Към пациента - с усмивка

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"

д-р Виолета Тенева

На вра­та­та на хо­ме­о­па­та по­чук­ват най-чес­то из­тер­за­ни, от­ча­я­ни и из­п­ла­ше­ни хо­ра. Те чу­ват за та­зи "мис­те­рия", на­ре­че­на Хо­ме­о­па­тия, след ка­то са оби­ко­ли­ли всич­ки въз­мож­ни ме­ди­цин­с­ки, ле­чи­тел­с­ки, гле­да­чес­ки и дру­ги ин­с­тан­ции за здра­вен кър­пеж и от­п­ра­вят пос­ле­ден взор на на­деж­да към нас. Кол­ко­то и да са от­ча­я­ни от стра­да­ни­е­то си оба­че, мно­го от тях ид­ват и да про­ве­рят да­ли то­ва е на­у­ка, да­ли е ре­ал­ност, да­ли мо­гат да я вка­рат в оне­зи шка­фо­ве на соб­с­т­ве­но­то си съз­на­ние, ко­и­то са зак­лю­че­ни с та­бе­ла­та "Дос­то­вер­ност", т.е. мо­жем да й вяр­ва­ме!

В на­ча­ло­то на прег­ле­да те се раз­пъ­ват меж­ду тър­се­не на все­въз­мож­ни слам­ки за ня­как­ва га­ран­ция - да­ли хо­ме­о­па­тът го­во­ри с мно­го па­ци­ен­ти и да­ли от раз­го­во­ра ста­ва яс­но, че те се оп­ра­вят, да­ли об­с­та­нов­ка­та е пред­раз­по­ла­га­ща или из­г­леж­да кри­ми­нал­но по­тайн­с­т­ве­на, да­ли са про­че­ли дос­та­тъч­но за Хо­ме­о­па­ти­я­та, пре­ди да се "под­ло­жат" на то­ва, не­за­ви­си­мо, че из­бо­рът им на прак­ти­ка е стес­нен до ми­ни­мум.

До­ка­то те­че ин­тер­вю­то, чо­ве­кът пос­те­пен­но се от­пус­ка и на­соч­ва вни­ма­ни­е­то си вър­ху се­бе си и соб­с­т­ве­на­та си ис­то­рия, за­що­то и то­ва е съ­дър­жа­ни­е­то на са­мо­то ле­че­ние. По­па­да във во­ди­те на сво­и­те пре­жи­вя­ва­ния, го­во­рей­ки, до­ри мис­лей­ки за тях, в не­го за­поч­ват да се от­ва­рят всич­ки оне­зи "заб­ра­не­ни ни­ши, ко­и­то не­го­ва­та пси­хи­ка гриж­ли­во е за­къ­та­ла и "заб­ра­ви­ла", за да на­ма­ли бол­ка­та им и...­за да дой­де вре­ме­то на Ис­тин­с­ко­то ле­че­ние!

Ка­то се пре­на­сят на­зад във вре­ме­то, сле­дей­ки въп­ро­си­те на хо­ме­о­па­та, в тях за­поч­ват да се съ­буж­дат асо­ци­а­ция след асо­ци­а­ция, ми­съл след ми­съл, те за­поч­ват да раз­би­рат и чув­с­т­ват не­ви­ди­ма­та ниш­ка, ко­я­то про­низ­ва и свър­з­ва бол­ки­те им с на­чи­на им на до­се­гаш­но въз­п­ри­е­ма­не на све­та. И в то­зи мо­мент се за­раж­да До­ве­ри­е­то към нас! За­що­то - мо­же ли да бъ­де глу­пост то­ва, ко­е­то те ка­ра да се усе­щаш по-нов, то­ва, ко­е­то ти е по­мог­на­ло да се съ­бу­диш за заб­лу­ди, ко­и­то с го­ди­ни си на­ри­чал с дру­ги име­на.

Мно­го от те­зи па­ци­ен­ти на­пус­кат ка­би­не­та оза­да­че­ни, но ня­как по-сми­ре­ни, осо­бе­но тип "ек­с­пе­ри­мен­та­то­ри­те" или те­зи, ко­и­то ис­кат всич­ко да е на­уч­но обяс­не­но. След прег­ле­да те­ми­те на раз­го­во­ра се прев­ръ­щат в на­со­ки на ин­тен­зив­на мис­лов­на ра­бо­та и тран­с­фор­ма­ция, за­що­то до­ри за пръв път да до­пус­неш в се­бе си мне­ние, про­тив­но на тво­е­то, то­ва ве­че е про­мя­на!

За по­ве­че­то от тях ле­чеб­на­та кри­за се пре­жи­вя­ва ка­то "ма­те­ри­ал­но" до­ка­за­тел­с­т­во, че не­що се случ­ва, не­що има­... ­Мо­же би не е вя­тър?

След ня­кол­ко уте­ши­тел­ни те­ле­фон­ни обаж­да­ния чо­ве­кът нав­ли­за във въз­п­ри­е­ма­що по­ло­же­ние, от ко­е­то за­поч­ват и дейс­т­ви­тел­ни­те ле­чеб­ни съ­би­тия. С вся­ка кап­ка и все­ки из­ми­нат ден бол­ки­те и тре­во­ги­те ле­ко и не­о­бяс­ни­мо как от­шу­мя­ват, нах­лу­ва стран­но ус­по­ко­е­ние, жиз­не­ност и бод­рост, а уж не пи­ем ка­фе! По­я­вя­ва се уве­ре­ност и оп­ти­ми­зъм, че не­ща­та имат и до­бър из­ход, за кой­то пре­ди и не са до­пус­ка­ли. Най-бо­лез­не­ни­те без­по­койс­т­ва са при­тъ­пе­ни и пос­те­пен­но се от­ти­чат, ка­то ос­во­бож­да­ват чо­ве­ка от сво­и­те ве­ри­ги, ко­и­то са за­е­ма­ли мяс­то и вре­ме в жи­во­та им. Вмес­то тях ид­ват но­ви пла­но­ве за ра­бо­та, за ак­тив­ност, сре­щи с хо­ра или прос­то прош­ка.

След­ва прос­ле­дя­ва­щи­ят прег­лед. Още тър­сят ня­как­во обяс­не­ние, как е въз­мож­но от ед­на ни­що и ни­как­ва кап­ка, си­гур­но е вну­ше­ние и т.н. Но ли­ца­та им гре­ят! Не си кри­ят очи­те, точ­но об­рат­но - тър­сят очи­те на хо­ме­о­па­та, за да му ка­жат, че му вяр­ват! Ис­кат да го­во­рят, но ве­че ка­то на­чин да удъл­жат сре­ща­та си или да спо­де­лят, как­во са се се­ти­ли в пос­лед­с­т­вие, но во­де­ни от Но­ва ло­ги­ка - че не­ща­та от­вът­ре са свър­за­ни с не­ща­та от­вън и че те ве­че са го от­к­ри­ли на свой ред и по свой на­чин! Пи­тат за ли­те­ра­ту­ра, за­пис­ват за прег­лед ця­ла­та ро­да, по­ня­ко­га заб­ра­вят да пла­тят, но си стру­ва да им се прос­ти!

След­ва дъл­ги­ят (ве­чен) път на лич­но опоз­на­ва­не и из­ле­ку­ва­не, на от­к­ри­ва­не на не­ви­ди­ми­те цен­нос­ти, ко­и­то оп­ре­де­лят ви­ди­ми­те гра­ни­ци. Вся­ко след­ва­що ле­кар­с­т­во ро­ви и от­х­вър­ля проб­лем след проб­лем за дни­те на­зад и за дни­те нап­ред