28 ноември 2011

Как да се оцени реакцията на първите и на следващите приеми на лекарството?

Люк де Шепър, САЩ

 

Правилната интерпретация на първата реакция на пациента след първата доза лекарство е важна за бъдещия успех при водене на случая. Даже, ако хомеопатът е избрал вярното лекарство при първия прием, най-трудната работа предстои:

”Как да се оцени реакцията? Дали добрата реакция показва, че е започнало лечението или това е само подобрение на локалния проблем, възможно ли е потискане на симптомите, което само гарантира влошаване на естественото заболяване в бъдеще?”

Това е темата на настоящата лекция.

Преди всичко искам да помогна на пациента да знае какво го очаква и да не приема някои въображаеми отговори за факт; второ, тази лекция ще помогне на пациента по-ефективно да сътрудничи на лекаря-хомеопат в процеса на лечение на заболяването.

Отговорът на този въпрос ще е един и същ, вашият лекар следва ли 4-то (сухите дози), 5-то или 6-то издание на „Органона”. В предишните лекции вече бяха показани големите предимства на водните дози, но сега ще говорим за друго. Къде е направена първата крачка – по посока на излекуването, потискането или палиатива (потискане на симптомите там, където е възможно излекуване)?

 

След първата доза пациентът е длъжен да си зададе следните въпроси:

• Съответства ли подобрението на §253 от „Органона”: „Чувството за голяма лекота, уравновесеност, вътрешна свобода и подобрение на настроението показват само началото на подобрението?” Бих добавил:”Усещането за благополучие и подобряване на съня, често повишена нужда от сън. Или първият признак е промяна в темите на съня: от кошмари с убийства до сънища с празници, пътешествия, среща с хора, събиране с умрели”.  Ако това е така, то лекарството е избрано правилно (включително дозата и потенцията), даже ако основното оплакване, възможно е, изобщо не се е смекчило (особено ако има физически характер). Пробната доза (виж лекция №3) ще определи как да се повтори това лекарство индивидуално за вас, пациента.
• „Връща ли се картината, след като приключи действието на първата доза, непроменена?” Какво означава това?  Хомеопатите и пациентите са длъжни да си зададат този въпрос, защото ако вашия отговор на този въпрос е положителен, то вие сте започнали своето лечение с правилното лекарство, доза и потенциал. Когато казвам „непроменена”, това не означава, че нищо не се е променило: силата и честотата на  основното оплакване, да кажем, на хроничното главоболие може да намалее, но под „непроменена” разбираме, че към основното оплакване не са се добавили други симптоми. По-късно ще обсъдим, какво означават тук „други симптоми”. Първото, което виждаме тук, както беше споменато в лекция №3, това е, че хомеопатът, който се ръководи от 5-то и 6-то издание на „Органона”, определя отговора на този въпрос още на третия ден, докато хомеопатът, който се ръководи от 4-то издание (сухите дози), ще направи това едва след 3 или 4 седмици! Регулирането на ситуацията на 3 ден или след 4 седмица променя абсолютно всичко.
• Остана ли картината същата с влошаване на съществуващите симптоми? Това се нарича подобно влошаване и води до излишно страдание. Хомеопатът, който се ръководи от 4-то издание, иска да види това влошаване, защото то потвърждава неговия избор на лекарство, но Ханеман е ограничил и е сложил край на подобно влошаване в 5-то и 6-то издания на „Органона”. Водните дози позволяват на хомеопата много внимателно да избере минималните дози и потенции, индивидуално за всеки пациент. Дори и да има такова влошаване, то е минимално и, отново, при използване на напредничавите методи то се открива на третия ден, а при методите на 4-то издание по-късно. Разбира се, ако хомеопатът, който се ръководи от 4-то издание, даже като чуе за влошаване, той ще каже:”Великолепно, ще излекуваме тази болест”. Излекуването е възможно, но това ще бъде труден път и абсолютно ненужен! Какво ще стане, ако дете иска да убие баща си, за да се ожени за своята майка (реален случай)? Тогава ние влошаваме този случай и детето трябва да направи това!
• Ето една от причините да се препоръчва напредналия метод на водните разтвори: не бива да ви става по-зле преди подобрението!

 

Какво се случва, ако след първото посещение на лекаря картината на вашето заболяване се връща с промени?

Има различни варианти и при всеки трябва да се постъпва различно:

• Първи вариант: след първата доза лекарство пациентът се връща с нови симптоми, които никога по-рано не е имал. Известна предпазливост: често пациентът зле помни предишните симптоми, затова уточнете картината с помощта на другите членове на семейството. Но, ако наистина има нови симптоми, които причиняват значително неудобство, то лекарството е грешно и би трябвало случаят да се разгледа отново. Има изключения: ако видите секрети от всеки естествен отвор на тялото или след приемането на лекарството се появят пъпки, а преди никога не сте имали такива симптоми, това е признак за излекуване, защото заболяването се измества навън (екстериоризация). Затова никога не потискайте тези симптоми с кремове или свещички, защото така ще действате срещу добрата работа на лекарствата и Природата!
• Има един-два нов симптома, но с по-малка сила, докато в същото време другите симптоми малко се облекчават и присъстват симптоми от §253 (виж в текста по-горе). Хомеопатът е длъжен незабавно да провери дали тези нови симптоми се отнасят към даденото от него лекарство. Ние наричаме тези симптоми допълнителни. По-късно ще бъде обяснено какво да се прави с тези допълнителни симптоми.
• Връщат се старите симптоми: съществуващите по-рано симптоми може отново да се появят, защото преди те са били прекратени от по-закъснели и по-силни симптоми. За това става дума в §38, когато по-силното заболяване спира по-слабото заболяване (не го лекува), виж лекции №1 и №2. Винаги се питайте:”Имал ли съм някога преди такива симптоми в миналото?” Ако е да, то вие сте на път да се излекувате и не бива да се променя лекарството! Единственият случай, когато се налага да се промени дозата и потенцията (но не лекарството), това е, ако симптомите, които се връщат са по-силни и прекалено чести. И отново, с водните разтвори е лесно да се коригира, а със сухите дози това изобщо не е така!

 

Проблемът на допълнителните симптоми

Те могат да приемат две форми.

• Първата: изпълнява се §253 и има само един или два не много силни симптома, които се отнасят към това лекарство, докато в същото време много от първоначалните симптоми се подобряват: това се нарича близко подобие (почти най-подобното), в този случай нищо не трябва да се променя, защото това няма да попречи на лечението! (§163). И така, ето какво ще стане: да предположим, в началото сте имали десет симптома и след първото предписание 5 симптома са се подобрили и се е появил един нов симптом, който се отнася към предписаното лекарство, тогава сте на прав път! Не са нужни никакви промени!
• Вторият вариант в развитието на събитията се нарича отдалечен от подобието и е съвършено различен. Това означава, че е възможно два от първоначалните десет симптоми да са се подобрили (и тези два може да включват основните ви оплаквания), но сега се появяват пет нови симптома, които се отнасят към вашето лекарство: необходимо е отново да се разгледа вашия случай, защото е предписано грешно лекарство. Ако се повтори това лекарство, вашето първоначално заболяване изцяло ще бъде изместено от заболяване, което е със симптоми на това лекарство, симптоми, които никога преди не сте имали! С други думи, получили сте още по-лошо заболяване. Не си мислете, че това е невъзможно, доста такива случаи съм разглеждал!

 

Какво още може да видите след първото и следващите предписания?

Психическите симптоми са се сменили с емоционални, а после емоционалните са се сменили с физически.

Да разгледаме случай на дете с аутизъм от моята практика. Преди на всичко той отговаряше с „не” (противоречие), сега той бързо се съгласява с предложенията и се държи по-добре от неговата сестра. Преди той бягаше, когато някой искаше да го фотографира, сега това му харесва. Той е дружелюбен, разхожда се с кучето (преди е бил равнодушен към него) и т.н.

И при всичко това все повече с проявява неговата екзема! Това е преместване от емоционалната плоскост на физическата, което се приема за посока към излекуване. Той е на път да се излекува, защото всички правила, които трябва да спазваме в хомеопатията, се изпълняват. От друга страна, ако изчезне физическия симптом (например, екземата), но в детето се появят емоционални и психологически, то това е грешното лекарство. Трябва да се отмени и да се преразгледа случая.

Надявам се тази лекция да ви помогне да разберете лечението на вашите близки. В следващата лекция ще обясня каква информация е важно да съобщите на вашия лекар-хомеопат, и коя информация не е важна. Ще засегна също интеграцията на другите методи (психология, традиционна китайска медицина, алопатията, витамините) с хомеопатията. Ще бъде отбелязан специалния подход към децата с аутизъм.

 

превод от руски : Нели Тотева

 

източник  тук