Позиция на всезнаещ експерт или на равен с пациента?

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"

Не­от­дав­на, по по­ка­на на Хо­ме­о­па­тич­но­то об­щес­т­во лек­ция из­не­се ан­г­лийс­ки­ят хо­ме­о­пат Лин­да Ке­ни­ън, пре­по­да­ва­тел в Лон­дон­с­кия меж­ду­на­ро­ден ко­леж по кла­си­чес­ка хо­ме­о­па­тия.

Как­ва "ро­ля" ще из­бе­ре хо­ме­о­па­тът - на ек­с­перт или на реф­лек­сив­на прак­ти­ка, как­во пред­с­тав­ля­ва ед­но­то и как­во - дру­го­то. То­ва бе ед­на от ин­те­рес­ни­те те­ми на гос­тен­ка­та. Пред­ла­га ме ви ре­зю­ме от лек­ци­я­та.

Ек­с­пер­тът за­паз­ва дис­тан­ция. Меж­ду не­го и па­ци­ен­та (кли­ен­та) е го­ля­мо­то бю­ро, бя­ла­та прес­тил­ка, биб­ли­о­те­ка­та зад гър­ба му, ком­пю­тъ­ра, ви­де­о­ка­ме­ра­та... Той би тряб­ва­ло да знае всич­ко и да е в та­ка­ва по­зи­ция, че да от­го­во­ри на всич­ки въп­ро­си. Ако не знае от­го­во­ра, тряб­ва да се прес­то­ри, ще ка­же "да", ма­кар да не е вяр­но. "Ако ме пи­та­те да­ли съм имал та­къв слу­чай - да, на­ис­ти­на и той се пов­лия чу­дес­но!..."

Ек­с­пер­тът е над па­ци­ен­та, той знае мно­го по­ве­че от не­го, той е "ин­с­ти­ту­ция". А тех­ни­ка­та, зна­кът "бя­ла прес­тил­ка" го от­да­ле­ча­ва от бол­ния.

При реф­лек­сив­на­та прак­ти­ка ле­ку­ва­щи­ят и ле­ку­ва­ни­ят са в рав­нос­той­на по­зи­ция, рав­ни и обе­ди­не­ни от за­да­ча­та - по­доб­ря­ва­не на здра­ве­то. Реф­лек­сив­ни­ят хо­ме­о­пат тър­си на­чин да се сбли­жи с па­ци­ен­та. "Топ­ло­то прос­т­ран­с­т­во" е по-близ­ко и по-су­бек­тив­но спря­мо па­ци­ен­та - то­ва е слу­ча­ят, за кой­то ще си ка­жеш "той ми има до­ве­рие". В та­ко­ва прос­т­ран­с­т­во е до­пус­ти­мо до­ри са­ми­ят хо­ме­о­пат да си приз­нае, че е  имал проб­ле­ми и за­то­ва се е на­со­чил да учи та­зи ма­те­рия, нап­ри­мер. Ако оба­че той е по­лу­чил мно­го ин­фор­ма­ция, ко­я­то не ус­пя­ва да ин­тер­п­ре­ти­ра, ще се от­да­ле­чи в "сту­де­но­то прос­т­ран­с­т­во" и тъй ка­то не мо­же да го нап­ра­ви по вре­ме на хо­ме­о­па­тич­но­то ин­тер­вю, ще взе­ме ма­те­ри­а­ли­те със се­бе си и ще по­ра­бо­ти...

Реф­лек­сив­ни­ят хо­ме­о­пат се дви­жи от су­бек­тив­но­то към обек­тив­но­то, до­ка­то ек­с­пер­тът е за­ко­ван на ед­но мяс­то. Ако има­те па­ци­ент, кой­то съз­да­ва проб­ле­ми, пре­мес­т­ва­не­то от сту­де­но­то към топ­ло­то  прос­т­ран­с­т­во тряб­ва да е мно­го пос­те­пен­но. За­поч­ва­те хлад­но ка­то ек­с­перт и пос­те­пен­но се сбли­жа­ва­те.

Ка­то реф­лек­сив­ни хо­ме­о­па­ти ще бъ­дем по-ефи­кас­ни и по-доб­ри про­фе­си­о­на­лис­ти и ще мо­жем да ка­жем на па­ци­ен­та как­во да очак­ва от нас. В та­ка­ва си­ту­а­ция чув­с­т­во­то за сво­бо­да и ис­тин­с­ка връз­ка са ес­тес­т­ве­ни тъй ка­то  не се на­ла­га да под­дър­ж­ме про­фе­си­о­нал­на фа­са­да.

Ко­га­то па­ци­ен­тът оти­ва при ек­с­перт, той се ос­та­вя в не­го­ви­те ръ­це, т.е. то­ва е въп­рос на вя­ра, и на ек­с­пер­та не му се на­ла­га да каз­ва как­во­то и да е. В та­зи си­ту­а­ция пре­дим­с­т­во­то за па­ци­ен­та е, че той се чув­с­т­ва в доб­ри ръ­це и прос­то ще след­ва пра­ви­ла­та. Ако оба­че не се по­доб­ри, из­пъл­ня­вай­ки всич­ки пре­по­ръ­ки, той ще за­поч­не да се оп­лак­ва, мо­же да по­да­де до­ри съ­бе­ден иск. Ек­с­пер­тът жи­вее в пос­то­я­нен страх от пос­лед­с­т­вия.

До­ка­то реф­лек­сив­ни­ят прак­ти­ку­ващ мо­же да си поз­во­ли да ка­же: "Не­въз­мож­но е да по­мог­нем на всич­ки, тряб­ва да го зна­е­те. Но ще ра­бо­тя с вас и ще се опи­там да ви дам ня­ка­къв ин­с­т­ру­мент, кой­то да ви по­мог­не да по­ви­ши­те ни­во­то на здра­ве­то си. Тряб­ва да си сът­руд­ни­чим, за­що­то за­ед­но ще на­ме­рим раз­ре­ше­ние на проб­ле­ма." Ко­га­то с па­ци­ен­та има­ме реф­лек­си­вен до­го­вор, той са­ми­ят има из­вес­т­ни за­дъл­же­ния. Тъй ка­то не е из­ця­ло за­ви­сим от хо­ме­о­па­та, за не­го ста­ва важ­но да по­е­ме сво­я­та част от про­це­са. Хо­ме­о­па­тът мо­же да му ка­же: "Не е си­гур­но, че ще на­ме­рим вед­на­га ле­кар­с­т­во­то, не ви поз­на­вам доб­ре". А и са­ми­ят па­ци­ент мо­же да не се чув­с­т­ва удоб­но вед­на­га да раз­ка­же жи­во­та си. Но най-важ­но­то, ко­е­то кли­ен­тът тряб­ва да раз­бе­ре, е че здра­ве­то е не­го­ва лич­на от­го­вор­ност, а не на хо­ме­о­па­та.

В тра­ди­ци­он­ния до­го­вор па­ци­ен­тът знае, че си ку­пу­ва ус­лу­га (здрав­на). В реф­лек­сив­ния до­го­вор па­ци­ен­тът знае, че по­лу­ча­ва ин­фор­ма­ция и  поз­на­ние за соб­с­т­ве­но­то си здра­ве, как­то и то­ва, че за­ед­но с хо­ме­о­па­та ще из­с­лед­ват то­ва зна­ние. То­зи про­цес е въл­ну­ващ и пре­диз­ви­ка­те­лен, да­ва власт на па­ци­ен­та и най-ве­че во­ди към оз­д­ра­вя­ва­не.

Тряб­ва да съз­да­дем ле­чеб­но прос­т­ран­с­т­во, в ко­е­то чо­ве­кът сре­щу нас да има пъл­но­то пра­во да бъ­де са­мия се­бе си. Ако не сме в със­то­я­ние да нап­ра­вим то­ва, ле­кар­с­т­ва­та, ко­и­то да­ва­ме мо­же да из­чис­тят фи­зи­чес­ки­те сим­п­то­ми, но не мо­жем да бъ­дем си­гур­ни, че има­ме из­ле­че­ние. За­що­то, зна­ем, хо­ме­о­па­ти­я­та не е сбор от сим­п­то­ми.

Лин­да Ке­ни­ън ви­на­ги каз­ва на па­ци­ен­та как­во ле­кар­с­т­во му е да­ла, с из­к­лю­че­ние на слу­ча­и­те ко­га­то е убе­де­на, че той вед­на­га ще оти­де да про­че­те кар­ти­на­та му. То­га­ва му го каз­ва след един ме­сец.

И още не­що:"Па­ци­ен­ти­те тряб­ва да имат пра­во да ви­дят бе­леж­ки­те ви за тях. По­мис­ле­те за­то­ва!"

(ХВ)