« обратно към: Ваксини
Вместо ваксина срещу грип , взимайте витамин D
превод от руски: Нели Тотева
източник: http://1796kotok.com/privivka/malady/369-vmesto-privivki-ot-grippa-primite-vitamin-d.html
http://www.donaldmiller.com/
Д-р Доналд Милър (САЩ)
Доналд Милър-младши – кардиохирург, професор по хирургия във Вашингтонския университет в Сиатъл и член на организацията „Лекарите за готовност при катастрофи”. Пише статии за LewRockwell.com.
Уебсайтът на проф. Милър е www.donaldmiller.com; e-mail dwm@u.washington.edu.
3.10.2008г.
В зоната на умерения климат започва сезона на грипа и нашият правителствен Център по контрол и профилактика на заболяванията настойчиво ще убеждава американците да се ваксинират срещу грип. Чиновниците по здравеопазването ще казват, че всяка зима от 5 до 20% от населението заболява от грип, 200 000 човека попадат в болница, а 36 000 ще умрат от грип.
Съвещателният комитет по имунизационна практика на Центъра, който се състои от 15 човека, всяка година препоръчва кой трябва да си прави ваксина. Преди десет години комитетът препоръчваше ваксинирането срещу грип на хора по-възрастни от 65г. и на деца, които имат проблеми със здравето. Бяха имунизирани 74 милиона човека. Следващият сезон (2000-2001г.) комитетът намали възрастта за всеобща ваксинация от 65 на 50г., добавяйки към предишното количество още 41 милион човека. През зимния сезон на 2002-2003г. комитетът включи в програмата за ваксиниране здравите деца на възраст 6-23 месеца, а през 2004-2005г. – децата на възраст до 5г. През сезона на 2008-2009г. комитетът препоръча да се ваксинират здрави деца на възраст от 6 месеца до 18г. всяка година. Сега неговата препоръка за ваксиниране на населението срещу грип обхваща 256 милиона американци – това е 84% от населението на страната. Само хора на възраст 19-49г., които нямат проблеми със здравето, остават настрана. За сегашния сезон на грипа фармацевтичните компании са произвели вече 146 милиона дози ваксини за американският пазар.
Почти всички членове на Съвещателния комитет по имунизационна практика, които приемат тези препоръки, са свързани финансово с имунизационната индустрия. Изхождайки от това, Центърът по контрол и профилактика на заболяванията е длъжен да уведоми всеки член от комитета, че отказва да вземе под внимание неговото мнение, считайки го злоупотреба със служебното положение.
Но всеки сезон Центърът организира прецизно планирана кампания, която е призвана да предизвика интерес към ваксините срещу грип и тяхното търсене. Едновременно с плакатите за публиката, рекламните листовки и материалите от доставчиците на медицински услуги, Центърът поощрява лекарите „да препоръчват ваксините срещу грип или да настоява за тях.” Медицинските групи, немедицинските организации (като Младежката християнска организация) и СМИ обявява, пуснатите от Центъра за контрол и профилактика на заболяванията лозунги, особено такива:”Грипът убива 36 000 човека на година”, „Това ще бъде страшен сезон за грипа” и „ Ваксините са най-добрата защита срещу грипа”. Правителството обявява Национална седмица за ваксиниране, тази година тя ще бъде 8-14 декември (2008г. – забележка на превод.) Обаче тази година главните средства за масова информация са по-склонни да поставят под съмнение ползата от ваксиниране срещу грипа, отколкото единодушно да следват правителствената „Програма на седемте стъпки”.
„Ню Йорк Таймс” в броя от 2 септември 2008г. публикува статията „Нарастват съмненията в ефективността от ваксинирането на възрастни хора срещу грипа”, в който се казва:”Ваксината срещу грип, която се препоръчва вече повече от четири десетилетия за хора по-възрастни от 65г., губи своята репутация на ефективно средство за защита срещу вируса при възрастните хора. Все повече имунолози и епидемиолози говорят, че ваксината е по-скоро неефективна за хора по-възрастни от 70г. – групата, която дава ¾ от общата смъртност при грип”. Статията се позовава на изследвания, които са проведени в Центъра за изследвания здравето на група от населението в Сиатъл, в което са участвали 3500 човека на възраст 65-94г., и чиято цел е била да се определи ефективността на ваксините при защита на възрастните хора от пневмония.
Отчетът на Националната демографска статистика, съставен от Центъра по контрол и профилактика на заболяванията, показва, че от самия грип има само 1138 смъртни случая в година (257 през 2001г., 727 през 2002г., 1792 през 2003г., 1100 през 2004г. и 1812 през 2005г.) Бактериалната пневмония предизвиква около 60 000 смъртни случая в година, предимно през зимата, когато данните от изследването показват преобладаването на грипния вирус. Използвайки математическия (паусонов) регресивен модел, чиновниците изчислили, че грипният вирус провокира някои от зимните случаи на смърт от пневмония, а също така смърт сред хора със заболявания на сърдечно-съдовата система и други хронични заболявания. Повече от 34 000 от тези „36 000 смъртни случаи от грип” са това, което чиновниците наричат „свързани с грипа” смъртни случай от пневмония и сърдечно-съдови заболявания.
Изследването на Центъра за здраве на групи от населението, което е публикувано в „Ню Йорк Таймс” и в други вестници по цялата страна, показва, че ваксините против грип не защитават възрастните хора от пневмония. Последната се среща еднакво често на възраст по-голяма от 65 години, както при ваксинирани, така и при неваксинирани. Ранните изследвания, върху които е повлиял „ефектът на здравия потребител”, преоценили ефективността от ваксинирането по отношение на пневмонията, защото не са отчели наличието и степента на тежест на другите болести върху неваксинираните хора.
Както показват изследователите от Центъра за здраве на групи от населението, „изследването показало, че здравите хора, които внимателно следят за здравето си, най-често получават ежегодни ваксини против грип. На болните хора, които не са в състояние да се облекат и измият самостоятелно , не им е лесно да стигнат до поликлиниката и да получат ваксина. Те също често умират.” Други изследователи се съмняват, че ваксинирането срещу грип съдейства за снижаване на смъртността. Ваксинирането на възрастните хора се увеличава от 15% през 1980г. до 65% днес, но не е отчетено намаляване на смъртността от грип и пневмония (Am J Respir Crit Care Med 2008; 178:527-33). Както каза един от изследователите на снижението на смъртността, благодарение на ваксинирането срещу грип, „Мисля, че доказателната база, на която се опирахме, е ненадеждна” (Lancet Infect Dis 2007; 7:658-66).
Също така не съществуват достатъчно доказателства, че ваксините срещу грип са полезни за малките деца. Систематичният обзор на 51 изследвания, които обхващат 260 000 деца на възраст от 6 до 23 месеца, не е открил свидетелство, че ваксините срещу грип макар и малко са по-ефективни, отколкото плацебото (Cochrane Database Syst Rev. 2006; 1:CD004879).
Рандомизираните (т.е. провеждани по метода на случайния избор) контролирани изпитания са най-надеждния способ за определяне ефективността и безопасността на конкретния лечебен метод. Нито едно рандомизирано изследване не показва, че ваксините срещу грип съкращават смъртността от грип или свързаната с нея пневмония. Някои изследвания наистина показват, че ваксините срещу грип имат определен ефект за предотвратяване на грипа. В едно от широко цитираните изследвания, 1838 доброволци на възраст по-голяма от 60г. били разпределени, на случаен принцип, да получат или ваксина, или плацебо (инжекция с физиологичен разтвор). Ваксината срещу грип намалила относителния риск от заразяване с болест (потвърдено клинически и серологически) на впечатляващите 50%. Броят на заболелите сред неваксинираните, съгласно даденото изследване, представлявал 3%. Броят на заболелите сред ваксинираните – 2% (JAMA 1994; 272:1661-5). Ваксините срещу грип съкратили абсолютния риск от заболяване с грип на нищожния 1% (а не на 50%, както показва „относителният риск”). В действителност, на сто ваксинирани срещу грип ваксината ще помогне само на един, а на 99 тя няма да донесе никаква полза – при всички случаи двама от тях ще се разболеят, но на всичките сто човека ваксината ще навреди.
Още едно рандомизирано изследване, проведено от Заман и съавт., публикувано неотдавна (NEJM 2008; 359; публикувано онлайн на 17 септември, в печата се появи на 9 октомври), показа, че заболеваемостта сред децата, чиито майки са получавали ваксина срещу грип по време на бременност, представлява 4% (6 от 159). Заболеваемостта сред децата, чиито майки не са се ваксинирали по време на бременност, представлява 10% (16 на 157). Както сочи даденото изследване (проведено в Бангладеш и финансирано от фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, „Уайет Фармасютикълз” и др.), ваксините срещу грип са съкратили относителния риск от грипно заболяване на впечатляващите 63%. Но само на 6 от 100 деца ваксината е помогнала. На останалите 94 деца тя не е донесла никаква полза – все едно четири са се разболели, и всички деца рискуват да пострадат от ваксините, особено от съдържащите се във ваксината живак, алуминий и формалдехид.
След като чиновниците избират трита щама на вируса, които, както те смятат, най-вероятно ще циркулират през следващия зимен сезон (предишният сезон те сгрешиха в избора си), производителите на ваксина в течение на 8 месеца отглеждат вируси в оплодени кокоши яйца, по 500 000 яйца на ден (всяко се проверява ръчно). Формалдехидът се използва за инактивация на вируса. Той е известен като канцерогенен. Алуминият се добавя, за да предизвика образуването на антитела. Това е нейротоксин, който може да играе роля в развитието на болестта на Алцхаймер. Другите добавки и адюванти във ваксината срещу грип включват тритон Х-100 (мощно средство), полисорбат-80, карболова киселина, етиленгликол (антифриз), желатин и различни антибиотици – неомицин, стрептомицин и гентамицин, които предизвикват алергични реакции в някои хора.
Две трети от ваксините, произведени за сезона на грип 2008-09 гг., а това са 100 милиона, сдържат пълна доза тимеросал, живачно органическо съединение, на което 49% от теглото се състои от живак (неопределено количество от останалите 50 милиона ваксини или „не съдържат” тимеросал, или „съдържат следи от него”). Той се използва за дезинфекция на ваксината. Всяка от тези 100 милиона ваксини срещу грип съдържа 25 микрограма живак – тази концентрация на живак е равна на 50 000 милиардни части, което е 250 пъти повече от пределно допустимата концентрация, установена от Агентството по охрана на околната среда (ЕРА). Живакът е нейротоксин, който е хиляди пъти по-токсичен от оловото.
Съществува доказателство, че ваксините срещу грип предизвикват болестта на Алцхаймер. Най-вероятно това е резултат от съединенията на живака с алуминия и формалдехида, което благодарение на синергичния ефект ги прави много по-токсични, отколкото всеки от тях поотделно. Един от изследователите заяви, че риска да се заболее от болестта на Алцхаймер при хора, които са се ваксинирали срещу грип 3-5 пъти подред е 10 пъти по-голям, отколкото при тези, които не са се ваксинирали нито веднъж (Int J Clin Invest 2005; 1:1-4). Мозъкът на човек с болестта на Алцхаймер има три патологични признака: нейрофибрилярни възли, амилоидни паметни плочи и фосфорилировани тау-протеини. Клетките на мозъка, отгледани в епруветка, претърпяват същите промени, когато се подложат на въздействие от наномолярни дози живак, т.е. дозата на живака е идентична на тази, която човек получава заедно с ваксината срещу грип.
Живакът във ваксината го свързват също с възникването на аутизма. Производителите на ваксини вече са премахнали тимерсола от всички ваксини за деца, освен от ваксините срещу грипа. За да научите повече по този въпрос, прочетете моята статия „Живакът, който не идва от главата” със списък на препоръчаната литература, и „Доказателство за вреда: живакът във ваксините и епидемия на аутизъм. Медицинска полемика”, автор Дейвид Кирби.
Трите сериозни общопризнати странични реакции на ваксините срещу грип това е възпаление на ставите, анафилактически шок (и други заплашващи живота алергични реакции) и синдрома на Гийен-Бар. Синдромът на Гийен-Бар (СГБ) – паралитично автоимунно заболяване, което поразява човека няколко седмици след ваксинирането.
Една жена с постваксинален СГБ пише:
Направиха ми ваксина срещу грип през ноември, а декември почувствах слабост и ми ставаше все по-зле и по-зле, докато не припаднах и не ме закараха в болница… Бях безпомощна, напълно парализирана от синдрома на Гийен-Бар… Прекарах три седмици в отделението по интензивна терапия, а после ме преведоха в рехабилитационен център. След три месеца ме изписаха, защото можех вече да се придвижвам на разстояние, примерно, 100 фута с помощта на проходилка за инвалиди. Рехабилитацията продължи амбулаторно още 3 месеца, докато не започнах да се придвижвам с помощта на патерици. Днес не мога да мина без бастун. Не са ме предупреждавали за последиците, когато се ваксинирах срещу грип.
Друга жена пише:
Имам приятел, инвалид на количка, който се е ваксинирал срещу грип, заболя от синдрома на Гийен-Бар и сега не може да ходи.
Още една жена с диагноза на постваксинна СГБ прекара 16 месеца в болница парализирана, намирайки се на апарат за изкуствена вентилация на белите дробове и система за поддържане на живота. След няколко многомесечни хоспитализации, следващи една след друга, тя пише:
При последната си визита при невропатолога успях да измина 6 фута, държейки го за ръка, но минаха години преди да мога да направя това. Почесвам се зад главата, когато чуя реклама за ваксини срещу грип. Повечето ми познати от болницата и извън нея (медицински сестри, доктори и обикновени хора) след като чуят моята история казват, че по-добре да преболедуват от грип, отколкото да се ваксинират срещу него.
(Цитатите са взети от „Справочник по безопасността на ваксините за заинтересованите семейства и практикуващите медици: ръководство по рисковете от имунизациите” Нил Милер, стр.84-86).
В упътването към опаковката на ваксината за грип е казано, че СГБ е възможното усложнение. Има 1-2 случая на заболяване със СГБ на 1 милион ваксинирани (след ваксинирането, което са прилагали през 1976г., случаите са били 10 пъти повече). Да се направи ваксина за грип е все едно да се купи лотариен билет с цел да се спечели синдрома на Гийен-Бар.
70% от лекарите не се ваксинират срещу грип.
Грипният вирус живее с човека цяла година и нови щамове се образуват по време на „мъртвия сезон”. В южните и северни температурни зони епидемиите от грип се случват в студеното време на годината, от октомври до март и от април до септември съответно. Епидемии от грип се случват и в тропиците, по време на дъждовния сезон.
Доводите, защо епидемиите от грип настъпват през зимата, т.е. по време на студовете, са може би тези, че хората се намират в помещения в тесен контакт един с друг, или че по-сухия въздух изсушава слизестата обвивка и не позволява на организма да изгони вируса, или че вирусът остава дълго върху студените открити повърхности, такива като дръжките на вратите, не обясняват защо епидемиите се случват в тропиците.
Обаче има обяснение защо епидемиите от грип се случват, както при топло, така и при студен климат. По време на грипна епидемия, където и да е, атмосферата блокира ултравиолетовото излъчване на Слънцето. В температурните зони извън границите на 35 градуса северна или южна ширина, през зимата слънцето се намира под доста малък ъгъл, за да може озоновия слой да поглъща и блокира късите (280-315 нанометри) ултравиолетови вълни. В тропиците, в сезона на дъждовете, тежките дъждовни облаци също блокират ултравиолетовите лъчи.
В кожата се съдържа производно на холестерина – 7-дехидрохолестерин. В кожата, под влияние на ултравиолетовото излъчване се отваря един от въглеродните пръстени на молекулата на това вещество, за да се образува витамин D. Активираната форма на витамин D (1,25-дехидроксивитамин D) се свързва с рецепторите на гените, които контролират тяхното изразяване, т.е. стартират или преустановяват изработването на белтък. Витаминът регулира изразяването на повече от 1000 гена в целия организъм. В това число гените в макрофагите - клетките на имунната система, които освен другите функции, атакуват и унищожават вирусите. Витамин D активира гените в макрофага, които произвеждат антимикробни пептиди – антибиотици на нашия организъм. Подобно на антибиотиците, тези пептиди атакуват и унищожават бактериите, но за разлика от антибиотиците, те също така атакуват и унищожават вирусите.
Витамин D също изразява гените, които предотвратяват прекалено силната реакция на макрофаговете на инфекция и прекаленото производство на противовъзпалителни агенти – цитокини, които могат да повредят инфицираната тъкан. Витамин D, например, намалява активността на гените, които произвеждат интерлейкин-2 и интерферон гама – два цитокина, които довеждат макрофагите и цитотоксичните Т-клетки в бойна готовност за атака на тъканите на организма. През 1918-1919г., когато испанската грипна пандемия отне живота на 500 000 американци, здрави млади хора се събуждаха с добро самочувствие, през деня се разболяваха и умираха към полунощ, както се случи и с моята 22-годишна баба и с 24-годишната баба на жена ми. Аутопсиите показали пълно разрушаване на епитела, който покрива дихателните пътища, което е настъпило (както изяснили учените) поради тежка възпалителна реакция на вируса, породен от макрофагите. В резултат тези хора станали жертви не на вирус, а на чудовищна грешка на собствения си имунитет, която в бъдеще може да се предотврати с помощта на съответните дози витамин D.
Хипотезата, която обяснява сезонната природа на грипа, заслужава доверие и се състои в това, че грипът е болест на дефицита на витамин D. Доктор Кенел и неговите колеги я поставиха в работата „Епидемичен грип и витамин D” (Epidemiol Infect 2006; 134:1129-40). Те цитират Хипократ (около 400 г.пр.н.е.), който е казал:”Този, който иска да се занимава сериозно с медицина, е длъжен да действа по следния начин: на първо място да вземе под внимание годишното време”. Нивото на витамин D в организма се намира на най-ниското си ниво по време на грипния сезон. Човек, който поради дефицит от витамин D не е защитен от антибиотиците на собствения си организъм (антимикробни пептиди), става по-уязвим за простудните заболявания, грип и други респираторни инфекции (например, за респираторно-синцитален вирус).
Изследванията показват, че децата с рахит (заболяване на скелета, предизвикано от дефицит на витамин D) страдат от чести респираторни инфекции, а децата, които провеждат повече време на слънце, по-рядко настиват. Отчитайки многообразното влияние на витамин D върху проявата на гените, в други изследвания се отбелязва, че хора, на които се поставя диагноза рак през лятото, по-често оживяват, отколкото тези, на които се поставя тази диагноза през зимата (Int J Cancer 2006; 119:1530-36).
Все по-голям брой доказателства сочат, че рахита при децата и остеомелацията при възрастните (двете болести представляват размекване на костите в резултат на недостатъчна минерализация) са само върха на айсберга на дефицита на витамин D. Туберкулозата и различните автоимунни болести, такива като разсеяна склероза, кожна туберкулоза и диабет от първи тип, са свързани с дефицита на витамин D в кръвта. Дефицитът на витамин D е причина за хипертония, исхимична болест на сърцето, постоянна сърдечна недостатъчност, артеросклероза и инсулт. Дефицитът на витамин D е също фактор за риск от метаболичен синдром, диабет от 2-ри тип, синдрома на хроничната умора, депресии, катаракти, безплодие и остеопороза. В основата на айсберга е рака. Съществуват убедителни доказателства, че дефицитът на витамин D е причина за около 15 вида рак (NEJM 2007; 357:266-81).
Увеличаването на смъртните случаи през зимата, предимно от пневмония и сърдечно-съдови заболявания, по-скоро е предизвикано от недостиг на витамин D, отколкото от увеличеното разпространение на грипния вирус (причината за който също се явява дефицита на витамин D).
Експертите вярват, че оптималното ниво на витамин D в кръвта (25-хидроксивитамин D) представлява 50-99 нг/мл. За предотвратяване на рахит при децата, нивото на витамин D в кръвта трябва да бъде повече от 8 нг/мл. За да се поддържа нормално нивото на паратироидния хормон, концентрацията трябва да бъде повече от 20 нг/мл. Ниво по-голямо от 34нг/мл е необходимо, за да се осигури максималната абсорбция на калций от червата. При възрастните хора стабилно се подобрява нервно-мускулната дейност, ако се повиши нивото на витамин D до 50нг/мл. Правителството препоръчва ежедневна доза витамин D равна на 400 МЕ (международни единици) – количество, което е достатъчно за предотвратяване на рахит и остеопороза, но не за получаване на всички блага, възможни при въздействие на витамин D върху генната регулация. За да се извлече максимална полза от приема на витамин D необходимо е да се приема десет пъти повече от дозата, която е препоръчана от правителството – от 4000 до 5000 МЕ на ден.
При светлокожия човек се синтезира 20 000 МЕ витамин D за 20 минути престой на слънце на тропически плаж, след което синтеза на витамин D за този ден спира (при тъмнокожия човек това ще отнеме 6-10 минути повече). Женското мляко не съдържа витамин D по еволюционни причини, защото в децата на нашите африкански предци, които са расли недалеч от екватора, този генен регулатор лесно се е синтезирал в тяхната кожа под въздействие на светлината. В храната се съдържа крайно малко витамин D (най-високото съдържание на витамин D е в сьомгата, скумрията, сардината, рибното масло). По искане на федералните нормативни документи, някои продукти, например млякото, трябва да бъдат обогатен с витамин D. Но ще се наложи човек да изпива по 200 чаши мляко, за да получи това количество витамин D, което може да се синтезира в светлокожия човек за 20 минути престой на слънце.
Повечето американци страдат от дефицит на витамин D , имайки ниво на 25-хидроксивитамин D по-голямо от 20 нг/мл или от недостиг при ниво 20-по-малко от 30нг/мл. Евтините витаминни добавки (с витамин D3 , а не D2) за повечето от тях това е единствения начин целогодишно да поддържат нивото на витамин D в кръвта повече от 50 нг/мл. За това сме длъжни да приемаме 4000-5000 МЕ витамин D на ден (50 000 МЕ за 10 дена или 150 000 МЕ на месец).
Приемането на витамин D в тези дози е безопасно, много по-безопасно, отколкото да се правят ваксина срещу грип с всичките й вредни химикали. Опасенията по отношение токсичността на витамин D са преувеличени. Може да се приемат 10 000 МЕ витамин D без странични ефекти. На здравия човек му е необходим дългосрочен ежедневен прием на повече от 40 000 МЕ витамин D, за да се предизвика повишаване нивото на калций в кръвта (хиперкалцемия) – първата проява на токсичност на витамин D (Am J Clin Nutr 2006; 84:694-97). Проверете си нивото на витамин D (25-хидроксивитамин D) в кръвта. Хора с грануломатозни болести, такива като саркоидоза, също са длъжни да проверят нивото в кръвта на активната форма, 1,25-дехидроксивитамин D.
Могат ли инжекциите (или таблетки) с витамин D по-добре да предотвратят грипа, отколкото ваксините? Има основателна причина да се предположи, че да.
Индийските и канадски лекари веднъж годишно правят на хората инжекция с 600 000 МЕ витамин D (MJA 2005; 183:10-12). Това е по-добро и по-безопасно, отколкото ваксината срещу грип. Ежедневният, ежеседмичен или ежемесечен прием на таблетки витамин D действа също добре. За да научите повече за тази тема, четете моята статия „Витамин D в новия свят” и посетете уебсайта на доктор Кенел, посветен на витамин D.
Изследователите са завършили двойно сляпо рандомизирано плацебоконтролируемо изследване, което показва, че витамин D предотвратява простудата и грипа значително по-добре (P <0.002), отколкото плацебото (Epidemiol Infection 2007; 135:1095-6). Голямо мултицентрово рандомизирано изследване, направено в течение на няколко грипни сезона, в които би се сравнило действието на витамин D и ваксините срещу грип, би могло окончателно да установи, кое е по-добро и по-безопасно. Но кой би финансирал такова изследване, като се има предвид какви финансови колоси подкрепят ваксинирането срещу грип и това, че е невъзможно да се патентова витамин D?
А засега, имайки предвид какъв ще бъде най-вероятния резултат от такова изследване, ако някога го направят, аз ви препоръчвам вместо ваксини срещу грипа да взимате витамин D.
ЗАБЕЛЕЖКИ
Вирусът на грип.
Вирусите на грипа се разделят на тип А, В и С. Вирусите на тип А предизвикват повечето епидемии от грип. Те съществуват, възпроизвеждат се и мутират при свинете и конете, тюлените, делфините и китовете, прелетните водоплаващи птици – патици и гъски, при домашните птици – кокошки, пуйки, и при човека. Вирусите тип В и С съществуват само при човека и единствено тип В предизвиква инфекции (относително леки). Вирусите от тип А се разделят също на подтипове съгласно два повърхностни антигена (белтъчини): хемаглютанин (Н) и найраминидаз (N). Съществуват 15 различни Н- и 9 N-антигени.
През 1918-1919гг. Испанският грип е бил предизвикан от вирус тип А/Н1N1. Подтиповете вируси на грипа по-нататък се класифицират според имената на градовете, щатите или страните и годините, в които са се проявили. През сезон 2008-2009гг. (северна температурна зона) чиновниците предсказват щамове А/Брисбен /59/2007 (Н1N1), А/Брисбен/10/2007 (Н3N2) и В/Флорида/4/2006, и поръчват приготвяне на ваксина против тях. Колкото и да е странно, те всички се различават от щамовете на предишния сезон, в който предположенията се оказаха погрешни. Това, което докторите диагностицират като грип, често е болест, подобна на грип и предизвикана от респираторен вирус, но не от вируса на грипа. Необходимо е серологическо изследване, което да потвърди, че респираторното заболяване действително е предизвикано от вируса на грип.
Други начини да се предотврати грипа.
Избягвайте захарта. Тя потиска имунитета. Избягвайте растителните масла с масна киселина омега-6 (царевично, шафаново, слънчогледово, фъстъчено, рапично масло, соево масло). Американците употребяват 50-пъти повече от тези масла, отколкото е необходимо за поддържане на добро здраве. В такова количество тези масла стават мощни имунодепресанти. Приемайте ежедневно добре балансирани витаминно-минерални комплекси. Яжте чесън. Контролирайте стреса. Правете упражнения. Почивайте достатъчно. Мийте си ръцете – вирусите се разпространяват предимно чрез допир до замърсени предмети, такива като дръжки на врати, телефонни слушалки, клавиатура и чрез ръкостискане.