Два случая на Aurum muriaticum

Статията е предоставена с любезното съдействие на списание "Класическа хомеопатия"

Анджела Нийдъм

Всички сме добре запознати с лекарство­то Aurum metallicum, то е добре представено и в реперториума, и в Материя медика, но ин­формация за Aurum muriaticum¹ почти няма. Някаква по-детайлна представа може да се намери само в работите на Шолтън.

В следващите два случая лесно би могло да се даде Aurum metallicum, но той не би покрил изцяло случая. Аз не използвах само картината на Шолтън. От една страна Aurum metallicum покриваше много от симптомите при реперторизацията, но във физическата симптоматика имаше някои индикации за Aurum muriaticum. И в двата случая имаше някакви проблеми с майката, което, разбира се, е добро показание за някои от муриатиците.

Първи случай

Първата пациентка е дама на около шест­десет години. Тя е много дейна личност, но нейният живот от дълго време е бил ограни­чен от сериозната болест на съпруга й. Тя се е подлагала на хомеопатично лечение по вре­ме на менопаузата, когато е претърпяла то­тална хистеректомия. Имала е голяма миома, предизвикала силно кървене. Впоследст­вие е имала голям проблем с топлите вълни. Phos. и Lach. са помогнали, като Phos. доста е увеличил нейната енергия.

Когато тя дойде при мен обаче нейната енергия беше на доста ниско ниво. Непрекъс­нато е уморена. Тя се е оттеглила от работа, претърпявайки огромна загуба - едновремен­но загубвайки компанията и своята роля в нея заедно с обществено си положение и ав­торитета си като преподавател. Но през пос­ледната година тя се е съсипвала от прекалено много работа, защото е изпълнявала за­дълженията на двама човека едновременно.

Обича стреса. Обича да постига своето, важно за нея е да доведе нещата действител­но докрай, а не да се предава или връща назад - това просто не е възможно. Тя се оплаква, че концентрацията й е лоша, хората идват при нея с проблемите си, но тя не е в състоя­ние да направи нещо. От една страна тя иска друга работа, но от друга страна за първи път е свободна, не е била такава дори като тий­нейджър. Оженила се е млада, родила деца, винаги е била основният човек, който печели хляба. Като дете е трябвало да бъде първа в класа, без да знае защо ТРЯБВА да прави това. Тя ТРЯБВА да бъде организирана.

Друга патология - имала е частична тиреоидектомия, но напоследък тироидната жле­за отново е свръхактивна и пациентката взе­ма карбомазипол. Усеща се изгарящо топла, при хранене, в леглото, без причина. Има болка в гърба и артрит.

Неотдавна нейната най-близка приятелка е починала, тя още не може да дойде на себе си от загубата и все още скърби за баща си, почи­нал от рак преди 14 години. Той е бил много честен, добродетелен човек и честността и праволинейността са решаващо важни за нея. На­пускането на работата било удар по нейното его, тя смятала, че те не могат да се справят без нея. Сега тя се чувства сякаш е г-жа Никоя, тя има нужда от статус. Когато нейната прия­телка е била жива, те се вдъхновявали една друга, но сега не може да се отпусне и да се въодушеви от нещата както преди.

Първоначално й дадох Carcinosin, от кой­то тя се подобри на всички нива и започна да ми разказва за нейната майка. Тя била много взискателна. Ако дъщеря й е била непослуш­на, не би й говорела за повече от 2 седмици. Трябвало да стане на 40, за да се научи да казва НЕ на майка си, но все още това я кара да се чувства виновна, въпреки че знае, че не е вярно.

Сега като майка се страхува самата тя да не оказва натиск върху нейните вече порас­нали деца, но ако не се чуе с тях за няколко дни, това силно я наранява. (Когато ми раз­казваше тези неща, тя имаше сълзи в очите). Тя е сънувала, че пее на концерт. Баща й е бил певец и най-щастливата част от детство­то й е била да ходи с него на концерти. „Той беше много грижовен към мен и ме вземаше със себе си." „Майка ми никога не се интере­суваше какво правя." (Сълзи)

Така че за Aurum имаше перфекционизма, необходимостта да бъде първа, страдаше от загуба на положение, имаше страх от про­вал, имаше отговорността, редуването между насладата от пълната със стрес работа и умо­рата от умствен труд, тъгата, мъката.

От друга страна хипертиреоидизмът е по­вече характеристика на муриатиците. (Всички лекарства, свързани с морето, са възприемчи­ви към нарушения на тиреоидната жлеза.) Ос­вен това при Aurum mur. повече е засегната матката, отколкото при Aurum metallicum, и разбира се най-накрая Aur-mur. има проблеми със ставите. Също виждаме проблемите с ней­ната майка, както и собствена й голяма отго­ворност към ролята й като майка, а също и към кариерата й.

Бьорике казва за Aur-mur. - показано при хеморагии през менопаузата, отвращение към работа, желание за компания, неспо­койствие, плаче и същественото е, че се вло­шава от топлина за разлика от Aurum metallicum. Шолтън описва Aur-mur. като от­говорен като майка си или към кариерата си, или че поставят кариерата си на първо място, от което страда семейството. Също така, те са отговорни като цяло и не могат да подве­дат хората. Той не говори за лошо, непълно­ценно майчинство, а по-скоро за отговор­ността към техните майки. Но независимо, че пациентът се чувства отговорен за трудната стара дама, независимо от всичко и муриатикумът включва идеята за нарушени взаимо­отношения и самота, така че изглежда като че ли и този сценарий също може да присъства.

След Aurum muriaticum 30С (единствената потенция, която имах) за период от три сед­мици пациентката преживя отново всеки симптом, който някога е имала, и след това изведнъж се почувства много по-добре на всички нива. Интересното е, че нейните хранителни предпочитания се промениха радикално. На­шите хранителни предпочитания са нещо доста фундаментално, така че промяната тук е твърде значима. Пациентката се чувстваше много добре независимо от многото тежки стресови фактори през тези два месеца. Нау­чи се да казва не, да се приема такава каквато е, вместо да бъде свръхвзискателна към себе си. Любопитно е да се отбележи, че след следващото предписание, което беше Aur-sulph., проблемите около майката и майчин­ството се отдалечиха и отговорността към нейния съпруг вече оказваше най-голям ефект върху нейните чувства и физически симптоми. Тя разви апетит на Sulphur, става­ше в 5 ч. сутринта, събудена от назалните секрети на мъжа си. Чувстваше се силно раз­дразнена от Алан поради голямата му пот­ребност от нея, тъй като се чувстваше прину­дена да бъде около него. Много се тревожи за бъдещето и какво ще се случи с него. (Той е най-вероятно терминално болен.) С такава силна поддържаща причина тя изглежда ще продължава да се нуждае от лечение от време на време, но без съмнение Aurum mur. имаше много дълбок ефект. Във всеки случай тя сега е с леко хипотиреоидна функция и е спряла карбомазипола.

Втори случай

Пациентката дойде при мен няколко дни след акупресура, която е направена поради болки в гърба в дорзалната област. Тя се е почувствала по-добре веднага след акупресурата, но сега е с огненочервен обрив по шията и гърдите. Акупресуристът й казал, че има енергиен блокаж на чакра и задържа много мъка от дълго време. Пациентката се е самолекувала с Apis без ефект, след това Ing. и обривът изчезнал. Но сега тя е по-зле емоци­онално. „Чувствам се плачлива. Не съм пла­кала откакто бях на девет години." (От друг хомеопат й е предписан Nat-m.)

Нейната дъ­щеря беше много болно дете, имаше припа­дъци след ДТК-ваксина. Много пъти тя е мислела, че дъщеря й ще умре. Така че паци­ентката я закриляла прекалено много, чувс­тва се виновна, че не й е дала независимост и тя все още зависи от майка си твърде много. (Сега като възрастна.) Тя е възпитавала сама децата си. Тя казва, че нейната майка страда твърде много от лечението, провеждано от семейния лекар. Съпругът й от втория после­ден брак е развил тумор. Сега той е добре, но тя чувства, че: „не искам всеки винаги да зависи от мен."

В нейната работа като социален работник в психиатрия: „Аз винаги се боря." За битките си казва: „Аз трябва да кажа на майката, че синът й се е самоубил, никой друг не може да го направи." Тя страда от клаустрофобия (хипервентилира), не може да понесе жестокост­та, има нощни кошмари, че котки (които тя обожава) стават уродливи създания. „Усе­щам, че паника сграбчва сърцето ми, мисля си за моето сърце и мисля, че не мога да понеса повече."

Нейната майка никога не я е докосвала. Тя е правила секс на 16 години, забременяла е и е направила аборт против волята си. (Било е изнасилване.) Майка й разбрала истината и й казала, че тя е ужасна и никога няма да се ожени, от което пациентката се почувствала безкрайно виновна. Тя отчаяно искала деца „за да върнат нашето детство". Оженила се за първия човек, за когото е могла. Единст­веният човек, който е показвал благоразпо­ложение към нея, е бил дядо й и „тогава той умря". „Майка ми не позволяваше на баща ми да ме докосва, защото се страхуваше, че това би било кръвосмешение." Хистеректомия на 30-годишна възраст, тя вижда в това нака­зание за аборта си, както и чувства, че ако детето й умре, това също ще бъде наказание.

Но тя може да бъде много силна. Взела сама дъщеря си в Гърция, изхвърлила всич­ките й лекарства и детето се е почувствало по-добре. Тя се бори, за да получи своето и „борбата е подобна на страха, правиш го на всяка цена". Пациентката обича музика, осо­бено църковната музика, тя може да предизви­ка ридание в нея. Тя се чувства виновна, сра­мува се и е много съзнателна за своята възраст. Трудно й да допуска хората близо до себе си.

Някои от подобията между тези два слу­чая са наистина поразителни. Строгата май­ка, която не се грижи за детето, проблемите с матката, вината и отговорността и т.н. В известен смисъла този случай е дори по-ясен случай на Aurum с ключовия симптом за важността на музиката, особено на църков­ната музика. Но отново виждаме, че майката като причина силно присъства. И тя все още оказва подкрепа на майка си, независимо от отрицателните чувства. Тя казва, че сега е разбрала и простила. За отбелязване е също случаят от нейната работа, който се е запеча­тал в съзнанието й: „да каже на майката (muriaticum), че синът се е самоубил (Aurum) и никой друг не може да го направи (Aurum)."

След лекарството (отново в потенция ЗОС), тя се почувствала много спокойна за два дни и тогава усетила, както в първия случай, постепенно възвръщане на стари симптоми, много от които за твърде кратко време. Отношението към дъщеря й е различ­но и не й позволява да я използва. Хванала се, че мисли: „майка ми е крава"². Много от старите емоционални проблеми, за който е мислела, просто са били отминали (или по­тиснати) и много стари болки, за който дори не ми беше казала: „Аз не се чувствам винов­на повече", „Аз не трябва да защитавам все­ки." Тя „изхвърли половината от бремето в душата си" и за кратко спря да пуши. Осво­боди от голяма част от гнева си и нейната енергия се подобри, когато всички стари сим­птоми (особено болката в гърдите, която в миналото дълго време е била проблем, след това поради кистозни образувания е потисна­та хирургично) я напуснаха. Впоследствие имаше нужда и от Phytolacca, за да се изчис­тят и проблемите с гърдите.

Тя се чувства като че ли най-накрая е успя­ла да завърши оздравителния процес, за който в миналото се е обърнала към хипнотерапевт, също както и преди това към хомеопатията.

Интересното и в двата случая е, че те са имали майки, които никога не са демонстри­рали някакво благоразположение, заинтере­сованост, „тя никога не ме докосна", на което и двете отговорили със чувство за свръхотговорност и вина. Били са прекалено грижовни майки дори когато са били отдадени на про­фесионалната си кариера. И двете са имали хистеректомия поради миоми в матката.

Следователно ние можем експериментал­но да видим това като начало на сърцевината на картината на Aur-mur, и този друг елемент за патологията майка-дъщеря може от опит да се добави към елементите, отбелязани от Шолтън. Ако някой от вас използва успешно лекарство Aur-mur. в подобни случаи, ще бъ­да щастлива да узная за това.

¹ В следващия брой ще публикуваме хомеопатичната картина на Aurum muriaticum. (Бел. ред.)

² Mother's cow" е обида, която често използват тийнейджърите от нисшите съсловия в Англия, но е недопустимо да се използва от такава образована и интелигентна жена.