Защо не и лами?

Мари Лиз ПЕЛЕТИЕ, Монреал*

Един ден в кабинета обсъж­дахме с пациентка нейните сим­птоми и изведнаж тя ми казва, че проблемът, който я безпокои в момента са ... ламите й!

-  Вашите лами? - и като до­бър хомеопат, започвам да зада­вам въпроси - Какво става с ва­шите лами?

-  Не зная, откакто ги премес­тих те не са както преди.

-  Какво искате да кажете?

-  Знаете ли, ламите са много нежни и свръхвнимателни и по тази причина реших да ги вне­са в Квебек за скотовъдство. Но откакто ги преместих, те са по-неспокойни. Когато ги пускам са добре, но когато ги прибирам -не са.

Станали са твърде авто­ритарни. Не дават да ги добли­жиш. В момента, в който друга лама ги доближи, се разгневяват. Силно се разгневяват и ри­тат. Забелязах също, че много лесно се плашат от дреболии. Изглеждат тъжни и потиснати, човек би казал, че са нещастни.

-  Забелязали ли сте нещо дру­го?

-  Да, изпражненията им се промениха, сега са твърди и малки.

-  И казвате, че това се е слу­чило, след като сте ги премес­тили в новите им заграждения?

-  Да, точно така.

-  Кое е по-различното в това ново място?

-  Според мен едно единстве­но нещо - навсякъде има плавун (ликоподиум) и те страшно го харесват.

Каква прекрасна изненада. За­щото си мислех точно за Ликоподиум. Той ми изглеждаше най-подходящ.

Обясних на клиентката, че нейните лами имат патогенсзата на плавуна (ликоподиум). Обясних й как действа хомеопа­тията и какво имам предвид под патогенеза. След пълната реперторизация аз наистина видях Ликоподиум

(Умствени симпто­ми: Авторитарни, Гняв, Силен гняв, Рита, Отвращение към до­косване, стряскат се. Ректум и анус - малки изпражнения).

Предписание - Ликоподиум 7 СН - бутилка от 500 мл "за ста­дото". Сто капки във водата един път дневно, като всеки ден водата да се сменя. И да се изскубе всичкият плавун.

Седмица по-късно разликата е очевидна - вече нямат запек и има ясно подобрение на харак­тера. Бях й казала да дава ле­карството на всеки два дни и да разрежда дозите при подобре­ние. След месец ми се обади да ми каже, че е спряла лекарство­то преди 5 дни, защото вече не било необходимо, всичко е под контрол.

По-късно направих едно изс­ледване за ламите, не толкова лесно, защото това животно не е много познато в Квебек. И ето какво устанонвих. Ламата е жи­вотно с надменно поведение и това,което е характер­но за муцуната й, е че понякога излъчва аро­гантност и презрение. Като цяло живеят в полусвободно състояние, но са зависими от чо­века по отношение на водата. Мъжките имат развити тилни жлези, които играят важна ро­ля в сексуалното им поведение.

Тези жи­вотни могат също да надуят гласните мемб­рани (вероятно дясна­та) и така сплашват другите мъжкари в пе­риода на разгонване. Мъжкарят има харем от женс­ки, които го репродуцират (по­лигамия).

Изучавайки животното можем да кажем, че то прилича на Ли­коподиум, дори във всекиднев­ното си поведение. Аз предпи­сах Ликоподиум като за остро състояние, но вероятно ще имам възможност да ги лекувам отно­во, и , кой знае, може би отново с Ликоподиум. Ще видим.

Анекдот: по време на послед­ния международен конгрес по хомеопатия, подслоних трима лекари хомеопати и един вете­ринар хомеопат от Европа. Дъл­го разговаряхме с ветеринаря,защото много обичам животни­те.

Разказах му за ламите, кои­то бях лекувала. Съвпадение -той също беше лекувал лами в своята страна. От любопитство го попитах какво лекарство им е дал. Ето ти изненада - беше им дал Ликоподиум. Кой би по­вярвал. Когато четях за ламите, отк­рих, че техните предци са се на­ричали тилоподи. Не ви ли зву­чи това малко като ликоподи? Каква чудесна случай­ност!

Квебекски хомеопатичен форум, Монреал 1997 г