Нов хомеопатичен подход за нашето съвремие

Статията е предоставена с любезното съдействие на списание "Класическа хомеопатия"

Рудолф Верспур

С тази статия се предлага нов подход към класическото хомеопатично лечение, наречен секуентиална терапия. Този подход е разработен от шведския лекар и хомеопат д-р Елмигер. Смятам, че тази терапия напълно съответства на духа на Ханемановите трудове и ще помогне на хомеопатията да премине успешно в следващия век.

КАКВО Е СЕКУЕНТИАЛНА ТЕРАПИЯ

Д-р Елмингер нарича хомеопатията „цар­ски път към здраве". Той е лекар от седмо поколение медици в рода си. Но преди около 20 години преживял „криза" на вярата си в способността на алопатичната медицина да лекува и започнал да търси по-добър начин. Търсенията му го отвели първо до китайска­та медицина, с нейното ударение на двупо­люсната природа на жизнената енергия (ин и ян) и след това до хомеопатията. Според д-р Елмигер единствено хомеопатията е способ­на да достигне до най-дълбоките слоеве на живите същества и да излекува сериозни хро­нични проблеми. Доколкото жизнената сила следва меридианите и една терапия, основана на отчитане на енергийния поток през мери­дианите, може да бъде само частична, то хомеопатията по негово мнение е наистина холистична, с отчитането на тоталността на симптомите.

След като се запознал с Органона, д-р Елмигер се разгневил, че една толкова логич­на и проницателна доктрина за здравето и болестите не е включена в обучението по медицина. Впоследствие му се наложило да изостави наученото в медицинския универси­тет и да започне отново. Но за него това било едно удивително пътешествие към открития и подновяване на вярата.

На ранните етапи от хомеопатичното си обучение, д-р Елмигер се е повлиял силно от метода на немския лекар д-р Фол. Изучавай­ки меридианите, Фол установил, че някои субстанции могат да променят електрическо­то съпротивление на изследвания меридиан, включен във верига, и този ефект става още по-силно изразен, ако се използват хомеопа­тично потенцирани предполагаеми алергени. Тогава Фол започнал да дава на пациентите хомеопатични разтвори на предполагаеми алергени или на други предполагаеми причи­нители на енергиен блокаж, напр. ваксини (които като цяло се класифицират като изотерапевтични средства или нозоди) и устано­вил, че енергията отново тече свободно през дотогава блокираните меридиани.

Но макар и възприел постановката на Фол, че нозодите могат да се употребяват систематично за премахване на енергийни блокажи, д-р Елмигер поставил под съмне­ние ефективността на този метод. Той забелязъл, че след като блокирания меридиан е отпушен веднъж от дадено вещество, всяко друго вещество също би дало положителен резултат, макар и да няма причини да се очаква такъв. Той поставил два критични въпроса на базата на своите собствени изс­ледвания. Първо - за влиянието на наблюда­теля върху наблюдаемия обект, ефект, който е добре известен в квантовата механика (и вероятно действа на квантово ниво на био-енергията). Второ - въпросът за времето, т.е. последователността на даване на тестваните субстанции и съответствието им на травма­тичните преживявания в линията на времето на пациента.

Жизнената енергия според д-р Елмигер е нещо като енергийна система, действаща и във времето, и в пространството. И наистина това е в основата на фундаменталния закон на Херинг за посоката на правилното лече­ние. Д-р Елмигер вижда жизнената сила на Ханеман като една висша енергийна система, действаща в специфичен пространствено-временен континиум, която контролира по-низшия пространствено-временен континиум на организма. И в съгласие с шестото из­дание на Органона болестта за д-р Елмигер не е нищо повече от една дестабилизация на жизнената сила, последица от някакъв шок, която след това се изразява в определена симптоматика.

Така според д-р Елмигер съвременната физика е в съзвучие с биоенергийните тера­пии и особено с хомеопатията, такова е мне­нието и на някои съвременни физици като Фритьоф Капра (Тао на физиката) и Дейвид Бом (Цялостта и обвързания порядък). Хо­меопатията е най-систематичната и задълбо­чената от биоенергийните терапии, но тя трябва да се базира на фундаменталните прин­ципи не само за тоталността на симптомите и минималната доза, а също и за пространствено-временния континиум. В днешния свят толкова много стресове с различна честота въздействат на организма, че класическият подход за използване на едно лекарство или за използване на растителни, животински и минерални потенции вече е недостатъчен.

Както ще видим, имало е различни опити да се въведе употребата на нозодите за случаи където „добре показано" лекарство не дейст­ва или действа слабо, но употребата на нозо­дите до момента е повече или по-малко ха­отична, наслуки, такава каквато е била упот­ребата на принципа на подобието преди Ханеман.

Според д-р Елмингер хомеопатичните ле­карства са всъщност уплътняване, концент­риране на енергия и време, което ги прави „малки пространствено-временни бомби". Но те трябва да се използват по начин, който зачита индивидуалния пространствено-вре­менен континиум на пациента, маркиран от определени шокове в определени моменти. Дотук схващанията на д-р Елмингер са само едно интерпретиране на наблюденията на Ханеман. Разликата е във важността на вре­мето. Д-р Елмигер е възприел също теорията за хроничните болести на Ханеман и за унас­ледените миазми или предразположения към болести, с добавката на туберкулиновия миазъм.

Д-р Елмигер започнал да определя точна­та последователност на стресовете, които би­ха могли да засегнат пациента, и след това да лекува всяко от тези събития в точно обратна последователност на тяхната поява. За него лечебното изкуство се състои в припомнянето на всеки предполагаем стрес, в определя­нето на главните шокове и в премахването на блокажа на енергийния поток, причинен от тях. Тези травматични шокове се отстраня­ват чрез хомеопатична доза на същия шок. Затова той разполага както с обикновенни хомеопатични лекарства като Arnica, Natri­um sulphuricum, Opium, Ignatia, Nux vomica, Natrium muriaticum, така и c установените нозоди, напр. за ваксини, анестетици и добре известни лекарства (пеницилин, кортизон).

След няколкогодишни опити д-р Елмин­гер стигнал до заключението, че има класи­чески реперториум от шокове, който е при­ложим почти универсално.

Той включва:

1. Събития при раждане: продължително раждане, предизвикано раждане, употреба на форцепс, анестетици и пр., липса на кисло­род, цезарово сечение, неправилно ангажира­не на главата на бебето по време на контрак­циите (вкл. несъответствие между парамет­рите на плода и родовия канал).
2. Естествени детски болести, на които организмът не отговоря правилно (поради намалена устойчивост).
3. Ваксини, прекалено много по едно и също време и прекалено скоро, дълготрайни ефекти (особенно за едра шарка, коклюш и серията MMR¹, които не позволяват на имун­ната система да узрее).
4. Травматични житейски събития - емо­ционални (ужас, страх, загуба), физически (операции, сътресения, гръбначни наранява­ния и пр.).
5. Продължителна употреба на лекарства, антибиотици, антидепресанти, кортизон, со­ли на златото, стимуланти (хроничните пот­ребители на лекарства са в състояние на перманентен шок като алкохолиците).
6. Венерически болести, малария, тубер­кулоза, мононуклеоза, коремен тиф, холера, хепатит.

Може огромен шок да остави слаб отпе­чатък, както и малък, незначителен наглед шок да има катастрофални последици, които съсипват здравето на човек завинаги. Това зависи от конституцията на индивида и гене­тичното наследство. Много от тези идеи мо­гат да се намерят в класическата литература, но до появата на книгата на д-р Елмигер никъде не са представени като ясен терапев­тичен подход в хомеопатията.

Д-р Елмигер установил, че децата са в състояние да понесат по-добре това лечение, понеже имат повече резервна енергия, дока­то възрастните обикновенно преминават през периоди на умора и влошаване (възвръщане на предишни оплаквания).

Макар че лечението е безопасно за бре­менни жени, по-добре е то да не се прилага през първите три месеца на бременността, за да се избегне болезнено увеличение на умо­рата през тази фаза. Нозоди и други изотерапевтични средства не трябва да се дават на жени по време на или непосредствено преди менструалния цикъл, защото това ще доведе само до нежелано влошаване.

Освен лечение на събития от живота, д-р Елмингер разработил систематичен и после­дователен подход за лечение на хроничните миазми, които ние всички носим. Когато ле­кувал унаследените или придобити миазми д-р Елмигер установил, че всеки притежава в по-голяма или по-малка степен и четирите миазма и започнал да ги лекува всичките. Той също открил, че съществува определена последователност в появата и съществуване­то на миазмите - псоричен, туберкулинов, сикотичен, сифилитичен. След внимателни набюдения, включващи деца родени от леку­вани пациенти, той дошъл до извода, че само класическите нозоди „поликрести" (Psorinum, Tuberculinum, Medorrhinum, Luesinum), изпол­звани във високи потенции, са в състояние да въздействат на генетичния код, като кориги­рат по този начин миазматичните наслагвания или блокажите.

Накрая той установил, че всеки от миаз­мите е свързан със сезон (като отдава това откритие главно на д-р Небел от Швейцария, чиято е заслугата и за установяването на туберкулиновия миазъм). Потенции до 10М могат да се използват без значение от сезона, но при даване на 50М е необходимо съответ­ствие между миазъма и сезона, т.е. Psor. се дава през есента, Tub. през зимата, Med. през пролетта и Lues, през лятото. За сериозни случаи д-р Елмигер използва също определе­ни олигоелементи за всеки миазъм с цел смекчаване на лечебната реакция и спомага-не на отделянето през различни органи, на базата на диатеза², разработена от д-р Менетрие.

От своята клинична работа и наблюдения д-р Елмигер се убедил, че колкото по-висока е потенцията, на толкова по-висши и по-фини енергийни нива тя действа, включително до и над генетичния код. Така, когато той изпол­зва по-високи потенции, той подготвя паци­ента, като му дава първо по-ниски потенции ЗОС и по-високи. Като цяло той не използва потенции по-високи от 10М освен при много сериозни случаи, при които няма пълен отго­вор, но не дава повече от 50М. Той е против използване на високи потенции прекалено често, било то нозоди или обичайните лекар­ства.

В обобщение според д-р Елмигер, не може да се очаква същинска лечебна реакция от обичайните хомеопатични лекарства, даже и добре показани, докато жизнената сила оста­ва осакатена от многобройните стресове на нашето съвремие и не бъде освободена от правилно лечение в правилна последовател­ност. Също така той поставя ударение на подходящи диети и начин на живот, както и на различни манипулационни терапии (особенно върху краниума) за полагане на осно­вата на ненарушеното здраве. Той счита, за­едно със Стил и Съдърланд, че болшинството остеопатични краниални лезии са обстетрични (получени при раждането) по произход и че изкривените зъби са резултат от такива проблеми - поставянето на скоби на такова дете само насилва тази нарушен енергиен баланс да се покаже през краниума някъде другаде (аз съм виждал няколко такива слу­чая).

ТОВА ХОМЕОПАТИЯ ЛИ Е?

Д-р Елмигер е бил критичен и на свой ред е бил критикуван от крайните класически хомеопати (наречени „унисисти" в Европа) поради отклоненията си от ортодоксалното. От своя страна д-р Елмигер заявява, че Ханеман първи би възприел този подход, ако живееше в днешно време. Изглежда, че деба­тите основно са върху използването на нозодите и въвеждането в практиката на систе­матичния подход за времето. Класическият подход като цяло не взема под внимание вре­мето, то се счита за маловажно. Това може да е давало задоволителни резултати по-ра­но, когато пациентите обикновено не са има­ли много усложнена медицинска история. Но днес ние сме изправени пред извънредно сложни случаи, където картината на симпто­мите е объркана от безбройните изкуствено причинени шокове, най- вече от лекарства, ваксинации и хирургични интервенции.

Наистина е трудно да се установи какво точно представлява класическата хомеопатия. Първо имаме възприемане на определени обичновени лекарства за определени травматични събития (Ign, Nat-m за загуба, Opium за уплаха, China за загуба на телесни течности, Nux-v за обезболяване, Arnica Nat-sulph за наранявания на главата, Am-c за недостиг на кислород в мозъка). Има също „специфични лекарство” за много болести от епидемичен тип. Даже Ханеман е признавал „genus epidemicus” (епидемичен вид). Макар че идеята за специфичните лекарства може да изглежда далечна, тя е част от класическата хомеопатия.

А какво да кажем за нозодите? Отново някои нозоди са станали нещо утвърдено в хомеопатията даже и за „унисистите”. Обаче от гледна точка на принципите на хомеопатията, тяхната употреба изглежда дискутирана малко аномално. Някои хомеопати са възприели идеята за евкивалентността или “aequalia aequalibus curenter” (израз на Люкс, съвременник на Ханеман) много по-нататък и се опитват да открият нова терапия на тази база (най-добре разработена в „динамизираната микроимунотерапия” на О.А.Джулиън). Като резулат от преследването на идеята за идентичността вместо аналогията на подобията, възниква дебат във философски аспект относно въприемането на последната в хомеопатията.

Ханеман е поставил силно ударение на “similia similibus curentur”. Когато Херинг и други са започнали да използват нозодите или изопатичните средства, реакцията на Ханеман е варирала. В петото издание на Органона той пише: „може да се признае фактически четвърти метод на използване на лекарствата срещу болестта: „изопатичния метод”, метод на лекуване на болестта със същия миазъм, който я е породил”. Но в съзнанието на Ханеман idem (едно и също) става similia (подобно), когато е променено от хомеопатичния метод на приготовление и „излекуването в този случай ще бъде следствие само на противопоставяне  similimum similimo”. Такова е мнението и на Херинг.

В шестото издание обаче Ханеман изглежда се обръща срещу изопатията: „Да се желае да се излекува това с патогенна сила, строго еднаква (per idem) , е протично на здравия разум и даже на целия опит”. Той повтаря тази критика в своите „Хронични болести”. Някои отдават тази негова резервираност на ревността на откривателя към последователи-дисиденти (както Фройд към Юнг, или Пастьор към Кох). Друго обяснениее, че в своите последни години Ханеман е ставал все по-склонен към „виталистично” обяснение на болестите, а идеята на изопатията е водела по-скоро до материална причина на болестите.

За днешния основоположник на изопатията в Европа, О.А.Джулиън, необходимостта на практика да се излезе отвъд стриктните диктати на „подобията” е възникнала с откриването на хроничните миазми от Ханеман и необходимостта да им се противопоставят, поне на ранните етапи, специфични лекарства: Sulphur, Thuja и Меdorrhinum. Джулиън чувства, че Ханеман е прикрил това стратегическо отстъпление от стриктните принципи на индивидуализирането и подобието, с повишена безкомпромисност към „абсолютността за закона за подобието в тесния смисъл на думата”³ .

Тази промяна в мислите на Ханеман в шестото издание на Органона не е имала силен отрицателен ефект върху развитието на хомеопатията, тъй като тя е станала доста след златния период. Междувременно влечението към изопатични лекарства или нозоди (като Tuberculinum, Medorrhinum, Luesinum, Diphterinum, Lyssinum, Pyrogenum и т.н.) продължавало и се радвивало главно на базата на работите на Херинг. През 1910 г. излиза „Материя медика на нозодите” от Ален, която обобщава всички тези изследвания и работи. По същото време в Европа д-р Небел и д-р Вание поддържали използването на нозодите.

Въпреки известни доктринални дебати, клиничното използване на нозодите  про­дължава, но дори и днес за практикуващи­те тяхната употреба в рамките на класичес­ката хомеопатия остава неясна и объркана.

Другият клон на изопатията - биотерапевтичните школи в Германия и Франция, са раз­работили системната употреба на различни вещества (алергени, токсични вещества, органни тъкани), приготвени като хомеопатични лекарства, но този подход по мое мнение е фундаментално различен от класическата хо­меопатия.

В момента цари доста голямо объркване между термините нозод (известен от Хе­ринг), изопатични средства (от ветеринарния хомеопат и съвременник на Ханеман и Хе­ринг, д-р Люкс), саркоди, органотерапевтични средства, автотерапевтични средства (нап­равени от човешки урина, изпражнения и кръв). Макар и не категорично, може да се прокара разграничителна линия между тези изопатични лекарства, които са извлечени от специфични миазми на болестни състояния и и върху тях е направено доказване, които като цяло се означават с понятието нозоди (аргумент застъпван от д-р Шмидт от Жене­ва) и останалите. Може да се приеме, че те са част от хомеопатията от век и половина на­сам и са част от наследството на Херинг. Може да се направи и едно по-нататъшно разграничение между големите нозоди или поликрести (напр. за четирите миазми) и по-малките нозоди за по-специфични епидемич­ни болестни състояния.

По мое мнение, секуенталната терапия на д-р Елмигер е в пълно съгласие с насоката на мислене на Ханеман и Херинг, че дадени лекарства, било то с подобно действие и из­готвени от определени вещества или от бо­лестна тъкан при инфекциозни заболявания, могат да се използват срещу дадени етиологии в историята на заболяване на пациента. Проб­лемът в момента е липсата на систематични основи за предписанията, много наподобяващ ситуцията с принципа на подобието преди съз­даването на хомеопатията, с която се е сблъс­кал Ханеман. Внимателната клинична работа на д-р Елмигер в последните 20 години премах­ва до голяма степен това объркване и ни дава едно полезно предупреждение относно огром­ната мощ на високите потенции и възможност­та да напакостим, ако злоупотребим или ги прилагаме неправилно, особено в случай на нозоди-поликрести: Psorin, Tuberculin, Medorrhin, Luesin.

НЯКОИ СЛУЧАИ НА СЕКУЕНТАЛНА ТЕРАПИЯ

Момиче на 10 години

9 декември 1983 г. Пациентка, страдаща от остър пруритус на вулвата. Първият лекар й е дал някакви противопаразитни средства, смятайки, че се касае за глисти, но без резултат. Снемането на случая показа обичайния случай на естествени и ятрогенни стресови фактори: ваксинации за ед­ра шарка, заушка, ваксинация за рубеола, антибиотици за скарлатина.

Лечение: (всяка стъпка трае един месец Varicellinum, Parotidinum. Lyssta, Rubeollinum, Morbillinum, Penicillinum. На този етап пациентката показва силна реакция: трудно се движи, болезнено уриниране с аленсчерзена вулва, разязавяване на устните. Това показва, че потискането на скарла­тината с антибиотици е коренът на проблема. Пациентката приемар Scarlatinum и състоянието й се подобрява рязко. Тогава тя е лекувана за четирите утнаследени миязми,  няма драматични проблеми, наблюдава се непрекъснато подобрение.

Жена (на средна възраст)

Януари 1982 г. Пациентка, която е емигрирала в Швейцария от Унгария. Болест на Крон. Мно­гобройни стресови състояния: пневмония, опера­ции, заушка, скарлатина, морбили, многобройни ваксинации, проблеми с бъбреците, амебиоза, тежки емоционални травми, лечение с кортизон и различни химични терапии. Преминавайки секуентално лечение на различните дестабилизира­щи сили, пациенката се подобрява значително. Диарията и болките в червата бързо губят оби­чайната си сила, въпреки че тя отначало не желае да спре хапчетата, предписани й от гастроентеролог. След година започва миазматичното лечение и няколкото остатъчни симптома, появяващи се 3-4 пъти в годината се премахват лесно с остри лекарства.

Мъж (35-годишен)

Април 1980: Пациентът има дисеминиран лупус еритематодес (установен когато е бил на 24 г.). Въпреки медицинското лечение, постепенно се засягат кожата, бъбреците и други органи. Акупунктурно лечение донася облекчение на болките и забележимо стабилизиране на състоянието. Предприема се секуентална терапия, за да се отс­транят ефектите от ваксинациите и лекарства­та.След три месеца пациентът се къпе без кожата му да е покрита с гнойни язви. Бърбечният синд­ром (инфекция на бъбреците със сериозна загуба на албумин) изчезва и общото здравословно със­тояние е отлично. В следващите 12 месеца се лекува миазматичното наследство. Пациентът като резултат се чувства много изморен, но се подобрява на всеки стадий. Сериозността на този случай изис­ква два цикъла на лечение с миазматични нозоди до 50М във втория цикъл. Накрая пациентът е в състояние да се върне към своята работа на биз­несмен, директор на фирма и администратор.

Момиче (6 г. и половина)

Януари 1984 г.: Мускулна дистрофия, диагнос­тицирана през 1980 г. Добре изразени признаци и симптоми. Лечението атакува обичайните вакси­нации и антибиотици. Главният шок е БСЖ, дала най-силна реакция и са били необходими микро­елементи в хомеопатична форма (манган-мед) за смекчаването й. Към септември пациентката е напълно различна. Тя не е била болна от януари, но все оше има ясна лицева асиметрия, лявото око е по-малко отворено от дясното. Остеопатична корекция изчиства това. След това се дават Sul­phur ЗОС и 200С, последвани от лекарство специ­ално приготвено от д-р Елмигер, целящо да по­добри генетичното наследство. После идва миаз­матичното лечение. И като резултат имаме едно ново дете.

Жена (в средата на трийсетте)

Април  1992 г.: Пациентка, самотна майка,телефонира  в паника, че не може да се прибере в къщи поради алергична реакция към „нещо" (смята , че е била отровена). Тя е била лекувана 6 години за кандила, която се влошава, въпреки нистатннът и хранителната диета. Дава се Sulphur 200С последван от 1М, 8 часа по-късно (конституционално лекарство), което веднага дава подоб­рение на емоционалното състояние и тя може да се върне в къщи. Sulphur 1М четири седмици по-късно, след това Sac-lac. на следващия преглед. Ясно е, че е настъпило голямо подобрение, но че проблемът е някъде дълбоко.

На този етап стават ясни серия от силни емо­ционални, физически и психически стресове, мно­го ваксинации (всички като дете и тийнейджър поради пътуване в чужбина) и екзема от рожде­ние. Тя се съгласява да премине секуентална те­рапия. Лечението покрива всички емоционални и физически травми в живота й до момента. Лече­нието й позволява да се помири с преживяните събития (потиснати по-рано или все още безпоко­ящи я понастоящем) и да „узрее"(използван е нейния израз). Здравето й се подобри много сил­но, тя може да яде храни, към които по-рано е била алергична и е преминала през много физи­чески реакции (особено умора, влошаване и по­добряване на екземата, падане на ноктите на ръцете и др.). От лечението на шока от раждането с цезарево сечение, тя е преживяла отново целия процес на раждане, включително болки в гърба, контракции, усещане за теглене надолу (тя казва, че е могла да преживее това, което не е могла на времето - поради стреса от раздялата с бащата на детето и младата й възраст).

Жена (32 г.)

Май 1991 г.: Пациентка с оплаквания от много силен световъртеж и зиморничавост (тя не може да използва превозни средства или да се покаже на студ без да се влоши). Стана ясно също, че страда от заболяване, което бързо е разрушило 30% от нейната костна маса. Нейният специалист е предложил сондажна операция, но тя иска да избегне това, ако е възможно. Лечението започва с нейното конституционално лекарство - Silicea 1М,  последвано от още по една доза 1М през юли и август. Следващото измерване на костната маса през ноември (12 месеца след първото) показва стабилизиране на състоянието, което можеше да се забележи и от нейния изглед, понижената чувствителност към студа и способност да се движи в превозни средства без неудобства. Резултатът е една променена жена.

Но прегледът беше показал няколко остри емоционални травми поради това, че е израсла в проблемно семейство. Също така конституцио-нално е особено чувствителна към ваксинационни шокове и проблемът с костната маса също би трябвало да лежи в миазматичното наследство. Пациентката е прекарала също цереброспинален менингит на 12 години, имала е закъсняло разви­тие, няма оше мъдреци и има чести инфекции на пикочния мехур (възможно е да са свързани със сексуално насилие).

Секуенталната терапия е достигнала миазматичния етап. Всеки път се появяват различни лечебни реакции. Лечението на емоционалните проблеми се съпровожда с прогрес в нейната пси­хотерапия („докато преди едва пълзях, след ле­карството, като че се отприщи стена и аз мога да скачам напред"). Наскоро тя е била в състояние да предприеме пътуване за меден месец с кола по цяла Америка без да почувства гадене - тя е могла даже да пише и чете, докато се вози в колата, което е било като чудо за нея. В момента тя търси специалист на новото място да й измери костната маса и тъй като сравненията са проблематични, ако измерванията са от различни специалисти, трябва да почакаме още една година, за да разбе­рем дали тялото е успяло да възстанови нещо от загубената костна маса.

¹ MMR - measles (дребна шарка, брустница, морбили), mumps (паротит, заушка) и rubella (рубеола) - ваксини от живи вируси. (Бел. ред.)

² Вродена конституция на индивида, която предопределя неговата чувствителност към определени болести. Генетични фактори, определящи начина, по който тъканите на тялото реагират на определени екзогенни или ендогенни вредни стимули. (Бел. ред.)

³ Julian O.A., Treatise on Dynamised  Micro Immunity, Second Revised Edition, 1985, B. Jain Publishers, New Delhi

Превод: Димитър ПАРЛАПАНСКИ

http://www.heilkunst.com/Townsend.html