« обратно към: Есета
„ПАНАЦЕЯТА" ВАКСИНИ ИЛИ ХОМЕОПАТИЧНАТА АЛТЕРНАТИВА
„ПАНАЦЕЯТА" ВАКСИНИ ИЛИ ХОМЕОПАТИЧНАТА АЛТЕРНАТИВА
ХОМЕОПАТИЧЕН ПОГЛЕД КЪМ ВАКСИНИТЕ И ПОСТВАКСИНАЛНИТЕ РЕАКЦИИ
ФИЛОСОФСКО ЕСЕ
Автор: Мая Аврамова, СОФИЯ 2015
В последните години в световен мащаб все по-често ставаме свидетели на засилващ се дебат в обществото относно резонността на причините за задължителна ваксинопрофилактика. Все повече стават свидетелствата и изследванията, които показват и доказват, че ваксините не се превърнаха в очакваната панацея за избавяне на човечеството от множество тежкопротичащи и смъртоносни заболявания. Напротив, в много изследователски трудове активно вече е застъпена идеята, че бактериите и вирусите сами по себе си не са достатъчен фактор за причиняване на заболяване. В човешкото тяло постоянно живеят около 250 вида бактерии, протобактерии и вируси, част от които са полезни за функционирането и здравето на организма, а повечето от тях са неутрални. Само един много малък процент могат да проявят съответна изменчивост и при влошена имунна защита, причинена от нерационално хранене, замърсена околна среда, стрес, ваксинации, честа употреба на антибиотици, да се изявявяват като патогенни и да причинят определени неразположения или заболявания.
Един от методите, който използва съвременната медицина за предпазване и борба срещу болести, създавали в миналото епидемиологични обстановки – това са ваксините. В съвремения свят се налага тезата, че ваксините са причината хората да са забравили за определени заболявания и епидемии в миналото, като полиомиелит, дифтерия, коклюш, вариола и др. Но дори и Световната здравна организация твърди, че причините за намаляване на масовата заболеваемост се коренят в подобряване на хигиенно-битовите условия и достъпът до качествена храна и вода.
Исторически погледнато – ваксините се въвеждат и ползват с различна честота и интензитет в отделните държави. Това е така, защото в началото медицината изобщо не е наясно, какви ще са точно резултатите, които може да се очакват като превенция и какви ще са последиците в дълготраен аспект. Ще има ли последици и от какъв характер биха били. Освен това, че това въвеждане се случва след като епидемиологичната обстановка на съответното заболяване, вече драстично е спаднала. Такива данни могат да бъдат открити в най-различни източници, както медицински, така и административни. Например смъртността от морбили в Европа е намаляла с 97% преди въвеждането на съответната ваксина, а смъртността от коклюш е била по-малко от 1%, когато е започнала имунизация в края на 60-те години на 20 век. Подобни данни не са тайна и те могат да бъдат проследени във времето.
Съвременната обстановка е доста по-различна. В различните държави се наблюдават две крайности – в единия случай ваксинопрофилактиката е задължителна и се провежда като държавна политика, като се поддържа тезата за превенция, чрез колективен имунитет, а в другия е доброволна или частично доброволна, където всеки човек има право на лично решение дали да се ваксинира или не, като за това решение носи персонална отговорност.
През 2010г. Vaccine European New Integrated Collaboration Effort 1(VENICE) извършва проучване относно задължителния или препоръчителен характер на имунизационните програми в Европа. Информацията е събрана от 27 –те държави, членки на Европейския съюз, Исландия и Норвегия. Резултатите показват, че в общо 15 държави няма никакви задължителни ваксини; в три държави, а именно Белгия, Италия и Франция имунизациите са препоръчителни с изключение на ваксините за Polio в Белгия, Polio и DT във Франция и Polio, DT и HB в Италия; в осем, основно източно-европейски държави, сред които и България, плановите имунизации са задължителни, като има и препоръчителни ваксини.
В резултат на това се наблюдават и коренни разлики във вида и интензитета на заболеваемост на населението. Например, прави впечатление, че в последните 20 години, нивото на заболяване от автоимунни, дегенеративни и психически заболявания рязко е скочило. САЩ се борят с истинска епидемия от деца с аутизъм и инсулинозависим диабет. В последния си доклад от 2015 г. Центърът им по заразни и паразитни болести (CDC) съобщава, че нивото на засегатите от аутизъм е 1:68 деца, като в някои региони съотношението достига и до 1:45 деца, а по неофициални данни е 1:20 деца.
Все повече се оповестяват връзките между ваксините и заболявания като Алцхаймер, Паркинсон, ЛАС, МС, атопичен дерматит, алергии от всякакъв характер, астма, синдром на внезапна детска смърт, синдром на Гилен-Баре, ХУХК, автоимунни заболявания и т.н. В същото време медицината не е в състояние да се справи и с все по-честата поява на вирулентни щамове на вируси и бактерии, които се изразяват в нетипично протичнане на болести като скарлатина, рубеола, паротит, коклюш, полиомиелит. Независимо, че за тези заболявания от години са въведени масови имунизации, те не само че не са премахнати, а дори в последните години се наблюдават тенденции за „възраждането" им, макар и с нетипично протичане. Много от т. нар. „детски болести" са изместили възрастовата граница на засягане и във все повече случаи се проявяват при възрастни хора.
На фона на тази картина, нека да видим какво е положението в България.
На първо място трябва да отбележим, че България е една от малкото държави, където ваксинациите стартират още от родилния дом - до 48 час след раждането. Те продължават с определена честота, чак до смъртта. Само до 16 месечна възраст бебетата получават 12 ваксини, а до 17-та година те стават 19 бр. (виж прил. 1). Интересна е статистиката на имунизирането в България срещу туберкулоза спрямо останалите европейски държави, където тази ваксина или не се ползва или е регламентирана в 1 прием. Единствено в България практиката постановява 5 приема, като първия е до 48-я час след раждането. Паралелно с това трябва да отчетем, че страната е на 1-во място по заболеваемост от туберкулоза 4 пъти по висока от тази в Европа (България – 40/100000; ЕС 11/100000).
В същото време, в повечето държави има изградена активна система за следене на нежеланите реакции след ваксини. В България, това е уредено, чрез Наредба 15 към Закона за здравето. Особено впечатление обаче, прави докладът от 2012г. на д-р Владимирова, Председател на Националната комисия по надзор на нежелани реакции след ваксинация при Министерството на здравеопазването, където се твърди, че в България са установени сериозни пропуски при спазване на процедурата по съобщаване на случаи с нежелани реакции от ваксини на всички нива на институциите, включени в системата. Това показва практически, че нивото на информираност при повечето лекари и родители не достатъчно и и те не са на ясно какви са начините на съобщаване на настъпващи нежелани реакци. С всички тези набелязани проблеми става ясно, че рисковите фактори, които се създават в следствие на „замърсяване" на вътрешната среда на организма, чрез външното въвеждане на модулирани щамове и рекомбинантни ваксини, остават неадекватно наблюдавани и дори игнорирани, което води все по-често настъпващи тежки последици.
Какво е мнението на хомеопатичния метод относно ваксините?
Още по времето на Ханеман, първите опити за ваксиниране вече са били факт. В първото издание на „Органон на лечебното изкуство" през 1810г. той изразява своето мнение, като пише, че ваксинирането срещу едра шарка покрива закона за подобието и развива тезата, че в човешкия организъм не могат да съществуват две подобни болести. Към края на живота си обаче, Ханеман преразглежда тезата си и в „Хроничните болести" отбелязва, че методът прилича повече на изопатия, отколкото на хомеопатия.
В края на 19 век Комптън-Бърнет в свое мащабно изследване поставя основата на днешната гледна точка на хомеопатията относно ваксините. Той описва състоянието „ваксиния", което е хронична проява на последствия след „неуспешно ваксиниране" срещу едра шарка. Разглежда и идеята, че чрез ваксините реално се внедрява болест в човешкия организъм и това довежда до промяна в изявата на жизнената сила.
Стъпвайки на тези изследвания, Бьонингхаузен се опитва и лекува успешно тези създадени състояния чрез Thuja. Той пише: "Аз приложих хомеопатичното лекарство туя (Thuja) при първия случай на едра шарка, който се появи при мен за лечение. Резултатът надмина всички мои очаквания. На четвъртия ден пустулите бяха изсъхнали; на осмия ден всички те бяха паднали... Този безспорно благоприятен ефект ме накара да приложа това лекарство не само при всички мои следващи заболели пациенти, но и да го използвам в няколко семейства, където имаше болни и като профилактично средство. Резултатите бяха много добри и в нито един случай след прилагането на туя, не се разболяваше друг човек в къщата."
По-късно Х. Робъртс в своите трудове определя ваксинирането като „опасна практика", която може да се окаже една от основните причини за отключване на ракови състояния.
В учебника си „Науката хомеопатия" Джордж Витулкас се спира подробно на обяснението – защо ваксините причиняват различни заболявания. И се аргументира, че както чрез алопатичните лекарства в организма се въвежда външен агент (химичен), при което се нарушава жизнената сила, така при ваксиниране в организма се вкарва органичен агент. И в двата случая това е стресор, които нарушава равновесието и отключва реакция. В книгата си „Нов модел за здраве и болест" Витулкас посочва, че: „За да се изяви болестта, трябва да са на лице две предпоставки:
1. Поддържаща причина за болестта;
2. Възбуждаща или отключваща причина.
Първото условие е свързано с предразположението на организма, а второто със стресора или стимула. За да се изяви симптоматика, трябва да са на лице и двете условия... В такъв случай се създава незабавно ново енергийно състояние и това води до промяна във вътрешната физикохимична среда по такъв начин, че специфичният вирус или бактерия може да расте и да се размножава."
Освен това, той разделя типовете реактивност на слаба, средна и силна реакция, в зависимост от възприемчивостта на организма спрямо стресора. Като „слаба или липсваща", той определя реакцията, при която жизнената сила няма достатъчно енергия да се противопостави на шока. „Силната" реакция, показва, че е способна да се противопостави, но излизайки от равновесно състояние, тя остава беззащитна при следваща интервенция. „Много силна" е проявата, когато има свръх висока възприемчивост от организма, но жизнената сила не може да преодолее шока и се появяват сериозни проблеми.
В най-общия случай съвременната медицинската практика също дели реакциите на сериозни, които подлежат на незабавно съобщаване и хронични, които подлежат на последващо лечение.
В наредба 15 към Закона за здравето като „сериозни нежелани реакции, които подлежат на незабавно съобщаване и проучване, възникнали до един месец след ваксинацията, които по своя характер и протичане изискват лечение (спешно, амбулаторно или болнично) или са довели до смърт", са определени:
„1. Локални реакции, възникващи на мястото на приложение на ваксината:
1.1. Абсцес на мястото на приложението.
1.2. Лимфаденит (включително гноен лимфаденит), възникнал от 2 до 6 месеца след ваксинация с БЦЖ.
1.3. Тежки локални реакции - болка, зачервяване и/или оток на инжекционното място, включително оток до и над най-близката става, с продължителност повече от 3 дни.
2. Нежелани реакции от страна на централната нервна система:
2.1. Енцефалопатия, възникнала до 7 дни от ваксинация.
2.2. Енцефалит, възникнал от 1 до 4 седмици след ваксинация.
2.3. Менингит, възникнал до 30 дни след ваксинация.
2.4. Гърчове, продължаващи от няколко до повече от 15 минути, без огнищна неврологична симптоматика.
Не се включват припадъците, възникнали до 30 минути след ваксинацията, и гърчовете, наблюдавани при енцефалопатия/енцефалит/менингит.
3. Други нежелани реакции:
3.1. Алергична реакция.
3.2. Анафилактоидна реакция (остра реакция на свръхчувствителност), възникваща до 2 часа след ваксинацията.
3.3. Анафилактичен шок.
3.4. Артралгия.
3.5. Дисеминиран БЦЖ - ит, възниквал от 1 до 12 месеца след имунизация с БЦЖ.
3.6. Температура над 38°С.
3.7. Колапс (епизод на хипотония и намалена чувствителност), наблюдаван до 24 часа след ваксинация.
3.8. Остеит/остеомиелит, причинен от БЦЖ ваксинация от 8 до 16 месеца след ваксинацията.
3.9. Персистиращ плач, съпроводен от високи изписквания, продължаващ най-малко 3 часа.
3.10. Сепсис.
3.11. Токсичен-шок синдром, възникнал няколко часа след ваксинацията.
3.12. Паротит.
3.13. Обриви (различни от уртикариалните), продължаващи повече от 4 дни и/или изискващи хоспитализация.
3.14. Тромбоцитопения.
3.15. Всеки смъртен случай у имунизирано лице, възникнал до 4 седмици след ваксинация, при който не могат да се посочат други ясни причини за смъртта."
От изброените очаквани реакции става ясно, че ваксинациите манипулират нивото на здраве на човека и създават състояние на изкуствена болест. Това се потвърждава и от факта, че изричното изискване, което се съблюдава преди поставянето на имунизация, е човекът да е здрав и да няма опасност от контакти със заразно болни. Затова може лесно да се отчете настъпване на отклонение от състоянието на здраве, като това показва и истинската реактивност на организма. В същото време, всички описани реакции показват възможността да настъпи едно много дълбоко и дегенеративно засягане на целия организъм.
Не е тайна, че във всички неживи ваксини се съдържат т. нар адюванти, които имат за цел да провокират по-бърз имунен отговор от страна на организма. Такива адюванти са алуминият и арсенът. Множество изследевания от последните години свързаха болестта на Алцхаймер с алуминиевите соли, които се приемат чрез храната и водата, но най-тежкото им поражение върху мозъка идва именно от ваксините, тъй като, чрез инжектирането те попадат директно в кръвта и така много по-лесно преодоляват детската кръвномозчната бариера. В независим доклад: „Алуминиеви адюванти във ваксините: безопасни ли са?" L. Tomljenovic и C.A. Shaw посочват: „Новородените, бебетата и децата до 6 месеца в САЩ и в други развити държави получават 14.7 до 49 пъти повече от безопасните лимити на FDA за алуминий от парентерални източници от ваксини чрез задължителните имунизационни програми. Специално 2-месечните деца във Великобритания, САЩ, Канада и Австралия рутинно получават 220 до 245 µg/кг bw от алуминий на сесия от ваксини, което е еквивалентно на 34 стандартни за възрастен инжекции ваксина за хепатит В. По подобен начин новородените при раждане получават 73.5 µg алуминий/кг bw/дневно от единична ваксина за хепатит В, която е с еквивалентна доза на 10 стандартни инжекции за възрастни с ваксина за хепатит В в един ден."
Също така в повечето ваксини паралелно с алуминиевите соли се среща и съединение на живака – тимерозал (етилживак) използвано като естествен консервант. Комбинацията на тези две съставки се посочва като вероятен актватор и причинител на заболявания, като аутизъм, МС, ЛАС, диализна деменция. Въпреки, че тази съставка е забранена за употреба от 2008 г. В САЩ и ЕС, в България все още се внасят партиди ваксини със наличие на етилживак.
Освен това, проучванията показват синергична токсичност на живак и алуминий. Наличието на алуминий драстично увеличава броя на мъртвите неврони, причинени от тимерозала. Следователно, комбинацията от алуминий и тимерозал, съдържаща се във ваксините образува токсична смес, която не може да се сравни със ситуацията, където токсичното въздействие е предизвикано чрез един тимерозал.
Какви други вредни вещества се използват във ваксините? В състава на някои ваксини в качеството си на консервант влиза и фенолът - силно токсично вещество, получено от каменовъглен катран. Той е способен да предизвика шок, слабост, конвулсии, увреждане на бъбреците, сърдечна недостатъчност и смърт. Фенолът присъства и в състава на разтвора при теста Манту. Той потиска фагоцитозата и първичният имунен отговор. От което следва, че ваксините, съдържащи фенол не укрепват, а отслабват имунната система.
В допълнение към фенола, ваксината съдържа и формалдехид (формалин) - известен карцероген и химикал, който причинява рак. В просеца на приготвяне във ваксините проникват вируси и бактерии. Отровните вещества, заедно с антибиотиците и фунгицидите, които се използват за дезинфекция превръщат ваксината в токсичен "коктейл" със свойства, които никой и никога не е проучвал.
Липсата на адекватна информация, познаване и отчетност на реакциите от страна на лекарите, кара все повече родители и хора да се обръщат в такива моменти и за лечение към хомеопатичния метод.
Както е известно като холистичен метод хомеопатията разглежда човека като индивидуалност, която има свой характерен начин на живот и навици. Затова и подхода към него е субективен и съобразен със спецификата на проявената симптоматика.
При снемането на хомеопатичното интервю, терапевтът задължително прави оценка на нивото на засягане, което е започнало в следствие на нарушението в жизнената сила. Много често родителите съобщават, че детето не е имало реакция след ваксина, но обикновено те визират един много кратък педиод от 7-10 дни, в които не са наблюдавали нищо необичайно. Това е, защото нивото на информираност относно ваксините е недостатъчно. Липсата на информация, че трябва да се следят за различни нетипични състояния в много по-дълъг период, отнемат възможността да направи адекватна оценка на състоянието на детето и съответно да реагира своевременно при настъпване на остра патология.
Все по-често хомеопатите се срещат с различни случаи със значителна степен на засягане от постваксинални реакци. Според Витулкас тези състояния трябва да се третират като случаи с ясна причина и да се съблюдават рубрики „never well since". В същото време трябва да се отчете правилно и вида на засягането според „нивата на здраве" физическо, емоционално и ментално. Така най-точно може да се обхване тоталността от симптоми и да се прецизира единственото лекарство.
В своите изследвания, Веспур пък говори за конституционални типове, които са по-склонни към възприемане и развиване на тежки състояния и дори смърт. Спирайки се на конституции като Sulphur, Pulsatilla, Silicea и Calcarea, той счита, че заради ваксинации в детството, те стават много по-склонни към заболявания, защото са със силно активиран псоричен и сикотичен миазъм.
Повечето по-стари хомеопати отбелязват, че ваксините най-често активират латентен сикотичен миазъм, но през 20 век и въвеждането на все повече нови поливаксини, започва да се отчита активиране на сикосифилитични миазматични прояви засягащи най-вече нервната система, комплекс от органи и системи или провокиращи автоимунни изяви.
Според д-р-хомеопат Ричард Московиц неестественият процес на ваксиниране може би води до развитието на "бавни" вируси в тялото, които допринасят за появата на сериозни хронични заболявания, неподдаващи се на лечение от алопатичната медицина, и то много по-сериозни от съответното заболяване, срещу което е направена имунизацията! Ненужното прилагане в много случаи на силни медикаменти като антибиотици, кортикостероиди и др. допълнително утежнява положението.
В резултат на всичко това, днес се изправяме пред ситуацията на все по-рядко наличие на заболяванията, срещу които се поставят ваксините, но за сметка на това, заради мутации на щамовете, все по-често наблюдаваме нетипично протичане. Засегнатите деца и хора, се увеличават като се отчита значителен ръст на дегенеративните, психическите и раковите заболявания. Ваксинационната защита зависи от времето и дозата, което не означава, че епидемиите ще бъдат избегнати, но за сметка на това цялостното ниво на здраве се понижава и отстъпва място на хроничните болести.
Още през 80-те години на 20 век Витулкас дава своето предположение: „Чувствам, че бързо наближава една световна катастрофа. Това неблагоприятно стечение на обстоятелствата е резултат от неразумната и прекомерна употреба на алопатични лекарства и ваксини."
Нека не допускаме това да се случи, нека да се опитаме да покажем на децата и хората, че алтернатива има и тя е наистина реална и успешна. И да послушаме завета на Ханеман: „Опровергайте тези истини, ако можете, покажете още по-ефикасен, сигурен и приятен метод от моя. Отхвърлете ги, но не само на думи – вече сме чули твърде много думи. Но, ако практиката докаже и на вас, както доказа и на мен, че моят метод е най-добър, използвайте го, за да спасите близките си и отдайте слава на Бога
БИБЛИОГРАФИЯ:
Ханеман, Самуел, Органон на лечебното изкуство, изд. „Изток – Запад"
Hahnemann, D-r Samuel, Chronic Diseases
Витулкас, Г., Нов модел за здраве и болест, изд. „Анхира" , 2006г.
Витулкас, Г., Науката хомеопатия, изд. „Анхира"
Витулкас, Г., Хомеопатия. Медицина на новото хилядолетие, изд. „Анхира", 2001г.
Гълобов, Атанас, Световната конспирация срещу здравето, 2001г.
Бакалова, П., „ВАКСИНОПРОФИЛАКТИКАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ И СВЕТОВЕН ОПИТ", Доклад от кръгла маса „АКТИВНАТА ИМУНОПРОФИЛАКТИКА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА И СВЕТОВНА ПРАКТИКА"
Tomljenovic, L., Shaw, C.A., Алуминиеви адюванти във ваксините: безопасни ли са?, www.vakcini.eu
Goldman, Garry, „Следи" от живак, www.vakcini.eu
Анализ на заболеваемостта от туберкулоза, http://www.zdravenmediator.net
Верспур, Рудолф, Нов хомеопатичен подход за нашето съвремие, http://www.heilkunst.com/Townsend.html
Имунизационен календар на България, ДВ бр. /2015г.
Наредба 15 към ЗЗ, www.Lex.bg
Доклад за оценка на Хексацима - http://www.ema.europa.eu/docs/en_GB/document_library/EPAR_-_Public_assessment_report/human/002702/WC500145810.pdf
Боев, Д-р И., доц., Сечанова д-р Л., Стойчева, проф. д-р М., Петров, д-р А. - сп. Мединфо, бр.10/2012.
Сечанова, доц. д-р Л., Серотипове и резистентност към антибиотици на Streptococcus pneumoniaeсп. Мединфо, бр. 12/2011 г.
http://www.ema.europa.eu/docs/bg_BG/document_library/Referrals_document/Priorix_30/WC500128955.pdf
http://www.ema.europa.eu/docs/bg_BG/document_library/Referrals_document/Priorix_30/WC500128955.pdf
http://vaccine-schedule.ecdc.europa.eu/Pages/Scheduler.aspx
http://apps.who.int/immunization_monitoring/globalsummary/timeseries/tscoveragebcg.html
http://www.hpa.org.uk/webc/HPAwebFile/HPAweb_C/1317140584754
http://www.communitas-bg.org/bg/jcmd140.html
http://www.medinfo-bg.com/?page=statiq&id=1068
Сакарев, А., Теохаров, П., сп. Медицински преглед - 40, 2004, № 1, 22-32., Мутации в генома на хепатитния В-вирус и тяхното значение
Митова, Й., Рибарова, Н., Халова, Б., Молекулярно-генетични проучвания върху етиологията на коклюша в България,
Бранкова, Надя Боянова Автореферат,. - Български медицински журнал, 2/2011 г. Епидемиология и профилактика на коклюша в България - 1921-2010 г.
T-SPOT.TB тестът в съвременната имунодиагностика на туберкулозната инфекция, сп. InSpiro, br.3/2011
Кожухарова М., Курчатова А., Пармакова К., Владимирова Н., Маринова Л., Георгиева Т., Минкова А., Филипова Р. - Остри заразни болести в България през 2013 г. (Основни епидемиологични показатели)
http://vaccineimpact.com/2015/march-2015-settlements-in-vaccine-court-117-vaccine-injuries-and-deaths/
Тази статия е информативна и не може да служи за самолечение, консултирайте се с класически хомеопат!
