Как животните отговарят на хомеопатията

превод от руски: д-р Калин Атанасов

източник: http://www.homeoint.ru/homeopathy/essence/shepherd/more_magic_doses/shepherd_mmd3.htm

Д-р Дороти Шепърд

Когато нашият Тим се пресели в Елисей ( Елисей, Елисейските полета - в древногръцката митология  е митично място, далече на запад, където цари вечна пролет  и където безгрижно  блаженстват душите на праведниците и героите на древността. – заб. на руския превод ), без стеснение признавам, че разделяйки се с него, аз пророних няколко горчиви сълзи. От седем месеца той страдаше от заболяване на черния дроб, което бавно и неумолимо го убиваше.

И въпреки това беше интересно да се наблюдава, как отговаряше на всяко лекарство, назначено в зависимост от симптомите. Той страдаше от внезапни безболкови пристъпи на диария. Изпражненията бяха светли, почти бели и течни. Имаше отвращение към мазнини: напр. той предпочиташе  обезмаслен млечен крем. Обичаше да лежи на корем, като натискът го облекчаваше. Той започваше да се храни с апетит, но бързо се засищаше. Всички симптоми се влошаваха всеки втори ден.

Затова получаваше China в различни потенции, които обикновено действаха за 4-5 дена и след това се нуждаеше от следваща доза. Така минаха месеци, като понякога получаваше  междинна доза.

Pulsatilla, защото стана много гальовен и обичаше да го галят, което беше съвсем нетипично за него.

По правило, той предпочиташе да бъде сам и беше твърде надменен. Не желаеше да го безпокоят. Действието на China беше много показателно: тя спираше диарията и връщаше апетита за няколко дена.

Аз не губех надежда, че China ще го излекува, но тя действаше  само палиативно, без да засяга същността на заболяването. Той беше много стар, на повече от тринадесет години и неговата жизнена сила беше изтощена. Изтощението прогресираше и в крайна сметка, ние решихме, че най-хуманно ще е да се разделим с него. Но хомеопатията облекчи неговите страдания, удължи живота му и го направи щастлив до последната му минута.

С хомеопатията винаги е така, дори и при хората. Ако дните са преброени и няма дълбок отговор на лекарството, жизнената сила е изчерпана и реактивността е на нула, нашите лекарства все пак помагат и пациентът умира без болка, просто изчерпвайки жизнената си сила. Ние нямаме нужда от морфин или други обезболяващи, които замъгляват възприятията и притъпяват ума. Човекът, неговата душа и дух бодърстват до самата смърт, „ докато не се скъса сребърната нишка“, както е казано в Библията ( Еклесиаст 12:6)

И въпреки това хомеопатията намалява смъртността, което аз за свое удовлетворение доказвах и не един път го демонстрирах на другите.

Преди много години имах чудесен пример за това. Посещавах семейството на  бедна вдовица, която живееше в Лондон, но въпреки това, обожаваше селското стопанство и отглеждаше  в дома си много и най - различни животни. Тя имаше птици в задния двор и с успех отглеждаше малки пиленца. По време на моите посещения внезапно застудя.

Беше в началото на април и времето беше твърде студено за току-що излюпените пиленца. Затова ги преместили вътре и ги разположили върху широка маса в гостната. Но въпреки това те не укрепнали и умирали едно след друго. Те, клатейки се, обикаляли по масата и след това ги намирали мъртви.

На практика аз не знаех нищи за пилетата и техните болести. Но реших,че двигателното безпокойство и студеното влажно време говорят в полза на Rhus tox.. Затова дадох Rhus tox. 30СН на две пилета, направо в човката, а също добавих от това лекарство във водата им. Тези две пилета бяха единствените, които оцеляха  от цялото люпило . Съвпадение, без съмнение!

На следващия път моята приятелка беше много обезпокоена за своето мъжко канарче, което мъчително линееше. Птичката била безучастна, изглеждала крайно бледа, отказвала да се храни, падала внезапно от стойката в кафеза, лежала по гръб с вдигнати крачета, като мъртва. Ветеринарят преценил, че се касае за сърдечно заболяване и дал лоша прогноза. Самата аз никога не бях виждала птицата, но според  описаните симптоми изпратих една доза Sulphur 30СН и няколко комбинирани таблетки  Carbo vegetabilis 3D и Nux vomica 3D.

Първо трябваше да даде Sulphur като конституционално лекарство. След това половин таблетка трябваше да я стрие на прах и да се добави към водата, която се сменяше един път дневно. Канарчето се съживи моментално. Припадъците, ако бяха такива, престанаха. Скоро можеше да се похвали с красива нова перушина и започна да пее и чирика  със свежи сили.

След година с поредната смяна на перата, старите симптоми се върнаха, но не бяха толкова силни. И няколко дози Carbo veg. и Nux vom, както и една доза Sulphur отново излекуваха канарчето.

Ветеринарят се беше оказал безсилен. Но само няколко приема на хомеопатични лекарства оказаха желания ефект.

„ Фу! Игра на въображението! Пълни глупости!“ – това се налагаше да чувам от устата на невярващите. Но не вярата спаси животните. Известно е,че канарчета умират по време на смяна на перушината. А това канарче се поправи щом получи споменатите лекарства. Тогава защо да не се доверя?

Ето още една интересна история, този път с агънце. Директорът на един селскостопански колеж в Ирландия, който ми беше свидетел и ми разреши да публикувам тази история, забелязал,че една от овцете отказвала да дава мляко на своето новородено агънце. Овцете разпознават своите рожби по миризмата и отказват да хранят чужди агънца. Случва се майката да не признава своето агънце  и тогава нещастното бързо умира, ако не бъде хранено с биберон, което е трудно и не винаги има успех. Един мой познат – убеден и подготвен хомеопат, се замисли върху тази история с овцата, при която отсъстваше обичайния за животните майчински инстинкт.

Той си спомни за доказването   на  Sepia, при което са били получени и описани симптоми на ненавист и отвращение към семейството. Той отворил аптечката си и дал на овцата малко  Sepia. На следващия ден вироглавата овца забравила за своята неприязън към агънцето и му дала да сучи. В резултат на това то оцеляло и пораснало с майчиното мляко. Аз разбирам, че щом една овца е отказала да кърми своето агънце, тя никога повече няма да промени своето решение. Тук отново е сработило хомеопатичното  лекарство и отново на принципа на подобието.

В наши дни много се говори за шапа по свинете и едрия рогат добитък. Много хиляди млечни  млеконадойни животни се умъртвяват и изгарят с цел да не се допусне разпространение на тази болест. Милиони лири стерлинги са платени на фермерите като парична компенсация за загубата на свине и крави. Между другото цените на млякото и маслото продължават да растат. Всичко това можеше да се избегне, ако животните се лекуваха с хомеопатия.

Уверена съм,че бързо могат да се излекуват с Antimonium crudum, в патогенезата на който има мехурчета на езика, кървене от венците, цепнатини на пръстите  на краката.

Graphites също би могъл да помогне, включвайки в патогенезата си мехурчета и язви на езика, обилна саливация и зловонно изпотяване на стъпалата, разязвяване на пръстите на краката, интертриго и язви между тях. Аз споменах само за пример две лекарства, които имат някои от симптомите на шапа. Животните щяха да се излекуват бързо, опасността от разпространение на инфекцията – намалена и скоро болестта щеше да бъде победена. За съжаление, както вече се оплаках, има много малко ветеринари – хомеопати.

Днешните  ветеринари – хирурзи знаят твърде малко за това, как да лекуват. Изглежда, те само това и знаят- да режат, обричайки нещастните  животни на преждевременна смърт.За съжаление днешните закони дават цялата власт в ръцете на тези невежи – невежи за истинското лечение.

Нозодът, изготвен от секрет от устна кухина и секрет  от язвите на копитата в 30-та или 200-та потенция още по-бързо би излекувал болестта. Известният учен и специалист по въпросите на селското стопанство д-р Дарлингтън твърди,че политиката на аграрното министерство по отношение на шапа не само води до загуба на стотици тонове висококачествено говеждо месо.

Унищожаването на цялото стадо след като само едно животно се разболее, води до това, че Англия губи възможността да отгледа стада, устойчиви на шапа. Така парите на данъкоплатците се изразходват напразно и храната, която е толкова необходима в наши дни на тотален дефицит, бездарно се губи. Този учен счита, че ако аграрното министерство използва определени технологии, това би довело до бързо увеличаване на националното производство на хранителни продукти., което звучи напълно резонно.

По негово мнение, мисленето на Научния  съвет по селско стопанство се намира на нивото на миналия век.

Хомеопатията чака своeтo новo откриване. Книгите са налице, знанията са налице. Пречат само слепотата и предразсъдъците на така наречените  учени, които нито са изучавали, нито са прилагали хомеопатията  и които  да започнат да я използват за благото на човечеството и животинското царство .