Хомеопатия в селското стопанство

Нина Хименес

Поставяната под въпрос ефективност на хомеопатията

Прилагането на тази техника в селското стопанство показва възстановяване на растенията и средата.

Хомеопатията е позната като алтернативна терапия за хора, но малко от тях знаят за нейното използване при животни, растения, почва и вода. Тази техника е обект на критики по отношение на резултати и ефикасност. Една от тях е за «плацебо ефекта» на лекарствата, които не съдържат дори следа от материалната субстанция, използвана за тяхното приготвяне. За да се отговори на тази критика, е необходимо пояснение: хомеопатията не е свързана с химията, а с квантовата физика, защото тя работи с енергия, а не с химически компоненти, които могат да се опишат качествено и количествено.

Прилагането на хомеопатични техники в селското стопанство не е нещо ново, както повечето хора биха си помислили. Едно от първите изследвания в тази област датира назад във времето, през 20 век, когато изследванията върху растения са правени от семейство Юджин и Лили Колиско, базирани на теориите на Рудолф Щайнер за биодинамично селско стопанство. Оттогава много изследвания са направени в страни като Франция, Индия, Германия, Швейцария, Мексико, Куба, Италия, Южна Африка и Бразилия. Тук Федералният университет на Викоза, в Минас Джераис, е пионер в тази област.

Не е необходимо да си специалист в областта на здравето или околната среда, за да разбереш, че конвенционалните методи на третиране на селскостопанските плевели и заболявания предизвикват неравновесие в екосистемата и впоследствие и в човешките същества. Патогенетичните агенти и плевели придобиват след време резистентност към пестициди (които, поради пазарна стратегия, са наречени “селскостопанска защита”). Следователно количеството и агресивността на тези химически продукти трябва да се увеличават, за да преодолее ситуацията, което води до опасен каскаден ефект: почвата става по-бедна и нейното плодородие намалява, селскостопанските работници се разболяват сериозно от постоянния си контакт с тези токсични продукти, водните източници, включително подземните такива, биват замърсени и хората, които зависят от селскостопанските продукти са изложени на всичката тази отрова, отключвайки сериозни здравословни проблеми.

С изключение на промишлеността, която произвежда пестициди и изкуствени торове, кой има полза от практикуването на подобни конвенционални терапии?

Ако Хипократ би могъл да преоцени своя принцип на противоположностите, представен от алопатията, в смисълна на по-късните последствия за живите същества и околната среда, той би го премахнал от своите заключения. Сега хомеопатията, икономически изгодна като поддържаша терапия, става необходима за равновесието на планетата и за здравето на всички същества, които живеят на нея.

Автор: Нина Хименес, биолог и следдипломен специализант по околна среда