« обратно към: Хомеопатични случаи
Моделиране на обществото
Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"
Маргарита Горанова
Често последствията от ваксините не се проявяват веднага и много явно. Смятам, че някои масови тенденции като стремежът да се търси щастие в чужбина или чужда вина за бедственото положение в страната, както и всеобщата нерешителност и безотговорност, могат да имат общи корени. Ще се опитам да го покажа чрез един доста характерен случай (имах късмета да го проследявам повече от 5 години).
Консултация на 3.10. 1995 г.: момче на 15 години, дребен на ръст, с деликатна външност, затворено, интелигентно, нежно, чувствително, изглежда като дете; ръст 146 см, тежи 34 кг.; послушно дете, почти не боледува, не може да отстоява своите позиции, плаче от обида. Страх от асансьори, страх от "батковци" - това е израз на страха от насилие. Майката говори вместо него. Има отвратителна миризма на краката, бели малки петънца по ноктите, много кариеси, силен бял пърхот, зиморничав. Обича да се занимава с дребни неща, колекционира малки колички. По време на бременността майка му е падала 2 пъти.
Роден е на "сухо", с изтекли води, полузадушен. От тук може би е страхът и от вода, като че ли се задушава когато влиза по-надълбоко. След първата ДТК-ваксинация (дифтерит-тетанус-коклюш) получава сенна хрема. По-късно му дават перитол преди и след ваксинациите. На 5-месечна възраст прекарва тежка двойна бронхопневмония без температура. На 1,5 год. забравят да му дадат перитол преди реимунизацията от ДТК и развива класическите симптоми на магарешка кашлица, но го лекуват от спастичен бронхит с много антибиотици.
Детето започва да се напикава по 6-8 пъти през нощта, а е спряло да се напикава нощем от 3-месечна възраст. Следващите 2 месеца са ужасни: кашлица през нощта, подуване на лицето, задушава се и накрая курс с кортизон спира острото състояние. Момченцето вече е в контингента на "често боледуващите" деца: 3 дни на ясла, останалото време - вкъщи. Започват билко- и климатолечение и към 4 годишна възраст то боледува по-рядко, но се напикава всяка нощ. С препарат от бром това спира и към 5-годишна възраст момченцето се стабилизира, но е по-нервно, малко яде, слабо, по-дребно от връстниците си. На 6 години става "батко" и много отговорно помага.
Като малък е имал чести кръвотечения от носа, понякога и сега. На края го попитах: "Май, че те е страх да пораснеш?", и той кимна: "Има нещо такова."
Идеята тук е: да се запази малък, незабележим, слят с околната среда, не се противопоставя на никого, страх да се открои.
Точно като в идеята за Силика: "намира се в клетката на собствените си страхове".
Силика LM1 и на 3-я ден му избиха херпеси по устните. За 1 месец порасна с 4 см. - колкото за цялата предишна година, престана да "се тръшка", стана по-усърден в ученето.
Проследяване на 22.02. 1996 г.: все още основно се запазва страхът от "батковците". Силика 30 С - еднократно, след което по бузите му избиха ситни пъпчици, повече отдясно. Каза, че не му стига сън, въпреки че си ляга по-рано. На 13-я ден вдигна температура 38,9°С, не можеше да си движи очите, главоболие, чувстваше се зле, температурата се задържа 2 дни, но детето можеше да спи, поемаше течности.
Чакаме! На 3-я ден температурата спадна, но след обяд се чувстваше ужасно: не можеше да спи, беше възбудено, пак вдигна температура, но вече е 39,1°С. Една доза Беладона LM1 за 15 мин. свали температурата до 36,5°С и след 15 мин. тя отново беше 38,9°С, но детето се беше успокоило, заспа и след 2 дена се чувстваше добре. Това беше лечебната криза - досега, дори при тежка болест той не беше вдигал температура.
Проследяване на 17.04. 1996 г. Станал е някак си по-жесток, държи се по-гадно с малките в къщи, но не открито, недоволен. Продължава да обича пушено месо, обича да пътува. Има роднини, починали на 20 годишна възраст от милиарна туберкулоза. Роден е с черни косъмчета по гръбначния стълб. Преди 2 години получи свърхреакция на туберкулинова проба и му биха инжекция, която остави белег на рамото. Кървене от носа. На преден план се избистря туберкулиновият миазъм. Туберкулин 200 С. Кашля 3 седмици. За този период порасна, стана по-уверен, от дете се превърна в младеж, външната промяната е поразителна.
Следващо проследяване по конкретно оплакване - преди Коледа 1996 г. - гъбички над половата област, сърбеж, Sil 200 С.
Края на април 1997 г. започна да кашля, след 2 седмици кашлицата му все повече напомняше на магарешка. Изборът беше между Dros и Sil, обясних му картините на лекарствата и той сам избра лекарството - Sil 200 С. След което получи силен пристъп на кашлица, повърна няколко пъти и дотук. Това бяха последствията от имунизирането на 1,5-годишна възраст. Стигна се до много дълбоко ниво. Ръстът му вече беше 176 см, т.е. за 1,5 година порасна с 30 см., пърхотът почти изчезна, от една страна стана по-уверен, от друга - по-недоволен, изказваше мнението си, но това е нормално за младеж, който е навършил 17 години. По-добре, отколкото да бъде много потиснат и послушен.
Искам да обърна внимание, че отключващият механизъм на всичките неприятностите с този младеж са били ваксинациите и още първата имунизация с BCG, имайки предвид наследствеността му, го е направила алергичен - от бебе реагира остро на промените в храненето с поява на различни обриви и излющване на кожата на скалпа в първите месеци от живота си, а DТК е била фатална за него.
Силика е добро лекарство за последствията от ваксинации, особено съчетани с туберкулинова наследственост и антидифтеритна ваксинация. След започване на хомеопатичното лечение, момчето не е ваксинирано. В този случай се вижда как с помощта на ваксинациите от едно бебе тип Калкарея карбоника: спокойно, ящно, пълничко, бавно, здраво, философски настроено - то е станало нервно, деликатно, уплашено, слабо дете с понижено самочувствие, тип Силика.
Следващо проследяване края на 1998 г. Младежът е вече студент, учи информатика, ръстът е 184 см, пак се е появило кръвотечение от носа, бърза умора. Няма индикации за Силика - висок с добре оформена фигура, спокоен, приятен, леко се притеснява, но разговаряме спокойно. За пръв път се оплака, че му липсват починалите баба и дядо, сподели, че има трудности при контактуване. Не го забелязах, може би това е неговата делюзия. Калкарея-фосфорика 30С влоши физическото му състояние и след 3-4 седмици с успех повторих Туберкулин 200 С.
През юли 1999 г. му дадох потенцирана ваксина DТК 1М - почти веднага след нея се записа на шофьорски курс, който 2 години категорично е отказваше.
През октомври 2000 г. направих последното предписание,. Беше Етуза 10М – поради проблеми в контактуването, неясни стомашни проблеми от малък, недоволство. Основната идея на това лекарство, е че човекът е недоволен и огорчен като Натрум-муриатикум, но за разлика от него не знае защо.
Лечението му сигурно щеше да бъде много по-бързо, ако имах по-рано потенцирана DТК-ваксина.
Този случай илюстрира как в резултат на изразена туберкулинова наследственост младежът има намалена имунна защита, организмът му няма сили да вдигне температура дори при тежко заболяване като двойна бронхопневмония; по-лесно може да се получи срив на имунната система и този тип деца по-остро реагират на ваксини, особено на BCG. Вижда се как с помощта на BCG-ваксина се моделират поколенията: основната идея на Туберкулин е недоволство, раздразнителност, желание да пътува, обвинение към другите за своята несполука, склонност към респираторни заболявания и пневмонии, лесна екзалтация и уморяемост, вътрешна жестокост и садизъм - може би затова толкова млади хора са потърсили късмет в чужбина или утеха в цигарите, алкохола и наркотиците.
Не трябва да забравяме, че в България, в миналото туберкулозата е била широко разпространена и поколенията носят тази генетична наследственост. Не случайно много хора живеят на принципа:"Не искам аз да съм добре, искам на Вуте да му е зле" или че "Чуждата трева е по-зелена". В реперториума на Кент, в рубриката "Последствия от ваксинации" има 9 лекарства, най-важните от които са Силика, Сулфур и Туя.
СИЛИКА се получава от SiО2, т.е. пясък, т.е. няма форма. Така и хората тип Силика оставят да ги оформят, да ги моделират, това са т.нар. "безгръбначни" хора. Питър Чапел, смята, че това е човекът на социалистическо общество или на някакъв диктаторски режим: той не се конфронтира, той е мек, отстъпчив, деликатен, неговият кураж е незабележим, но прилича на "мекия танк", защото ако реши, ще постигне своето по свой особен начин - бавно, постепенно, на малки стъпки. Основна тема тук е нерешителността, образът на "вечнния студент."
Силика се характеризира с физическа и емоционална неустойчивост, слаба воля, не вярва, че ще постигне нещо, липсва й самоувереност при голям професионализъм, съмнява се в себе си, липсва й усещане за самоличност, опитва се да се адаптира към изискванията на другите, живее в сянка, не може да бъде самия себе си, защото се страхува да отстоява собствената си позиция.
Предразположеност към Силика: наследствена – туберкулоза в семейната история, сифилис, алкохолизъм при родители, твърде стари или отслабнали родители, а също и ваксинации (особено антидифтеритна); придобита – недохранване, продължителна преумора.
СУЛФУР – всеки човек в определен етап от своя живот може да изпадне в това състояние, защото сярата играе важна роля в организма на човека, често помага да се изчисти картината в объркани, остри случаи или при рековалесценция. Образно казано това е един полузагаснал вулкан - някъде вътре има много енергия, но проявата й е напразна и разрушителна, фантазират, имат много идеи, но няма кой да ги осъществи, това са изобретателите на "перпетум мобиле", "отвеяният" професор, на тях винаги им е горещо, ядосват се когато нещо не става както те искат, немарливост, нечистоплътност, нежелание да се занимават с "прозата на живота", лошо понасят физически усилия, склонност към кожни заболявания, венозна стаза, пристрастие към алкохол, егоистичен веселяк-философ с червен алкохолен нос.
ТУЯ – загуба на личността, желание на всяка цена да бъде харесван, така че вече не знаеш, кой е човекът до теб: с всеки се държи различно, според очакването на другия: идеален служител и изпълнител, но освен това е крайно придирчив и дребнав. Често има натрапчиви идеи. Сексуални проблеми, склонност към възпаления на гениталиите и пикочния мехур, а от тук и импотентност, безплодие. Различни кожни и вътрешни разраствания: кондиломи, брадавици, келоидни белези, аденоиди, фиброми, рак и др. Силно се изпотяват, с лоша миризма и болести от влажно време.
Схематично: туберкулин - недоволство, завист, възмущение - може да се провокира от BCG; силика - безгръбначност, отстъпчивост - особено след антидифтеритна ваксина; туя - безличност, бездушие - ваксинация против едра шарка; сулфур - немарливост, мързел, гняв - последствия от всички имунизации. Лекарството зависи от конкретния случай. Забелязах, че всички те са свързани с кожни проблеми: туберкулин - акне, силика - лоша кожа, нагнояване, туя - мазна кожа, разраствания, а сулфур - изобщо е царят на кожните проблеми, всичко което носи допълнителен повод за намалено самочувствие и баснословни печалби на козметичните фирми.
В рубриката от реперториума на Кент, (писан в началото на миналия век), са посочени 9 лекарства - всяко едно със своята основна идея и модел на поведение; в съвременния Синтезис, в същата рубрика вече има 31 лекарствени средства - за повече от половин век асортиментът от ваксините значително се е разширил, а значи и тяхното деформиращо личността влияние. В тази връзка непрекъснато се правят доказвания на хомеопатични потенцирани ваксини, защото последствията от прилагането на различни ваксини вече има мащабите на всеобща пандемия.
Но, ако за туберкулин имаме подробна картина на лекарството и от използването, и от хомеопатичните доказвания (както туберкулозата е позната, така и самата ваксина се използва вече цяло столетие), то при другите потенцирани ваксини, като ДТК например, в повечето случаи се използва симптоматично, когато по време на интервюто пациентът ни каже: "Откакто сложих... ваксина, не се чувствам добре" или "получих... заболяване след това". Като в гореописания случай.
Но имам и друг, много трагичен случай, свързан с ваксина от полиомиелит (получена от американските помощи през 1995г.), на 8 месечно тогава момиче. Веднага след имунизацията детето се зачервява от плач, след 2-3 дни - получава диария, откриват салмонела, след 1 месец то започва да клима с главичка, става поспалива, появява се постепенна парализа: първо започва да преплита крачета си, след това не може да стои права, след това ръцете..., спря и говорът. Лекарите най-напред мислеха за ДЦП, след това за левкодистрофия, после имаше предположения за миненгоенцефалит. Хомеопатичното лечение засега има палиативен характер.
Бих искала да помоля колегите, да напишат своето мнение и да разкажат случаи или хомеопатична картина от доказване на Influencium vaccinum, ако имат опит с потенцирани антигрипни ваксини, защото особено през последните 5 години в средствата за масовата информация върви много агресивна, настойчива и заплашваща реклама за антигрипни ваксини. Особено ги препоръчват на възрастни хора и малки деца, а проблемите могат да се проявят след години и в следващите поколения. Което е ужасяващо.