Моля те, кажи ми пак, че ме обичаш

МОЛЯ ТЕ, КАЖИ МИ ПАК, ЧЕ МЕ ОБИЧАШ!

(психична картина при животните)

Нина Вендова

Когато нашият пациент е животно, е трудно да му се зададат рутинните въпроси или той сам да ни разкаже какъв е проблемът му. Но от това страданието на животните не  намалява. Те страдат дъл­боко и са много по-безпомощни от хората. За хомеопата, който се е заел да помага на животните, всичко е симптом - вялият поглед, оредялата козина, подвитата опашка, упоритото ближене на едно и също място, нежеланието да пие вода и да се храни - всяко движение и промяна в поведението им могат да ни даде информация за проб­лемите им. Когато животните имат стопани, е по-лесно да им бъде „свалена картината". Това, което животното не може да каже, го допълва стопанинът и най-често той търси помощ за своя питомец. Но много често от помощ се нуждаят бездомните, безстопанствени животни. Те рядко ще потърсят помощ направо. Може да дойдат и да легнат на постелката пред дома на този, който веднъж им е дал храна, да го последват, накуцвайки, като ясно показват, че някой е премазал крачето или да започнат да ближат кървава рана, нанесена от радетел за „спасение от бездомните животни".

Ако се загледаме в поведението на животните, в реакциите им на заобикалящата ги среда, на отношението на хората (стопани или чужди), много ясно можем да видим психичните симптоми, които често са решаващи за даване на хомсопатично лекарство. Но и тук се спазва законът на класическата хомеопатия, че лекарство се определя само според тоталността на симптомите.

1. СЛУЧАЙ „КУЧЕТО САРА"

Сара е мило малко прасковено пуделче. Тя често страда от болки в ушите, тръска главата, опитва се с лапа да бръкне в ухото си, стене; от ушите (ту от едното, ту от другото) изтича секрет  с различна консистенция и цвят. Най-често се влошава след смрачаване, вечерта и през нощта. Често тези болки са съпроводени с изтичащ лепкав жълто-бял секрет от очите, които сутрин са напълно залепнали и само с вода могат да се отлепят; може да има и червен ситен обрив по коремчето. Тези обриви често съпровождат възпалението на анал­ната жлеза.

Когато влязох в апартамента, Сара ме посрещна на вратата. Следващата минута тя се хвърли в прегръдките ми, сгуши се и през цялото време настояваше да я галя. След малко заспа като коте, но дори в съня си търсеше да се сгуши колкото може по-плътно и държеше да доказвам всеки миг, че я обичам - друго поведение не признаваше. Беше изключено да я пусна на земята - тя веднага скачаше обратно в ръцете ми.

Макар и толкова малка, Сара се чувстваше по-добре вън, на хладно и чист въздух, не обичаше особено да пие вода и правеше всичко възможно да е в центъра на моето внимание. Това са повечето симптоми, но те рядко се появяваха всички заедно - ту ушите и очите, ту аналната жлеза и обривът, ту обривът и ушите, съчетанието непре­къснато се променяше. През цялото време Сара търсеше погледа ми, побутваше ме да я галя и като че ли ми казваше: „Моля те, кажи ми пак, че ме обичаш!". Въпреки подробната реперторизация, поведението на кучето беше водещо в избора ми на лекарството - Pulsatilla LM1.

След два приема на Puis. LM1 от ушите изтече обилен гноен секрет, секретът от очите намаля, погледът на Сара се избистри, обривите по коремчето изчезнаха - кучето се чувстваше чудесно, имаше спокоен сън. След около 30 дена някои от симптомите се върнаха: от време на време се появяваше вероятна болка в ушите (когато я натиснат, скимти), отново се появяваше лепкавият секрет от очите, по-често искаше да я гушкат. Дадох й Puls. ЗОС (преди 15 дена) еднократно. На втория ден изтече гъст секрет от двете уши последователно, засили се секретирането на очите. След една седми­ца и тези симптоми отшумяха. През няколко дена за кратко време кученцето започна да си чеше ту едното, ту другото ухо, но без изтичане и без болка. Очите бяха по-добре, но все още от време на време се появяваше секрет. Двадесет дена след даване на лекарството се повтарят болките в ушите. Дадено е Puis. ЗОС трикратно за един ден (1 капка в 50 ml вода). Сега кученцето е в чудесно здраве, с блестящи, чистички и нови мигли.

2. СЛУЧАЙ „КОТЕТО НЕЛИ"

Хората, които наблюдават животните, тяхното поведение, отно­шението им към другите животни, реакциите им на различни обсто­ятелства често се питат: „МИСЛЯТ ЛИ животните, имат ли някаква съзнателна дейност или ВСИЧКО са Само инстинкти?" Мненията са най-различни, но наистина понякога сме дълбоко разтърсвани от способността на животните да преживяват, да вземат решения, които като че ли касаят някаква мисия в техния личен живот или за този на стопанина им.

Нели е черно, слабичко коте на 7 години. Тя живее с още три котки (нейните родители и още едно придошло отвън) и едно куче в моето малко едностайно жилище. Отношенията между тях са много сложни, но аз ги обичам много всичките и се старая да имам инди­видуален подход към всяко едно от животните - според нрава и потребностите му. Нели не е раждала досега. Преди около година е излекувана от гнойна piometra (възпаление на матката) с Pulsatilla LM1. Това е и нейната конституция. Употребата на Nonosteron (зара­ди поредно, мъчително разгонване) върна симптоми на миналото заболяване - от гениталиите се появи гъст жълто-бял секрет без други симптоми; котето се хранеше нормално, нямаше температура. Дадох отново Puls. LM1 два пъти. Изтичането спря, но Нели престана да яде и да пие вода. Започнах да й давам вода и храна със спринцовка, за да не загуби сили. След няколко дни тя РЕШИ да не спи. Три дена стоя свита, с изправена глава, с широко разтворени зелени очи без да реагира дори, когато насила я хранех и й давах вода. Започна бавно да изстива и се вдървява. Дадох й Carbo vegetabilis. Стопли се, но продължи да отказва да спи. Разбрах, че с поведението си Нели искаше да ми каже, че е решила да не живее повече, защото я лишавам от правото й да стане майка. Прочетох в неподвижния й поглед решението й да умре. Тогава й дадох Arsenicum LM1 и й обещах, че този път няма да й преча да осъществи своята мисия - да се възпроизведе. Само след няколко часа Нели вече хапваше спокой­но и пиеше вода, като че ли нищо не беше се случвало.

3. СЛУЧАЙ СЪС SILICA

Бездомното куче Сами, което често храня, един ден дойде с вдигната болезнена предна лапа. На предната дясна плешка имаше огромен участък с надигната тъмна кожа, с малки, сълзящи гной дупчици. По средата червенееше покрита с гной фистула. Не можех да му докосна лапата, много го болеше. След няколко часа му дадох Silicea LM1. На другия ден от всяка дупчица интензивно изтичаше гной. Повторих Sil. LM1. Кучето се скри. Видях го след 10 дена. От раната не беше останало следа, но по средата се виждаше открита дълбока червена фистула, от която леко сълзеше лимфно-гнойна течност. Разбрах, че в този дълбок канал има нещо, което пречи да зарасне раната. От съседи разбрах, че това нещо е куршум, беше стреляно по Сами. Кракът му продължаваше да виси във въздуха. Може би трябваше да се оперира? Дадох му Sil. 200С еднократно. Сами пак се загуби за дни. По-късно разбрах, че на втория ден след приема на лекарството куршумът се беше показал достатъчно от дупката и добър съсед го беше извадил. След 15 дена видях Сами - беше щастлив, лапата му беше съвсем здрава, а той благодарно ближеше ръката ми.