BCG: пре­мъл­ча­ва­ни­те пос­лед­с­т­вия

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"

 Из­с­лед­ва­ни­я­та по­каз­ват, че BCG-вак­си­на­та мо­же да има ди­рек­т­на или ин­ди­рек­т­на връз­ка с ту­бер­ку­ло­за­та 

Те­ку­щи­те вак­си­на­ции във Фран­ция са 11-те, впи­са­ни в ка­лен­да­ра за вак­си­ни на ми­нис­тер­с­т­во­то на здра­ве­о­паз­ва­не­то и те са или за­дъл­жи­тел­ни, или пре­по­ръ­чи­тел­ни за всич­ки или по-го­ля­ма­та част от оп­ре­де­ле­на въз­раст. Ста­ва ду­ма за де­сет вак­си­ни (ня­кои от ко­и­то мо­гат да бъ­дат пов­та­ря­ни през це­лия жи­вот) и вак­си­на­та сре­щу гри­па.

BCG  и ту­бер­ку­ло­за­та

* за­дъл­жи­тел­на вак­си­на: за всич­ки де­ца и за оп­ре­де­ле­ни про­фе­сии.

* BCG се пре­по­ръч­ва ОФИ­ЦИ­АЛ­НО: при вли­за­не в ко­лек­ти­ви (дет­с­ки яс­ли, за­ба­вач­ни­ци­те), как­то и при раж­да­не­то. Ня­ма ре­вак­си­на­ция.

* тър­гов­с­ки наз­ва­ния на вак­си­ни­те са Monovax Mеrieux (за кър­ма­че­та), BCG Pasteur (във вид на ин­жек­ции).

Във Фран­ция ви­на­ги се е зна­е­ло, че BCG е мно­го по-мал­ко ефи­кас­на от ос­та­на­ли­те вак­си­ни.

Мик­ро­бът и ин­фек­ци­я­та

Ту­бер­ку­ло­за­та се пре­диз­вик­ва от ба­ци­ла на Кох или  Mycobacterium tuberculosis, от се­мейс­т­во­то на ми­ко­бак­те­ри­и­те и се пре­да­ва по въз­ду­шен път (каш­ли­ца). Днес в ин­дус­т­ри­а­ли­зи­ра­ни­те стра­ни ка­то Фран­ция, все още око­ло един на все­ки три­ма е  ес­тес­т­вен ви­ру­со­но­си­тел. Те­зи ин­фек­ции - го­во­рим за пър­вич­ни ин­фек­ции (primo-infection) са неп­ро­я­ве­ни (без сим­п­то­ми) в 90-95% от слу­ча­и­те. Пър­вич­на­та ин­фек­ция се из­ра­зя­ва на би­о­ло­гич­но ни­во ка­то съз­да­ва­не на мал­ка ле­зия, зак­ръг­ле­на във фор­ма­та на ту­бер­кул в дро­бо­ве­те, и ко­я­то бър­зо би­ва ели­ми­ни­ра­на, ако за­щит­на­та си­ла на ор­га­низ­ма е доб­ра.

Тя ос­та­вя иму­ни­тет, кой­то е за­щи­та сре­щу но­ви ин­фек­ции, но та­зи за­щи­та е от­но­си­тел­на, за­що­то ба­ци­лът про­дъл­жа­ва да при­със­т­ва в ла­тен­т­но със­то­я­ние в ор­га­низ­ма у зна­чи­те­лен брой хо­ра. При ли­ца, ко­и­то са мно­го от­пад­на­ли или с по­тис­на­та имун­на сис­те­ма (нас­лед­с­т­ве­на иму­но­деп­ре­сия или та­ка­ва, ко­я­то е ре­зул­тат от дру­го ле­че­ние, от дру­го за­бо­ля­ва­не или от на­чи­на на жи­вот) пър­вич­на­та ин­фек­ция мо­же да се из­ра­зи ка­то пе­ри­од на го­ля­ма умо­ра с из­мър­ша­вя­ва­не и евен­ту­ал­но с ди­ха­тел­ни проб­ле­ми, по­ня­ко­га с бе­лод­роб­на ту­бер­ку­ло­за и ряд­ко с ге­не­ра­ли­зи­ра­но за­бо­ля­ва­не.

От два­де­сет и пет го­ди­ни на­сам мно­го спе­ци­а­лис­ти се без­по­ко­ят от ло­ши­те пос­лед­с­т­вия от BCG и всич­ки съ­сед­ни на Фран­ция стра­ни се от­ка­за­ха от сис­те­ма­тич­но­то й из­пол­з­ва­не.

За­дъл­жи­тел­на във Фран­ция от 50 го­ди­ни, ши­ро­ко из­пол­з­ва­на в све­та (88% све­тов­но пок­ри­тие през 1995 г.), BCG е вак­си­на, ко­я­то по­чи­ва вър­ху ис­тин­с­ка из­ма­ма. Въп­ре­ки че се зна­е­ше, че вак­си­на­та не е на­пъл­но ефи­кас­на, с не­ве­ро­ят­но без­раз­ли­чие тя бе сил­но над­це­ня­ва­на във Фран­ция, а ло­ши­те пос­лед­с­т­вия, стра­нич­ни­те ефек­ти и ту­бер­ку­ло­за­та при вак­си­ни­ра­ни хо­ра бе­ше от­ри­ча­на. Неп­ри­кос­но­ве­но­то френ­с­ко от­к­ри­тие BCG се пол­з­ва­ше с ог­ром­на под­к­ре­па от служ­би­те за бор­ба сре­щу ту­бер­ку­ло­за­та,  и се фа­во­ри­зи­ра­ше чрез край­но реп­ре­сив­но за­ко­но­да­тел­с­т­во.

Ту­бер­ку­ло­за сред вак­си­ни­ра­ни­те... BCG е не­е­фи­кас­на и опас­на вак­си­на. Нав­ся­къ­де,  къ­де­то ус­ло­ви­я­та на жи­во­та се по­доб­ря­ват, ту­бер­ку­ло­за­та от­с­тъп­ва ... без вак­си­на! От два­де­сет и пет го­ди­ни на­сам мно­гоб­рой­ни френ­с­ки спе­ци­а­лис­ти нас­то­я­ват за ней­на­та заб­ра­на. Но ос­но­ва­вай­ки се на оря­за­ни ста­тис­ти­чес­ки про­уч­ва­ния, Фран­ция упор­с­т­ва в за­дъл­жи­тел­но­то вак­си­ни­ра­не, де­мо­ди­ра­но и вред­но за об­щес­т­ве­но­то здра­ве.

От 1921 г.на­сам са вак­си­ни­ра­ни три ми­ли­ар­да ду­ши, днес 80 % от де­ца­та на пла­не­та­та са вак­си­ни­ра­ни и въп­ре­ки то­ва  през 1997 г. са от­бе­ля­за­ни 7 ми­ли­о­на но­ви слу­чая (чис­ло­то е ци­ти­ра­но в сед­мич­ни­ка Impact mеdecin от 9 ап­рил 1999). По­ра­же­ни­е­то  е оче­вид­но: BCG -вак­си­на­та е нес­по­соб­на да спре бо­лест­та. В за­пад­ни­те стра­ни ту­бер­ку­ло­за­та се раз­ви­ва за­ед­но с ин­дус­т­ри­ал­на­та ре­во­лю­ция, с ней­ния кор­теж от ми­зе­рия и ло­ша хи­ги­е­на.

След то­ва, от сто и пет­де­сет го­ди­ни на­сам, за­бо­ле­ва­е­мост­та пос­то­ян­но спа­да вслед­с­т­вие на по­доб­ря­ва­не на хи­ги­е­на­та и по­ви­ша­ва­не на ка­чес­т­во­то на жи­вот. Тя е уби­ва­ла го­диш­но 700 ду­ши на 100 000 жи­те­ли през 1850, но през 1940 бро­ят им е спад­нал до 50 -  пре­ди да за­поч­нат да се из­пол­з­ват ан­ти­би­о­ти­ци­те и BCG. Ту­бер­ку­ло­за­та про­дъл­жа­ва да спа­да бър­зо (5 до 10 % го­диш­но) в стра­ни­те, ко­и­то ни­ко­га не са упот­ре­бя­ва­ли BCG-вак­си­на, или са се от­ка­за­ли от нея мно­го от­дав­на.

От де­се­ти­на го­ди­ни ин­дус­т­ри­ал­ни­те стра­ни са об­х­ва­на­ти от но­ви тре­во­ги, свър­за­ни със СПИН-а, ток­си­ко­ма­ни­и­те, с уве­ли­ча­ва­не на имиг­ран­т­с­ко­то на­се­ле­ние и по­я­вя­ва­не­то на но­ви зо­ни на бед­ност. То­ва изос­т­ря­не на бо­лес­ти­те, осо­бе­но в САЩ (но там ве­че е в за­вър­шек) и в Ру­сия (къ­де­то е все още е тре­вож­но) за­сег­на по пре­хо­ден на­чин ня­кои стра­ни в За­пад­на Ев­ро­па, сред ко­и­то и Фран­ция: там то бе­ше сла­бо и ог­ра­ни­че­но в точ­но оп­ре­де­ле­ни град­с­ки зо­ни.

Днес ту­бер­ку­ло­за­та е бед­с­т­вие за бед­ни­те стра­ни, имен­но там са се по­я­ви­ли и 95% от но­ви­те слу­чаи.  Въ­ве­де­на през 1921 г. BCG-вак­си­на­та мно­го бър­зо пре­диз­вик­ва спо­ро­ве. Ко­га­то през 1950 г. във Фран­ция тя ста­ва за­дъл­жи­тел­на, око­ло спи­са­ние La Libre Santе, се вди­га ис­тин­с­ка “барикада”. Ед­на го­ля­ма част от ле­ка­ри­те нав­ре­ме­то, сред ко­и­то и по­чи­та­те­ли на дру­ги­те вак­си­ни, се про­ти­во­пос­та­вят на BCG и от­каз­ват да при­ла­гат за­ко­на. Без­б­рой вак­си­ни­ра­ни де­ца във Фран­ция и до днес са по-зле от BCG, от­кол­ко­то от дру­ги­те за­дъл­жи­тел­ни вак­си­ни.  От­тук на­сет­не, ней­на­та не­е­фи­кас­ност и опас­ност ста­ват оче­вид­ни. Ту­бер­ку­лоз­ни епи­де­мии се по­я­вя­ват ре­дов­но и сред гру­пи на вак­си­ни­ра­но на­се­ле­ние.

Пре­ди два­на­де­сет го­ди­ни проф. Гро­се ана­ли­зи­ра де­вет из­с­лед­ва­ния, срав­ня­ва­щи ту­бер­ку­лоз­на­та каш­ли­ца при вак­си­ни­ра­ни­те и не­вак­си­ни­ра­ни­те (де­кем­в­ри 1988 г.). Три от те­зи из­с­лед­ва­ния по­каз­ват за­щи­та от 75 %, три дру­ги - за­щи­та меж­ду 15 и 30% и пос­лед­ни­те три - ну­ле­ва ефи­кас­ност (0%), а то­ва е най-го­ля­мо­то из­с­лед­ва­не в све­та, нап­ра­ве­но в Ин­дия сред 260 000 де­ца, под еги­да­та на Све­тов­на­та здрав­на ор­га­ни­за­ция.

Но проф. Гро­се не ка­за ця­ла­та ис­ти­на. Три­те из­с­лед­ва­ния с ну­лев ефект, всъщ­ност са има­ли от­ри­ца­те­лен ефект, как­то го пред­с­та­вят кри­ви­те, пуб­ли­ку­ва­ни в спра­воч­ни­те из­да­ния в ан­г­ло­сак­сон­с­ки­те стра­ни Clinical Tuberculosis (изд. Chapman and Hall medical, London, 1994) и Tuberculosis, кни­га, съз­да­де­на от спе­ци­а­лис­ти­те по ту­бер­ку­ло­за в Аме­ри­кан­с­кия цен­тър по кон­т­рол над бо­лес­ти­те (изд. Springer Verlag, Berlin, 1996).

Те по­каз­ват, че BCG мо­же да има ди­рек­т­на или ин­ди­рек­т­на връз­ка с ту­бер­ку­ло­за­та. Стра­нич­ни­те ефек­ти са сил­но под­це­ня­ва­ни. Спо­ред сви­де­тел­с­т­ва­та, съб­ра­ни от на­шето списание и асо­ци­а­ци­и­те за сво­бо­да на  вак­си­на­ци­и­те, мно­го ле­ка­ри съ­об­ща­ват, без да мо­гат да го до­ка­жат ста­тис­ти­чес­ки, за  уве­ли­че­на­та чес­то­та на ди­ха­тел­ни­те проб­ле­ми при де­ца­та, вак­си­ни­ра­ни с БЦЖ. То­ва мо­же да се обяс­ни с иму­но­по­тис­ка­щи­те ефек­ти на вак­си­на­та при де­ца­та, при ко­и­то имун­на­та за­щи­та е все още крех­ка.

По-добрият под­ход

Хо­ме­о­па­ти­те ли­це сре­щу ли­це  с вак­си­ни­те

Прак­ти­ку­ва­щи­те ле­че­ни­е­то "на по­доб­но­то с по­доб­но", бол­шин­с­т­во­то от хо­ме­о­па­ти­те имат ню­ан­си­ра­но от­но­ше­ние към вак­си­на­ци­и­те, ка­то не ги от­ри­чат в спеш­ни­те и обос­но­ва­ни слу­чаи.

"Ня­мам окон­ча­тел­но мне­ние вър­ху вак­си­ни­ра­не­то", пи­ше д-р Фран­соа Шо­фа  в зак­лю­че­ние на три­те гла­ви ярос­т­на кри­ти­ка, ко­и­то му пос­ве­ща­ва в кни­га­та си "Хо­ме­о­па­ти­я­та край ло­же­то на ме­ди­ци­на­та (L'Homеopathie au chevet de la mеdecine , еd.  du Cerf). В прак­ти­ка­та си на ле­кар-хо­ме­о­пат той ни ра­зу­беж­да­ва от вак­си­ни­ра­не­то про­тив кок­люш и от­ри­ча как­то BCG, та­ка и трой­на­та вак­си­на мор­би­ли-за­уш­ка-ру­бе­о­ла. (Д-р Шо­фа прак­ти­ку­ва в Швей­ца­рия, стра­на, къ­де­то BCG, не е за­дъл­жи­тел­на. Той е член на Ме­ди­цин­с­ка гру­па за от­но­ше­ние вър­ху вак­си­ни­те, ко­я­то пос­та­вя на дне­вен ред трой­на­та вак­си­на мор­би­ли-за­уш­ка-ру­бе­о­ла.)

Той не се про­ти­во­пос­та­вя на вак­си­на­та сре­щу ру­бе­о­ла­та, но не я пре­по­ръч­ва след учи­лищ­на въз­раст на мо­ми­че­та, чи­и­то кръв­ни тес­то­ве по­каз­ват, че ня­мат ес­тес­т­вен иму­ни­тет. Из­пол­з­вай­ки обик­но­ве­но са­мо вак­си­ни­те сре­щу диф­те­рит, те­та­нус и по­ли­о­ми­е­лит, бо­лес­ти,  ко­и­то смя­та за най-опас­ни, той всъщ­ност се ин­те­ре­су­ва пре­ди всич­ко за ос­но­ва­ни­е­то да се пос­тиг­не не­що с те­зи вак­си­ни днес, при лип­са­та на епи­де­мии. Той съ­що ува­жа­ва убеж­де­ни­я­та на ро­ди­те­ли­те-про­тив­ни­ци на вся­как­ва вак­си­на­ция. То­ва е ед­на уме­ре­на по­зи­ция, ко­я­то спо­де­лят мно­го хо­ме­о­па­ти, и ко­я­то не­съм­не­но  би одоб­рил и Ха­не­ман, съз­да­те­лят на хо­ме­о­па­ти­я­та, ако жи­ве­е­ше в на­ши дни.

Д-р Ха­не­ман не би се по­ко­ле­бал да за­щи­ти с пох­вал­ни сло­ва ан­ти­ва­ри­о­ли­но­ва­та вак­си­на, един­с­т­ве­на­та, ко­я­то се е из­пол­з­ва­ла по не­го­во вре­ме, и след­ва­на от не­го­ви­те пър­ви уче­ни­ци. Всъщ­ност два­та на­чи­на на дейс­т­вие, вак­си­ни­ра­не и хо­ме­о­па­тия, имат го­ля­мо род­с­т­во и не е слу­чай­но, че се по­я­вя­ват по ед­но и съ­що вре­ме. В два­та слу­чая ста­ва ду­ма да се "ле­ку­ва  бо­лест­та чрез бо­лест­та" или да се "ле­ку­ва по­доб­но­то с по­доб­но" и то с мал­ки до­зи. Но вак­си­ни­те са пре­ди всич­ко пре­ван­тив­ни; в ня­кои слу­чаи се из­пол­з­ват ка­то ле­че­бен ти­тър*, го­во­ри се за иму­нос­ти­му­ла­ция. Дру­га раз­ли­ка: вак­си­ни­те са при­гот­ве­ни от из­ме­ри­ми до­зи, не­ли­ше­ни от ток­сич­ност. До­ка­то хо­ме­о­па­ти­я­та пред­пис­ва един­с­т­ве­но раз­реж­да­ния, мно­гок­рат­но су­ку­си­ра­ни, и по съ­щес­т­во, в без­к­рай­но мал­ко ко­ли­чес­т­во и аток­сич­ни...

* ти­тър - в иму­но­ло­ги­я­та - сте­пен­та, до ко­я­то про­ба от кръ­вен се­рум, съ­дър­жащ ан­ти­тя­ло, мо­же да се раз­ре­ди, пре­ди да из­гу­би спо­соб­ност­та си да при­чи­ня­ва аг­лу­ти­на­ция на съ­от­вет­ния ан­ти­ген. Из­пол­з­ва се ка­то мяр­ка за ко­ли­чес­т­во­то на да­де­но ан­ти­тя­ло в се­ру­ма - б.р.

Поради сериозното оспорване на ефективността на BCG, поради страничните й ефекти, нейното използване е прекратено в почти всички европейски страни и Северна Америка (понякога се използва ограничено сред рискови групи от населението в някои от тези страни).

Про­ва­лът на BCG - кон­с­пи­ра­ция в на­у­ка­та

Пи­о­не­рът на BCG, проф.Мар­сел Фе­рю, пе­ди­а­тър в По­а­тие, твър­де ра­но си е дал смет­ка, че та­зи вак­си­на пре­диз­вик­ва проб­ле­ми. От 1950 г.  на­та­тък той под­х­ва­ща ши­ро­ка ко­рес­пон­ден­ция с ле­ка­ри от цял свят, пе­ди­ат­ри и пул­мо­ло­зи, сиг­на­ли­зи­рай­ки за про­ва­ли­те на BCG и ту­бер­ку­ли­но­ви­те тес­то­ве. Про­фе­сор по ос­нов­ни дис­цип­ли­ни в ме­ди­цин­с­кия фа­кул­тет, пос­ле ти­ту­ляр в ка­тед­ра­та по дет­с­ка кли­нич­на ме­ди­ци­на в По­а­тие, Фе­рю се сблъс­к­ва с ис­тин­с­ка кон­с­пи­ра­ция в на­у­ка­та.

Жер­т­ва на реп­ре­сии, той виж­да как умиш­ле­но спъ­ват ка­ри­е­ра­та му. През 1977 г. в книгата Про­ва­лът на BCG той пуб­ли­ку­ва с дос­тъп­ни за ши­ро­ка­та пуб­ли­ка ко­мен­та­ри ед­но ог­ром­но до­сие, ко­е­то по­каз­ва не­е­фи­кас­ност­та и опас­нос­ти­те от BCG. Там  раз­к­ри­ва как е из­диг­на­та "цър­к­ва­та на BCG". Всич­ко то­ва, ко­е­то днес ни е из­вес­т­но,  спе­ци­а­лис­ти­те са го зна­е­ли от вре­ме оно, но са го кри­ли. Кни­га­та на проф. Фе­рю, днес по­кой­ник, ос­та­ва не­за­ме­ним (и веч­но ак­ту­а­лен) до­ку­мент, на­пи­сан от го­лям ме­дик.

А) Не­пос­ред­с­т­ве­ни ефек­ти - тем­пе­ра­ту­ра, алер­гич­ни ре­ак­ции, гър­чо­ве и др.

Б) Къс­ни ре­ак­ции - чес­ти въз­па­ли­тел­ни за­бо­ля­ва­ния, епи­леп­сия, ум­с­т­ве­но изос­та­ва­не, дис­лек­сия, по­ве­ден­чес­ки раз­с­т­ройс­т­ва, ав­то­и­мун­ни за­бо­ля­ва­ния и др.

Ис­кам де­бе­ло да под­чер­тая, че един ор­га­ни­зъм с доб­ра жиз­не­ност ще се "спра­ви" с вак­си­на­та и ня­ма да има ни­как­ви пос­лед­с­т­вия. На­пи­са­но­то тук има за за­да­ча не да пла­ши, а да уве­ли­чи бди­тел­ност­та на ро­ди­те­ли­те

Ед­на от от­го­вор­нос­ти­те на ро­ди­те­ли­те е  да оси­гу­рят въз­мож­но най-доб­ро­то здра­ве на де­ца­та си. За да го нап­ра­вят те тряб­ва да са доб­ре ин­фор­ми­ра­ни. Са­ма­та идея, че ро­ди­те­ли­те тряб­ва да взе­мат ре­ше­ние да­ли да вак­си­ни­рат де­те­то си или не е дос­та ре­во­лю­ци­он­на не са­мо за Бъл­га­рия. Ако ро­ди­те­ли­те  се опи­тат да пос­та­вят под съм­не­ние це­ле­съ­об­раз­ност­та на ма­со­во­то при­ла­га­не на вак­си­ни ни­кой не им съ­дейс­т­ва да по­лу­чат не­об­хо­ди­ма­та ин­фор­ма­ция.

От­ка­зът обик­но­ве­но во­ди до куп неп­ри­ят­ни кон­ф­лик­ти със ад­ми­нис­т­ра­тив­ни ин­с­тан­ции - не при­е­мат де­те­то в дет­с­ка­та гра­ди­на, па­рич­ни гло­би  и т.н. Един от до­во­ди­те  е, че не­вак­си­ни­ра­ни­те де­ца би­ли опас­ни за об­щес­т­во­то, ще­ли да съз­да­дат ус­ло­вия за епи­де­мия!!! На то­ва твър­де­ние д-р Мос­ко­виц от­го­ва­ря та­ка: "Ако вак­си­ни­те съз­да­ват тра­ен иму­ни­тет, то не­вак­си­ни­ра­ни­те де­ца би­ха би­ли опас­ни са­мо за се­бе си. Иму­ни­зи­ра­ни­те не би след­ва­ло да се стра­ху­ват от тях". Той е на­пи­сал дъл­га ста­тия в за­щи­та на не­вак­си­ни­ра­ни­те де­ца, ко­и­то ста­ват все по­ве­че в САЩ. (Unvaccinated Children, Richard Moskovitz, M.D.)

Ра­дос­тен е фак­тът, че въп­ре­ки всич­ко бро­ят на "опър­ни­ча­ви­те ро­ди­те­ли " в Бъл­га­рия на­рас­т­ва. Бих же­ла­ла да поз­д­ра­вя всич­ки мис­ле­щи и ис­ка­щи да зна­ят ро­ди­те­ли - ре­ше­ни­е­то да­ли да вак­си­ни­раш де­те­то си изис­к­ва мно­го по-доб­ра ин­фор­ми­ра­ност от ди­ле­ма­та  "как­ви кап­ки за нос да ку­пя?".

И та­ка пре­ди да взе­ме­те ре­ше­ние по­тър­се­те ин­фор­ма­ция. "Не­за­ви­си­мо от ре­ше­ни­е­то, ко­е­то ще взе­ме­те, по­мис­ле­те как мо­же­те да да­де­те своя при­нос за из­с­лед­ва­не на то­зи жиз­не­но ва­жен въп­рос." То­ва е апе­лът на д-р Мос­ко­виц, към кой­то и ав­то­рът на те­зи ре­до­ве се при­съ­е­ди­ня­ва