Хомеопатия в селското стопанство - трета част

превод от руски: Нели Тотева

След известно време създадох за всички условия на стрес: не поливах, внасях прекалено много торове; разполагах ги така, че редом да няма достатъчно количество растения-компаньони или те бяха прекалено малко; садях ги прекалено близко, което беше неудобно за тях и правех всичко останало, което може да се измисли, за да предизвикам стрес в тях. В резултат растенията трябваше да привлекат вредители, да се разболеят или при тях трябваше да се появят проблеми с храненето, излишно или недостатъчно. Освен това, използвах лекарства в повторни дози, за да изясня дали растенията ще отслабнат от това и дали ще привлекат вредители, така че имах ясна картина за развитието на целия синдром, състоящ се от различни условия и обстоятелства.

После изпробвах нашите лекарства за решаване на проблемите, възникващи при стресовите методи и се опитвах да намеря антидоти за състояния, възникващи при доказване на лекарствата. Това е трудоемък процес и той може да доведе до силни разочарования, защото е изпълнен с много грешки. Също така той може да даде добро разбиране, особено при доказванията, защото те често имитират условията, създадени от първия тип споменати методи, които предизвикват стрес.

Търсех също ситуации, кога се срещат в природата такива условия, например, вредители и болести по растенията, които растат в дивата природа, в парковете и на другите обществено озеленени територии. Разбира се, помолих много приятели да ми съобщят, ако се сблъскат с проблема вредители в своята градина или ако възникнат проблеми със саксийните растения и обещах да се опитам да излекувам техните растения. Някой откликнаха на моята молба, някой – не.

По този начин събрах толкова данни за някои проблеми, колкото успях и започнах лечението, в началото често въз основа на клиническите наблюдения или въобще само на тази основа. Всеки, който следва тези идеи ще види, че отбелязах принципът на хищника като универсален, докато в същото време изопатичните лекарства, направени от тях са доста по-ненадеждни – споменатият по-горе проблем с листната въшка е ярък пример.

От друга страна, с охлювите методът работи удивително добре. Аналогично, растението-компаньон аз считам също за универсално средство, макар че не съм проверил всички от тях, нямаше време, но все пак споменах за тях в книгата. Вегетационният период за някои растения продължава от 3 до 9 месеца, докато други имат нужда от две години. През цялото това време вашите лехи са заети и не могат да бъдат използвани за други цели. Имате нужда от огромно търпение и трябва да сте готови да седите, да наблюдавате и да чакате, да чакате и отново да чакате, колкото се наложи.

Законът за подобието може да се разглежда като квинтесенция – до този момент съм открил още четири принципа, освен „подобното се лекува с подобно”, и някои от тях вече са познати на всеки.

Това са основни, универсално приложими принципи, които се отнасят за хора, животни и растения.

„Подобното произвежда подобно”,

„подобното привлича подобно”,

„подобното имитира подобно” и

„подобното неутрализира подобно”.

Следователно, когато видим, че нещо се случва в природата, можем да го вземем като принцип, на който можем да подражаваме. Например, да се използва хищника в потенциран вид за борба с вредителите или растението-компаньон за защита на реколтата с почти кръгова защита. Всичко, което се случва в непотенциран вид, например, излишък или недостиг на хранителни вещества, може също така да бъде използвано в потенциран вид за борба с този проблем, но тук трябва първо да изучите взаимодействието на хранителните вещества едно с друго, защото те не са същите, като в човешкия организъм. По този начин това, което се случва в природата, дава същия резултат в потенциите, предизвика същите проблеми, които може да се лекуват със същото лекарство, подражавайки и се антидотира с подобното лекарство.

Мисля, че достатъчно вече разказах за методите, които се използват за тестване на лекарствата или лечението на растенията в градината, у дома или във фермата, и основани на това, че експериментите ви трябва да бъдат прецизни и точни, защото диагнозата трябва да бъде точна, ако искате да получите правилните резултати. Разбира се, вие може да експериментирате с различни неща и да тествате различни лекарства, но трябва да се отбележи, че лекарствата, които влияят на живите същества, притежаващи нервна система и изразходващи за нея по-голяма част от енергията си, с редки изключения, влияят слабо или изобщо не влияят на растенията.

Въпреки, че Belladonna въздейства върху нервната система, тя също предизвиква симптоми, които по никакъв начин не са свързани с нервната система и, следователно, са полезни. Действието на Nux vomica почти изцяло е насочено към нервната система и, следователно, практически няма никакво влияние върху растенията. За да спестите време, което бихте изгубили за напълно безполезно лекарство, проверете доколко ефективно въздейства то върху нервната система. Лекарствата, които влияят добре върху белия дроб, са полезни при болестите на листата и за борба с вредителите, които разрушават листната тъкан.

Лекарствата, които влияят на храносмилателната система, добре въздействат върху метаболизма на растенията. Лекарствата, които влияят на отделителната система, въздействат добре върху отделителните тъкани на растенията, намалявайки излишъка от вода. Получава се обратен антропоморфизъм. Но и тук се ръководете от закона на подобието.

Всеки експеримент трябва да бъде описан по определен начин. Важно е резултатите да бъдат отбелязани в същата последователност, в която са били наблюдавани и, ако е възможно, да се съпровождат с последователни фотографии, например, с интервал между снимките от половин час, ако имате за това съответното оборудване.

Може да сложите фотоапарат в кутия, в която е направен отвор за обектива, за да го защитите от лошото време и да свържете фотоапарата с компютър, за да не ви се налага да притичвате всеки 30 минути.

Подчертавам последователния ред, защото това учи на точно фиксиране на случващото се и прави картината на болестта или лекарството много по-постижимо. Материя медика на практика представлява огромен труд, объркан и нелогичен по своя план и нямащ нищо общо с реалните събития. За да бъде доказателството наистина разбираемо, то трябва да съответства на времевия ред.

Материя медика на Ален в 12 тома малко или много е структурирана по подобен начин и ви учи на това, как се развива болестта, с каква скорост, в каква посока и с каква интензивност. Още по-важно е това за растенията, защото те не могат нищо да ни разкажат – често, когато лекувате растенията, вие заварвате пренебрегната болест и фермер, който сигурно не е видял как тя се е развивала, бил е зает на друго място. Ако знаете целия процес, от началото до края, вие знаете какво се е случило, когато се сблъскате с болестта. Именно затова в курса по медицина вие изучавате, например, етиология на детската заболеваемост, така че вие можете да я разпознаете в дългосрочния стадии, в крайния ефект.

Няма значение дали провеждате експерименти или се опитвате да лекувате, вашите методи трябва да се подчиняват на тези изисквания. Така, че тези от вас, които обичат експериментите, могат да получат удоволствие и да научат нещо, което да ви помогне при лечението на хора или животни, ако това е основната ви работа. Впрочем, ще се радвам, ако ми изпратите вашите резултати и снимки, и те може да бъдат включени в третото издание, над което сега работя.

Уверен съм, че нашите читатели ще се отзоват на този призив за експерименти. Но читателите няма да ми простят, ако оставя историята с „Монсанто” неразкрита. Вие много успешно използвахте Helix tosta против охлюви и целият град започнал да използва това лекарство, а после…?

След като намерих лекарството срещу охлюви Helix tosta, "Монсанто" и нейните партньори започнаха да нервничат. Представете си, че губите целия пазар в един град поради конкурентен продукт. Ако се има предвид, че в Пърт имаше 200 000 градини, и „Монсанто” продаваше гранули против охлюви, които, като че ли, излязоха от мода – а те бяха много популярни, впрочем– това нейно вълнение не беше толкова неочаквано. Пазарът имаше оборот 2 млн. на година и не можеше просто да не им пука за това. Затова те решиха да ме премахнат от пътя си по честен или нечестен начин.

Насъскаха срещу мен Националния регистър (NRA), за да ме принудят да платя огромна глоба поради липса на регистрация на моя продукт. Обясних им, че лекарството вече е регистрирано в Терапевтичната стокова администрация (TGA). Националният регистър ми отговори, че е незаконно да продавам продукт без регистрация. Обясних, че в частните градини е разрешено да се използва всичко, каквото искате, без регистрация. Регистърът твърдеше, че ако продавам, това е селскостопанска химия и, следователно, е нужна регистрация. Затова им дадох бутилка и им предложих да проверят химическия състав на нейното съдържание.

После ме призоваха в съда за мошеничество: те заявиха, че това било просто дестилирана вода. Следователно, това беше по-лошия вариант на мошеничество. Съдията поиска да разбере, как мога да продавам това и, излиза, успешно. Донесох свидетелства от щастливи клиенти и ги дадох на съдията. После казах, че Регистърът може да мисли, че съм способен да заблудя хората с плацебо. Даже животните могат да бъдат заблудени така, ако вие смятате, че те реагират положително на опитите да им се помогне. Но, ако Регистърът смята, че мога да заблудя с плацебо растенията, то те са по-суеверни, отколкото ние с нашето т.нар домашно лекарство, което според общото мнение не съдържа нищо, освен вода. И ако е вода селскостопанския химикал, те трябва да дадат под съд облаците затова, че поливат дъждовна вода върху земята, без регистрация. Съдията им заповяда да не занимават повече съда с глупости.

После имаше опит за отвличане. В Австралия, ако се случи нещо с автомобила ви, просто отваряте капака и всеки спира, за да ви помогне – понякога се намирате доста далеко от най-близкия гараж или даже град, затова помагат на тези, които имат неприятности. И ето, че веднъж ми се случи банална неприятност с автомобила, спрях и излязох за помощ. Те действаха все едно, че не знаеха за този проблем и, когато се наведох под капака да погледна, бях зашеметен от удар в главата с чорап, пълен с пясък. Когато дойдох в съзнание, се оказа, че съм вързан и се намирам в багажника на автомобил, които се движи неизвестно накъде. Тъй като на младини се занимавах доста с йога и бях много гъвкав, успях да извадя ръцете си отпред и със зъби да развържа възлите. После си освободих глезените и бутнах седалката отпред с рамо, за да разбера мога ли да науча какво са намислили. Тези момчета не бяха професионалисти в отвличането, решиха да ме откарат на сто километра в пустинята и да ме оставят сам да се върна, без вода и храна. Ако бяха успели, не мисля, че някой до днес би намерил костите ми.

Те спряха, някъде на бензиностанция, за да купят храна и там аз можех да избягам, но реших да разбера кой е поръчал отвличането и защо. Когато те решиха да проверят багажника, аз го отворих с ритник. Идиотът, който отвори багажника, си вкара палеца във висулката, палецът за малко да бъде откъснат и в резултат беше напълно пречупен. Другият младеж беше толкова поразен, че успях да го неотрализирам и него. Черният ми пояс по джудо се оказа точно на място. После седнах с тях, за да изясня, какво що.

Оказа се, че началникът им заповядал да ме отвлекат, обещавайки им кралска награда в размер на 10 парчета на човек, за да ме накарат да прекратя производството. Закарах ги в най-близкия полицейски участък, където те предявиха иск срещу мен за нападение, а аз същия насрещен иск. Решиха, че от моя страна това е било самоотбрана, а на тях всичко им се е изплъзнало от ръцете.

Следващият опит беше палеж. Решиха да подпалят фабриката ми, която се намираше откъм ветровитата страна на промишлената зона. Недалеч беше пожарната, затова пожарникарите успяха да потушат пожара, преди огънят да стигне до моя склад с алкохол. След това се преместих в помещение от стомана и тухла.

После нападнаха мои представители, пребиха ги и ги закараха в болница. В края на краищата се запознах с издателя на „Austrian mining monthly” (Австралийския минен ежемесечник – забел.на прев.), списание за ползата от миннодобивната промишленост и този издател поиска да направи нещо екологично със собствени пари. Предложих да помогна на миннодобивната промишленост за възстановяването на старите местонаходища, които повече не се използваха, но трябваше да бъдат върнати към първоначалното им състояние след закриването. Предупредих го също, че може да си хвърли парите на вятъра, имайки предвид усилията на агробизнеса за отстраняване на конкуренцията. Той ме посъветва да не се безпокоя, понеже минното дело и агробизнеса прекрасно се разбират и те няма да започнат да си пречат. Те и не пречиха.

По това време Регистъра увеличи своите вноски и се постара да бъде приет закон, който изисква регистрация на моята продукция. Вноската нарасна от 20 австралийски долара на 200, а после до 2000, увеличавайки се на всеки две години. Накрая, през 1999г. те я надуха до 20 000 австралийски долара. Дойде моят край, защото при 30 продукта това се оформи в 600 000 австралийски долара на година. При оборот от 2.5 млн. не можехме да си го позволим и бяхме принудени да закрием бизнеса. През 2000г. напуснах Австралия, за да опитам щастието си някъде на друго място.

Изглежда, че човек със силен характер и добра идея винаги ще си пробие път. Вие бяхте до люлката на науката, която има огромен потенциал за цял свят. Благодаря за вашия чудесния труд и за днешното общуване с нас.