28 октомври 2011

Равнище на безпокойство и страх у хомеопатични пациенти

Статията е предоставена с любезното съдействие на списание "Класическа хомеопатия"

Екатерина Чамурлийска

 

Преди повече от десет години  хомеопатията „стъпи" в България и с всяка измината година нейната територия се разширява. Съществуват професионални обучителни курсове, на пазара има достатъчно литература за самолечение с хомеопатични средства, достъпни хомеопатични препарати и хората все по-често се ориентират към самопомощ или кабинетите за алтернативни методи. Разбира се, така е в София, в страната ситуацията е съвсем различна.

Какъв тип хора търсят хомеопатична помощ?

Нямаме ясна представа за личностовия профил на ориентираните  към алтернативна терапия и това е област, която предстои да бъде изследвана както чрез специалните психодиагностични методики, така и като социо-културен феномен. Общото впечатление обаче е, че преобладаващата част от пациентите на КАМ 1 терапиите са инте- лигентни, образовани, запознати и опитали различни алтернативни методи на въздействие върху здравето.

Те водят и децата си, отказвайки да ги превърнат в жертва на мъчителната, дълготрайна и буксуваща здравна реформа в годините на прехода. Другият тип пациенти са хората, които гледат на хомеопатията като „последна инстанция" - опитали са всичко, от официалната медицина до екстрасенси и гадатели, нямат представа какво представлява методът, но се надяват да получат облекчение на страданията си, защото „на еди кой си е помогнала". Разбира се, има и малък процент любопитни, или други, „докарани на всяка цена" от близките си, които обаче не са толкова много, че да представляват „представителна извадка".

(Целта на това проучване е да се види входното ниво на тревожност на пациентите, потърсили хомеопатична помощ.)

Защо точно тревожност?

Краят на XX век ни заля с чудесата на една свръхтехнична епоха, но те се превърнаха в нестихващ и изобилстващ генератор на психичен стрес и дистрес, станали по дифузни и по устойчиви от всякога. По тази причина тревожните и депресивни състояния се срещат почти във всички области на живота, като най-очевидни са сред хората,страдащи от соматични заболявания. Тяхната „хранителна среда" днес, в България, са високият процент безработица, ниските заплати, деморализацията на обществото поради „мутризацията" на върха на властовата пирамида, и най-общо   несигурността за бъдещето (подсилвана от 16-годишния „преход" от социализъм към постсоциализъм, към корупциокрация...). И всичко това, съчетано с физическа болка, загуби на функция или способност създават рамката на реактивната тревожност и депресивните разстройства.

Повечето от тревожните хора обаче не показват достатъчно други симптоми, свързани с тревожността, за да бъде диагностицирано самото тревожно състояние. Защото симптомите на тревожност могат да бъдат независими съпътстващи, могат да бъдат реакция или заместители, но също и интегрални аспекти на целия спектър от соматични разстройства. Особено при такива телесни болести, при които тежката патология или смъртност са чести резултати от заболяването, и тогава афективните симптоми на тревожността стават неразличими характеристики на основното соматично заболяване.

Според три съвременни изследвания болестността от тревожни състояния достига до 2-4 % за мъжете и 3-4,5 % за жените в общата популация. Но конкретни данни за заболеваемостта от тези разстройства почти липсват. Според едно друго изследване върху нововъзникващите заболявания в общата практика, тревожни разстройства се установяват в около 10 % от всички новодиагностицирани заболявания, което е около 1 /3 от всички установени психични разстройства. Но съществуват сериозни основания да се мисли, че този процент е значително по-висок, особено що се отнася до пациентите в общата медицинска практика.

На фона на тази неизследвана територия на тревожността, възможността да видим степента на тревожност у хомеопатичните пациенти бе твърде съблазнителна.

Изследвани бяха 60 души - 46 жени и 14 мъже, на възраст от 18 до 67 години в продължение на два месеца в два хомеопатични кабинета. Преди да започне хомеопатичното им интервю те са били помолени да попълнят Теста на Тейлър*, който ни дава оценка за общото равнище на тревожност и страх.

Тестът на Тейлър съдържа 50 айтема**.  Инструкцията към изследваните лица е следната: „Преценявайки психичното си състояине,отбележете с ДА тези твърдения,които смятате, че се отнасят доВас и с НЕ тези, които не се отнасят. Няма добри или лоши отговори,затова отговаряйте спонтанно,без да се замисляте много. Ако за някое твърдение се колебаете, не сте  сигурен в своята самооценка, отбележете го с НЕ ЗНАЯ."

Няма ограничения във времето.

Резултати:

За всеки отговор „ДА" се получава 1 точка.

От 0 до 17 точки - нормално  равнище на безпокойство.

От 18 до 28 точки - високо равнище на безпокойство.

Това равнище има 3 подравнища:

• 18-22 т. - ниска степен на високо равнище на безпокойство;
• 23-26 т. - средна степен на високо равнище на безпокойство;
• 27-28 т. - висока степен на високо равнище на безпокойство.

От 29 до 32 точки - невротично състояние.

От 33 до 50 точки - равнище на реактивно депресивно състояние.

Резултатите от изследваните хомеопатични пациенти са сравнени с резултатите от контролна група от здрави респонденти - също 60 души (45 жени и 15 мъже).

Интерпретация на резултатите

Това изследване, освен степента на тревожност на хомеопатичните пациенти ни дава и един социален срез на интереса към КАМ. Прави впечатление, че жените са почти три пъти повече от мъжете, но това не означава, че мъжете

Таблица 1

Изследвани 60 хомеопатични  пациенти

Жени - 46 (77%) Мъже -14 (23%)

Възраст	Мъже	Жени	Общо
До 20 г.	1	4	5
От 21 до 30 г.	3	14	17
От 31 до 40 .	4	7	11
От 41 до 50 г.	3	15	18
От 51 до 60 г.	2	2	4
Над 60 г.	2	3	5

Таблица 2 Контролна група

Изследвани 60 клинично здрави  респонденти

Жени - 45 (75%); Мъже -15 (25%)

 

Възраст	Мъже	Жени	Общо
До 20 г.	1	5	6
От 21 до 30 г.	2	15	17
От 31 до 40 г.	4	7	11
От 41 до 50 г.	4	14	18
От 51 до 60 г.	1	2	3
Над 60 г.	2	3	5

 

Таблица 3 Хомеопатични пациенти Брой Степен на тревожност: мъже жени Общо точки ( и В %) 0 -17 т. Нормално равнище на безпокойство 5 7 12 (20%) 18-28 т. Високо равнище на безпокойство 6 25 31(52%) (общо) А) 18-22 т А) ниска степен 2 12 14 (23 %) Б) 23-26 т. Б) средна степен 3 10 13 (22%) В) 27-28 т. В) висока степен 1 3 4(7%) 29-32 т. Невротично състояние 1 6 7(11%) 33 -50 т. Реактивно депресивно състояние 3 8 11 (17%)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Таблица 4 Контролна група Брой Степен на тревожност: мъже жени Общо точки (и В %) 0 -17 т. Нормално равнище на безпокойство 7 14 21 (35%) 18-28 т. Високо равнище на безпокойство 8 31 39 (75%) (общо) А) 18-22 т А) ниска степен 5 23 28 (47 %) Б) 23-26 т. Б) средна степен 3 8 11 (28%) В) 27-28 т. В) висока степен 0 0 0(0%) 29-32 т. Невротично състояние 0 0 0(0%) 33-50 т. Реактивно депресивно състояние 0 0 0 (0%)

 

 

са no-здрави. По-скоро me са по скептични към новите методи, а и в  не малко случаи търсят помощ едва когато всички изчаквателни onции са изчерпани. Най-активни са пациентките  от 20 до 50 години  т.е. активната творческа,възраст. Те са тези които довеждат по -късно  децата си ,родителите си и  дори съпрузите си.

Едва 12 души ( 7 жени и 5 мъже) са показали нормално равнище на безпокойство, което представлява 20 % от изследваните лица. И това е доста тревожно на фона на 35% нормалност показана от контролната група  (21 души - 14 жени и 7 мъже).

Петдесет и два процента от хомеопатичните пациенти показват  високо равнище на безпокойство почти по равно в ниската (23%) в средната (22%) степен  и 7 % във високата степен.

Докато респондентите от контролната група показват 75 % високо равнище на безпокойство, но са разположени предимно в скалата на ниската (47%) и средната подстепен (28%) и въобще липсват във високата подстепен.

Седем хомеопатични пациента (11%) са показали невротично състояние и единадесет (17 %) - реактивно депресивно състояние. Това са сериозни афективни състояния и за жалост представляват 28 % от изследваните лица, или повече от 1 /4. в контролната група няма респонденти с невротичност или депресивност.

Прави впечатление, че хомеопатичните пациенти, попаднали в категориите невротично състояния и реактивно депресивно състояния са посетили хомеопатичен кабинет преимуществено със соматични оплаквания. Едва трима са заявили диагноза паническо разстройство, двама - обсесивно-компулсивно разстройство, един - биполярно афективно разстройство и един - клинична депресия (11%). Останалите 89 % са имали различни по степен и тежест физически оплаквания. Най-често това са сърдечно-съдови заболявания (най-вече хипертония и ИБС), ендокринни заболявания (особено хипертиреоидизъм), белодробни заболявания (съвсем естествено е затрудненото дишане да е сигнал за тревога, например при астма), но и не толкова тежки - като кожни обриви, менструални смущения и др, както и смесено „меню": тревожност, предизвикана от тежка ситуация в семейството със съпругата) или децата.

Любопитен факт е, че двама пациенти с ракови заболявания (съответно миелом (мъж) и рак на яйчника) са показали съответно 17 и 16 т., т. е. влизат в рамките на нормалното равнище на тревожност, въпреки сериозността на заболяването си.

Би било много интересно да се проследи до каква степен в процеса на хомеопатичното лечение тревожността у пациентите се променя/намалява, защото това ще бъде доказателство, че хомеопатията работи и не е „плацебо ефект", както с лека ръка си позволяват да твърдят различни медицински експерти.

Но целта на това изследване беше по-простичка - да установи „входното" ниво на тревожност. Да се надяваме, че ще можем да проследим в бъдеще и лечебния ефект на хомеопатията.

* * *

Благодаря на д-р Виолета Тенева за оказаното съдействие в това изследване.

 

Библиография:

1. Derogatis L., Wise Т., Anxiety and Depressive Disorder in the Medical patient, American Psychiatric Press, Inc, 1989
2. Голдберг Д., Бенджамин C., Крийд фл, Психиатрията 6 медицинската практика, Българска психиатрична асоциация, 1999 г.
3. Сборник Психиатрия, психология и психотерапия, УМ Медицина, 2002

---

*Тестът е съобразен с българската популация

---