Страхувам се, че ще убия детето си

Млада 29-годишна жена ме посети с тежка следродилна депресия.

Парадоксът е, каза тя, че си гледам детето перфектно. Посетих психиатър, бях в клиника за малко и ми дадоха възможно най-леките антидепресанти, но след лекарствата се почувствах още по-зле и ги спрях.

Имам неконтролируеми пристъпи на страх и искам да има някой до мен. Аз съм нежен, чувствителен човек. Загубих баба, тя е най-любимият ми човек, получи инсулт и си отиде. Отчаях се, тя ми беше опора в живота. След което исках много да  забременея. По време на бременността умирах от страх да не загубя бебето, плачех от страх, а тя е страхотно, перфектно дете. Когато родих не почувствах нищо. Погледнах го и си умирам от страх.  Казах - не го искам. Чувствах се непълноценна да съм като всички майки, да му се радвам. ...

Много се плашех от мъже. И до ден днешен не мога да отида сама в ресторант.

Мъжът ми, той е голямата ми любов. Майка му, в началото ме приемаше добре, но когато се оженихме нещата се промениха. Като забременях - 9 месеца не се обади. А когато се роди детето се обади да ни каже защо се е обидила - че не сме я поздравили за рождения й ден. Не дойде на изписването - каза, че била отритната от сина си, че не сме я поканили на изписването... Не желаеше да ми помага.

Аз обичам да разговарям на по-високо ниво. Аз пиша, обичам литературата, пиша поезия, обичам да говоря за философски неща. А тя.. кой е болен от рак, кой е починал...

Как се проявяват пристъпите ви на паника?

Чувствам ... обикновено съм сама ... мъжът ми постоянно пътува. Чувствам, че ще отида да я удуша. А ако видя нож си казвам този нож е оставен тук за да я убия. Сега е моментът, няма никой вкъщи.

Как се чувствате?

Изпитвам огромна мъка, нямам желание за нищо. Пълна неадекватност. Напоследък получавам и задух. Обикновено това са кризи. В началото бяха по-продължителни, сега са по-кратки, 5-10 минути и след това си ставам пак аз, същата.

Какво значи „пак аз, същата"?

Че ми става пак добре, че се чувствам добре психически. Казвам си това са глупости". Ставам весела, бодра, нямам такива мисли, спокойна съм, не ми трябва никой до мен. Когато не съм в криза мога да стоя сама.

Отношението към детето ми се променя. Не мога да кажа думата „мама". Не мога, например, да й кажа Веселинче, мамо, както казват другите майки. Не мога да кажа „мама"и на майка ми. Тя никога не ме е разбирала. Много ни биеше с брат ми с точилка, с каквото намери, и ни тормозеше. Затваряхме се и плачехме. Мислехме, че не сме нейни деца,че сме осиновени, че не ни иска. Че сме грешка. Беше ни учителка в детската градина. До 3-годинки й казвахме „мамо", а после „другарко". И ни биеше. И сега ни се моли да й кажем „мамо". Аз мога да се напъна, но то ще бъде безразлично, все едно е химикалка или нещо друго... Жал ми е за нея, тя беше много тежко болна от рак.

Два пъти я оперираха, видях такива ужасии в раковата болница. Грижех се и за  самотните пациентки покрай майка ми. Бях един месец в болницата... винаги съм обичала такава дейност. Винаги съм си мечтала да бъда ветеринар. Обожавам животните. А пък котките - те са свещени за мен. Аз съм адски чувствителна... И майка ми и баща ми са били в тежка депресия. В рода ни има доста обременени хора. Баща ми е бил в такива състояния и на силни лекарства. Психиатрите ми казаха, че това е наследствено. Майка ми също изпадна в депресия като се разболя от рак. Тя забравяше коя е, къде е. Ни приема, ни предава. Стои и няма никой.

Бях в Лондон на гости на брат ми и като видях Темза, изпаднах в криза, ще падна във водата, а там едни ниски мостове. Аз имам страх от дълбока вода. А Темза е като една огромна змия, която влачи черното си туловище нанякъде, готова да погълне някого. Величествена и мътна. Внушителна река. И като си представя колко погледи е събрала...

Но като видя нож - си казвам този нож е оставен да убия Веселина. Или например - баща ми нещо копае с мотиката в градината на вилата и аз си мисля - ето, той копае гроб на Веселина. По едно време се страхувах от всеки предмет. Това, което ме успокоява, е  че в мислите си не виждам лицето  на Веселина, а на друго бебе. А тя  е страхотно дете....

Аз съм много чувствителна, мога да заплача от всяко нещо. А откакто почина баба, като видя възрастна жена и ми става много тежко. Откакто почина се чувствам като самотно сираче, сам самичка на тоя свят. Ходя на гроба й и мога да плача с часове. Явява ми се като ангел, с някакво сияние. Тя ми е казвала, че винаги е до мен. „Знам, че плака на моето погребение, защото бях до теб"...

Минава повече от час и половина, аз съм задала само 2-3 въпроса, пациентката говори ли говори. Но го прави по един не-змийски начин, тя говори много леко, речта й тече, и тече красиво, интересно. И се сещам, че съм срещала такива рубрики в реперториума:

Speech, fluent (4 лекарства) Speech, interesting (1 лекарство).

Малки рубрики, малки лекарства. Оттук нататък става лесно.

Защото ключовият симптом на Thea е, че ИМА ИМПУЛС ДА УБИЕ СОБСТВЕНОТО СИ ДЕТЕ.

С това започва всяка Материя медика. (Но също и това, че бъбривостта на Thea е едно от големите й очарования.)

Кларк пише, че „една жена, която всекидневно пиела много чай, сварен на печката, развила и суицидна, и хомицидна мания; импулс да скочи от прозореца, да пререже гърлото на бебето си и да го хвърли надолу по стълбите". Всъщност тя е направила „токсикологично" доказване на Thea (получила е Thea СМ).

Странно е, че това малко лекарство има толкова рубрики за убийство:

Fear killing of (10)

Kill (desire to) (33)

Kill, throw child into fire, sudden impulse to(4)

Kill, sudden impulse to (8)

При толкова ужасяващи импулси няма как да не бъдеш обхванат от страшни и постоянно повтарящи се мисли:

Thoughts, frightful (12)

Thoughts, persistent (83)

Въпреки цялата тази тежка психическа картина (или заедно с нея) ще видим у Thea толкова нежност, любов, поезия, стихове, оживеност... (Разбира се, това е растително лекарство!)

Affectionate (36)

Sense, acute (54)

Verses, makes (13)

Vivacious (50)

Предписание - Thea 1M

Телефонен „рапорт" на 23 март 2002

Първите дни се чувствах по-зле, после отшумя и сега се чувствам много по-добре.

Проследяване - 11 април 2002 г.

Коренна промяна, чувствам се много по-добре. Първите дни имах болка в главата (стар симптом), страх, несигурност, паника. Този ден бях на гости на една майка с три бебета и имах желание да ги унищожавам. Явно нещо се е загнездило в мен.

Четири дни бях много зле след лекарстото. Казвах си „Мария, това е твоето наказание, ти си убийца."

Но като се прибрах на село (имаме Вила край едно Врачанско село и детето беше там за малко) започнах да гледам с други очи на дъщеря ми. Чувствам се много по-добре сега, осезаемо и дори като си помисля нещо лошо за дъщеря ми си казвам - „да, да, глупости"

Вчера се 'появи някаква паника, някакъв страх. Но за един час мина, а друг път ме е държало с дни. Имах 2-3 тежки момента, но като Взех капките (Sac lac) и ми минаваше.

Ако имате една скала от 0 до 10, като 0 е чувствам се много зле, а 10 - чувствам се отлично, как бихте оценили състоянието си преди лекарството и след него?

О, преди лекарството бях под 0, сега съм някъде на 5-6. Даже има дни, в които се чувстам перфектно. Тръгвам към позитивното. А преди от всяко нещо можех да направя черно. Вчера брат ми ми беше на гости (ние не сме много близки с него) и ми стана мило за него. Направо не можех да повярвам. И свекърва ми, какви страшни простотии ми е направила, но всичко лошо ми е зад гърба!

Предписание - Sac lac.

Проследяване 26 май 2002 г.

Помогнете ми, пак се върнаха старите пристъпи. Бяхме в болница с детето - то имаше гнойна ангина, селският доктор нищо не направи, 6 дни детето беше c 40 градуса и трябваше да ни приемат по спешност в болницата. Тогава бях най зле. И се обвинявах, че с детето може да стане нещо, а аз си мисля за моите си работи...

Тези мисли се появяват, макар и доста рядко. Например, като прочета, че майка е хвърлила детето си от 5-я етаж и аз започвам да си мисля, че ще го направя.

Обаче имам вече голям напредък вчера простирахме двете на балкона и аз треперех Веселина да не падне. И не съм си помислила нещо страшно. Сега надделяват паническите пристъпи, а не мислите, че ще направя нещо на детето. Миналата година бях толкова зле и ме държеше сума ти дни, а сега - половин час... в последните дни пак съм във възход.

Сънища?

Нормални неща или приключения, както обикновено. Но преди няколко дни сънувах, че душа Веселина. В съня си исках да удуша Веселина и започнах, но не можах да го направя и тогава разбрах, че никога няма да го направя. Така си разтълкувах съня.

Предписание - Thea 1М

„Доклад" по телефона на 5 юни 2002 г.

Още щом ми дадохте лекарството, се почувствах много спокойна, сякаш никога не са ми минавали такива мисли в главата. Много съм добре. Желая ви весело лято.

На следващото проследяване през септември пациентката отново получи Sac lac, тъй като като цяло се е чувствала добре.

До края на годината получи още една доза Thea, а през следващата общо 2. Чувства се отлично. В момента е бременна с второ дете. И това, според самата нея, е лакмусът, че наистина е оздравяла. Преди тя казваше - „Ако започна да мисля за друго дете и веднага отхвръля идеята, значи съм зле." „Малките" лекарства в нашата Материя медика са също толкова ценни, колкото и полихрестите. Какво би направил полихрестът Nux-v в този случай - знаем, че желанието да хвърли детето си в огъня му е присъщо - но къде у Nux тази толкова изразителна бъбривост. От друга страна, ако тръгнем да търсим лекарство по линия на бъбривостта - преди да стигнем до малката Thea ще се препънем в много полихрести. А с тази силно изразена чувствителност пациентката очевидно се нуждаеше от растително лекарство.

Точното лекарство обаче не е нито малко, нито голямо, за пациента то е МНОГО ГОЛЯМО, то е симилимумът му. А симилимумът е този, който може да промени модела и да излекува.