Проявление на „динамиса“ в човека, болестта и хомеопатичните лекарства

философско есе по хомеопатия на ГЕРГАНА ДИМИТРОВА ЯНКУЛОВА

Консултант: ЛИЛИЯ ДИМИТРОВА

СОФИЯ, 2016

Животът е мистерия! Човекът е истинско чудо на Сътворението. Винаги съм се удивлявала как този сложен механизъм е приведен в действие; как всички атоми, клетки и органи са свързани и работят в уникален синхрон; колко крехко е равновесието, което държи организма в състояние на баланс и здраве. Кое „одухотворява“ човека и го прави индивидуалност, уникална и неподлежаща на копиране?

Крачейки по Земята, не много хора се замислят по тези въпроси. Или може би до момента, в който този синхрон на ум, дух и тяло не бъде нарушен така, че да предизвика болест. Тогава започваме да се суетим, да се питаме защо, да обвиняваме микробите, системата или вселената, приемайки се като жертви на голяма несправедливост. Но дали е така? Кой е виновен за нашето злощастие? Осъзнаването на този въпрос е сложен процес. Всъщност отговорът му е заключен в думите – дух, енергия, жизнен принцип, жизнен механизъм, имунитет – сполучливо обединени от Ханеман в понятието „динамис“. Това е жизненият импулс, който е в нас и който ни задвижва, одухотворява и определя такива каквито сме. „Динамисът“, т.е. динамичната природа на нещата, се проявява във всички аспекти на битието – у човека като триединството на дух, душа и тяло; в болестите – като нематериалната причина, отваряща вратите за физическите увреди на тялото, изявени чрез симптомите, указващи ясно нарушенията в организма; а в хомеопатичните лекарства – тяхната скрита лечебна сила, развита чрез процесите на динамизиране.

Концепцията за наличието на „динамис“, която е в основата на хомеопатичния лечебен подход, недвусмислено и логично води до заключението, че всички болести имат енергийна същност – те се зараждат изначално в енергийните структури на човека, след което идва изявата им на физическо ниво. И следователно те могат да бъдат премахнати само с енергийни лекарства, т.е. динамизирани и нематериални, каквито са хомеопатичните.

Ханеман смята, че „Организмът е наистина материален инструмент на живота, но той е немислим без животворността на инстинктивно възприемащия и действащ двигател по същия начин, по който и жизнената сила е немислима без организма. Следователно те заедно са едно цяло, въпреки че с цел по-лесно разбиране умът ни разделя това цяло на две различни понятия“. [3, афоризъм 15, стр. 85] Но „лишен от жизнената сила“, организмът „е неспособен да чувства, да функционира и да се отбранява; той дължи всичките си усещания и изпълнява жизнените си функции единствено посредством нематериалната същност (жизнения принцип), която вдъхва живот на материалния организъм...“ [3, афоризъм 10, стр. 81]

Нашата емоционалност, нашата душа, нашата психика е първото нещо, което бива наранено преди да се прояви патологията на физическо ниво. Емоциите и породените от тях мисли са енергийните структури, въздействащи на нервната система, и оттам причиняват отклонение в работата на организма. Дали не е необходимо да се изостави „материалистичният възглед“ и да се погледне „на духовно-телесния организъм като на мощно единство“, да се осъзнае „че измененията в неговите жизнени усещания и функции се предизвикват основно, ако не и единствено, от динамични (нематериални) въздействия, и че те не биха могли да бъдат повлияни по друг начин освен динамично“. [3, Въведение, стр. 31]

А какво е „динамично влияние – динамична сила?“ – ще попитате вие. „Земята с помощта на скрита и невидима енергия движи около себе си луната в цикъл от двадесет и осем дни..., а пък луната премества северните морета в приливи и отливи в точно определени часове... На пръв поглед това става без материални посредници – без механични приспособления...; по същия модел виждаме многобройни други събития около себе си..., без да можем да разпознаем някаква доловима връзка между причината и следствието. Също както и енергията на магнита, привличаща парчето стомана, не е материална“. „Така трябва да бъдат разглеждани и ефектите на лекарствените средства върху живия човек. Веществата, които използваме като лекарствени средства, са лекарствени средства дотолкова, доколкото всяко от тях притежава своя собствена специфична енергия да изменя благосъстоянието на човека чрез едно динамично, опосредствано от живите сензорни влакна, концептуално повлияване на нематериалния контролиращ жизнен принцип“. [3, стр. 82, бел. под линия]

Всъщност за наличието на енергия не би трябвало да има никакво съмнение. Физичните закони доказват това. Самият Айнщайн е бил удивен от своето откритие, че всичко е енергия. Неговата формула E=m.c² означава, че материята може да бъде превърната в енергия, както и енергията в материя.

Нютоновият закон за гравитацията пък гласи, че между всеки две тела (материални точки) във Вселената действат сили на взаимно привличане, които зависят от масата и разстоянието между тях. Според закона за термодинамиката, енергията не се губи, а само преминава от една форма в друга.

И така – физичните закони задействат различни процеси, чийто „динамис“ на взаимодействие е невидим за нас, но резултатите от тяхното проявление са видни в материалния свят. Емоциите също сами по себе си не могат да бъдат видяни и докоснати. Те могат да бъдат преживяни и усетени. Но ние не отричаме тяхното съществуване, само защото не можем да ги пипнем. Енергията, която те внасят в организма има мощна сила, особено ако живеем с една емоция твърде дълго. Емоциите постоянно се проявяват в тялото – казваме „сви ми се стомаха от страх“, „боли ме сърцето от мъка“, „треперя от страх“, „усещам буца в гърлото“. Всъщност физическото тяло много точно демонстрира психоемоционалните проблеми на човека и ако сме достатъчно чувствителни и знаещи, можем да разчетем сигналите, които ни подава. Разтоварването на психичното състояние води до появата на симптоми във физическото тяло, което в традиционната медицина се нарича „симптом на нервна почва“ или соматизация. [5, стр. 79] В началото измененията са само функционални и ние се оправяме напълно за кратко време. Оставайки дълго в един мисловен модел, постепенно започваме да реагираме според изградения вече начин на мислене. Ние гледаме на света през собствената си представа за него. Личната реалност, която сами сме си създали, е на базата на натрупания индивидуален опит, формираните ценности, убеждения и вярвания, които пък са отражение на преживяванията, чувствата и мислите. Съзнанието възприема света не обективо, а пречупен през собствената реалност, и това изкривяване може да се изяви чрез болест. Или по-точно казано, нашият начин на мислене се материализира в нашата болест – ние сме нашата болест. „Тъй че възприемането на болестта (която не е от компетентността единствено на хирургията) като нещо отделно от живото цяло и неговата животворяща жизнена сила, като нещо скрито вътре, колкото и малко да е то.... е един абсурд, чиято представа е възможна само в щампован от материализма ум...“ [3, афоризъм 13, стр. 84]

И все пак да погледнем малко по-научно на нещата.

Структурите в мозъка, за които се смята, че са „носител“ на нашите емоции, сънища, характер и пр., са хипофизата и хипоталамуса. Знаем, че хипофизата контролира всички останали жлези и хормонални структури в тялото. Образно казано, тя е посредникът между нашия мозък (психика, емоции, характер) и нашето тяло. Когато изпитваме определена емоция, от мозъка се задават команди към жлезите с вътрешна секреция, за да се произведат хормони, подпомагащи организма в неговата реакция. Хормоните са посредникът между психиката и физическото ни тяло. Тяхната роля е да променят основния метаболизъм, който е протичал преди настъпване на психичното изживяване. Например при страх отделяме адреналин, при депресия – серотонин и норепинефрин. В организма се повишава тонусът на симпатикусовата нервна система и резултатът е спазми на различните мускулатури (на сърце, стомах, гърло), както и нарушения в ритъма на сърцето. Реализира се пътят емоция–променен хормонален баланс–променен основен метаболи­зъм–реакция. Следователно болестите могат да се разглеждат като реакция на организма с цел адаптация към някакъв агресивен външен фактор. Този фактор се оценява от нашата ЦНС съобразно личностните особености на характера и тази оценка е емоцията. [5, стр. 101-106, 107] Или както казва Ханеман: „Враждебните сили (отчасти психични, отчасти физични)..., не притежават силата да предизвикват болестни нарушения на здравето на човека безусловно; ние се разболяваме само при положение, че организмът ни е подложен достатъчно дълго време, и при положение, че е достатъчно податлив на въздействието на съответната болестотворна причина, тъй че здравето му да бъде променено, разстроено и да бъде доведен до абнормни усещания и функции – следователно те не могат да предизвикват болест у всеки човек и всеки път“. [3, афоризъм 31, стр. 93]

Когато останем задълго в определено психично състояние, започва да се повтаря механизмът, по който организмът се справя с проблема, макар и неразумно, и накрая реакцията му става стереотипна. Например, стресът вече е отминал, но ние сме напрегнати, неспокойни и не можем да спим. Или пък мислите, които ни разяждат ежедневно, накрая ще прераснат в язва, защото симптома, който всеки ден се е повтарял, вече е довел до органично нарушение. Ние сме заседнали в ситуация, която е отминала, но организмът ни не може да се върне в началното си положение без динамична помощ, защото твърде дългият стимул е предизвикал промяна на системата, за да я адаптира към вече несъществуващия външен фактор.

Изводът е, че емоционалните преживявания постепенно променят метаболизма на организма посредством хормоналната система, оттам се нарушава динамичното равновесие и накрая идва болестта на физическо ниво. [5, стр. 107] Тя е необходима, за да може да „излезе“ вътрешното напрежение, да се балансира везната тяло-психика. Не говори ли за това и Ханеман в книгата си за Хроничните болести, като пише че „...Външният симптом действа като заместител за вътрешното страдание и задържа ПСОРА и нейните производни болести в латентно и ограничено състояние“. [4, стр. 47] И така, докато тялото не стане отдушник на психическото състояние и идва болестта. Болестта отклонява вниманието от истинския вътрешен проблем, замествайки го с физически. Вече не мислим само за него, защото си имаме физическа болка, която да го замени и можем да избягаме, поне временно, от нерешената ситуация. Но адаптирайки се по този начин, ние постепенно се самоунищожаваме.

Е, тогава, къде е ролята на бактериите? Те никаква вина ли нямат?

След като усещанията и емоциите ни са невидими и нематериални, лесно можем да заключим, че самата болест е нематериална, динамична. „Болестотворните агенти притежават способност да разстройват болестно здравето на човека, но тази способност е субординирана и условна, често пъти много условна“. [3, aфоризъм 33, стр. 94] „Дали наистина неприятните... екскреции, които се появяват при болестите, са предизвикващата и поддържащата ги материя? Не са ли те по-скоро само екскреторни продукти на самата болест, т.е. на динамично разстроения и увреден живот?“ [3, стр.41] Оттук следва, че тя не е предизвикана от бактерии или вируси. По-скоро сривът в психоемоционалното състояние позволява на патогенните организми да превземат тялото, но те са следствие на болестта, а не нейната причина.

Всъщност, на болестите може да се гледа не само като на причинно-следствена връзка, но и като на път. „Много от болестите ни идват от неспособността да приемем или по някакъв начин да осъзнаем реалностите на нашия живот, които не можем да променим“. [1, стр.19] Ние се осъзнаваме във времето и пространството като смъртни същества, но в същото време носим в себе си осъзнаването на своята божествена безсмъртна същност. Всеобщата първопричина, която религията нарича Бог, а естествените науки – енергия, се проявява при човека като жизнен принцип, жизнена сила, наречени от Ханеман „динамис“. [1, стр. 3] „От една страна тази сила съществува във вид на клетки и организъм, а от друга изгражда всичко онова, което смятаме за нематериално – душата, духа, съзнанието.“ „Усещаме ги като някакъв вътрешен закон, който определя както външните прояви“, така и чувствата, поведението, житейския ни път. [1, стр.3] Докато в процеса на човешкото си развитие ние сме в синхрон с него сме здрави, а животът ни е пълен със смисъл. Но ако спрем да следваме този вътрешен закон и спрем да се развиваме, ставаме потиснати, разочаровани и болни. [1, стр.3] „Дисхармонията започва от нашия вътрешен свят и в крайна сметка приема формата на физическо заболяване“. [1, стр. 4] За това говори и Ханеман в афоризъм 9 на Органона, когато казва, че само в състояние на здраве „нашият вечен, надарен с разсъдък дух“ би могъл да „постигне висшите цели на нашето съществуване“. Витулкас пък смята, че „при едно сериозно заболяване съзнанието е заето да се бори с болестта... и не е в състояние да подпомага израстването на личността... В този смисъл... здравето е основна предпоставка, за да може Човек да постигне главната цел в живота си – безусловно щастие, което може да помогне на индивида да достигне по-висше ниво на еволюция“. [2, стр.19]

И така вътрешното напрежение търси излаз и ако не може да намери такъв, то започва да разрушава организма. Но как се решава кой точно орган да бъде поразен от въпросната болест? Всички ние носим в себе си гени от предходните поколения. Там е запечатана нашата конституция, каква патология сме склонни да развием. Всъщност става въпрос за миазмите. По миазъма, въведен от Ханеман в книгата му „Хроничните болести, тяхната особена природа и тяхното хомеопатично лечение“, бихме могли да се ориентираме кои тъкани или органи са податливи на заболяване. Ние носим в себе си миазмите, т.е. „замърсяването“ на гените с болестите, от които са боледували нашите предци. Но какво ще се прояви в организма при потискане на имунитета от химичен агент или психоемоционален стрес не може да се предвиди. „Ние, смъртните, знаем толкова малко за процесите, протичащи вътре в здравия организъм, които са скрити за нас така, както са открити за очите на всевиждащия Творец и Спасител на своите създания – че още по-малко можем да разберем за процесите, протичащи в организма при нарушаване на естествения ход на живота, при болести“. [3, бел. под линия, стр. 46] Но едно е ясно, с потискането на заболяванията ни с химически вещества ние потискаме и самия имунитет, и той не може вече да контролира патогенните ни гени. [5, стр. 111] Затова е много важно лечението да засяга всички нива на съществуване на човека, защото дори привидно да се изличи болестта от тялото, „замърсяването“ в жизнената сила не е премахнато. Излекуваната с химични средства болест се запечатва в организма енергийно и може да се предава на следващите поколения. „Здравото човешко тяло... допуска да бъде засегнато много по-силно от лекарствените средства..., отколкото от естествените болесто­творни въздействия, тъй като естествените болести се лекуват и побеждават с подходящи лекарствени средства“. [3, aфоризъм 30, стр.92]

Разбирайки, че болестите са нематериални, т.е. динамични, обезмисля лечението единствено на материалното тяло, тъй като не в него се съдържа причинителят на болестта. Дори да премахнем физическата болка посредством материални лекарства, ако страданието в душата се запази, успехът ще бъде краткотраен и болестта ще се върне, ако не на същото, то на друго място. „Оздравяването трябва да бъде цялостен процес, който да обхваща и физическото и духовното равнище на човека като цяло, включително и формирането на неговото съзнание“. [1, стр.13] И ако ние излекуваме болката на тялото отделно, кой и как ще излекува екзистенциалната болка в душата? Именно тя е особенният израз на нашата болест. Как ще ни помогне „здравото тяло“, след като душата ни е неудовлет­ворена и страда? [1, стр.13]

И астрологията като холистична наука също засяга темата за динамичния характер на болестите в друг по-широк, космически мащаб. Още древните мислители са знаели, че за да си лекар трябва да бъдеш и астролог, т.е. да познаваш законите, които стоят над земното съществуване. Знаели са, че болестта може да бъде видяна в наталната карта. Нещо повече – характерът и външният вид на човека са изписани там. Всъщност тя дава информация за нашите предразположения, емоционалност, характер, наследствени фактори (миазматична предразположеност) или с една дума – отразява нашия „динамис“. Не значи ли това, че ние сме част от една огромна схема, която е непонятна за нашето земно съзнание. Все едно Вселената си е устроила едно грандиозно представление, в което ние сме само пионки. А смисълът на тази игра е душата ни да порасне, да стане по-мъдра, да върви по своя изначално предначертан път, който тя самата си е избрала. За да може, както казва Ханеман, „...нашият вечен, надарен с разсъдък дух...да постигне висшите цели на нашето съществуване“. [3, афоризъм 9, стр. 81]

Как можем да се изцерим, знаейки всичко това? Според духовните учения, да гледаме на болестта като на обект вън от нас, който е нещо чуждо, с който не искаме да имаме нищо общо, не е правилен подход. Бихме могли да погледнем на болестта като израз на нашата същност и съдба. [1, стр.11] Защото тя показва нарушението в нашата жизнена сила. Ето защо за истинско изцеление ни е нужно нещо друго, различно от материалното, нещо което съвпада с произхода и същността на болестите, които са „едно подобно на дух (концептуално) динамично разстройство на живота“ [3, бел.под линия, стр. 93] – а именно, хомеопатичното лекарство, представляващо чиста енергия. Хомеопатичният холистичен метод разглежда всички нива на съществуване на човека, именно заради знанието, че болестта започва от нематериалното динамично нарушение на жизнения принцип. Човекът е многоизмерен и ни е необходим подход, който да осъзнава тази многоизмерност. Най-ценното лечение е това, което ни помага да изживеем живота си пълноценно, да изпълним предназначението си. Това е здраве, което притежава по-висша ценност от простото отсъствие на физически оплаквания, а именно житейско здраве. [1, стр.30] Самият Витулкас в своята книга „Науката хомеопатия“ дава следното определение за здраве: „Здравето е освободеност от болка на физическо ниво, и в резултат достигане до състояние на благополучие; освободеност от страсти на емоционално ниво и в резултат достигане до динамично състояние на ведрина, мир и спокойствие; освободеност от себичност на умствено ниво и в резултат пълно единение с Истината.“ [2, стр.57]

Хомеопатията отчита всички фактори в триизмерното единство на човека и именно затова лекарствата й са динамични, сякаш притежават дух, който повлиява „жизнения принцип“ и променя „съществуването на живите същества“. Тя е енергийна медицина, която работи с енергиен инструментариум, т.е. с динамизирани хомеопатични лекарства. „Понеже повечето болести имат динамичен (духовен) произход и динамична (нематериална природа)“ и „причината за появата им не е достъпна за сетивата“, ние можем да ги излекуваме само чрез средства, които не са материални по своята същност. „За своите цели хомеопатичната медицинска система развива до нечувани досега размери степента на вътрешната лекарствена сила на необработените вещества чрез един специфичен за нея, неизползван преди процес, в резултат на който всички лекарствени субстанции стават неизмеримо по-ефикасни и лечебни – дори тези, които в необработено състояние не проявяват никакви признаци на най-леко лекарствено въздействие върху тялото на човека“. [3, aфоризъм 269, стр. 221] Тези „дремещи, скрити, динамични сили“ [3, aфоризъм 269, стр.221] на субстанциите ожинции стават неизмеримо по-ефикасни и лечебни - ДОРИ вяват и успяват да хармонизират изкривената жизнена сила със своята магическа енергия „бързо, безвредно и трайно“. [3, афоризъм 2, стр.77] „От изключително малките дози, така нищожни, че ако се пресметне , в тях остава толкова малко материално вещество..., се освобождава много повече лечебна енергия, отколкото от големите дози от същото лекарствено средство във вид на вещество“. Колкото повече материята отстъпва на енергията в лечебната субстанция, толкова по-пригодни са хомеопатичните лекарства за нашите динамични болести. „Наличието на целебна енергия не може да бъде свързана нито с атомите на високо динамизираните лекарствени средства, нито с физичните или математичните особености на техния строеж и повърхност... По-вероятно е в навлажнената гранула... невидимо да присъства съдържащата се в лекарственото вещество разкрепостена, освободена, целебна сила, която посредством нервните влакна въздейства динамично върху целия организъм“. [3, бел. под линия, стр. 83] При това, „колкото по-освободена и нематериална е станала енергията в процеса на динамизация“, това въздействие е по-силно. Нима някому е нужно точно обяснение за начина на действие на тези енергийни лекарства, след като резултатите и опита са показателни. „Нима... е толкова невъзможно да се допусне съществуването на динамична енергия под формата на нещо нетелесно, при положение че всеки ден наблюдаваме толкова много явления, които не се поддават на никакво друго обяснение?“ [3, бел.под линия, стр.84]

Геният на Ханеман достига до същността на битието. Неговото разбиране за проявлението на „динамиса" в човека, болестите и хомеопатичните лекарства дава шанс и надежда за истинско изцеление на човечеството. Защото да си излекуван не означава просто физическо здраве. Лечението обхваща всички нива на човешкото съществувание – не само „освободеност от болка на физическо ниво“, но и „освободеност от страсти на емоционално ниво“, а също и „освободеност от себичност на умствено ниво“ до „пълно единение с Истината“. „Способността да се твори“ всъщност е критерият, който ни определя като здрави човешки същества. [2, стр.57] И именно хомеопатичният подход дава възможност за това. Поради тази причина хомеопатията „без съмнение е истинският метод на лечение, чието изкуство позволява да се достигне най-бързото, надеждно и необратимо изцеление, понеже то е основано на вечния и неопровержим закон на природата.“ [3, афоризъм 53, стр. 110]

Библиография:

1. 1. Бломе, Гьоц, „Целебната магия на цветята“
2. 2. Витулкас, Георгос, „Науката Хомеопатия“, Анхира, 1980
3. 3. Ханеман, Самюел, „Органон на лечебното изкуство“ , София 2010
4. 4. Ханеман, Самюел, „Хроничните болести, тяхната особена природа и тяхното хомеопатично лечение“
5. 5. Хаджиев, Георги, „Болестознание“, Велико Търново, 2008