« обратно към: Въведение в Хомеопатията

10 октомври 2011

Kaк да НЕ го правим

Статията е предоставена с любезното съдействие на списание   "Класическа хомеопатия".


Маргарет Тайлър

Д-р Кент, д-р Гибсън Милър и други известни хомеопати, в резултат на дълги години успешна работа и опит, могат да Ви кажат как да практикувате. Аз пък, в резултат на няколко години лоши предписания и много провали, се чувствам достатъчно квалифицирана за да ви кажа как да не го правите.  Имах възможност да получа блестящи мигове на просветление и радост, когато нацелвах точното лекарството. Това се случваше достатъчно често, за да поддържа ентусиазма на оптимиста, какъвто съм аз,  но ако направя равносметка, практиката ми беше провал и понеже това може да помогне на някои от вас, аз ще се опитам да ви кажа защо.

Хомеопатията, такава каквато я знаем, е работила и пак би работила успешно. Тогава, обаче,  аз още не я бях усвоила добре. Моите идеи бяха твърде груби, методите ми не почиваха на закони и нямаха фокус, така че можеха да ми служат само в редки случаи. Силата беше там, достатъчно мощна, за да може осветяващият проблясък да засвидетелства своето присъствие; но аз не можех да се опра на нея с доверие по всяко време и да я накарам да работи тихо и сигурно.

Силата би работила за тези, които я разбират, които могат да разпознаят и използват  нейните закони, ограничения и особеностите на нейната проява. Накратко, аз не си бях научила философията ... да ви кажа истината, аз не знаех, че е имало някаква философия за научаване. А без тези знания, някой който използва хомеопатични лекарства, дори хомеопатично, не е хомеопат и никога няма да постигне нито постоянни, нито задоволителни резултати. Дори може въобще да не разбере значимостта на резутатите, до които достига, нито да знае какво да  прави  с тях.

 

ЗА ДА ОВЛАДЕЕШ, ПЪРВО ТРЯБВА ДА СЕ ПОДЧИНИШ

 

Запомнете, че това което изисква силата, е подчинение. Електричеството е голяма сила, никой не се съмнява в нейното присъствие; така както грохотът, последвал искрата от зората на времето се е оказал твърде силен довод дори и за най-закоравелия скептик. За да овладее тази сила, човек трябва да я уважава по свой особен начин,  трябва да и се подчини, да я насочва по нейните собствени канали, съобразявайки се с идиосинкразиите й една по една, които да опознае и открие по-добре. Само чрез предано подчинение към силата-учител, тя може да склони да работи за човека, чрез покорство като нейн роб. Същото е и с хомеопатията. Няма готови и утъпкани пътища.

Едно дете може да удари една котка и да получи искри, но за да получите стабилно, използваемо електричество, което да задвижи машини или да освети един град, или да опаше земята, това изисква строго съобразяване с всички известни правила. Нито една голяма сила не работи без определени закони и ограничения и ние трябва да вземем предвид това или ще се провалим. И в хомеопатията, както при електричеството, ние имаме или нещо, или нищо! И двете са шеметно неуловими - могат да бъдат разпознати само по резултатите. И при двете няма полумерки. Всичко трябва да е наред при вашия метод, ако трябва да протече електричество или процес на излекуване. Една искра тук и там, дори опустошителна, не върши работа. В това ще се убедите сами, резултатите ще са обещаващи, ако вие можете да подобрите вашите методи на работа.

 

ПРЕДПИСВАНЕ ЗА БОЛЕСТТА

 

Предполагам, че за един хомеопат, често първата фатална стъпка е да маркира болестта и след това лекарствата, които са подходящи за нея.  Да лепнем етикета "ревматоидни лекарства" на Rhus и Bryonia и след това да правим нашия избор между тях, а след това да хвърлим вината на хомеопатията, когато лекарствата се провалят при случай,  който изисква Sulphur или Tuberculin, или - зъболекар;  да смятаме Sulphur и Graphites  като "кожни лекарства" и напълно да изпуснем случаи, (и те не са малко), които изискват Pulsatilla;  да оставим Sepia настрана, като "лекарство за женски оплаквания"  и да се присмиваме на колега, който се осмелява да го даде на бебета.

Ако трябва да използвате хомеопатията така, както заслужава, вие ще трябва да лекувате индивидуални случаи: като например Sepia за туберкулозен дактилит, като единствено показано лекарство!  Гуша, дори и с натрупване в десния лоб /не в левия/ - със Sepia (скоро показах такива случаи на Британското Хомеопатично Общество); запек с Rhus или Variolinum (както д-р Бърнет)  или (както предписа един от нашите колеги наскоро) нощна гастралгия, придружена от загуба на тегло с една единствена доза Syphillinum.

Ако сте решили да работите, просто оставете болестта и се обърнете към пациента. Не трябва да казвате "това е един случай на ревматизъм, може да опитам Rhus, защото Rhus е много добро лекарство за ревматизъм", а "това е пациент Sepia и каквото и да я боли, тя има нужда от Sepia и от никое друго лекарство". О, ако аз знаех това от самото начало!

И заради вас самите, не бъдете готови да кажете "Аз опитах хомеопатично лечение на този случай и се провали". Запомнете, вие сте този, който се е провалил, не е била хомеопатията. Силата е била там през цялото време, просто вие не сте успяли да я приложите. Кажете това на някой, който разбира и той ще ви погледне замислено. Вие почти сте се предали на вашите собствени ограничения.

 

ТВЪРДЕ ЧЕСТОТО ПОВТОРЕНИЕ

 

Сега, второто фатално препятствие е кабалистичното "t.d.s." - terdie sumendum (което разбиращите запазват като наименование за Placebo). Това е навредило на много повече брилянтни хомеопати в началото на тяхното развитие, отколкото можем да си представим. За някои, които наивно си представят, че правят първокласна хомеопатия, също така погрешна е формулата "Веднъж седмично". Когато аз започнах кариерата си на провали и лоши предписания, виждах всички да дават лекарства "t.d.s." - при хронични случаи "за всеки случай"! И ненаучила се още да предписвам, аз стремително се втурнах към ямата.

Напразно протестираше моята майка - тя се бе научила на добра хомеопатия през по-ранните години.

"Твърде неправилно е", казваше  тя, "да даваш така лекарства и то за седмици напред. Това въобще не е хомеопатия. В момента, в който има подобрение, трябва да  спреш и да повториш по-късно и то само тогава, когато симптомите се върнат непроменени".  Но "t.d.s." навсякъде беше правило, и въз основа на негоаз продължавах да се "развивам".

И така, знаейки че потенциите работят, аз давах 30С и 200С три пъти дневно или един или три пъти седмично, както ме направляваше духът, непредугаждайки, че ако човек трябва да играе "t.d.s." играта, добре е да приложи лекарството в  неговата най-ниска потенция може би около Зх, с която могат да се избегнат по-груби ефекти, а и силата няма да е достатъчно проникваща и дълбока за да доведе до по-дълготрайна заблуда. Работейки по този начин, хората имат чудесни резултати, но само при някои повърхностни случаи.

По-лошо от всичко бе, че аз въвлякох и  други в същата грешка, включвайки ги да опитат високите потенции. Винаги трябваше да се връщам назад, да се чудя сама защо, когато съм направила добро предписание, пациентът след няколко дни чудесно подобрение/ "аз смятах, че съм излекуван за първите три дни"/ се връщаше в предишното състояние и то по-зле, откогато и да било или с нови беди, неволи, за които следваха нови предписания - със същия резултат. Винаги по-добре и след това по-зле, може би по нов начин; но никога, никога излекувани.

Господа, можете да продължавате по този начин с години, лекувайки вашите пациенти, докато те умрат. Те ще ви простят връщането на болестта, всеки път, заради добрата надежда от първите три дни. Всъщност, това ще намали доверието във вас самите.

Вие може да повторите и потретите лекарството и като последствие да имате регулярно подобрение: лекарство -  ефект - ново предписание - премахване на симптомите - нови лекарствени симптоми - ново лекарство за тях - ново подобрение - нова неприятност и отново друго лекарство с подобни симптоми, което както всички свои предшественици, подобрява бързо и след това (ако упорствате по този идиотски начин) започва да установява своя собствена свита от симптоми, за които вие отново с досада предписвате друго лекарство, докато високата ви оценка за хомеопатията все повече и повече се стопява и по-младите се чудят защо сте изгубили целия си ентусиазъм поради тази причина.

Дори и в онези дни на минимални познания, аз бих могла брилянтно да се справя, само ако бях използвала думите на майка ми и да заклевам пациентите си: "В момента, в който се почувствате по-добре трябва да спрете да взимате лекарството и никога да не го докосвате, докато наистина не се влошите."

Страхувам се, че съм провалила няколко случая, като съм карала хората да опитат по-висока и най-висока потенции. Предполагам, че самата аз не съм издържала, но може би това е необходимо. Защото, господа, всяко зло, което съм направила поради моите грешки от невежество след хубавите неща - живее в  някой ъгъл от L.H.H.[1], и аз винаги се  срещам с греховете си в странни моменти и при неочаквани обстоятелства - "hinc illce lachrymoe!"

Виждала съм Calc-carb СМ предписана три пъти дневно за един месец от един човек, който, както той се изразяваше "даваше на високите разреждания шанс". А моите дяволски предложения да се дава Tuberculinum един път седмично, докато друг даваше да кажем Silica 30С еднократно (Silica, това дълбоко действащо лекарство с действие, което продължава 40-60 дни!), все още ме преследват като духове, за да покажат, че ще са необходими много по-големи свещени вълни от разкаяние и признание, отколкото мога да си представя.

 

ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕПЕРТОРИУМА

 

Практиката ми не беше изцяло въображение и дързък експеримент. Аз се опитвах да се справя с моите случаи вярвайки, че когато се провалях, това е било поради факта, че съм избрала погрешно лекарство, което неминуемо се получаваше. Опитвах се да реша случаите, с часове и часове труд, най-често напразно!  Защото никога не бях обучавана.

Докато нашите първи учени не се върнаха от Америка, никой никога не ми бе преподавал как да разгранича малкото безценни симптоми, с които да реша уравнението. НИКОЙ не ми бе показвал как да изключвам лекарствата и да сведа до минимум работата, започвайки с определени общи симптоми, които са добре представени в пациента. Нямах дори най-малка идея как да работя икономично, що се отнася до огромния обем работа.

Аз започнвах чрез записването на този ужасен лист от лекарства, при които има запек, ако пациентът има това оплакване. Продължавах нататък през всички негови симптоми, важни или маловажни,  които често са подвеждащи взети заедно. Никога не взимах впредвид (което е най-важно) дали степента, на която е взето лекарството съвпада при пациента и лекарството. След това завършвах всичко това с аритметични изчисления. Понякога лекарството излизаше, но трудът беше ужасен, монотонен, и не толкова благодарен по отношение на резултатите.

Аз не се предавах лесно, ако имаше проблем в реперторизирането, бях готова да го преодолея и дори повече, да подходя практически с минимум работа. Отидох толкова далече, че измислих една "карт-трик" система. Всяка карта съдържаше един симптом и всички лекарства, които произвеждаха този симптом изскачаха. Задръстих се, изваждайки хиляда такива карти. Все още ги имам - един голям пълен кабинет. Но дори това не помогна, защото системагпа беше погрешна.

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Тайлър изпратила по пощата копие от този "карта - реперториум" на Кент за критична оценка. Той бил язвителен. Част от това, което казал "... Вашата "карт-система" е като готови обувки, които трябва да станат на всеки, независимо от мизерията, която причиняват. Първата и най-висока мисъл в Хомеопатията е индивидуалността!

 

НАШАТА  РАБОТА  Е    ИНДИВИДУАЛИЗИРАНЕТО

 

Вашите карти ще разрушат най-високия идеал на Ханеман и моето учение, тъй като те целят да нагласят и приспособят лекарствата  към масите вместо към всеки един. "Карт системата" разрушава развитието и прогреса, които трябва да дойдат чрез работата върху случая, върху всеки случай, чрез работата на всеки начинаещ.  Дайте на  един наченаещ "карт-системата" и това ще е неговия край. Той няма да израстне. Той няма да научи и овладее материа медика.

Аз веднъж планирах подобна схема, но скоро разбрах, че трябва да отработвам всеки случай, оползотворявайки в най-пълна степен наличния реперториум, без да съкращавам нищо, за да не изпусна нещо важно, а това означаваше един Живот, насочен срещу съвестта ми... Вашата "карт-система" ще направи добрите хора посредствени, тъй като тя ще изкриви напредъка, развитието, зрелостта в нашите очи. Няма друг начин, освен да продължим да използваме реперториума във всеки отделен случай...

Когато човек знае как да реперторизира, един избор от 80 карти от "общи" симптоми в едно малко портфолио е всичко, което е необходимо, за да започне един случай и понякога да го приключи за пет минути с един поглед върху материя медика. Само ако знаех!  Но от всичко това аз научих едно нещо, и съм компетентна да го преподавам на всеки един, а именно: как не бива да работим.

Друг начин да си осигурите неуспех в някои случаи е да започнете реперторизирането с някакъв списък от лекарства, които имат болестта на пациента, като пресявате ненужните лекарства и улесните работата.

В един един мой случай с гуша, Sepia доведе до излекуване - една доза от Sepia! В моите дни на безплодно реперторизиране, аз бих започнала работа по един такъв случай,  чрез записването на всички лекарства, които са били използвани успешно при гуша. След това, тъй като имаше маса в десния лоб, би трябвало да елиминирам всички лекарства с помощта на друг лист, които не засягат дясната страна на тялото или врата.

И би трябвало да се проваля абсолютно и неизбежно, защото Sepia не фигурира в нито един списък от лекарства, за които се знае, че засягат щитовидната жлеза. И oтново, тъй като Sepia е едно от лекарствата, които имат отношение към страна от тялото, обикновено лявата страна, бих я изпусна безвъзвратно. Пациентката получи Sepia, защото изглеждаше като един типичен Sepia пациент със симптоми на Sepia и защо просто не можех да й дам нищо друго.  Абсурдното ми намерение беше да я излекувам първо и след това да се заема с нейната гуша.

Но ако (и това е едно голямо  "ако") вие излекувате вашата пациентка, особеното е, че няма да остане нищо друго за излекуване. Вашата работа  е да излекувате пациентката,  ocтаналото  е нейна работа. Направете я нормална и тя няма повече да има нужда от придобити отклонения.  Здравата природа се справя бързо с ненужните детайли, тъй като може да губи, както и да развива.

Дайте й дразнителя и тя ще причини изникването на различни неща, които вие напразно ще кастрите. Насочете я правилно и тя ще започне да ги изчиства и да привежда къщата в peд. Бъдете твърдо убедени, че нищо не продължава да съществува без причина! И научете един урок за опашката на поповата лъжичка, това ме научи много. Аз си мислех, че тя изпада! Имаме още много  да учим за абсорбцията!

 

ПРИБЪРЗАНО ПРЕДПИСВАНЕ

 

Друг начин, по който не трябва да работим, е да бъдем твърде прибързани с предписването. Ако упорито поработите с някой случай (както трябва), това ще ви създаде много малко неприятности след това. Обратното, ако не си дадете много зор в началото, ще си създадете безкрайни неприятности, които многократно ще се повтарят. Замърсили сте чистите води с едно грешно предписание и как ще проникнете в дълбините? Вие вече нямате истинска болестна картина, спрямо която да потърсите най-подходящото лекарство. Едно грешно предписание води до няколко, често безнадеждни обърквания на случая. "Клетвите и пилетата (и лошите предписания) се прибират в къщата да спят." Ако не сте сигурни дайте една доза плацебо и чакайте.

Ханеман казва, "Една седмица плацебо за начало, понякога"!

 

ПРЕДПИСВАНЕ ПО ВРЕМЕ   НА   ПОДОБРЕНИЕ

 

А когато сте определили и наистина намерили лекарство, все още има няколко неща, които не бива да правите. Едно от най-катастрофалните и разбиващи сърцето неща е да повторите лекарството, докато подобрението продължава. Два случая са се набили в паметта ми, макар първоначално  едва ли го разбрах  и въпреки това аз продължавам да правя същото отново и отново, защото това е най-трудния на света урок за научаване, да задържиш ръката си и да не предпишеш нищо. Всеки се хваща за извинението за появата на каквото и да е малко връщане на някой симптом, и често проваля случая - завинаги, понякога.

Един блестящ пример, който в  онези ранни дни аз дори не разбрах  беше една хронична типична  Aloe-диария. (Напразно си търсих записките, така че говоря по памет само). Пациента получи Aloe СМ (една или две дози през интервал от една седмица). Дойде отново в толкова подобрено състояние, напрактика  излекуван, че аз се прегърнах и прегърнах хомеопатията като едно от най-прекрасните неща.

Бях намерила лекарството му веднага и го бях задържала за известно време на него, за да не би да се възвърнат оплакванията  отново! Разбира се, той се върна в по-лошо състояние. Тогава аз го дадох по-често (това  беше правилното лекарство, тъй като първата доза беше магическа). Аз го натрупах - хомеопатията беше по-малко чудесно нещо (моята хомеопатия, т.е.) и той повече не дойде.

Тук е мястото, където се намесва философията. Това е мястото в хомеопатията, където загиваме поради липса на знания. Това е мястото, където младият човек, когото са обучавали, успява.

Те никога не биха знаели толкова много за това, "как не бива да работят", но те са били научени кога не бива да го правят! Защото има едно правило, и само едно, което отговаря на случая: Докато подобрението продължава, оставете го и повторете само или преразгледайте наново случая когато сте сигурни, че той е точно към края си.

Никога не повтаряйте лекарството, докато подобрението продължава. Това може да е от минути до часове (Ханеман така казва) при остри случаи, или от дни до седмици или месеци, в зависимост от лекарството и случая, при хроничните болести.

Но, ако не искате вашата работа отново да се връща при вас, в случай, че не искате да бъдете един от тези, които са "опитали хомеопатията и са се провалили", оставете вашите подобряващи се пациенти строго сами, и задръжте ентусиазма си за научна медицина.

Другият рязък урок беше случай  на сърдечна слабост при жена на 29  години, митрална недостатъчност, и т.н., за който получих разрешение да лекувам след като я бяха приели в L.H.H. В този случай разполагах с бележките на семейния лекар и измерванията.

Предписах и Arsenicum и дадох по една доза Ars СМ в два последователни дни (тъй като й беше дадена една доза Spig. в ниска потенция в нощта на намесата, и може би беше прекъснала). Резултатът беше поразителен. Три дни по-късно (само четири  дни след приемането):

  • сърцето се беше прибрало обратно и сега беше само на един  инч, вместо на два вдясно от  стерналния ръб.
  • черният дроб също се беше прибрал и сега, по линията, минаваща пред зърното на гърдата, отстоеше на 6 1/4 инча, вместо на 8 3/4 инча. Сто сърдечни удара от сто четиридесет и четири достигаха до китката, вместо шестдесет и два от сто и шестдесет.
  • тя спеше спокойно през нощта, вместо епизодите на задушаване, докато дремеше, и честите повръщания през цялата нощ, които са характерни за случая.
  • чувстваше се много по-добре. Всеки бе изумен от подобрението й и за  моя радост и желание да подобря още повече нещата, аз й дадох след една седмица още една доза Ars. СМ. И това приключи случая - във всяко едно отношение! Нещата тръгнаха наобратно. Lyc й беше даден и не успя да подобри състоянието. Цялото й тревожно безспокойство се възвърна; не можеше да си намери място никъде. Пожела да си отиде у дома, където много скоро след това почина.

Вие, които знаете, разбирате, че беше рисковано да се даде дори една СМ доза на такъв случай, а също, че беше лудост да се повтори дозата, докато пациентът се развиаше толкова добре. Виждате, че не е достатъчно да определите точно вашето лекарство; не достатъчно дори да направите успешно предписание.

Имате нужда от цялата философия, ако искате работата да върви през цялото време, ако искате да получите всичко, което би могло да даде хомеопатията. Аз бях като електричар, който имайки подходящите жици, лампа с точно подходящата устойчивост да запали светлината, произволно дублира тока, изгаря бушона и спечелва тъмнина. Колкото е по-голяма силата, толкова по-внимателно трябва да се работи с нея, за да се избегнат нещастните случаи.

 

ВИСОКИ ПОТЕНЦИИ В  НАПРЕДНАЛИ  СЛУЧАИ

 

Друг начин, по който не бива да работите, е представен със случая,  който подчертава страшния риск от даването на висока потенци от показаното лекарство на напреднал случай. Това беше един случай на злокачествен тумор на гърдата. Жената се чувстваше добре от отделни дози от Scrof. nod., болката и подуването на ръката бяха изчезнали, както и неудобството, породено от болестта й, въпреки че последната постоянно прогресираше.

Тя беше eдна добре изглеждаща, здрава възрастна жена като мъжага. Аз поработих над случая и й дадох Lach. 200С, а след това една доза от Lach СМ. Това беше непосредствено последвано от алармиращ  колапс, кръвоизлив, бързи зеленикави гъбести разраствания и непоносим дъх (всички облекчени между  другото от една доза Ornithogalum  няколко седмици преди да умре).

Това влошаване от Lach СМ ме задоволи повече, отколкото да ме притесни - показа, че съм избрала точното лекарство. Едно повторение на дозата по-късно бе последвано от колапс (половин час след приема) и отново, ужасно влошаване на всички симптоми. Но аз все още наивно се надявах, че реакцията може да я отведе надалеч към изчистване на случая. Това никога не се случи. И сега си научих урока.

При напреднали заболявания, злокачествени или на туберкулоза, с  много тъканни изменения или намалена жизнена сила, философията учи, че най-ужасното, което може да дадете на вашия пациент е правилното лекарство във висока потенция. Дайте всичко друго, но не и това!

Някои от вас нямат търпение, не вярват в това правило или смятат, че ако е така, това би ги накарало да се откажат от хомеопатията. Но други при една дискусия постепенно, малко по малко, биха го потвърдили, имайки предвид собствения си опит.

Ще откриете, че това са хората, които си знаят работата, работят целенасочено и постигат резултати. Те са не само проницателни и ентусиазирани, но и изпитват страхопочитание към лекарствата и потенциите, защото знаят колко силни могат да бъдат за добро или зло. Когато болестната маса е голяма, а жизнената сила слаба, най-вредното лекарство, което може да дадете на един пациент, е симилимума. В такива случаи се внимава много и се предпочита ниска потенция.

 

НАМЕСИ

 

Един друг брилянтен пример за това, как не трябва да работите (както виждате, аз съм ги пробвала всички), е да разглеждате вашите случаи съвместно с някой, който знае малко и го е грижа малко за философията на предписанието. Закъснявате, имате куп пациенти, които трябва да видите за кратко време.

Помощника ви вижда случай, над който дълго сте работили, чува една история за проблемите, вероятно за някое от влошаванията след взето лекарство (вашият беден предписващ не вярва във влошаванията, защото в реда на нещата той има cъвсем малко такива и никога не ги забелязва, когато те се появят!); или диария, обрив или изключително обилно изпотяване, което може да е критично, маркиращо остър скок към излекуване в някое сериозно състояние, ако се остави без намеса; или дори влошаване на симптомите на пациент на фона на общо подобрение на същия (ако се запита за това), и казва "стига".

Дава се ново лекарство и случая излиза от строя - може би извън  възможността да се възстанови. Това е, което не бива да се прави, тъй като така ще  хвърлите вашия живот, вашата енергия и вашия успех на къртиците и прилепите и то тъка, без нищо. Вие и вашият пацент заедно страдате за победата, която ви е била грабната и сте страдали напразно! Ние всички имаме много случаи на провал (освен когато се движим предпазливо), не върху работата на някой друг.

Но, достатъчно за това как  не бива да работим и какво не трябва да правим! Има много такива примери в миналото, но миналото е недостижимо. Старите неща си отиват бързо! Нашето внимание и загриженост трябва да са в настоящето, а бъдещето, е наше! Нека само прилежно обучаваме младите хора и голямата кауза ще остане на сигурно място в техните ръце. Тези, които владеят силата, на тях може да се вярва, че никога няма да я предадат.

А вие, които сте се учили хомеопатия под крилото на добър учител, вие които знаете философията и наизуст, които сте били обучавани да работите добре над своите случаи, трябва да уважавате и имате страха на вашите потенцирани лекарства и да ги използвате само безопасно. Вие, които сте се научили да разпознавате и разбирате, както и да се справяте със случаите - на вас бих казала: Бъдете търпеливи, бъдете нежни и учтиви, бъдете толерантни и се въздържайте.

Вие нямате представа как тези, които не са имали вашите предимства са се борили и продължават да се борят, по един поболяващ начин, и то без вашите резултати, които да ги обнадеждават и да служат като награда за усилията им. Техният ентусиазъм е бил толкова голям, колкото вашия,  те са знаели лекарствата, в резултат на прилежно изучаване, така както и  вие го правите, но с много повече труд, отколкото вие давате.

И най-вече, бъдете добри домакини на подаръка, който Ви е бил даден и бъдете готови да го предадете на други. Всеки от нас, работещ сам за себе си, има само един  работен период, в рамките на живота си, има ограничен обем от часове и енергия, а след това идва "шепотът от тъмнината", който казва "краят е забранен", който казва "твоят замисъл е осъществен" - и  след това, тишина.

Но помислете, в  какви големи размери бихме разпространили работата на своя живот, ползата от нея, влиянието ни, енергията ни, чрез това да помагаме и вдъхновяваме другите. Какво огромно количество работа лежи на нашите плещи. Помислете за работата, която д-р Кент е извършил в световен мащам, чрез неговите учени, чрез хората, които е обучил и преподават. Повярвайте, величието в света минава през службата.

Някои от вас ще бъдат велики, нека ви оставят да служите. Обучавайте! Помагайте! Заздравявайте! Поощрявайте! Вдъхновявайте! Щедро сме получавали, щедро давайте най-доброто което имате.

 

 

(The Homoeopathician, февруари 1912; публикувано отново в Homoeopathic Recorder, октомври 1929) Интернет   [1] L.H.H. - London Homeopathic Hospital

Нагоре