« обратно към: Хомеопатични случаи
Бронхиална астма
Статията е предоставена с любезното съдействие на списание "Класическа хомеопатия"
Д-р Джауахар Шах, Индия
Д-р Джауахар Шах живее и работи в Мумбай, където има над 30 години успешна хомеопатична практика.
Той е член на комисията по образование към Централния съвет по хомеопатия, Министерство на здравето и семейно благополучие, която разработва образователната политика и ръководи 181 институции и 31 колежа за следдипломно обучение. Д-р Шах е свързан с различни образователни институции в Индия и по света. Той посвещава огромни усилия за развитието на хомеопатията в страната си. Преподава в различни индийски и международни училища, като подготвя и асистенти-преподаватели. Той е директор по изследователската дейност на Dr. Subodh Mehta Medical Centre в Мумбай, както и директор на Child Guidance Clinic.
Д-р Шах има много пациенти и използва чистата класическа хомеопатия. Той е специалист по бронхиална астма, поведенчески и психиатрични проблеми при деца и по водене на случаи на раковоболни пациенти. Д-р Шах получи международно признание чрез очарователните си семинари и презентации по света.
Разнообразието и дълбочината на неговите лекции предлагат на аудиторията, както добре обоснована теоретична основа, така и обширна практическа помощ за всекидневната работа на хомеопата. В последните пет години е изнесъл над 200 семинара в 22 страни. Лекциите му имат и това предимство, че чутото може да бъде използвано веднага в практиката.
Д-р Шах сътрудничи на много национални и между народни научни списания със статии и научни доклади. На семинарите си той успява да плени аудиторията с ентусиазъм и много хумор и настроение.
Носител е на международната награда на Даг Хамаршилд за алтернативна медицина през 1989. В България д-р Джауахар Шах гостува за четвърти път. Той беше първият индийски хомеопат, изнасял лекции у нас през 1999 г. и неговите възхитителни семинари отвориха широко широко умовете и сърцата ни за класическата хомеопатия.
Лekapcmвama за астма често ни убягват. Не рядко видни лекари се опитват да я лекуват, но се провалят. Дълго време липсваше разбиране за същността й, която много доктори търсеха. А тази болест може да бъде лекувана, само ако бъде разбрана.
За да я разберем, трябва да познаваме структурата и функцията на горните и долните дихателни пътища. След като опознаем дихателната система, преминаваме към събиране на важната информация за симптоми, признаци, клинични форми, епидемиология, патофизиология, изследвания, диференциална диагноза, стадии, усложнения др. Това са най-важните аспекти, неразривно свързани с воденето на лечението. Едва след това преценяваме обратимостта на бронхиалните изменения и прогнозата. Повечето пациенти реагират добре и само на предприетите превантивни мерки. Но трябва да бъдем по-скоро предпазливи, отколкото категорични.
Воденето на лечението при астма зависи от различни фактори, които съвестният хомеопат трябва да вижда и да регистрира.
Най-важните фактори са:
ФАКТОРИ, СВЪРЗАНИ С БОЛЕСТТА
1) Степен
2) Интензивност
3) Състояние, в което пациентът се явява на преглед
4) Патологични промени
5) Миазматичен стадий и класификация
ФАКТОРИ, СВЪРЗАНИ С ПАЦИЕНТА
6) Възраст
7) Предхождащи лечения
8) Зависимост от медикаменти/стероиди
9) Поддържащи причини
10) Свързани с астмата оплаквания и усложнения
11) Склонност на пациента и неговите близки да сътрудничат в лечението
Оттук започва воденето на лечението, което включва следните стъпки:
1) Избор на хомеопатично лекарство
2) Избор на потенция и интервал между приемите
3) Наблюдения за синергично или антидотиращо влияние на друг(и) медикамент(и) и
4) Съвети за допълнителни мерки като
- диета
- физическа активност и
- йога
Тук ще се занимаем с воденето на лечението на астмата в светлината на различните миазми и ще разгледаме лекарствата, които са тясно свързани помежду си в процеса на лечение на бронхиалната астма.
Когато пациентът се явява в Псорична фаза:
- Изявява типична псорична личност (възбудимост, раздразнителност и изменчивост).
- Има остри кожни прояви, алтерниращи с оплаквания от страна на дихателната система.
- Има някои силно изявени психологически симптоми или поддържаща психологическа причина, която предизвиква астмата.
- Всякакви мероприятия, които водят до повторната поява на кожните симптоми, водят до бързо облекчение на астмата.
- Има повече спазъм и минимална секреция. Спиращите дъха спазми при деца също спадат в тази категория.
Воденето на лечението на астмата в псорична фаза изисква назначаването на симилимум във висока потенция и редки приеми. веднага след възобновяването на кожните симптоми лечението трябва да бъде преустановено.
Обикновено, в случаите от този тип не се налага даването на остри лекарства за астмата и за кожните симптоми. Контрол върху болестта може да се осъществява и просто с многократни преми на плацебо. Ако по време на лечението кожните симптоми се облекчат и пациентът започне да получава повтарящи се пристъпи на кашлица, простуди, синузит и пр., това означава, че е дадено погрешно лекарство- в този случай историята на пациента трябва да бъде преразгледана и да бъде дадено правилното лекарство.
Понякога при появата на остри кожни симптоми може да се наложи предписването на показаното остро лекарство. В противен случай, излизането от кризата може да се окаже невъзможно. Щом кризата бъде преодоляна, пациентът се възстановява бързо и изцяло.
Когато пациентът се явява в Сикотична фаза, той има:
1. Сикотичен тип личност, т. е. има мудни, бавни, непостоянни реакции и поведение, реагира срещу разнообразни алергени в атмосферата и др.
2. Влошаване на състоянието в дъждовния сезон и от намокряне. Ако е такъв, пациентът се подобрява от сух климат.3. Има обилна секреция и огромни затруднения при експекторирането й. Експекторацията е зеленикава, жълта, гъста (характеристики на типичния сикотичен възпалителен секрет).
4. Много вероятно е пациентът да има минала анамнеза за потискане на кожни заболявания или лигавични секреции.
5. Може да има съпътстващи мускуло-скелетни симптоми.
Пациентът в сикотична фаза се нуждае от чести приеми на остри, конституционални и интеркурентни лекарства в ниска или средна потенция. възобновяването на лигавични секрети незабавно облекчава астматичните симптоми. Реакцията в такива случаи обикновено е постепенна. Пациентът се възстановява напълно и не получава други астматични пристъпи. При подобни състояния има голяма вероятност високите потенции да предизвикат влошаване. Те могат да предизвикат и появата у пациента на симптоми на доказване на лекарството. Ако лечението е правилно, пациентът преминава в псорична фаза и обикновено не се нуждае от по-нататъшно лечение. Ако нужда от такова все пак се появи, то се провежда със същото лекарство във висока потенция, с комплементарно лекарство или с циклично лекарство.
ЛЕКАРСТВА ЗА АСТМА
Сега ще се занимаем с различните лекарства, които са най-често показани при лечение на астма и покриват около две трети от всички лекувани случаи. Най-често използваното лекарство, както всички знаем, е Arsenicum album, който покрива повечето от случаите на остри пристъпи. Той има типично влошаване между 0 и 2 часа след полунощ или между 12 и 2 часа след обяд. Тъй като, Arsenicum, album се смята за „зиморничаво лекарство", ако пациентът е топлокръвен и има симптоми на Arsenicum album, използваме Arsenicum iodatum. Друго лекарство, което има влошаванията на Arsenicum album и е зиморничаво, е Hepar sulphur. Но Hepar sulphur има типичната модалност да си изпъва главата назад по време на острите пристъпи, което го облекчава.
Веригата Lycopodium - Calcarea- Sulphur е добре известна. След лечение с Lycopodium или Calcarea може да се наложи назначаване на Sulphur, за да се справим с кожните симптоми. Baryta води до рецидивиращи възпаления на дихателните пътища и действа бавно като Calcarea. При Calcarea има общо забавяне на развитието, докато при Baryta има неправилно развитие през някой от основните периоди на формиране на човека. Както знаем, ако лечението бъде водено неправилно, болестта и миазматичното състояние бързо прогресират към туберкулинова фаза.
Пациентът може да премине директно в туберкулинова фаза, прескачайки сикотичната, ако има минала анамнеза или фамилна история на тежка туберкулоза. В Туберкулиновата фаза се наблюдават:
1. Изменчивост на пристъпите и резки промени в тежестта на симптомите.
2. Минала анамнеза за вирусни инфекции, довели до астмата.
3. Туберкулинов тип личност слаби, високи и склонни към лесно изтощение.
4. Кашлицата е с ексцесивна експекторация, която е гнойна, слузногнойна и кървава.
5. Пациентът се пoддавa лесно на потискане и е склонен към суперпонирани инфекции и висока температура.
6. Налице са фиброзни изменения, свързани с астмата, които затрудняват дихателните функции.
Воденето на лечението на туберкулинов пациент винаги е трудно, тъй като неговата реакция на лечението може да бъде много непостоянна. Лекарят трябва да подбира много внимателно лекарството, потенцията и момента за повторение на приемите. Нашата практикасочи, че на този тип пациенти острите лекарства трябва да се дават в ниска или средна потенция, минимум повторения на приемите. Интеркурентните лекарства трябва да се дават във висока потенция, за да се предотврати възвръщане на симптомите.
Конституционалното лекарство трябва да бъде в средна или висока потенция, за да може пациентът да се възстанови по-бързо. Много малко пациенти в такъв напреднал стадий оздравяват напълно и остават асимптомни през целия си живот. При повечето пациенти можем да постигнем само частично подобрение с висока степен на вероятност за възобновяване повтаряне на пристъпите. Подобен тип пациенти са трудни за лечение, ако е налице суперпонирана инфекция, както беше отбелязано по-горе. Лечението се провежда с високи потенции и чести повторения на приемите до появата на реакция. Веднага щом пациентът реагира, приемите на лекарството трябва да бъдат преустановени.
При сифилитичния тип астма вече са налице структурни увреди, предизвикващи емфизем и други усложнения. Затова е препоръчително да се дават само остри или частично подобни лекарства или само частично подобни лекарства. Симилимумът тук може да предизвика тежко влошаване и други усложнения, с които да не можем да се справим. За излекуване в тези случаи не може да се мисли. В най-добрия случай може да се постигне само палиация.
Psorinum е зиморничавият еквивалент на Sulphur. В състояние на Psorinum пациентът се чувства по-добре, когато лежи и когато ръцете му са широко разперени. Друго лекарство, което се използва много често, е Natrum sulphuricum, който се влошава от влага, в 4 часа след полунощ и се облекчава, ако се намира в сухо помещение или от сухо време. В случай, че Natrum sulphuricum е показан, но се провали, можем да обмислим Magnesium sulphuricum. Той прави чудеса.
Други антисикотични лекарства са Dulcamara и Rhus toxicodendron; и двете се влошават от влага и са зиморничави, но Rhus Toxicodendron има като конкомитантни мускуло-скелетни симптоми. Сроден на Natrum sulphuricum е Natrum muriaticum, който има влошаване на болестта сутрин. Но при това лекарство кихането подобрява. Близки дo Natrum muriaticum са Pulsatilla u Bryonia. И Pulsatilla, u Bryonia са топлокръвни и нямат жажда.
За Bryonia е типично влошаването в 9 часа вечерта. Другите топлокръвни лекарства са Mercurius solubilis, Mercurius iodatus flavus и gp. Mercurius solubilis е топлокръвен, но при него има затруднения при преглъщане, а и той се влошава както от топло, така и от студено. Mercurius iodatus flavus е топлокръвен и има характерен жълтеникав налеп в задната част на езика и обилно слюноотделяне. Mercurius се антидотира от Silica, която се влошава според лунната фаза, а освен това е изцяло зиморничава. Magnesium phosphoricum е добро лекарство за облекчаване на острите спазми.
Cannabis sativa е лекарство, което принуждава пациента да стои цяла нощ прав с ръце, подпрени на колената. При тези пациенти може да има анамнеза за прекарана гонорея. Други антисикотични лекарства са Medorrhinum и Thuja. Thuja е зиморничаво лекарство с типично влошаване в 3 часа след полунощ и при него има подчертана тревожност. Пациентът Thuja се влошава от чай; Medorrhinum е много топлокръвен пациент и той се подобрява, когато отпусне глава на възглавницата. Пациентът Medorrhinum обича да седи срещу бурно духащ вентилатор дори и през зимата.
Друго лекарство, при което пациентът се подобрява, когато наведе главата си напред, е Kali carbonicum. Това е много зиморничаво лекарство. То се влошава в 3 часа след полунощ, а пациентът се подобрява от поклащане напред-назад. Kali bichromicum също има влошаване в 3 часа след полунощ, но при него има болка в ограничен, малък участък на гръдния кош и ако тази точка бъде притисната, пациентът се чувства по-добре и отхрачва оскъдно количество секрети. Lachesis също има такава болка в малък, ограничен участък, но пациентът се влошава при притискане на болезнената точка. Kali bichromicum има влошаване от бира и още много неща за ядене и пиене.
И Carbo vegetabilis, и Nux vomica се подобряват от оригвания. И двете лекарства са зиморничави, но пациентът Carbo vegetabilis иска да му веят от разстояние, което го успокоява, докато Nux vomica изобщо не желае да му се вее. Ferrum е лекарство, което има разнообразни хранителни алергии като алергия от всякакви плодове, зеленчуци, ориз и др. и пациентът се чувства по-добре, когато върви.
Bacillinum е лекарство, което помага при деца, предотвратявайки разболяването от астма, а при Tuberculinum пристъпите са изменчиви и е налице суперпонирана инфекция. Tuberculinum aviare има повишена дихателна честота в хода на астматичния пристъп, до над 40 вдишвания в минута.
Начинът на подход и диференцирането на лекарствата ни помага да водим лечението на пациентите по-лесно и по-ефективно. Ако следвате тази карта внимателно, вие ще можете да излекувате 70-80% от пациентите във вашата практика.
