода. Ембрионът съдържа 99 % вода, а възрастен човекедва 50%. Това показва, че ние съществуваме предимно като вода. Водата е уникално химично съединение, изградено от един атом кислород и два атома водород, съединени с ковалентна химична връзка. При нормална температура и налягане много малка част от водните молекули се намират в недисоциирано състояниепо-голяма част от тях се свързват помежду си чрез водородни връзки и образуват така наречените клъстери. Това се случва благодарение на диполния модел на водните молекули – от странаа на водородните атоми има положителен заряд, а откъм кислорода – отрицателен. Това е и причината водата да е универсален разтворител. Когато йонно или полярно вещество бъде поставено във вода, то бива заобиколено от водни молекулиобикновено една молекула разтворено вещество бива заобиколена от голям брой водни молекули, като отрицателно зареденият край на водната молекула се насочва към положително заредените части на разтвореното вещество и обратно. Водата може да съществува едновременно в три агрегатни състояниятечно, твърдолед и газообразнопара. Съвсем наскоро учените откриха и четвърто агрегатно състояние на водатаплазмато е между твърдо и течно и има напълно различни свойства от досега познатите свойства на водата. Известно е, че структурата на водата се променя един милиард пъти в секунда! Структурата на водата повтаря структурата на пространството, в което съществува. Структурата на водата играе и много важна роля в биохимичните и биофизичните процеси в тялото. По-голяма част от информационните процеси се обуславят от съществуването на водни клъстеринапример предаване на бързи сигнали, на които реагира ендокринната система на човека, може да се осъществи точно чрез именение в структурата на вътрешно и външноклетъчната вода, тъй като скоростта на разпространение на нервния импулс много често се оказва недостатъчна. Благодарение на тази структура, водата има памет. Намирайки се в капиляри или пори, водата създава огромно налягане и с лекота се изкачва по стволовете на огромни дървета, преодолявайки силата на земното притегляне. В семената например, в момента на покълване нейното налягане достига четиристотин атмосфери! Тези уникални свойства на водата я правят най-подходящият неутрален носител при приготвяне на хомеопатичните лекарсва.

Алопатичната медицина отрича действието на хомеопатичното лекарство, защото смята, че действие може да има само тогава, когато в лекарството има материално количество вещество. Затова конвенционалната медицина не използва разредени и потенцирани лекарства.

Съществуват различни начини, по които се разреждат и потенцират хомеопатичните лекарства – стотична скала по Ханеман, разреждане по метода на Корсаков и десетичното разреждане, въведено от Херинг. Лекарство 30С напр няма нито една молекула от изходното вещество, затова конвенционалната медицина отрича, че то действа. . .

При стотичното разреждане по Ханеман се взема една част от изходното вещество или тинктура майка и се смесва с 99 части инертен носител, който може да е вода, сперт, глицерин и др., полученият разтвор се динамизира около десет пъти в твърдоеластична повърхност и по този начин се получава разтвор с концентрация на разтвореното вещество 1С. По този начи се продължава, докато се достигне до желаната потенция. .

Особена потенция е LM потенциятатя е въведена от С. Ханеман с цел да намали периода на влошаване на организма и да ускори процеса на подобрение при хронични болести. При тежко или хронично болни особен проблем представляват така наречените лечебни кризи след приема на хомеопатично лекарство. Тази потенция може да се дава по-често и има изключително меко действие. За всеки индивидуален случай освен лекарство се подбира и потенция – за разлика от алопатичната медицина, за която от значение е единствено възрастта и килограмите на болнияттук липсва индивидулният подход и всичко е сведено под общ знаменател.

По метода на Корсаков разреждането става по следният начинв шише се слага 1 част от изходното вещество и 99 части вода. Разтворът се динамизира, изсипва се и се налива чиста водатака се получава разтвор на веществото 1С. След това се динамизира, отново се изсипва, долива се вода и получаваме 2С и т.н. По този начин се приготвят високите потенции и се намаляват разходите при приготвяне на хомеопатичните лекарства.

Получаване на лекарство в десетични разреждания става по следният начинвзема се 1 част от веществото и се смесва с 9 части носител, динамизира сетака полученият разтвор е със сила 1D или 1Х. В така приготвените лекарства, поради малкото разреждане има наличие на изходната субстанция, почти колкото при алопатичните лекарства, но разликата е, че хомеопатичното лекарство е потенцирано и винаги ще има по-бързо и трайно действие от същото такова алопатично.

Какво означават различните потенции и начини на потенциране? Първо, изготвянето на хомеопатичните лекарства по различен начин води до вариации в силата и начина на действие на хомеопатичното лекарство, в неговата мекота и диапазон на действие. Така може по-точно да се намери най-подходящото хомеопатично лекарство, изготвено по различна скала на потенциране – десетична, стотична или ЛМ. Освен това самите потенции се различават сами по себе си – те са ниски, средни, високи и свръхвисоки. Това е още един начин, по който можем да подберем най-подходящата доза за всеки отделен случай.

Много важен стадий е установяването на областта на действие на хомеопатичното лекарство, което е етапът на доказването му.

Този процес дава възможност на хомеопата да разбере, кое е лечебното в лекарственото средство. В параграф 20 Ханеман казва, че само по този начин може да бъде открита скритата сила на лечебните средства. Болестта е невидима, скрита, нематериална, ние виждаме нейното проявление единствено чрез изявените симптоми. Затова лекарството трябва да прояви подобна скрита сила, която да може да лекува. Как се разбира каква е тя? Не чрез безплодни размишления, а чрез опит. След това в параграф 21 продължава с разясненията и определя този метод като единствено надежден. Според Ханеман „ние трябва да разчитаме единствено на болестните явления, които лекарствените вещества предизвикват в здравото тяло, като на единствено възможно потвърждение на присъщата им лечебна сила, за да установим, каква способност да предизвиква болест и едновременно да лекува болест притежава всяко отделно лекарствено вещество”. Алопатичната медицина също използва за лечение лечебни растения и минерали, но без да познава пълното им действие, а само по някой случайно открит симптом, кзто често използва само потискащото им действие. След това в параграф 105 той казва, че единствено чрез доказването се изучават патогенетичните възможности на лекарствата. Това е необходимо, за да може хомеопатът в последствие да избере най-подобното за дадена болест лекарство. В алопатичната медицина изпитанията на нови лекарства се осъществяват върху болни хора. За разлика от тях в хомеопатията доказването става от напълно здрави индивиди, защото „давани само на болни хора, истинското им въздействие ще се проличи твърде малко или изобщо няма да си проличи, понеже особените ефекти, очаквани от лекарствата, ще се смесят със симптомите на заболяването и рядко ще бъдат наблюдавани самостоятелно.” [пар. 107]. Ето защо е изключително важно изпитанията за нови лекарства да стават от здрави хора, за да се установи, как влияе всяко от тях върху психическото, умствено и физическо състояние на човека. Много полезни в това отношение се оказват описанията на отравяния с различни веществахимически субстанции, растения или други. Те дават готова картина на възможните случаи на приложение на хомеопатичното лекарство, приготвено от дадената субстанция. Съществено значение има добиването на личен опит от хомеопатът, включвайки се в доказване „понеже истинската специфична сила на лекарствата, достъпни за лекуване на болестите, не може да бъде установена нито с помощта на оригинални размишления A PRIORI, нито по мириса, вкуса или вида на лекарствата, нито с помощта на химическия им анализ, нито в резултат на приложението на няколко от тях едновременно в смес при болест... ”пар. 110.

За да бъдат резултатите от доказването цялостни, доказването би трябвало да следва определени правила. Доказването става по двойно сляп метод, подобно на изпитанията при алопатичните лекарства, но за разлика от тях хомеопатичните не се изпитват върху животни и болни, а се приемат от здрави доброволци. Джерами Шер формулира някои от тях:

1. Лекарството да се приема вътрешно, като разредено вещество, в потенция от 6С до 1Мтова се прави с цел безопасността на изпитващия, тъй като самото лекарство може да е токсично или отровно.

2. Да не се взема повече от два дена, като при получен ефект по-рано, незабавно се спира.

3. Всеки доказващ да бъде във непрекъсната връзка със супервайзор, който да следи състоянието му. Доказващият приема лекарството и започва самонаблюдение, от една страна, и бива наблюдаван от супервайзора, от друга. За улеснение се води дневник, в който се записват всички новопоявили се симптоми, такива, които изпитващият е имал в миналото и такива, които са се повлияли от приема на лекарството, като подробно се описват часът и всички усещания и модалности, които съпътстват тези симптоми. Оптималният брой на доказващите едно лекарство да е около 15-20 човека.

Пар. 116 казва: „Някои симптоми биват предизвикани от лекарствата по-често, т. е. при много хора, други –по-рядко или при малко изпитатели, а трети –при много малко здрави хора.” Към последната група се отнасят т.нар. идиосинкрозиитова са особено чувствителни хора, при които се проявеват т. нар. странни, редки и особени симптоми. Тези симптоми са особено ценни при намирането на симилимума.

При доказване лекарството може да се помирише от доказващите или да приеме вътрешно, или да се тритурират.нар. медитативни доказвания. При титурацията дори и абсолютно неразтворими вещества стават разтворими. Тя представлява дълъг процес на стриване на изходната субстанция – определен брой пъти, на определени етапи. След като по този начин се приготви лекарство в потенция 3Сот него вече може да се приготви течно лекарство. За описване пълното действие на лекарството е нужно изпитващият да спазва известна хигиена на животда не приема билки или подправки, стимуланти и алкохол, да бъде спокоен и съсредоточен върху процеса на доказване. Освен това е добре в групите да вземат участие както мъже, така и жени. В параграф 141 Ханеман казва, че най-точното изследване на дадено лекарство е, когато доказването е направено от самият лечител, защото така лично ще е изпитал симптомите на проучваното лекарство.

И така, след като лекарството е доказано и се знаят неговите проявени симптоми, той може с лекота да го приложи при пациент, с най-подобни на описаните в картината на лекарството симптоми. От няколко сходни лекарства, той трябва умело да подбере онова, което най-пълно покрива със своите симтоми болестните прояви при пациента. Особена тежест при избора на лекарство имат така наречените странни, редки и особени симптоми, защото те са най-сигурен показател, че избраното лекарство е най-подходящо за съответният пациент.

В алопатичната медицина основният начин на избор е по диагнози, т.е. само по общитя симптоми, и се търси лекарство, което може да унищожи или отслаби тези симптоми, т.е. да ги потисне. При такова действие медикът е особено доволен, че симптомът е изчезнал. Лекарството много бързо облекчава пациента, но потиска симптома и болният организъм е принуден отново да изяви нов симптом, за да бъде забелязано нарушението в равновесието. Това е изтощително и ненужно. Потискането на симптома с хомеопатично лекарство е също тъй нежелателно. Най-правилното лечение е изборът на едно, единствено хомеопатично лекарство, което в най-пълна степен да е подобно на състоянието на пациентапараграф 273. Законът за подобието С. Ханеман формулира в пар. 26 „По-слабото динамично поражение завинаги се унищожава в живия организъм от по-силното, ако то макар и различно по природа е много подобно на първото в своите проявления.”

От казаното по-горе става явно поредното предимство на хомеопатичните лекарства – те са доказани от здрави и съзнателни хора, а не върху животни или болни, както при конвенционалната медицина. По този начин стават явни странните, редки и особени симптоми, които са характерни за даденото хомеопатично лекарство и биха излекували с много голяма вероятност човек, който има подобни странни, редки и особени симптоми. Общите симптоми не са от голямо значение, защото всички хора правят общи симптоми, а жизнената сила показва своя проблем, своето нарушения най-ясно с ярките и интензивни или странни, редки и особени симптоми.

След като сме спазили законът за подобието и имайки предвид всичко казано от пациента за неговата болест и всички факти, характеризиращи личността му, ние сме подбрали най-хомеопатичното за него лекарство, следва да направим и избор за подходящата сила на това лекарство или неговата потенция.

За да изберем правилна потенция е необходимо да вземем впредвид:

остра ли е болестта или хронична

какво е общото състояние на пациента

какъв начин на живот водихигиенни навици, работа

дали болестта засяга повече физическото тяло или умствено –емоционалното.

Тук за пореден път се вижда предимството на хомеопатията – хомеопатичното лекарство може да се даде по различен начин, в различна потенция и в различна доза в зависимост от общото състояние на човека, от интензитета на неговата болест, от тъканните изменения. За разлика от това, алопатичната медицина прилага своите лекарства в дози, само и единствено зависещи от телесната маса и дали човекът има алергия към съставките или не.

Най-общо казано при остро състояние и добра жизненост на пациента, можем да предпишем средни и високи потенции, а при хронични заболявания и по-изтощени организмисредни и ниски потенции. При неправилна преценка на дозата хомеопатично лекарство, вкл. и на степента на динамизация, понякога наблюдаваме т.нар. “хомеопатично влошаване”, т.е. според стандартите на алопатичната медицина настъпват нежелани странични ефекти. Но те са преходни и безопасни поради нематериалното хомеопатично лекарство, което няма способността да уврежда физически, за разлика от приемането на голяма доза алопатично лекарство, при което може да настъпи дори смърт. При прекалено голяма доза от лекарството (било много повторения или неподходяща висока потенция) до така нареченото “доказване на лекарството”това са съвкупност от симптоми, които преди приема не са били наблюдавани у пациента, и не принадлежат на неговата болест, а са резултат от приема на лекарството и тези симптоми са описани при доказването на същото. При даване пък на прекалено малка потенция, изкуствената лекарствена болест от хомеопатичното лекарство е по-слаба от естествената болест и не може да я надвие – тогава не постигаме излекуване на пациента. Затова стремежът ни е да намерим най-хомеопатичното лекарство и да го приложим в най-подходящата за случая потенция, така, че излекуването да настъпи възможно най-бързо и най-меко и най-трайно. Ако сполучливо сме направили тези избори следва да видим, какво действие ще предизвика лекарството.

Как действа хомеопатичното лекарство? Благодарение на начина си на приготвяне и последващото динамизиране, то има способността да предизвиква в организма изкуствена лекарствена болесттова е факт от доказването на лекарствата. Поради голямото подобие между естествената –по-слаба болест и изкуствената, по-силна такава, изкуствената болест елиминира по-слабата естествена. Организмът бива освободен от естествената болест, а неговата жизнена сила остава да се бори с по-силната изкуствена болест. Тъй като изкуствената болест е външна за организма (получена чрез хомеопатичното лекарство) и нематериална (в потенции над 12С няма и молекула от изходното вещество)тя скоро губи своята сила и пациентът бива излекуван от своето страданиепар. 29.

Ако правилно сме подбрали хомеопатичното лекарство и точно сме преценили, в каква потенция да бъде дадено, ефектът от неговия прием е почти чудодеен. След период на първично, слабо влошаване, болният организъм се възстановява за часове. Това, разбира се, зависи от нивото на здраве на човека. При високо ниво на здраве излекуването е бързо и трайно. Не така стоят нещата при по-ниските нива на здраве. При тях болестта обикновено е хронична, с много малка изява на симптоми, а и изявените са много общи и слабо изразени. В тези случаи лечението е по-бавно, възможни са по-сериозни обостряния и достигането на пълно здраве е почти невъзможно. Най-тежко е състоянието при най-ниските нива на здраве. При тези болни хомеопатичната практика помага единствено за облекчаване и палиативни грижи. Обикновено децата реагират най-добре на хомеопатичното лечение и действието на лекарствата при тях е почти незабавно. Колко дълго ще продължи действието на лекарственото вещество зависи и от начина на живот на пациента, от склонността му да се раздели с някои вредни навици и от усърдието му активно да участва в процеса на собственото си излекуване.

И така, хомеопатичното лекарство е резултат от сериозна подготовка. Първоначално е необходима да се изследва неговото действие върху здрави хора, след това да се подбере като най-подобно за сътветното страдание, да се презцени потенцията му и най-накрая да се даде във възможно най-малка доза и да не се повтаря без реална нужда. Процесът на изследване на лекарството е наука, подборът му е изкуство, а самото действие на правилно назначеното хомеопатично лекарствомагия. Магия, която завинаги променя човека, който се лекува с този най-природен и съвършен метод на лечение.

Използвана литература:

Ханеман С. „ Органон на лечебното изкуство “

Емото М. „ Тайните послания на водата “

Игнатов Игнат „ Информативност на водата и зараждане на живота и живата материя “

Уикипедия

Нагоре