Си­ла­та на на­ма­ля­ва­щи­те по­тен­ции

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"

Ро­си­ца Ку­не­ва

Вся­ка сре­ща на бъл­гар­с­ки­те хо­ме­о­па­ти с ко­ле­ги от чуж­би­на се  очак­ва с ин­те­рес, тъй ка­то хо­ме­о­па­тът по при­ро­да е лю­бо­пит­но и не­на­сит­но за зна­ния съ­щес­т­во. Но със­то­я­ли­ят се през фев­ру­а­ри се­ми­нар на Ро­джър Дай­сън, фи­то­те­ра­певт и хо­ме­о­пат от Ан­г­лия, не са­мо ос­та­ви мно­го те­ми за раз­ми­съл, но и под­ло­жи на из­пи­та­ние ня­кои от до­се­гаш­ни­те ни въз­г­ле­ди за хо­ме­о­па­тич­но­то ле­че­ние. Ос­но­ва­вай­ки се на раз­съж­де­ни­я­та на "къс­ния" Ха­не­ман в "Ор­га­но­на" и в "Хро­нич­ни­те бо­лес­ти",  Дай­сън "ре­ви­зи­ра" кла­си­чес­ка­та хо­ме­о­па­тия.

В ос­но­ва­та на не­го­ва­та кон­цеп­ция сто­ят за­ко­ни­те за из­ле­ку­ва­не­то и за по­до­би­е­то, към ко­и­то пря­ко от­но­ше­ние имат кар­ти­ни­те на ле­кар­с­т­ва­та, из­бо­рът на по­тен­ция, из­пол­з­ва­не­то на но­зо­ди за "от­к­люч­ва­не" на слу­ча­и­те, раз­поз­на­ва­не­то и от­с­т­ра­ня­ва­не­то на бло­ки­ра­щи ле­че­ни­е­то фак­то­ри. Са­мо по се­бе си то­ва не е не­що но­во, тъй ка­то то е сър­це­ви­на­та на хо­ме­о­па­ти­я­та ка­то сис­те­ма. Ин­те­рес­на и про­во­ки­ра­ща бе ин­тер­п­ре­та­ци­я­та на те­о­ри­я­та и на­чи­нът, по кой­то Дай­сън пос­ти­га прак­ти­чес­ки­те ре­зул­та­ти.

Ка­то по­соч­ва, че спо­ред Ха­не­ман ис­тин­с­ки­ят си­ми­ли­мум не мо­же да бъ­де на­ме­рен, ако не се пред­пи­ше но­зод или дру­го дъл­бо­ко дейс­т­ва­що ле­кар­с­т­во, Дай­сън раз­г­ле­да от­но­во същ­ност­та на ми­аз­ма­тич­на­та те­о­рия (псо­ра-си­ко­за-си­фи­лис-ту­бер­ку­ло­за). Той ка­за, че  ние се фик­си­ра­ме пре­дим­но вър­ху то­тал­ност­та на сим­п­то­ми­те, ко­и­то всъщ­ност са фраг­мен­та­рен из­раз на по-дъл­бо­ки бо­лес­ти - ми­аз­ми­те. Ето за­що спо­ред не­го чес­то се на­ла­га пър­во да се да­де Сул­фур или Псо­рин ка­то ле­кар­с­т­ва, съ­от­вет­с­т­ва­щи на най-уни­вер­сал­ния ми­а­зъм - псо­ра­та. Из­вес­т­на е го­ля­ма­та цен­т­ро­беж­на си­ла на Сул­фур и спо­соб­ност­та му да из­т­лас­к­ва бо­лест­та на­вън.

Но по­ра­ди зна­чи­тел­на­та ин­ток­си­ка­ция на съв­ре­мен­ния чо­век, при­ло­же­ни­е­то на Сул­фур във ви­со­ки по­тен­ции мо­же да до­ве­де до опас­но вло­ша­ва­не в мно­го от слу­ча­и­те. Ето за­що вмес­то не­го Дай­сън из­пол­з­ва Псо­рин. Ба­зи­рай­ки се на за­ко­на за из­ле­ку­ва­не­то (из­ле­ку­ва­не­то вър­ви от ви­со­ки­те към нис­ки­те ни­ва), той го да­ва в на­ма­ля­ва­щи по­тен­ции (1М, 200 С, 30 С, 12 С, 6 С) в пър­вия ден от ле­че­ни­е­то. След то­ва (Ха­не­ман, "Хро­нич­ни­те бо­лес­ти") в един ден той при­ла­га ня­кол­ко по­ка­за­ни за кар­ти­на­та на бо­лест­та ле­кар­с­т­ва, най-чес­то в 30-та по­тен­ция. Ло­ги­ка­та на то­зи под­ход е и в наб­лю­де­ни­е­то, че ко­га­то ви­со­ка­та по­тен­ция пре­диз­ви­ка вло­ша­ва­не, то след­ва­ща­та я нис­ка "оби­ра" не­га­тив­ни­те пос­ле­ди­ци на пред­ход­но­то пред­пи­са­ние.

Ан­г­лийс­ки­ят хо­ме­о­пат обър­на вни­ма­ние и на фак­та, че си­ла­та на ле­кар­с­т­ва­та все още не се из­пол­з­ва на­пъл­но и пред­ла­га те да се при­ла­гат в раз­лич­ни по­тен­ции, съ­об­раз­но спе­ци­фи­ка­та на слу­чая. Нап­ри­мер ос­т­ри­те със­то­я­ния чес­то изис­к­ват ви­со­ки по­тен­ции, тъй ка­то то­га­ва ор­га­низ­мът бър­зо кон­су­ми­ра ле­кар­с­т­во­то.

При ос­т­ри мен­тал­ни със­то­я­ния оба­че, нас­тъ­пи­ли в след­с­т­вие на "из­бух­на­ла­та" ла­тен­т­на псо­ра (Ор­га­нон § 221) той от­бе­ляз­ва, че не се да­ват ан­тип­со­ри­ци, а се пре­по­ръч­ва по­тис­ка­не на ос­т­ра­та фа­за с дру­ги по­ка­за­ни за акут­но­то със­то­я­ние ле­кар­с­т­ва във ви­со­ки по­тен­ции (напр. Ако­нит, Бе­ла­до­на, Хи­ос­ци­а­мус, Стра­мо­ни­ум). Ед­ва след ка­то изя­ви­ла­та се псо­ра би­ва вър­на­та в ла­тен­т­но­то й със­то­я­ние, се при­ла­га про­дъл­жи­тел­но ан­тип­со­рич­но ле­че­ние, ко­е­то мо­же да до­ве­де до ус­пеш­но­то из­ле­ку­ва­не на па­ци­ен­та. Дай­сън спо­де­ли, че по­ня­ко­га въп­ре­ки ко­рек­т­но под­б­ра­но­то хо­ме­о­па­тич­но ле­кар­с­т­во, то не дейс­т­ва.

Та­ка той пре­от­к­ри­ва (ре­ви­зи­ра) Ха­не­ман за въз­дейс­т­ви­е­то на ре­ди­ца ве­щес­т­ва, ко­и­то до го­ля­ма сте­пен от­с­лаб­ват жиз­не­на­та енер­гия чо­веш­кия ор­га­ни­зъм и пре­чат на хо­ме­о­па­тич­но­то ле­че­ние. В та­ки­ва слу­чаи  от­на­ча­ло Дай­сън при­ла­га ле­кар­с­т­ва­та, ко­и­то от­с­т­ра­ня­ват бло­ка­да­та. Напр. при  амал­га­ме­ни плом­би чес­то да­ва Хе­пар сулф., при ми­а­зъм от хор­мо­нал­ни пре­па­ра­ти - Фо­ли­ку­лин, при пос­ле­ди­ци от иму­ни­за­ции - Туя, при из­ла­га­не на  ра­ди­а­ция - Ра­ди­ум бром. и при трав­ми  - Ар­ни­ка, Иг­на­ция. След то­ва про­дъл­жа­ва ле­че­ни­е­то спо­ред по­ка­за­на­та от па­ци­ен­та кар­ти­на.

Ро­джър Дай­сън пред­с­та­ви ед­на ин­те­рес­на кон­цеп­ция, в ко­я­то фи­ло­со­фи­я­та и прак­ти­ка­та на хо­ме­о­па­тич­но­то ле­че­ние се на­ми­рат в  един­с­т­во и да­ва доб­ри ре­зул­та­ти. На та­зи сре­ща за по­ре­ден път бе до­ка­за­на ак­ту­ал­ност­та и дъл­бо­чи­на­та на тру­до­ве­те на Ха­не­ман и за по­ре­ден път се от­к­рои важ­ност­та от тях­но­то поз­на­ва­не, неп­рес­тан­но­то им изу­ча­ва­не и прак­ти­чес­ко при­ло­же­ние.