Етапи на хомеопатичното лечение

Сборник доклади от първата  национална конференция  " Класическа хомеопатия "

Доц. д-р Станка Михалкова

Както болестта, така и възстановяването на здравето са динами-чени процеси. От тази постановка процесът на хомеопатичното ле­чение може да се раздели на следните етапи:

I. Подготовка на пациента за хомеопатично лечение.

II.Провеждане на начално интервю.

III.Приемане на хомеопатичното лекарство.

IV.  Период на въздействие на хомеопатичното лекарство.

V.  Периодично проследяване.

Ще се спра поотделно на всеки един от тях.

I. Подготовка на пациента за хомеопатично лечение.

Защо е необходима подготовка на пациента?

Хомеопатията все още е малко известна у нас. За разлика от алопатичната медицина, където се цели изчезването на симптомите, хомеопатичното лечение е насочено към отстраняването на причи­ната, която е предизвикала симптома. Във връзка с това е необходимо формирането на ново схващане за симптома като борба на организма с болестта.

За пациента е необходимо да има разбиране за себе си като цялостна енергийна система, функционираща на три нива - физичес­ко, емоционално и умствено. Това ще му помогне да осъзнае причи­ните, които стоят в основата на здравословните му проблеми.

Хомеопатичното лечение е ефективно само ако се определи пра­вилното лекарство, което ще въздейства върху трите нива - съгласно основния принцип на подобието - „Подобното лекува подобно".

За тази цел е необходимо пациентът да си припомни дори най-малките подробности при проявата на симптомите.

Подготовката на пациента за хомеопатично лечение става най-често чрез четенето на популярна хомеопатична литература или по­лучаване на информация от хора, избрали този метод и получили добри лечебни резултати.

Настоящата конференция също е един от начините широк кръг от хора да се запознаят със същността на класическата хомеопатия.

II.  Провеждане на начално интервю.

Основен етап в хомеопатичната практика е провеждането на разговор с пациента, т.нар. „снемане на случая", при което е необхо­димо да се получи възможно най-пълна информация за проблемите, които той има и за особеностите на неговия организъм и психика.

При снемането на случая се прилага определен подход, като най-напред на пациента се дава възможност да каже всичко, което смята за важно. Тази информация е особено ценна за хомеопата, защото спонтанно се разкриват най-съществените страни на пробле­ма. Допълнително хомеопатът изяснява всички интересуващи го въп­роси, свързани с особеностите на пациента като цялостна личност и подробности за проявата на симптомите. Изисква се информация, свързана с наследствените предразположености.

Освен прякото интервю се ползват данни от проведени клинични изследвания, допълнителни разговори с близки и познати на пациен­та, проучване на продуктите от дейността му като дневници, рисунки и т.н.

Пациентът е силно заинтересуван да сътрудничи за получаване на възможно най-пълна информация.

III. Приемане на хомеопатичното лекарство.

На този етап пациентът трябва да бъде информиран за някои ограничения, които трябва да се спазват, за да не се прекъсне дейст­вието на лекарството. Необходимо е да сс спазват изисквания във връзка с приемането на хомеопатичното лекарство 1 час преди или два часа след хранене, да не се употребяват кафе, мента, черен чай и продукти, съдържащи тези съставки; да се избягва контактът със силни миризми и др. Предписанието на лекарството е индивидуално за всеки човек. То се прави от хомеопата въз основа на анализа на случая. Спазването на изискванията ще осигурят добри лечебни ре­зултати.

IV.  Период на въздействие на хомеопатичното лекарство.

Той е различен в зависимост от лекувания проблем. При спешни и остри случаи периодът може да бъде по-кратък и да се налага по-често повтаряне на лекарството или неговата смяна, ако картина­та се е променила. По този въпрос ще бъдат изнесени отделни док­лади. При общоконституционално лечение обикновено периодът е по-продължителен. Най-напред трябва да се установи дали лекарст­вото е задействало жизнената сила. Това е свързано с наличие на някаква промяна. Ако такава промяна не се забелязва дълго време, е необходимо хомеопатът да преразгледа случая и да смени лекарст­вото. За такова решение трябва достатъчно да се изчака, защото понякога промените настъпват по-бавно. Това зависи от жизнената сила на пациента. При наличие на промяна може да се мисли за започване на процес на възстановяване на здравето.

Жизнената сила започва този процес по свой начин. Хомеопатичната практика доказ­ва, че дори при едно и също лекарство при всеки човек лечението протича различно. Това зависи от много индивидуални фактори, като продължителност на заболяването, специфика на причината, която го е предизвикала и др. Логиката на изхвърлянето на симптомите по време на лечебния процес е в обратен ред - от по-новите събития към по-старите. Времето за справянето с проблема зависи от това колко дълго е съществувал той. Необходимо е да се знае, че появата на старите симптоми в обратен ред обикновено става в по-лека форма, за по-кратко време и при добро вътрешно емоционално състояние.

Налице е едно трудно изразимо вътрешно усещане за радост и ком­форт, въпреки че се появяват леко стари оплаквания. В този етап е важно вниманието на пациента да се насочи към позитивните резул­тати при промяната. Появата на стария симптом трябва да се пос­рещне спокойно и с разбиране за същността на възстановителния процес при хомеопатичното лечение. Препоръчва се пациентът да си води бележки за това, което се случва.

V. Периодично проследяване.

В хомеопатичната практика е прието при конституционално ле­чение да се извършва периодична консултация с хомеопата през период от един месец. Това е необходимо, за да се установи следното: дали лекарството е подействало; дали действието му не е спряло към края на проследяването; кои проблеми са изчезнали и кои остават без промяна; дали не са се появили нови симптоми, променящи картина­та на лекарството.

В резултат от получената информация хомеопатът прави повто­рен анализ на случая и взима решение как ще продължи лечението.

Някои пациенти, които са се почувствували добре решават, че няма нужда от допълнителни консултации, но по този начин рискуват да прекъснат лечението точно когато лечебният процес е започнал благоприятно.

Споделените мисли за етапите на хомеопатичното лечение имат за цел да повишат познанието на пациента за неговото участие в лечебния процес.