Водене на хомеопатичния случай след първото предписание

Статията е предоставена с любезното съдействие на списание "Класическа хомеопатия"


проф. д-р Кишор Мета

Неотдавна гост на Хомеопатичното общество беше „Учителят на учителите"  проф. д-р Кишор Мета (1945) от Индия. Той ръководи катедри по Хомеопатична Материя Медика и Органон в Хомеопатичния медицински колеж в Махаращра и в Медицинския колеж  в Гоа.

На тридневния семинар в София д-р Мета представи многобройни случаи на излекувани пациенти, като акцентира върху разликите в реперторизацията на острите и хроничните случаи.

Изключително високото академично ниво на лекциите му бе съчетано с лекота и простота, с която представи иначе тежките теоретични дисциплини.

Неотдавна д-р Мета е завършил работата си върху новите си две книги - Хомеопатична практика,основаваща се на Органона" ( Organon based. Homoeopathic practice) и „Диференциално изследване на хомеопатичната  Метерия медика (Differential study of Homoeopathic Materia Medica) и издаването им в Индия се очаква до края на годината.

А ние го очакваме отново в България!

Класическата хомеопатия е наука, която интегрира рационално указанията, дадени в „Органон на лечебното изкуство" на д-р Самуел Ханеман и хомеопатичната Материя медика. Те са като двете страни на една монета. Те са неделими координати. Игнорирането на което и да било от тях води до пълен провал в практиката.

Хомеопатичната Материя медика е инструмент за лекуване, а „Органон на лечебното изкуство" ни учи как да го използваме. От Времето на Самуел Ханеман насам разбирането на лекарствата в Материя медика непрекъснато еволюира. Едно лекарство трябва да бъде схванато чрез тоталността от симптоми, ключови признаци, образи, теми, символи и пр.

Човек е свободен да избере който и да било от методите за разбиране на действието на едно лекарство. Той има пълната свобода да избере който и да било подход за достигане до симилимума, но разполага с много малко възможности за избор или по-скоро няма никакъв друг избор, освен да следва „Органон- а" във всеки отделен случай, за да води правилно случая и лечението.

Ето защо в §142 Ханеман ясно заявява: „Но как симптомите на едно лекарство, използвано с лечебна цел, могат да бъдат отличени сред симптомите на първоначалното неразположение и дори на болестите, особено такива с хроничен характер, които обикновено остават непроменени, е предмет,отнасящ се до висшето изкуство да се прави оценка, който трябва да бъде оставен изключително на майсторите на наблюдението."

Едновременно с това той заявява: „Следвайте моите указания от Органона и ми съобщавайте за всеки провал, ако има такъв". Това говори много за важността на указанията за успешно практикуване, дадени в „Органона".

Човек не може да си седи в удобното кресло след като е избрал някакво хомеопатично лекарство, мислейки си, че работата му е свършена и излекуването е на една педя от него. Истинското изкуство се състои в свиренето на музика с инструмента, а не в притежаването на инструмент; аналогично, истинското изкуство се състои в настройването на избраното лекарство в тотално съзвучие с болестните явления у пациента.

Изборът на правилно лекарство е само половината от пътя, който трябва да бъде изминат, за да се постигне целта, а именно, излекуване. Освен че трябва да бъде експерт в избора на симилимум, един лекар трябва да бъде експерт във воденето на всеки случай до достигането на излекуване. Нека погледнем в какво точно трябва да бъдем експерти след първото предписание.

1. Избор на потенция и повторение на лекарството

Вижте §§245, 246, 247, 248, 249, бележка 278, 283.

Изборът на правилна потенция зависи от чувствителността на пациента, миазматичната активност, начина на живот, навиците, прилагането на друга медикация, възрастта, болестното състояние, патологията и засегнатите органи, остротата или хроничността на болестта. Всеки от изброените фактори трябва да бъде взет предвид, когато оценяваме виталността на един индивид в състояние на болест и правим заключение за точното динамично ниво на всеки отделен пациент и динамичността на едно лекарство, която наричаме потенция.

Повторението на лекарството също трябва да се прави гъвкаво. Фиксирано правило за това няма, т. е. човек не може да фиксира някаква потенция или начин на повтаряне на лекарство, колкото и да е уверен в симилимума (§247). Правилно лекарство в погрешна потенция и повторения е грешно предписание.

2. Грешни схващания за избор на потенция  и повторения

• ако едно лекарство е абсолютно подобно на симптомите на пациента,то всяка негова потенция ще работи
• една доза е достатъчна във всички случаи
• Във всички случаи лекарството се повтаря до появата на хомеопатично влошаване
• Една потенция(много хомеопати имат някаква фиксирана в ума им потенция) за всички пациенти.
• За да разреши проблемите с потенцията, Ханеман разработил системата на 50-хилядната потенция или  LM -потенцията при остри както и при хронични случаи. Този метод е напълно безопасен и минимизира вероятността от влошаване почти до нула. (Бележка  към § 246 )   Един пациент може да се нуждае от един прием, а друг от многократни приеми. От друга страна някой пациенти може да се нуждаят от поредица от лекарства, за да бъдат излекувани.  Решението на всички посоченипроблеми се съдържа в  §278. В края на крайщата, чувствителността, миазматичната активност и болестното състояние при всеки отделен пациент решават каква да бъде потенцията и как да бъде повтаряно лекарството. Това е още една област на непредубеденото наблюдение.

3. Водене на случаи, при които пациентът отдавна е на алопатични медикаменти

Много пациенти приемат от дълго време алопатични медикаменти и организмът им е привикнал към тях, например, при хипертензия, диабет, болести на щитовидната жлеза, кожни болести и пр. Този тип лекарствени агенти не са били в употреба по времето на Ханеман. За нас е от съществено значение да знаем фармакологичните показания на такива медикаменти и техните странични действия, а и как да ги смекчим, когато лекуваме такъв пациент с хомеопатия. Ханеман ни дава съвети как да изследваме немодифицирана картина на болестта, преди пациентът да е приемал подобни медикаменти. (§§191, 192). Но днес от хомеопата се изисква да води случая съгласно най-новите си разбирания за патогенезата на алопатичните медикаменти, използвни от пациента.

4. Влияние на съвременния стил  на живom върху начина на водене на случаите

В светлината на съвременния стил на живот, хранителни навици, всекидневни привички и типа на болестта човек трябва да бъде добре запознат с основните хранителни вещества, необходими на всеки отделен пациент и диетичните ограничения, налагащи се присъответната болест. От съществено значение, също така, е да се  проучат подробно предпочитанията и отвращенията на пациента, модифициращите фактори, влияещи върху консумираните от него храни и напитки, излагането му на влиянието на електронни медии, обеклото, козметиката, типични за начина на живот в различните държави. Но лекарят трябва да посъветва пациента да спре незабавно употребата на цигари, алкохол, стимуланти, кафе, газирани напитки, изкуствени оцветители в храната, консервирани храни и напитки, козметика, украшения (в отделни случаи), прекален секс и наркотици. (§260)

Пациенти с пристрастяване към наркотици изискват специално лечение и подход.

5. Време и начин на назначаване на хомеопатично лекарство (§§272, 284, 285)

По принцип, лекарствата се дават на пациентите на гладен стомах, чиста уста, при съблюдаване  на интервал от 15-20 минути след приемане на храна или напитка. Хомеопатичното лекарство трябва да се разтвори в стъклена бутилка (пластмасовите бутилка може да бъдат вредни). Избягвайте  приемите по времето на влошаване на избраното лекарство, например  Lycopodium не бива да се дава между 16 и 20 часа или Arsenicun album - по обяд или в полунощ. Не пропускайте всяко желани или отвращение, развити в хода на острото състояние(с изключение на случаите на психична болест) - §223

Давайте хомеопатичното лекарство 2-3 часа преди приема на алопатичен медикамент.Лекарствата се дават главно през устата, но понякога могат да се приемат през носа, ушите и дори чрез втриване в кожата. Това се прави най-вече при пациенти в кома, парализирани хора или пациенти с психични разстройства.

6. Очаквания след 1-то предписание.

След предписването на едно лекарство лекарят-хомеопат трябва да бъде в състояние да предвиди какво ще му съобщи пациентът при следващото си посещение. Тук познанията за миазмите и патологията придобиват особена важност. Каква ще бъде посоката на развитие на явленията в организма е нещо, което може да бъде предсказано. Законът на Херинг за излекуването е най-добрият ориентир при оценяването на действието на лекарството.

Лекарят трябва да вземе предвид също и начина на живот, навиците и употребата на алопатични медикаменти от пациента, неговата професия и личностни специфики, за да може да предвиди ефекта на лекарството.

Причинните или поддържащи фактори или неблагоприятните житейски обстоятелства, влияещи върху психо емоционалното състояние на пациента, също играят важна роля, модифицирайки действието на лекарството.

При остро състояние лекарството трябва да даде резултат в рамките на 4-6 часа след приема, в противен случай то е погрешно. При хронично състояние лекарството трябва да даде резултат в рамките на три месеца (доказванията на повечето лекарства приключват до 90 дни).

Във всеки отделен случай хомеопатът трябва да може да се ориентира за колко време ще постигне излекуване и в каква степен. Той трябва да бъде в състояние да разбере дали може да излекува, или трябва да търси палиативен ефект или частично излекуване.

Трябва да може, също така, да различава хирургичните случаи, например, едър камък в бъбрека или жлъчния мехур може да налага операция, голям тумор в мозъка или голям абсцес в черния дроб, или събиране на голямо количество течност в коремната кухина или белия дроб може да изисква някаква хирургична намеса, наред с хомеопатичното лечение. И накрая, хомеопатът трябва да бъде много чувствителен и прецизен при отбелязването на всички данни при всяко проследяване и в интерпретацията на промените, съобразно познанията си за реакциите спрямо лекарствата, за да може да реши какви да бъдат следващите му действия в хода на лечението.

От съществено значение е всеки случай - независимо дали е успешен или не - да бъде проучен ретроспективно и от всеки случай да се направи извод пред какви проблеми се е изправил лекарят, какво ново е научил, какви грешки е допуснал, какво ниво на излекуване би могъл да постигне. Това би помогнало на лекаря-хомеопат да разшири познанията си, да обогати опита си и да стане по-мъдър.

И последно Самуел Ханеман разработи цялата наука хомеопатия само чрез наблюдение, анализ, преценка, интерпретиране и заключения от опита си (грешки и заблуди) и я превърна в рационално и истинско изкуство за лекуване.

„Органон на лечебното изкуство" е резултат от целия опит, натрупан през  живота му.

Nandeep Mehta, MD E-mail - nandeepmehta@hotmail.com http://www.heriindia.org/photo.htm