Има ли научно доказателство за това, че хомеопатията работи

д-р Фарук Мастер

Този въпрос често ми се задава от колеги алопати и аз винаги им отговарям да дойдат в моята клиника и да решат сами.

Тъй наречените учени никога не могат да определят нещо като "научно" щом не може да се види под микроскоп. Те взимат размери, тегло, анализират съществуващи материали и им придават различни форми, но не могат да създадат нещо ново. Последното се случва само по волята на Господ.

За съжаление, вместо да приветстват една наука, която използва модел основан на холистична концепция за здравето и природните закони за енергията, модерните учени приемат пълното разделение между  хомеопатията и алопатията.

Науката трансформира нещата, преподрежда ги и освобождава съдържащата се в тях енергия, а природата създава сама и това което създаде е устойчиво.  Аз винаги казвам на моите приятели алопати, че когато гледат един плод не могат да кажат дали е кисел или сладък, просто трябва да го опитат.

Никой учен на този свят не е открил нещо ново, което природата вече да не е създала. Толкова е разочароващо, че учените не могат да видят божествения потенциал в човешките същества, алопатите не могат да проумеят нищо отвъд сетивата си.

Хомеопатията възниква през 19ти век чрез откритията на д-р С. Ханеман като алтернатива на стандартната медицинска практика по това време /до края на 19ти век/- флеботомия или кръвопускане, с цел възстановяване на баланса в тялото.

Ханеман отхвърлял идеята, че заболяването може да бъде излекувано чрез изкарване на зловредната материя от тялото. Той застъпвал схващането, че заболяването трябва да бъде отстранено чрез подпомагане на жизнената сила, като по този начин се възстановява хармонията и баланса в организма.  Ханеман също така отричал използването на някои разпространени медицински методи включващи пургативи и средства предизвикващи повръщане. Ханемановата алтернативна медицина била много по-хуманна и  много по-малко вероятно било да се нанесе вреда с нея, в сравнение с използването на конвенционалните средства по това време.

Медицината по времето на Ханеман се развивала, но хомеопатията не е била част от това развитие. Стандартната медицина в основата си е твърде материална, базира се на дисциплини като анатомия, физиология и химия, докато метода на Ханеман включва наблюдения, теория на хроничните заболявания, теория на миазмите и теория на жизнената сила, което включва много метафизични същности и процеси.

Както се споменава и в "Органон на лечебното изкуство" и "Хронични болести" повечето учени нямат съществени знания и разбиране за работата на Ханеман. Те не могат да определят хомеопатията като най-научната система в медицината. Много учени по света смятат хомеопатията за безполезна, защото лекарствата са твърде разредени и не биха могли да имат какъвто и да е физиологически ефект.

Тук аз искам да дам някои доказателства които ще покажат, че хомеопатията е твърде научна. Това мога да го потвърдя и от моята ветеринарна практика, която провеждам всяка събота следобед и ще дам два случая с животни.

Най-често случаите ми с кучета са поради оплакване от конюктивит, който може да бъде както гарнуларен, така и гноен. Очите изглеждат червени, има секрет във вътрешните ъгли и в този случай използвам лекарството Abrus  precatorius. То произхожда от сем. leguminosae. Предпочитам това лекарство, когато има много разраняване около конюнктивата, клепачите са грануларни и е налице инфекция. Инфекцията започва от очите, но може да се разпространи по лицето и носа на кучетата /и дори при котките/. Често давам това лекарство на стопаните на кучета и в момента в който забележат симптомите, те им го дават.

Тук ще представя пример и за друго лекарство Achyranthes aspera. Когато ми доведат куче от улицата, което е яло отпадъци и след това се е разболяло, има воднисти изпражнения, жълтеникави изпражнения, смесени със слуз в голямо количество и повръща непрекъснато, това е лекарството което ще помогне. Понякога ако преслушате животното по корема, ще чуете къркорене.  Това лекарство може да се използва като разредена майчина тинктура за локално приложение при глисти или всякакви гъбични инфекции, съпроводени със сърбеж и парене и засегнатата част е груба.

Имах случай на немска овчарка, страдаща от епилепсия. Видях кучето по време на пристъп. Забелязах, че клепачите и очите бяха широко отворени и зениците разширени, устата беше затворена и челюстта скована, от устата излизаше пяна, цялото тяло бе в спазъм.  Веднага репеторизирах случая, лицето беше изкривено, много пяна излизаше от носа и това беше важен съпътстващ симптом. Дишането беше леко грухтящо. Моментално дадох лекарството Cicuta maculata.

Cicuta maculata е едно от най-отровните разстения в Северна Америка и трябва да се разграничава от Cicuta virosa, която вирее в Европа, Германия и Франция.  Много хубава статия за Cicuta maculata има в хомеопатичните регистри, водата която е в близост до растението има отровно действие поради токсинът и това е известно като цикутоксичен ефект. След като прочетох тази статия разбрах патогенезиса на това лекарство и от тогава то е едно от любимите ми лекарства за епилепсия, особено при животни, но понякога  и при хора.  След приема на това лекарство, с повторения за няколко месеца, кучето повече не е имало епилептични пристъпи.

Приятели мои, представих ви някои случаи с животни и оставям на вас да решите дали хомеопатията е наука или плацебо.

Източник: Списание The Homeopathic Heritage International