« обратно към: Хомеопатични случаи с растения и животни
За Блеки, кученцата и безработната
С любезното съдействие на в. „Хомеопатия за всички"
Румяна ЙОНЧЕВА
Блеки е черен пудел - къдрава, чувствителна, буйна, любвеобвилна, шумна, лакома, весела, благодарна, отмъстителна, предана и прощаваща. Беше на улицата, нейният стопанин я беше изгонил или както казват добрите лоши стопани, "пуснал я" заради бебето вкъщи. Имаше някакъв кожен проблем и й бяхме дали Сулфур. След него тя стана още по-жизнена и весела. Много й се играеше, много й се галеше, много й се лаеше, много й се тичаше. Един любител на реда беше възмутен от всичко това, беше я натикал в колата си и я "пуснал" в Божурище. Някои хора много я харесваха, успяха да издирят тоя благодетел и да разберат какво е станало. Намериха я пред едно кафене в Бужурище, зарила тъжно муцунка в прахта под масата. И я върнаха.
Блеки беше същата, но погледът й беше страшно угаснал и тъжен. Прибра я една жена с голямо сърце и не особено големи възможности да я гледа. Тя имаше още едно куче и две котки, по цял ден беше на работа и далеч не всеки ден имаше месо в паничката на Блеки. Но Блеки беше толкова благодарна! Тя "залепна" за стопанката си. Гледаше я с тъжните си очи, бореше се да спи най-плътно до нея, приемаше най-сериозно гълчането, ставаше все по-лакома и ревнива. Един път роди и имаше чудесни кученца. Беше щастлива майка и щастлива хомеопатична пациентка.
Времената, както знаете, се влошиха. И стопанката постепенно загуби работата си. Това "постепенно" беше много мъчително. Защото заплатата не се изплащаше, позицията се разклащаше, намеците за съкращение ставаха все по-осезаеми и най-накрая й обявиха уволнението. Това направи жената много нервна и много онеправдана. Гневът преливаше в тъга или отчаяна борба. Всичко рефлектираше в отношенията с животните вкъщи. Накрая настъпи период на немотия и страх. Кучетата понякога ядяха хляб и компот от зимнината. Те разбираха всичко, хапваха и после се сгушваха тихо до краката на своята стопанка.
Блеки беше на хормонални хапчета, когато се разгони. Но въпреки това забременя. Това беше капакът за тази ситуация. Стопанката я гледаше с мълчалив укор и се чудеше как ли ще ги изхрани като се родят, докато ги раздаде. И ходеше да търси работа и да оправя документи за социални помощи. Вечер беше тъжно и празно в паничките, но имаше верни погледи в очите и топли дъхчета в ушите.
После стана ясно, че Блеки е родила. Стана ясно, защото коремчето й изчезна. Но кучетата не се появиха?! Жената претърси всички възможни кътчета. Нямаше... Почака няколко дни, за да се покажат или да проскимтят... Нямаше никакви кучета. А Блеки имаше корем поне за 3-4 бебета. Нямаше. Очите на кучката бяха станали като на човек, преживял цялата мъдрост на света - на човешкия свят, с неговите грешки.
Постепенно видяхме истината. Блеки беше разбрала, че нейната тъжна стопанка се плаши и не иска бебета й. Тя ги беше изяла. И сега се опитваше да се прави, че нищо не е станало. Не трябваше да утежнява още положението.
Беше се сляла с волята на жената. Беше се разделила с инстинкта си, с характера си, с желанието да има деца и да им се радва. Беше тъжна, дебела и отстъпваше залъка си на всички, които поискат.
Проблемът бе със загубата на идентичността. С объркването на волята. Проблемът с раздялата или страха от раздяла, или невъзможността да се отделиш или идентифицираш. В случая -доброволно! Лекарството е Фоликулин. Старата история на Блеки и хапчетата против забременяване добавиха последния срив.
След 4 дози Фоликулин, Блеки играеше.