Нежната сила на хомеопатията

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"

Валентина Банчева

Ед­но от го­ле­ми­те пре­дим­с­т­ва на хо­ме­о­па­ти­я­та е в то­ва, че ди­аг­но­за­та се из­г­раж­да из­ця­ло вър­ху су­бек­тив­ни­те оп­лак­ва­ния на па­ци­ен­та. За ало­па­тич­ния ле­кар чо­ве­кът е бо­лен, са­мо ако то­ва се пот­вър­ж­да­ва от от­к­ло­не­ния в ла­бо­ра­тор­ни­те и кли­нич­ни­те тес­то­ве. За хо­ме­о­па­та един чо­век е бо­лен, ко­га­то и за­що­то се чув­с­т­ва бо­лен. Ха­рак­те­рът на су­бек­тив­ни­те оп­лак­ва­ния, нап­ри­мер дър­па­щи или свред­ля­щи бол­ки или та­къв не­о­би­ча­ен сим­п­том ка­то "усе­ща­не за ко­съм на ези­ка", не ин­те­ре­су­ват ало­па­тич­ния ле­кар.

Об­рат­но, иди­ви­ду­ал­ни­ят под­ход е ха­рак­тер­на осо­бе­ност на хо­ме­о­па­тич­но­то ле­че­ние. Фи­ни­те, ле­ки про­ме­ни, въз­ник­ва­щи в ор­га­низ­ма под въз­дейс­т­ви­е­то на ня­ка­къв бо­лес­тот­во­рен фак­тор не се под­да­ват на обек­тив­ни из­с­лед­ва­ния в на­чал­ния пе­ри­од на бо­лест­та,  но  за та­ки­ва на­чал­ни из­ме­не­ния във вът­реш­на­та сре­да на ор­га­низ­ма мо­же да се съ­ди са­мо по бо­лез­не­ни­те усе­ща­ния, не­о­би­чай­ни­те сим­п­то­ми и от­ри­ца­тел­ни­те емо­ции на па­ци­ен­та. Ето за­що вни­ма­ни­е­то към тях оси­гу­ря­ва на хо­ме­о­па­та въз­мож­ност за ран­на ди­аг­нос­ти­ка.

Прин­ци­път на по­до­би­е­то, из­вес­тен от древ­ни вре­ме­на и с ус­пех  из­пол­з­ван от Хи­пок­рат, бил офор­мен в строй­на сис­те­ма от Ха­не­ман, но ед­ва в днеш­но вре­ме мо­же да бъ­де обяс­нен, ко­га­то ес­тес­т­ве­ни­те на­у­ки дос­тиг­на­ха сво­е­то съв­ре­мен­но рав­ни­ще. За уче­ни­те ста­на яс­но, че ни­щож­но мал­ки час­ти­ци ле­кар­с­т­ве­но ве­щес­т­во мо­гат да из­ле­ку­ват бол­ния ор­га­ни­зъм, са­мо ако зна­ем как да ги из­пол­з­ва­ме.

Прин­ци­път на по­до­би­е­то ста­на обяс­ним в пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия с по­я­ва­та на ки­бер­не­ти­ка­та - на­у­ка за уп­рав­ле­ни­е­то и връз­ки­те в слож­ни­те са­мо­ре­гу­ли­ра­щи се сис­те­ми, към ко­и­то спа­да и чо­веш­ки­ят ор­га­ни­зъм.

Ле­кар­с­т­во­то се явя­ва ка­то "пор­т­рет", "мо­дел" на бол­ния. Хо­ме­о­па­тич­ни­те мо­де­ли, по­лу­че­ни вър­ху здра­ви хо­ра, по вре­ме на из­пит­ване на ле­кар­с­т­во­то на­пъл­но от­го­ва­рят на по­ня­ти­е­то "мо­дел" в ки­бер­не­ти­ка­та. Ле­кар­с­т­ве­ни­те бо­лес­ти (сим­п­то­ми­те, ко­и­то  ле­кар­с­т­ва­та пре­диз­вик­ват у здрав чо­век) слу­жат ка­то мо­де­ли за ле­че­ние на бол­ни с ис­тин­с­ки за­бо­ля­ва­ния. При ле­че­ни­е­то на бол­ния, хо­ме­о­па­тът из­би­ра ле­кар­с­т­во, чи­я­то ле­кар­с­т­ве­на бо­лест е най-по­доб­на на ес­тес­т­ве­на­та бо­лест на па­ци­ен­та.

Ки­бер­не­ти­ка­та пов­ди­га важ­ния въп­рос за уп­рав­ле­ни­е­то на ор­га­низ­ма на чо­ве­ка. Под уп­рав­ле­ние се раз­би­ра ле­че­ние. От та­зи глед­на точ­ка уп­рав­ле­ни­е­то се из­вър­ш­ва пос­ред­с­т­вом вза­и­мо­дейс­т­ви­е­то на две­те сис­те­ми: уп­рав­ля­ва­ща и уп­рав­ля­е­ма.

Уп­рав­ля­ва­ща­та сис­те­ма е цен­т­рал­на­та нер­в­на сис­те­ма. Тя кон­т­ро­ли­ра дей­ност­та на уп­рав­ля­е­ма­та сис­те­ма, сле­ди за ней­на­та ра­бо­та, но не се на­мес­ва в дей­ност­та й до то­га­ва, до­ка­то не по­лу­чи сиг­нал за "пов­ре­да" в ня­кое зве­но. Сиг­на­ли­те се про­я­вя­ват ка­то па­то­ло­гич­ни усе­ща­ния.

Уп­рав­ля­е­ма­та сис­те­ма, то­ва е са­мо­ре­гу­ли­ра­ща­та се ве­ге­та­тив­на нер­в­на сис­те­ма. Под ней­но вли­я­ние се на­ми­ра це­ли­ят ор­га­ни­зъм с всич­ки ор­га­ни и ми­ли­ар­ди­те клет­ки. Ко­га­то ор­га­низ­мът е здрав, та­зи сис­те­ма ра­бо­ти ав­то­ма­тич­но; "пов­ре­де­на­та" уп­рав­ля­е­ма сис­те­ма не­за­бав­но се об­ръ­ща към уп­рав­ля­ва­ща­та, по­да­вай­ки нер­в­ни им­пул­си - сиг­на­ли за тре­во­га, ко­и­то се пре­об­ра­зу­ват в ко­ра­та на глав­ния мо­зък в па­то­ло­гич­ни усе­ща­ния.

Уп­рав­ле­ни­е­то, т.е. ле­че­ни­е­то на бол­ния чо­веш­ки ор­га­ни­зъм се из­вър­ш­ва чрез цен­т­рал­на­та нер­в­на сис­те­ма пос­ред­с­т­вом ин­фор­ма­ция.

Тази спе­ци­фич­на фор­ма на въз­дейс­т­вие се от­ли­ча­ва с то­ва, че в нея има мал­ка пор­ция енер­гия, не­на­ру­ша­ва­ща ра­бо­та­та на сис­те­ма­та и все пак дос­та­тъч­на, за да при­ве­де в дви­же­ние апа­ра­та за уп­рав­ле­ние на слож­на­та ди­на­мич­на сис­те­ма. Уп­рав­ля­ва­ща­та сис­те­ма не ре­а­ги­ра  на вся­ка ин­фор­ма­ция, а са­мо на та­зи, ко­я­то е не­об­хо­ди­ма за да­де­ния мо­мент.

В хо­ме­о­па­ти­я­та ин­фор­ма­ци­я­та пред­с­тав­ля­ва ле­кар­с­т­во­то, да­де­но в ни­щож­но мал­ка до­за. То въз­буж­да нер­в­ни­те ре­цеп­то­ри на бол­ния ор­га­ни­зъм, в тях въз­ник­ват нер­в­ни им­пул­си, пре­да­ва­щи в нер­в­ни­те клет­ки на глав­ния мо­зък ин­фор­ма­ция за ле­кар­с­т­ве­на­та бо­лест.

Ле­кар­с­т­ве­на­та ин­фор­ма­ция се явя­ва  адек­ва­тен слаб драз­ни­тел за въз­бу­де­ния от па­то­ло­гич­ния про­цес цен­тър, пре­диз­вик­ва­ща в не­го от­го­вор на драз­не­ние. От­го­во­рът се про­я­вя­ва ка­то ко­ман­ди, из­п­ра­те­ни в из­пъл­ни­тел­ни­те ор­га­ни и под тях­но въз­дейс­т­вие ре­жи­мът на ра­бо­та на по­ра­зе­ни­те от бо­лест­та ор­га­ни се нор­ма­ли­зи­ра. По то­зи на­чин хо­ме­о­па­тич­ни­те ле­кар­с­т­ва се явя­ват ре­гу­ла­то­ри на ор­га­низ­ма, съ­дейс­т­ва­щи за въз­с­та­но­вя­ва­не на са­мо­ре­гу­ла­ци­я­та му.

Да се ле­ку­ва ор­га­низ­мът с по­мощ­та на ин­фор­ма­ция е съ­вър­ше­но но­во по­ня­тие за офи­ци­ал­на­та ме­ди­ци­на. Ха­не­ман е проз­рял, че в при­вид­но гру­би­те ма­те­ри­ал­ни суб­с­тан­ции дре­мят не­по­до­зи­ра­ни ко­ли­чес­т­ва енер­гия. На­чи­нът, по кой­то се при­гот­вят хо­ме­о­па­тич­ни­те ле­кар­с­т­ва мо­би­ли­зи­ра и ос­во­бож­да­ва та­зи енер­гия и ис­тин­с­ко­то чу­до на хо­ме­о­па­ти­я­та е в то­ва, че я из­пол­з­ва за ле­че­ние на бо­лес­ти!