Ли­ти­ум - ед­но мно­гос­т­ран­но ле­кар­с­т­во при ма­нио-деп­ре­сив­ни със­то­я­ния

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"


д-р Виолета Тенева 

ПРО­ДЪЛ­ЖИ­ТЕЛ­НА СПИР­КА ПРЕ­ДИ СМЪРТ­ТА

Деп­ре­си­я­та е със­то­я­ние, при ко­е­то слън­це­то бук­вал­но спи­ра да грее за чо­ве­ка, той вли­за в ед­но по­лу­сън­но със­то­я­ние на мни­мо учас­тие в жи­во­та, об­г­ра­ден или не от раз­т­ре­во­же­ни близ­ки, но при всич­ки слу­чаи не осъз­на­ва дви­же­ни­е­то на жи­во­та, ни­то усе­ща топ­ли­на в се­бе си. Меж­ду Лю­бов­та, ко­я­то струи изо­бил­но край нас и не­го­ви­те очи ле­жи теж­ка­та прег­ра­да на го­лям страх и не­въз­мож­ност да до­пус­не доб­рия ва­ри­ант на све­та. И то­ва ка­то вся­ко дру­го па­то­ло­гич­но със­то­я­ние е прос­то за­цик­ля­не сред ру­ши­тел­ни­те въл­ни, съз­да­де­ни от ня­как­ва не­по­сил­на на­ша пси­хот­рав­ма, след ко­я­то на­пъл­но от­каз­ва­ме за ви­дим, че вре­ме­то те­че, че не­ща­та се раз­ви­ват, ние сме зас­ти­на­ли в пос­то­ян­но­то си очак­ва­не  ужас­но­то не­що от­но­во да ни се слу­чи и та­ка ми­на­ват го­ди­ни в стра­да­ние, в ко­и­то се чув­с­т­ва­ме ка­то на про­дъл­жи­тел­на спир­ка пре­ди смърт­та.

Мъж на сред­на въз­раст с ди­аг­но­за цик­лоф­ре­ния, в мо­мен­та в деп­ре­сия от 6 ме­се­ца. За­бо­ля­ва­не­то да­ти­ра от 15 го­ди­ни след из­ли­за­не­то му от ка­зар­ма, ко­га­то мно­го стра­дал за же­на си, ко­я­то мно­го и рев­ну­вал. Пър­ва­та кри­за се из­ра­зя­ва­ла в без­раз­бор­но раз­да­ва­не на па­ри, чер­пе­не по ба­ро­ве. Пър­ва­та му лю­бов за­вър­ши­ла с раз­дя­ла, ко­я­то пре­жи­вя­вал дъл­го и мъ­чи­тел­но. Пър­ва­та му же­на има­ла сил­но вли­я­ние вър­ху не­го, но те ка­то се­мейс­т­во не жи­ве­ли са­мос­то­я­тел­но и пос­лед­вал раз­вод и вто­ри брак, то­зи път за пре­да­на же­на, ко­я­то пък му би­ла лю­бя­ща под­к­ре­па, но ве­че гу­бе­ла тър­пе­ние.

Се­га се оп­лак­ва­ше от пос­то­я­нен страх, че ще му ста­не ло­шо, обър­кан, ня­ма си­ли да из­ле­зе, лип­са на сек­су­ал­но же­ла­ние, ле­жи, но ста­ва все­ки 30 ми­ну­ти. Ня­ма то­нус, дреб­ни не­ща  вся­ват в не­го ог­ром­на тре­во­га от очак­ва­не, ня­ма си­ли да из­мие и две чи­нии. Стра­ху­ва се от ра­бо­та­та, ко­я­то е вър­шил цял жи­вот и  ми­на­вал за най-доб­рия. Не му се го­во­ри и яде, от­с­лаб­нал 20 кг, пу­ши мно­го, не мо­же да се със­ре­до­то­чи до­ри в те­ле­ви­зо­ра, обил­на са­ли­ва­ция, до­ка­то го­во­ри и ед­ри кап­ки пот от че­ло­то, гле­да без­по­мощ­но ка­то из­гу­бе­но де­те.Чув­с­т­ва се смач­кан. Же­лае ком­па­ния. За се­бе си каз­ва, че е на­ив­ник, иде­а­лист, вяр­ва в ис­ти­на­та и хо­ра­та, ма­ми­но де­те, не се бил сблъс­к­вал с труд­нос­ти, сил­на за­ви­си­мост от ро­ди­те­ли­те, а се­га - от съп­ру­га­та. Пос­лед­на­та кри­за се про­во­ки­ра от не­о­чак­ва­ни­те тра­гич­ни съ­би­тия - смърт на ба­ща­та и увол­не­ние. 13 го­ди­ни е ле­ку­ван с Tegretol и Lithium, най-доб­ре се чув­с­т­вал от пос­лед­ния. Фа­мил­но об­ре­ме­нен с ту­мо­ри, "сла­би пси­хи­ки", ум­с­т­ве­но изос­та­ва­щи, пси­хи­ат­рич­ни слу­чаи.

Со­ли­те на ли­тия се из­пол­зу­ват в ало­па­ти­я­та за ле­че­ние на деп­ре­сив­ни със­то­я­ния, най-чес­то ли­ти­ев кар­бо­нат, ли­ти­ев бро­мат йо­дит, цит­рат и др., но чис­та­та фор­ма е аг­ре­сив­на и не се аб­сор­би­ра в тя­ло­то.

Глав­на­та те­ма на хо­ме­о­па­тич­но­то ле­кар­с­т­во Lithium е на­ив­ник със сла­ба во­ля. Те­зи хо­ра са в на­ча­ло­то на своя път на се­бе­поз­на­ва­не­то. Те не зна­ят кои са, до­ри на мо­мен­ти не зна­ят да­ли са тук или не. Се­бе­у­се­ща­не­то им не е раз­ви­то, а съ­що и во­ля­та.  И се про­я­вя­ват ка­то не­ре­ши­тел­ни и без­во­ле­ви. Мо­гат да се за­ни­ма­ват с ча­со­ве с ня­как­ва под­роб­ност без да до­вър­шат не­що док­рай. Чув­с­т­ват се не­си­гур­ни и се обър­к­ват от дре­бо­лии. Лес­но се пла­шат и все се при­тес­ня­ват да­ли са свър­ши­ли не­ща­та, как­то тряб­ва. Стра­ху­ват се и от са­мия жи­вот, от всич­ко не­поз­на­то, оби­чат да са под зак­ри­ла­та на до­ма, със си­лен ба­ща. Не би­ха се за­щи­ти­ли. Ко­ле­ба­ни­я­та им дос­ти­гат до от­каз от то­ва, ко­е­то им се пред­ла­га.

Мо­гат да бъ­дат и мно­го им­пул­сив­ни, ту проб­ват не­що, ту го за­ряз­ват и из­г­леж­дат за дру­ги­те нес­та­бил­ни и про­мен­ли­ви. Те ис­кат да до­ка­жат на све­та, че стру­ват не­що, но не пре­мис­лят дейс­т­ви­я­та си пред­ва­ри­тел­но, прос­то се втур­ват в дейс­т­вие. Не мо­гат да об­мис­лят дейс­т­ви­я­та си, за­що­то ня­мат ни­що за срав­не­ние, не зна­ят как­во да взе­мат за доб­ро и как­во за ло­шо. Обик­но­ве­но не­ща­та за тях са край­ни - или доб­ри или ло­ши. И се­бе си въз­п­ри­е­мат та­ка - един път ка­то доб­ри, друг път -  че не стру­ват ни­що, че са изос­та­ве­ни от Бог, че са чер­ни ка­то дя­во­ла.

Мно­го се вли­я­ят от дру­ги­те, по­дат­ли­ви и ма­ни­пу­ли­ру­е­ми, нуж­да­ят се от ав­то­ри­тет, за да им по­ка­же кое как­во е в тоя свят.

Из­г­леж­дат ка­то де­ца, ко­и­то още не са по­рас­на­ли и тър­сят ро­ди­тел­с­ка под­к­ре­па.

По­ня­ко­га мо­гат да се из­си­лят в ге­ро­ич­ни из­б­ли­ци, но и то­га­ва про­зи­ра дет­с­ко­то и на­ив­но­то в тях. Не­ща­та, ко­и­то пра­вят, са по-ско­ро ня­как­ва им­п­ро­ви­за­ция вър­ху ре­ал­но­то, при­ли­чат на Дон Ки­хот, кой­то се бие с вя­тър­ни­те мел­ни­ци. Те не мо­гат да раз­бе­рат сми­съ­ла и цел­та на соб­с­т­ве­но­то си ди­ре­не на злат­но­то ру­но, за­що­то имат труд­ност в пре­це­ня­ва­не­то на стой­нос­ти­те в жи­во­та. То­ва е ста­ди­ят, в кой­то на ге­роя му е да­де­на за­да­ча­та, но той не знае то­ва как­во вле­че след се­бе си.

При ма­нио-деп­ре­сив­ни­те със­то­я­ния мо­гат да се от­к­ри­ят всич­ки те­ми на Lithium. В ма­ния - има им­пул­сив­но­то без­раз­съд­но по­ве­де­ние на вър­ше­не на глу­пос­ти с тех­ни­те при­те­жа­ния, от­но­ше­ния, а в деп­ре­сив­на­та фа­за те се чув­с­т­ват не­ка­дър­ни­ци. Или се по­лу­ча­ва ре­ду­ва­не на ме­га­ло­ма­ния с без­по­лез­ност.