По­ми­я­ри­те - ог­ле­да­ло­то на на­ша­та ду­шев­ност

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"

Про­мя­на­та на теж­ка­та бъл­гар­с­ка ори­сия е не­въз­мож­на, ако про­дъл­жа­ва­ме да уби­ва­ме

По­вод за на­пис­ва­не­то на та­зи ста­тия ми да­де кам­па­ни­я­та по из­би­ва­не на улич­ни­те ку­че­та. Тя ме  на­ка­ра да си спом­ня за те­о­ри­я­та на Юнг, спо­ред ко­я­то ко­га­то сме от­­х­вър­ли­ли да­ден прин­цип и сме го из­т­лас­ка­ли от се­бе си, той ви­на­ги пре­диз­вик­ва страх и от­ри­ца­ние щом го срещ­нем в тъй на­ре­че­ния вън­шен свят. В от­дел­ни­ят ин­ди­вид сим­п­то­мът се явя­ва ка­то ком­пен­са­ция на из­т­лас­ка­на­та в сян­ка­та на съз­на­ни­е­то ни об­ласт от дейс­т­ви­тел­ност­та, ко­я­то, на прин­ци­па на ог­ле­да­ло­то, смя­та­ме за ло­ша и от­в­ра­ти­тел­на. Сим­п­то­мът не тряб­ва да се по­тис­ка, за­що­то бо­лест­та ще на­ме­ри дру­ги на­чи­ни на изя­ва, ве­ро­ят­но на по-дъл­бо­ко и по-важ­но ни­во за ор­га­низ­ма ка­то ця­ло. За­то­ва и ан­ти­ку­чеш­ка­та кам­па­ния е са­мо един хи­рур­ги­чес­ки спо­соб, кой­то не са­мо че не во­ди до очак­ва­ния ре­зул­тат, но и за­дъл­бо­ча­ва по­ля­ри­за­ци­я­та на об­щес­т­ве­но­то мне­ние.

И та­ка, кой е приц­ни­път, оли­цет­во­ря­ван от по­ми­я­ри­те, кой­то бъл­га­ри­те от­каз­ват да ви­дят и при­е­мат в се­бе си. Дос­та­тъч­но е да наб­лю­да­ва­ме за кра­то ед­на мал­ка ку­чеш­ка ком­па­ния, за да си от­го­во­рим на то­зи въп­рос. Ръм­жат; ого­ле­ни зъ­би в за­щи­та на те­ри­то­ри­я­та си или на под­х­вър­ле­ния им ко­кал; умил­к­ват се, за да по­лу­чат за­лък, до­ри да са ги сри­та­ли пре­ди мал­ко. Или из­к­ви­ча­ват уп­ла­ше­но, взе­май­ки пог­реш­но хвър­ле­ния им къ­шей за ка­мък. Есен­ци­я­та е страх и аг­ре­сия. Две­те стра­ни на един ме­дал.

От ку­чеш­к­со мля­ко е из­гот­ве­но хо­ме­о­па­тич­но­то ле­кар­с­т­во Лак ка­ни­нум (Lac-can.), ко­е­то оли­цет­во­ря­ва същ­ност­та на ку­чеш­кия ха­рак­тер. Ек­с­т­рем­на лип­са на са­мо­чув­с­т­вие, ра­бо­ле­пие, мно­го стра­хо­ве и мно­го аг­ре­сия , гру­бост, зло­ба, ом­ра­за. Хо­ра­та, ко­и­то се нуж­да­ят от то­ва ле­кар­с­т­во псу­ват при най-мал­ка­та про­во­ка­ция.

Не е труд­но да поз­на­ем в та­зи кар­тин­ка един ас­пект на бъл­гар­с­кия ман­та­ли­тет.

Един друг сим­п­том на на­ше­то об­щес­т­во е мръ­со­ти­я­та, зап­лаш­ва­ща да ни за­рие, тя е нав­ся­къ­де - пре­ли­ва­щи ко­фи с бок­лук, най­ло­но­ви тор­бич­ки, хар­тий­ки, фа­со­ве, ек­с­к­ре­мен­ти. То­ва пред­с­тав­ля­ва на­ши­ят вън­шен свят. Ка­то при­ба­вим про­ся­ци­те, ро­ве­щи в ко­фи­те,  зъз­не­щи­те про­да­ва­чи на улич­ни­те сер­гии, стар­ци­те, стис­на­ли мре­жич­ки­те си и из­тъ­не­ли­те си пор­т­мо­нен­ца - все­ки хо­ме­о­пат би ви­дял в та­зи кар­ти­на клю­чо­ви­те ха­рак­те­рис­ти­ки на Псо­рин (Psor.): - от­ча­я­ние, без­на­деж­д­ност, пе­си­ми­зъм, мръ­со­тия, бед­ност (на па­ри, лю­бов, на­деж­да, жиз­не­ност...). До­ка­то на дру­гия по­люс на на­ше­то об­щес­т­во се виж­дат не­а­дек­ват­ни за бъл­гар­с­ка­та бед­ност па­ла­ти, ба­сей­ни, джи­по­ве, мер­це­де­си. При­те­жа­те­ли­те на те­зи ат­ри­бу­ти се нуж­да­ят най-ве­ро­ят­но от Пла­ти­на (Plat.). Клю­чо­ви ха­рак­те­рис­ти­ки на то­ва ле­кар­с­т­во са над­мен­ност и аро­ган­т­ност, ма­ния за ве­ли­чие.

А как­во да ка­жем за из­по­чу­пе­ни­те те­ле­фо­ни, из­пот­ро­ше­ни­те спир­ки, из­ро­ве­ни­те се­дал­ки на ав­то­бу­си­те. Не мо­жем да не нап­ра­вим ана­ло­ги­я­та с Ту­бер­ку­лин (Tub.) и не­го­ви­ят ос­но­вен сим­п­том - раз­ру­ши­тел­ност.

И, ма­кар че ед­на оп­ре­де­ле­на прос­лой­ка от на­ше­то об­щес­т­во на­ис­ти­на се нуж­дае от Ди­а­мант (Adam.), чи­я­то клю­чо­ва ха­рак­те­рис­ти­ка е чув­с­т­во­то за не­о­це­не­ност, че не мо­гат да по­ка­жат ис­тин­с­ка­та си цен­на същ­ност, (виж ста­ти­я­та "Ди­а­ман­тът, ле­кар­с­т­во за бъл­га­ри" от  д-р Ви­о­ле­та Те­не­ва, бр. 14/2000 г.), по-го­ля­ма­та част от­бъл­гар­си­те же­ни и май­ки се нуж­да­ят от не­го­вия не та­ка кра­си­во из­к­рис­та­ли­зи­рал ва­ри­ант - въг­ле­на (Carbo-veg.). Ха­рак­тер­но за въг­ле­на е, че ни­кой не го за­бе­ляз­ва, но без не­го не мо­же. Та­ка и бъл­гар­с­ки­те же­ни, не­за­бе­ля­за­ни и не­о­це­не­ни, вър­шат чер­на­та ра­бо­та и вкъ­щи и в об­щес­т­во­то. А на не­го оче­вид­но му лип­са ед­на ба­лан­си­ра­на изя­ва на жен­с­кия прин­цип, кой­то би вне­съл по­ве­че кра­со­та, топ­ли­на и хар­мо­ния в жи­во­та ни.

Страх, аг­ре­сия, зло­ба, раз­ру­ши­тел­ност, мръ­со­тия, ми­зе­рия, ком­п­лекс за ма­ло­цен­ност, аро­ган­т­ност - то­ва са ня­кои от не­ли­цеп­ри­ят­ни­те стра­ни на ко­лек­тив­но­то не­съз­на­тел­но на бъл­га­ри­на,  на­ме­ри­ли из­раз в окол­на­та му сре­да. Един­с­т­ве­ни­ят на­чин да про­ме­ним све­та, в кой­то жи­ве­ем, е да осъз­на­ем, т.е. да хвър­лим свет­ли­на вър­ху тъм­на­та стра­на на на­ша­та ду­шев­ност.

Хо­ме­о­па­тич­ни­те ле­кар­с­т­ва вър­шат имен­но то­ва: те вна­сят в ор­га­низ­ма енер­ги­я­та на то­зи ар­хе­тип, кой­то ни лип­с­ва на съз­на­тел­но ни­во.

Ес­тес­т­ве­но, ние, хо­ме­о­па­ти­те, не мо­жем да ле­ку­ва­ме об­щес­т­во­то, раз­да­вай­ки ле­кар­с­т­ва  на съ­от­вет­ни­те со­ци­ал­ни прос­лой­ки. Ние го вър­шим по дру­ги два на­чи­на: ле­ку­вай­ки все по­ве­че и по­ве­че ин­ди­ви­ди, доп­ри­на­ся­ме за по­доб­ря­ва­не­то на ду­шев­но­то и те­лес­но здра­ве на бъ­га­ри­на, и вто­ро - ние по­тен­ци­ра­ме са­ми­те се­бе си, при вся­ка на­ша изя­ва в об­щес­т­во­то, до­ри из­вън ка­би­не­та.

Ще при­пом­ня от­но­во ед­на ми­съл на Юнг: "То­ва, с ко­е­то не сме в съз­на­те­лен до­пир, ни се случ­ва ка­то съд­ба". Край­но вре­ме е, с об­щи уси­лия, да про­ме­ним към доб­ро теж­ка­та бъл­гар­с­ка ори­сия. Но то­ва с по­ло­жи­тел­ност ня­ма да ста­не, ако про­дъл­жа­ва­ме да уби­ва­ме.