Как­во не зна­ем за хе­па­тит В

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"

Ако "хе­па­ти­тът от сприн­цов­ка" ве­че зна­чи­тел­но е на­ма­лял, за­ра­зя­ва­не­то по сек­су­а­лен път ос­та­ва на пър­во мяс­то. Ро­ля­та на слюн­ка­та не е до­ка­за­на

Мик­ро­бът и ин­фек­ци­я­та

Хе­па­тит В се пре­диз­вик­ва от ви­ру­са  НВV, кой­то се пре­да­ва чрез сек­су­ал­ни кон­так­ти или по кръ­вен път. Пре­да­ва­не­то чрез сприн­цов­ки в бол­нич­на сре­да (кръв­ни ма­ни­пу­ла­ции, убож­да­ния, кръ­воп­ре­ли­ва­не и дру­ги ин­жек­ции, хи­рур­гич­ни ин­с­т­ру­мен­ти) нав­ре­ме­то бе­ше най-чес­то сре­ща­ни­ят на­чин на за­ра­за (го­во­ре­ше се за "хе­па­тит от спин­цов­ка").

Но от­как­то сте­ри­ли­зи­ра­не­то ста­на мно­го по-стро­го, как­то и въ­веж­да­не­то на сприн­цов­ки за ед­нок­рат­на упот­ре­ба, той оти­де на вто­ро мяс­то ка­то из­точ­ник на за­ра­за и об­х­ва­ща пре­дим­но нар­ко­ма­ни­те ( 15 % от слу­ча­и­те). Днес сек­су­ал­ни­ят път на за­ра­за е пър­ва­та при­чи­на за ин­фек­ти­ра­не (29 % от слу­ча­и­те). Тя "мно­го чес­то е пред­шес­т­ва­на от кож­на ле­зия на ге­ни­та­ли­и­те" (Cahier de formation hematologie-immunologie, 1995) и осо­бе­но за­ся­га хо­ра, ко­и­то имат раз­лич­ни сек­су­ал­ни пар­т­ньо­ри. Пре­да­ва­не­то чрез слюн­ка, пред­по­ла­га­но дъл­го вре­ме, не е до­ка­за­но. Да до­ба­вим, че 90 % от за­ра­зя­ва­ни­я­та с­та­ват след 20-го­диш­на въз­раст.

Бо­лест­та

Ос­т­ри­ят хе­па­тит В се ха­рак­те­ри­зи­ра с ик­тер (по­жъл­тя­ва­не), пред­шес­т­ван от ня­кол­код­нев­на трес­ка, бол­ки в ста­ви­те и по­ня­ко­га - кож­ни об­ри­ви. По­жъл­тя­ва­не­то, ко­е­то про­дъл­жа­ва най-мал­ко две-три сед­ми­ци, чес­то во­ди до зна­чи­тел­на за­гу­ба на тег­ло и мно­го сил­на умо­ра за сед­ми­ци и до­ри ме­се­ци. В мно­го ред­ки слу­чаи  мо­же да бъ­де пос­лед­ва­на от ско­ро­те­чен хе­па­тит (чер­нод­роб­на не­дос­та­тъч­ност, прид­ру­же­на с ен­це­фа­ло­па­тия) с мно­го бърз и чес­то смър­тен из­ход.

Но поч­ти  всич­ки слу­чаи за­вър­ш­ват с без­п­роб­лем­но из­ле­ку­ва­не. 10 % от ин­фек­ти­ра­ни­те ста­ват здра­ви хро­нич­ни ви­ру­со­но­си­те­ли. Ня­кои от тях пе­ри­о­дич­но мо­же да из­пит­ват приз­на­ци на умо­ра. Меж­ду 10% и 30 % от хро­нич­ни­те хе­па­ти­ти мо­же да пер­сис­ти­рат и да се раз­ви­ят в ци­ро­за или чер­нод­ро­бен рак. Не съ­щес­т­ву­ва кла­си­чес­ко ле­че­ние на ос­т­рия хе­па­тит В. От­ди­хът и уме­ре­на­та ак­тив­ност и ди­е­та­та си ос­та­ват най-доб­ри­те оръ­жия. Ка­то не смя­та­ме ин­тер­фе­ро­на, из­пол­з­ван в ня­кои слу­чаи, по­ра­ди вто­рич­ни­те ефек­ти, ня­ма спе­ци­фич­но ле­че­ние на хро­нич­ни­те хе­ра­ти­ти.

Тряб­ва да до­ба­вим, че как­то за ос­т­ро­то, та­ка и за хро­нич­но­то за­бо­ля­ва­не има ин­те­рес­ни пер­с­пек­ти­ви чрез ком­п­ле­мен­тар­ни­те ме­то­ди на ле­че­ние.

Рис­ко­ви­те гру­пи

Хе­мо­фи­ли­ци, но­во­ро­де­ни от за­ра­зе­ни май­ки, па­ци­ен­ти, на ко­и­то мно­гок­рат­но е пре­ли­ва­на кръв, бол­ни на хро­нич­на ди­а­ли­за, здрав­ни ра­бот­ни­ци, ра­бо­те­щи с кръв или ра­бо­те­щи в за­ве­де­ния, къ­де­то мо­гат да бъ­дат из­ло­же­ни на за­ра­за­та, де­ца­та и въз­рас­т­ни в пси­хи­ат­рич­ни­те за­ве­де­ния, ин­т­ра­ве­ноз­ни нар­ко­ма­ни, ли­ца с мно­гоб­рой­ни сек­су­ал­ни кон­так­ти, ли­ца, ко­и­то жи­ве­ят в кон­такт с но­си­те­ли на HIV, хо­ра, ко­и­то пъ­ту­ват в стра­ни и ре­ги­о­ни на сил­на епи­да­мия (Аф­ри­ка и тро­пи­чес­ка Азия).

Вак­си­на­та

Ста­ра­та вак­си­на Hevac B (Pasteur), при­гот­ве­на от ви­рус (ан­ти­ген HBs) от кръв­на­та плаз­ма на здрав но­си­тел ве­че не се из­пол­з­ва. Съв­ре­мен­ни­те вак­си­ни са пра­вят от кле­тъч­ни кул­ту­ри от яйч­ник на хам­с­тер (Genhevac B) или клет­ки на би­ре­на мая, в ко­я­то е вка­ран ан­ти­ген HBs чрез ген­ни ма­ни­пу­ла­ции (Engerix, HBVax DNA). Впро­чем вак­си­на­та Genhevac е обо­га­те­на от вто­рич­ни про­те­и­ни, по­лу­че­ни от по­вър­х­ност­та на ви­ру­са и на­ре­че­ни S и pre-S.

По­ве­че от 90 % от вак­си­ни­ра­ни­те раз­ви­ват ан­ти­те­ла, ко­и­то дейс­т­ват ка­то за­щи­та, но то­ва не до­каз­ва, че ефи­кас­ност­та ще бъ­де на дос­та­тъч­но ви­со­ко ни­во. Тря­ба да ми­нат 20 или 30 го­ди­ни, за да го раз­бе­рем.

Рис­ко­ве­те: мул­тип­ле­на скле­ро­за и ...

През 1997 г. шес­ти­ма ле­ка­ри и шест сес­т­ри от учи­лищ­ни­те ме­ди­цин­с­ки служ­би в Гре­но­бъл на­пис­ват ко­мю­ни­ке, в ко­е­то ин­фор­ми­рат ро­ди­те­ли­те за вре­ди­те от вак­си­на­ци­я­та сре­щу хе­па­тит В. Те от­каз­ват да нап­ра­вят тре­та­та ре­вак­си­на­ция на уче­ни­ци­те, без из­рич­но­то съг­ла­сие на ро­ди­те­ли­те. То­ва не е бунт, то­ва си е нап­ра­во ре­во­лю­ция.

Ве­че е из­вес­т­но, че стра­нич­ни­те ефек­ти на та­зи вак­си­на са зна­чи­тел­ни - рис­ко­ве за за­бо­ля­ва­не от Мул­тип­ле­на скле­ро­за (MС), пос­т­вак­си­нал­ни нев­ро­ло­гич­ни сму­ще­ния, па­ра­ли­за, ин­су­ли­но­за­ви­сим ди­а­бе­т... Не слу­чай­но в учи­лищ­ни­те ме­ди­цин­с­ки служ­би в ня­кои де­пар­та­мен­ти във Фран­ция пре­ди да нап­ра­вят вак­си­на­та ве­че пи­тат ро­ди­те­ли­те да­ли в ро­да има бол­ни от мул­тип­ле­на скле­ро­за!

През 1996 г. френ­с­ка­та Аген­ция по ле­кар­с­т­ва­та пуб­ли­ку­ва ко­мю­ни­ке, от ко­е­то ста­ва яс­но, че поч­ти ед­на тре­та от на­се­ле­ни­е­то на Фран­ция е иму­ни­зи­ра­но сре­щу хе­па­тит В (све­то­вен ре­корд!) и че за осем го­ди­ни са кон­с­та­ти­ра­ни 106 цен­т­рал­ни де­ми­е­ли­ни­за­ции, 69 от ко­и­то са се раз­ви­ли в мул­тип­ле­на скле­ро­за.  То­ва ко­мю­ни­ке, пи­ше френ­с­ка­та пре­са, има за цел да по­ту­ши скан­да­ла, пре­ди да се е раз­рас­т­нал.

Ле­ка­ри­те са би­ли за­дъл­же­ни да съ­об­ща­ват за рис­ко­ве­те от вак­си­на­та на хо­ра, ве­че за­сег­на­ти от МС. Но за­що са­мо на за­сег­на­ти­те. Проф. Ли­он-Ка­ен, ди­рек­тор на нев­ро­ло­гич­но­то от­де­ле­ние на La Salpetriere в Па­риж, къ­де­то са прег­ле­да­ни и прос­ле­дя­ва­ни де­сет­ки слу­чаи на хо­ра, за­сег­на­ти от пос­т­вак­си­нал­на мул­тип­ле­на скле­ро­за пуб­лич­но е за­я­вил, че тряб­ва да се взе­ме под вни­ма­ние мне­ни­е­то на нев­ро­ло­зи­те по по­вод нев­ро­ло­гич­ни­те проб­ле­ми, ко­и­то вак­си­на­та съз­да­ва. Нап­раз­но.

Всич­ко е в ръ­це­те на ла­бо­ра­то­ри­и­те и най-ве­че на тех­ни­те ин­те­ре­си. За­що се вак­си­ни­рат де­ца и юно­ши, след ка­то го­ле­ми­ят про­цент за­бо­ле­ва­е­мост от хе­па­тит В (над 90 на сто) е след 20-го­диш­на въз­раст? От­го­во­рът е прост -  спон­сор на  ме­ди­цин­с­ки ка­би­не­ти, ап­те­ки, ко­ле­жи и т.н. се оказ­ва­т... про­из­во­ди­те­ли­те на вак­си­на­та сре­щу хе­па­тит В.

В тех­ни­те бро­шу­ри и рек­лам­ни ма­те­ри­а­ли се раз­п­рос­т­ра­ня­ват заб­лу­ди и нап­ра­во лъ­жи  за чес­то­та­та на за­бо­ля­ва­не­то и пре­да­ва­не­то му чрез слюн­ка­та. По­ве­че от де­сет го­ди­ни съ­щес­т­ву­ва ло­би про-вак­си­на хе­па­тит В, в ко­е­то ес­тес­т­ве­но учас­т­ват пред­с­та­ви­те­ли на две­те ла­бо­ра­то­рии-про­из­во­ди­тел­ки - Pasteur-Merieu и ShmithKline Beecham. Те ор­га­ни­зи­рат и спон­со­ри­рат кон­фе­рен­ции и сре­щи с "ек­с­пер­ти", ко­и­то тряб­ва да пред­с­та­вят вак­си­на­та ка­то па­на­цея сре­щу ин­фек­ци­я­та.

През март 2000 г. във Фран­ция е от­ме­не­на за­дъл­жи­тел­на­та вак­си­на сре­щу хе­па­тит В в ко­ле­жи­те, но ... ос­та­ва за по-мал­ки­те де­ца  и юно­ши­те, ко­е­то е не­до­пус­ти­мо.

Та­зи вак­си­на тряб­ва да бъ­де пре­по­ръч­ва­на един­с­т­ве­но на рис­ко­ви­те гру­пи, ка­то се дър­жи смет­ка за про­ти­во­по­ка­за­ни­я­та при нас­лед­с­т­ве­на мул­тип­ле­на скле­ро­за или дру­ги ав­то­и­мун­ни за­бо­ля­ва­ния.

Сп. "Alternative Sante-L'Impatient"