Хомеопатичния преглед - четиво за пациенти

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"

Румяна Йончева

Във все­кид­не­ви­е­то на хо­ме­о­па­та хо­ра­та ид­ват на прег­лед на­то­ва­ре­ни и раз­се­я­ни, за­поч­ват да се хва­лят,  да се оп­рав­да­ват, или пък въз­бу­де­но да го­во­рят за не­що от пе­ри­фе­ри­я­та на проб­ле­ми­те си. Чес­то смя­тат, че е дос­та­тъч­но, че са дош­ли със сним­ка и ди­аг­но­за от ле­кар. Но в хо­ме­о­па­ти­я­та е нуж­но пар­т­ньор­с­т­во.

Ди­аг­но­за­та на ле­ка­ря е ед­на де­се­та или поч­ти ни­как­ва част от то­ва,  ко­ето включ­ва хо­ме­о­па­тич­на­та  ди­аг­но­за­та. (Ди­аг­но­за­та на ле­ка­ря е име­то на бо­лест­та, ди­аг­но­за­та на хо­ме­о­па­та е име­то на хо­ме­о­па­тич­ния пре­па­рат, т.е. си­ми­ли­му­ма, кой­то е от ед­на до че­ти­ри­де­сет стра­ни­ци опи­са­ние на сим­п­то­ми и то  най-чес­то ви­зи­ра­ни по раз­ли­чен на­чин от раз­лич­ни ав­то­ри.) Хо­ме­о­па­тът тряб­ва да "на­ло­жи кар­ти­на­та", ко­я­то па­ци­ен­тът пред­с­тав­ля­ва вър­ху ин­фор­ма­ци­я­та, ко­я­то знае или из­тег­ля от спра­воч­ни­ци­те си, т.нар. Ма­те­рия ме­ди­ка-кни­ги.

Цел­та е да се до­бе­ре до най-по­доб­но­то ле­кар­с­т­во. Хо­ме­о­па­тът тряб­ва да ви рар­з­бе­ре. За та­зи цел той тряб­ва да се отър­си от дру­ги­те по­доб­ни слу­чаи, да се отър­си от соб­с­т­ве­ни­те си пре­ду­беж­де­ния, да се отър­си от ва­ши­те улов­ки и под­веж­да­не, от вну­ше­ни­я­та на нас­т­ро­е­ни­е­то си, от ле­кар­с­ки­те ди­аг­но­зи и прог­но­зи и да пог­лед­не - съв­сем чист и пра­во в очи­те ВА­ШИЯ слу­чай: то­ва, ко­е­то ста­ва с вас и кое не е на­ред. В то­ва вре­ме вие нап­ри­мер му от­го­ва­ря­те, че "всич­ко е нор­мал­но", са­мо де­то има­те ка­мък в бъб­ре­ка. И го гле­да­те в упор - "как­во по­ве­че се ро­ви в жи­во­та ми".

Гор­ки­ят хо­ме­о­пат, на не­го са му из­си­па­ли в гла­ва­та хи­ля­ди чо­веш­ки проб­ле­ми. Той би дал всич­ко да мо­же­ше да ги из­т­рие, да ги мах­не и да не сла­га ни­що по­ве­че в мо­зъ­ка си, ос­вен му­зи­ка и ро­зи.  Це­ли­ят чо­веш­ки жи­вот е бо­лест. И той е в най-го­ре­що­то мяс­то на ка­за­на - къ­де­то гре­хо­ве­те се прев­ръ­щат в бо­лес­ти. На не­го не му е лю­бо­пит­но. Той прос­то тряб­ва да ре­ши по­ред­ния ко­ва­рен ре­бус - за­що сте се раз­бо­лял и ка­къв ком­п­ро­мис е раз­ру­шил ста­бил­ност­та ви.

Та­ка че ако вся­ка сут­рин про­да­вач­ка­та на ци­га­ри ви раз­с­т­рой­ва с то­ва че ви гле­да кри­тич­но, или с то­ва че е ху­ба­ва, или с то­ва че е бав­на, не е без зна­че­ние. Или ако мъ­жът ви ве­че не ви ха­рес­ва и ня­ма вкъ­щи топ­ли­на, не каз­вай­те: "Ами, нор­мал­но се­мейс­т­во." По­мог­не­те на хо­ме­о­па­та, вглеж­дай­ки се в ду­ша­та си и срав­не­те то­ва, ко­е­то ис­ка­те с то­ва, ко­е­то има­те; то­ва ко­е­то мис­ли­те, с то­ва, ко­е­то пра­ви­те - не по­зи­рай­те и не прик­ри­вай­те. Хо­ме­о­па­тът ще по­вяр­ва на чув­с­т­ва­та ви, а не на ду­ми­те ви. Ос­вен то­ва,  ка­то чо­век-про­фе­си­о­на­лист, той не би го­во­рил на ня­ко­го за вас, нап­ро­тив, той ще се ста­рае бър­зо да ви заб­ра­ви, за­що­то ча­ка след­ва­щия па­ци­ент със след­ва­ща­та дра­ма.

Вие тряб­ва да из­пол­з­ва­те вре­ме­то си при не­го ка­то му пар­т­ни­ра­те мак­си­мал­но адек­ват­но - та­ка ще се из­ле­ку­ва­те с по-мал­ко по­се­ще­ния. По-бър­зо във вре­ме­то и за по-мал­ко па­ри. Ле­че­ни­е­то е про­цес на пъ­ту­ва­не към се­бе си. Към по­ря­дъ­ка, с кой­то сте за­мис­ле­ни от при­ро­да­та. Кол­ко­то по-ин­те­ли­ген­т­но мис­ли­те за своя жи­вот и усе­ща­ни­ня­та, тол­ко­ва по-мал­ко се­ан­си ще има­те до бла­го­дат­но­то усе­ща­не "в ред съм!".

И та­ка, за да бъ­де­те до­бър пар­т­рьор на своя хо­ме­о­пат, за­поз­най­те се с прин­ци­пи­те на хо­ме­о­па­ти­я­та и ако мо­же­те, бъ­де­те ис­к­рен, то­ва не е мно­го лес­но - на­ли бо­лес­ти­те са тък­мо мас­ки­те, сте­ни­те, бло­ка­ди­те, заб­лу­ди­те. Но пък  и хо­ме­о­па­тът ни­ко­га не е на­ив­ник, обик­но­ве­но е над сред­на въз­раст. Та­ка че ко­га­то вие се хва­ли­те, нап­ри­мер, че сте пре­о­до­лял от­дав­на мъ­ка­та по на­пус­на­лия ви пар­т­ньор и са­мо де­то се­га не си ха­рес­ва­те ни­кой , той прос­то ще от­бе­ле­жи ка­то сим­п­том "Лъ­жец", или "Ин­те­ли­ген­тен, но мно­го на­и­вен", или "Бо­лес­ти от лю­бов­но ра­зо­ча­ро­ва­ние".

А ко­га­то каз­ва­те, че не е важ­но, че мъ­жът ви си има при­я­тел­ка, важ­но­то е, че мно­го се по­ти­те и пла­че­те но­щем, без да има за­що, той ще от­бе­ле­жи "По­тай­на", или "Бо­лес­ти от ра­зо­ча­ро­ва­ния", или "От­в­ра­ще­ние към съп­ру­га".

Или каз­ва­те, че хич не ви за­ся­га, че си­нът ви не ви ува­жа­ва. Прос­то си има­те проб­лем с по­ду­ва­не на гле­зе­ни­те. Та­ка ще "по­лу­чи­те то­ки " в руб­ри­ка­та "Су­ет­на". Как­то виж­да­те, раз­ли­ки­те са ту де­ли­кат­ни, ту драс­тич­ни. По­до­би­е­то (си­ми­ли­му­мът) мо­же да бъ­де за­ли­зан пор­т­рет или ефек­т­на гро­тес­ка. Всич­ко за­ви­си от вас два­ма­та. Цел­та е тър­се­не на при­чи­на­та и на съ­щес­т­ве­на­та ком­пен­са­ция.

Нап­ри­­мер: при мен дой­де мо­ми­че с проб­ле­ми с щи­то­вид­на­та жле­за (бо­лест на Ха­ши­мо­то). Го­во­ре­ше са­мо за ба­ща си, че всъщ­ност той имал проб­ле­ми, и за не­го е дош­ла. За­ра­ди не­го има­ла теж­ко дет­с­т­во и се­га - проб­ле­ми във все­кид­не­ви­е­то. Тя ис­ка­ше да си на­ме­ри мъж, а ба­ща­та й пре­че­ше - тряб­ва­ше неп­ре­къс­на­то да се гри­жи за не­го. То­ва мо­ми­че бе­ше тол­ко­ва уп­ла­ше­но от ис­ти­на­та за се­бе си, че дъл­го не дой­де да си взе­ме ле­кар­с­т­во­то. Сим­п­то­ми­те й бя­ха:

- мис­ле­не­то за оп­лак­вани­я­та й я вло­ша­ва;

- страх да мис­ли за бо­лест­та  си;

- по­тай­ност;

- страх от бъ­де­ще­то;

- по­ду­ва­не на ти­ро­ид­на­та жле­за.

След кон­сул­та­ци­я­та, тя бе­ше из­п­ла­ше­на от раз­го­во­ра. Или тряб­ва­ше да из­бя­га, или да прег­лът­не ис­ти­на­та за се­бе си. Ле­кар­с­т­во­то й бе­ше Иг­на­ция (а Иг­на­ция "прег­лъ­ща проб­ле­ми­те" и ги тру­па в се­бе си) .

На­ме­ре­те своя хо­ме­о­пат, с кой­то мо­же­те, ко­га­то сте за­ед­но, да тър­си­те ис­ти­на­та по най-ис­к­ре­ния и заг­ри­жен на­чин. ТО­ВА зна­чи чис­те­не. А не нап­ри­мер, "сто­мах на ве­ге­та­ри­а­нец, ду­ша на ма­зо­хист".

Ус­пех, хо­ме­о­па­тич­ни па­ци­ен­ти!