28 януари 2013

Хомеопатия в селското стопанство

 

превод от руски: Нели Тотева

Вайкунтанат Кавираж – холандски хомеопат, изследовател и основател на агрохомеопатията. През 1960г. става един от учредителите на компанията „Меджик Бус”, която организира пътувания до Индия с микроавтобуси. Кавирадж експериментирал с психоактивни вещества, бил приятел с Ален Хинзберг, Боб Дилън и Кен Кейзи, ръководил фермерски стопанства във Франция и Белгия, учил при експерти по лечебни треви и при астролог, пътешествал по света за изучаване на растенията. Намирайки се в Индия, той се разболява сериозно и е излекуван с помощта на хомеопатията. Желанието да разбере какво именно го е излекувало, довело до това, че през 70-те години Кавирадж започва да учи при д-р Чатержд и това ученичество в селската клиника продължило 10 години. Той е автор на учебници по различни аспекти на хомеопатията и книги с хомеопатични детективски истории „Досието на Бун”. През 1982г. Кавирадж става бхакти и е посветен в тайните на традиционното шаманско лечителство.

 

През 1986г. Кавираж излекува успешно ябълкови дървета, използвайки Belladonna, а после пристига в Австралия, където провежда мащабни експерименти с лекарства за болните растения. Въз основа на това възниква новаторската книга „Хомеопатия за фермата и градина”.

 

 

Алън Шмуклер, главен редактор hpathy.com.:   През 1986г. вие излекувахте болните ябълки с помощта на Belladonna. Как се случи това? Нещо като прозрение ли беше, както при Нютон с ябълката?

Вайкунтанат Кавираж: Историята с ябълките беше следната. Моите швейцарски приятели от гр. Арау имаха много хубава къща, с много голяма градина на южната страна. Лекувах приятелите, децата им и техните животни в течение на ред години и, когато тези дървета се разболяха от ръжда, стопанката ме попита дали може с помощта на хомеопатията да се излекуват дърветата. „Разбира се – казах аз, - Само че аз нищо не знам за това”. Тя каза: "Аch du bist ein Krueterhexe, du wirst schon was finden" ( „Но ти си магьосник-билкар, ще откриеш нещо”).

И така, ние излязохме на улицата и аз видях тези дървета: листата бяха увиснали и навсякъде имаше петна от ръжда: върху листата, стъблата, клоните и стволовете. Попитах от кога имат този проблем и стопанката ми отговори, че това продължава вече три дни – започнало по време на сланите, а сега вече всички дървета били с ръжда. После я разпитах за поливането и тя отговори, че поливала ябълките три пъти на ден, след което листата се повдигали за няколко часа, а после отново увисвали.

Това ми се стори подобно на случай при скарлатина – бързо, яростно, тъмночервени петна и силна жажда.

Затова незабавно реших, че Belladonna по някакъв начин би трябвало да помогне. Имах само няколко гранули 200Х, разтворихме 10 броя в 20 литра води и с този разтвор поляхме дърветата. След три дена изчезна ръждата и дърветата отново изглеждаха здрави. Това се случи през есента, примерно в края на септември, и ябълките, узрявайки, падаха на земята. Първите ябълки бяха много кисели и горчиви, защото ръждата беше заразила дървото, но когато ръждата изчезна, ябълките станаха сладки и сочни – невероятно! Бях много учуден. Как се получи това?

Бях напълно смаян от този успех и си помислих, че може би съществува някакъв начин да се разпространи този опит и върху растенията. По това време живеех в Амстердам и нямах градина, така че започнах да експериментирам със саксийни растения – имам предвид тези, които растат в гърнета – и с марихуана, която не е забранена в Холандия; отчитайки холандския влажен климат, аз се поинтересувах до каква степен растенията са подложени на поражения от брашнената роса.

Опитвах се също да правя това-онова в холандските паркове, но всичко това беше абсолютна главоблъсканица – първо трябваше да се науча да поставям диагнози, да привеждам доказателства и клинични наблюдения. По-късно, през 1990г., когато пристигнах в Австралия, имах по-добри условия – дом с хектари земя и много възможности.

Прерових литературата в търсене на примери за експерименти с растения – нямах компютър и, следователно, Интернет. Затова пък имах голяма библиотека с хомеопатични книги и намерих 4 примера – вече разказвах за това в моята книга.

После започнах да избирам лекарства от света на насекомите, с надежда да намеря такива, които биха могли да бъдат използвани за растенията.

Първият голям успех дойде с Helix tosta, след който охлювите изчезнаха от градината, като с махване на вълшебна пръчица. Не напръсках плевелите и охлювите бяха принудени да ядат тях и да се придвижат към съседа. С един удар „убих два или три заека”. Охлювите изчезнаха от моите посеви, накарах ги да работят за мен, а съседа имаше нужда от средство, за да се избави от охлювите.

Скоро цялата улица използваше това лекарство и тогава започнах да пиша в клуба на растениевъдите, предлагайки моето средство срещу охлюви. След 6 месеца целият град Пърт използваше моето лекарство. Ето защо „Монсанто” (огромна биотехнологична компания, която се намира в САЩ, произвеждаща хербициди, хормони и семена на генетически модифицирани растения  - забел. на превод.) започна да ми създава неприятности, но това вече е съвсем друга история.

После дойде откритието на невероятните възможности на Silicea. Заимствах идеята от Щайнер, който препоръчваше кремъка като биодинамичен усилвател на плодове. Но стигнах до извода, че ролята на това средство е доста по-голяма. После имаше, разбира се, листни въшки – това ми беше главна болка в течение на 3 години, докато се справя с този проблем. Суших ги и ги стривах в този вид, стотици потапях в алкохол, опитвайки се да приготвя тинктура, стривах ги живи – абсолютно нищо не работеше.

Веднъж отидох в градината и видях личинките на Coccinella septempunctata, калинката, тяхната разрушителна работа сред листните въшки и – в целта! Лекарството беше намерено!

Това ми даде решимост да продължа, въпреки че понякога чувствах, че нямам повече сили за това, заради „Монсанто” и някои главоблъсканици, с които се сблъсквах при търсене на лекарствата. Представете си, отношенията между простите елементи напълно се различават от тези, които се образуват при тяхното използване за хора или животни. Това беше още една голяма главоблъсканица, която ми причиняваше главоболие, казано в преносен смисъл. Бях обаче доста уверен, за да не спирам и даже създадох компания за производство и продажба на лекарства – от нея остана само електронния адрес, Similicure.

В определен момент се преместих на Източния бряг, заедно с приятели купих участък от земя и тогава наистина се потрудих – имах полигон с площ от 5 хектара върху участък от 120 акра. Към 2000г. написах книга и я предложих на издателство „Би Джейн” в Ню Делхи, което обеща всичко и не направи нищо за 5 години, за които беше сключен контракта.

Върнах се в Амстердам, защото по това време Националният регистър (NRA, National Registration Authority) ми разруши бизнеса със своите непосилни регистрационни данъци – 20 000 австралийски долара за продукт. Забележете, когато започвах, заплащането беше 20 австралийски долара и следващите няколко години те просто го увеличаваха десетократно. Примерно, една година ръкописа лежа, преди Марк Муди да ми предложи да го публикувам.

Сега подготвих второ, много по-добро, издание, всичко е разделено по проблеми и семейства растения, и е напълно илюстрирано. Но книгата ще се появи първо на немски език, защото Марк още не е продал целия тираж и да се пусне ново английско издание – означава да му се нанесе вреда, а с това аз няма да се съглася (в момента то вече видя бял свят в издателство „Нараяна Паблишинг”- забел.на превод.)

Вашият новаторски труд на практика постави основата и отвори вратата за вашите последователи. Бихте ли разказали за това как изследвате случай на болест при растенията? В какво се състои приликата с болестта на човека и в какво е разликата? Доколко приемате антропоморфизма?

 

При работа с растението вие трябва да обърнете особено внимание на неговия външен вид, както и в случай на болен човек. Обаче разликата е в това, че на растението не може да се задават въпроси и, разбира се, няма психически симптоми. Някои състояния при растението са подобни на състоянието при човека с това, че техните външни симптоми напомнят симптомите на острите болести при хората, както ръждата напомня скарлатина.

Паразитите, като листната въшка, имат само някои сходства в това, че са паразити. В действителност няма сходства, освен отчети за патология от патологоанатомите, които се занимават с растенията – някои хомеопати, които са получили ортодоксално образование, понякога ги изискват.

Следователно, идеята, че антропоморфните наблюдения са свързани с тази работа, са повърхностни. Ние трябва да вземем растението такова, каквото е, с присъщите му уникални особености. Това означава, че сме длъжни да вземем под внимание почвата, времето, климата и храненето на растението в много по-широк контекст, а също растителното семейство, което аз разглеждам като тяхна конституция. В края на краищата, тиквените (Cucurbitae) имат проблеми, които се различават от тези на бобовите (Leguminosae), а зърнените (Graminae) имат свои проблеми, въпреки че всички те могат да страдат от някои сходни проблеми.

От листни въшки страдат почти всички културни конституции, точно както скарлатината е възможна за почти всички човешки конституции. Последиците от нападението на листната въшка често са различни за различните растителни конституции. Също, както някои паразити, прониквайки в човека го заразяват, и листната въшка пренася болест.

При зърнените растения тя пренася вируса на дребния жълт ечемик, докато при листните растения тя може да съдейства за развитието на мозаечния вирус. До сега не е изяснено доколко тези две болести се различават в действителност и в какво се състои тази разлика. Според мен това са различни прояви на това, което аз наричам растителен миазъм.

Растителният миазъм на практика е предизвикан от различни (неправилни) методи на култивация и потискане на симптомите с отровни субстанции. Първата причина е неправилните интервали при сеенето на монокултурите. Садят растенията прекалено тясно, което е неестествено и те всички са от един вид, което рядко се среща в природата.

После, дълбоката оран на почвата, което означава просто, че почвата се лишава от органичните материали. Накрая, допълнителното неорганично „хранене” на растенията, NPK (азотно-фосфорно-калиеви наторявания). Това прилича на junk food  (нездравословна храна) при хората – тя им запазва живота, но самата предизвиква проблеми. При диагностика на растенията е много важно да се знаят всички тези обстоятелства.

 

"Хомеопатия за ферма и градина. Хомеопатично лечение на растенията” В. Д. Кавираж

Тези миазматични състояния, естествено, се различават много от миазматичните състояния при хората. Свързани са с условията, които споменах по-горе. Дълбоката обработка на почвата е първата причина и може да бъде наречена гъбичен миазъм. Понеже в такава почва липсва органично съдържание, почвените гъбички са принудени да атакуват живите посеви – гъбичките също трябва да живеят и това гарантира тяхното оцеляване.

Вторият миазъм се отнася до интервалите при посевите  – стресов миазъм. Третият е свързан с хранителните вещества – миазъм на junk food (миазъм на нездравословното хранене), който основно се характеризира с излишък на NPK и недостиг на микроелементи. Четвъртият е свързан с потискане, при унищожаване на вредителите и лечение на болестите – миазъм на отравянето. Проблемите, предизвикани от неправилните методи на култивация, провокират реакция във вид на болести или вредители, които задължително се лекуват неправилно – даже при така нареченото органично градинарство.

Работата е в това, че всички тези методи са фокусирани върху болестта или вредителите, а не се отделя никакво внимание на страдащото растение, само се отбелязва вида му. Това е грешен подход и той така и ще си остане, гонене на призраци. Ако страда растението от вредители или болест, то трябва да се лекува именно растението. Следователно, растението има нужда от нашето индивидуално внимание и отчитане на всичко това, за което тук вече говорихме.

Вашите възгледи за царството на растенията и паралели по отношение на конституцията, потискането и миазмите са увлекателни и важни. Може ли агрохомеопатията да преобразува агрономията? Какво би спечелил света от това?

 

Прилагането на агрохомеопатията може, разбира се, да преобразува изключително много агрономията в тези места и в това време, където и, когато бъде приложена. Това би била истинска зелена революция. Виждам и други ползи, например, за лесовъдството, за което тепърва се каня да кажа. Обаче, отчитайки огромното количество пари, които са инвестирани в агробизнеса, шансовете да се използва агрохомеопатията не са големи.

Единствената ми надежда е, че това може да се случи в Индия, където в Раджастан много фермери вече прилагат тази концепция, ако книгата ми, която е преведена от г-н Летхиф на пет индийски езика, намери приложение сред възможно най-голям брой фермери.

Ако имах пари, бих създал бизнес, като в Австралия, и бих предоставил първия курс на лечение безплатно, за да могат фермерите да видят, че това работи и че продължителният ефект от лекарственото въздействие ще им спести много пари, които те сега те харчат за отрови. В началото бих им дал възможност да се убедят, а после бих взимал пари – по-малко, отколкото за същото количество отрова.

 

продължава..................

 

източник: тук