За опастността от самолечението

Сборник доклади от четвърта национална конференция  "Класическа хомеопатия"

Екатерина Чамурлийска

Populus tremula

Неотдавна по телефона ми се обади мъжки глас. Човекът не се представи, направо попита:

-   Може ли да ми кажете откъде да намеря Populus?

-   От „Хелиос", попитахте ли в Хомеопатичното общество.

-   Там го няма. Можете ли да ми помогнете?

-   Не познавам това лекарство - отговорих. - Вие колега ли сте? -Ами, нещо такова.

-  Чакайте, ще погледна в Материя медика какво пише за Populus...

И след като прочетох 15-ината реда за лекарството в „Лотус Материя медика", попитах:

-  Сигурно става въпрос за гастритни или уринарни проблеми? „Малко" лекарство е, това е най-важното за него.

-Не - каза гласът - то има много странни делюзии: „Не може да направи нищо, но нещо трябва да се направи".

-  Е, това не е достатъчно основание за да се предпише.

-  Как не, делюзиите са най-важни! - рече гласът. Продължих разговора:

-    Изглежда имате компютърна програма, щом можете да „изви­кате" лекарството по симптоми.

-    Нещо такова, виждал съм ги.

-    Съжалявам, но не мога да ви помогна.

След този разговор се зарових в различните материи медики -разполагам с над десет. Никъде в описанието на лекарството, нито един автор не споменаваше тази делюзия. Установих, че делюзиите в изтъкнатия смисъл всъщност са две: „Трябва да действа, но не може" и „Не може да направи нищо, но нещо трябва да направи". А в реперториума те са взети от Херберт Робърт, от изследването му „Sensations as if ". Самото лекарство (това всъщност е трепетлика) фигурира в реперториума с общо 16 симптома (според системата Radar и с 8 - според Сага).

Нещо повече, М. Хейл, в книгата си „Special Therapeutics of the new remedies" пише „Тъй като ние нямаме доказване на този агент, ще цитирам лекари от други школи, наблю­давали неговото токсично действие..." И цитира наблюденията на д-р Пейн, който „еклектично разказва за своите опити с Populus..." Така че въпросните делюзии не могат да се приемат за странен, рядък и особен симптом.

Едва през 1999 г. е направено доказване на Populus с ръководител холандския хомеопат Хари ван дер Зее - колегите вече го познават, гостувал е на семинара на Марио Бояджиев, а доказването е публи­кувано в Homeopathic Links. Описаните симптоми са 97 и цитираните по-горе две делюзии отсъстват от хомеопатичното доказване!!!

Цялото това встъпление навярно е досадно за любителя, а и за пациента, но струва ми се е наложително, защото да си харесаш просто една делюзия и да решиш, че това е лекарството ти, или лекарството за някого другиго е твърде несериозно. Още по-неверо­ятно е твърдението, че делюзиите са най-важни. Дори светило като Шанкаран, който работи много с делюзиите, не си е позволявал подобна категоричност. От Ханеман знаем, че е важна целокупността на симптомите, а не просто отделният симптом.

Споделям това анонимно обаждане, защото то би трябвало да ни държи будни за това колко опасни са полузнанията. Нямам предвид само „полуколегата". Когато, преди няколко години, се случеше да обсъждаме с нашата учителка Анджела Нийдъм някой по-тежък случай, и тя решеше да се опре да малка рубрика, винаги поглеждаше в края на реперториума от кой автор идва и дали той е надежден. А в реперториума е естествено на има неточности, печатни грешки, предоверяване.

Справките обаче са наша работа. Всекидневието на практикуващия хомеопат му налага различно темпо, но би било кощунство, ако не намери време за най-необходимите. Иначе ще се получи като в прословутата математическа задача на Марк Твен: „Ако осем души копаят дванайсет дни и не открият нищо, то колко дни трябва да копаят двайсет и двама души, за да се получи двойно по-голям резултат?"...

Впрочем, в новия Synthesis 8, например, съставителите са се помъчили да отбележат както грешната информация, така и пътя, по който е дошла.

Всички ние имаме пациенти, които са напреднали в познанията си по хомеопатия, имат си аптечка за спешна помощ и понякога, а поне на мен, напоследък, ми се случва по-често, се обаждат в остро състояние за съвет след като са се самолекували.

„Ами взех Lycopodium, защото последния път ми помогна, обаче като го пих два дни и нищо, после взех Mercurius, защото помогна на грипа на сина ми, и той нищо не направи, взех и Kali bichromicum за тия теглещи се сополи - и пак нищо..." И след този хомеопатичен „коктейл" иска компетентна помощ. Какво ще види хомеопатът? Една объркана жизнена енергия, която се лута насам-натам, откъс­лечни доказвания на някои от симптомите на взетите лекарства, антидотиране, потискане...

На една от първите си лекции д-р Джавахар Шах, трето поколе­ние хомеопат, разказа как е чакал няколко дни, под упреците на жена си, докато изпише на новороденото си дете лекарство. Наблюдавал и чакал - особено трудно, когато става дума за детето ти.

Колко чака пациентът и колко чакаме ние, притиснати от жела­нието му на всяка цена да получи лекарство?

Струва ми се, че е време да престанем да заблуждаваме и себе си, и пациентите, и обществото, че хомеопатията е безвредна. Само лаик може да твърди подобно нещо. Колегите, които участваха в доказвания на лекарства на Анджела Нийдъм и на д-р Глюк имаха немалко неприятни изживявания. А представете си какво става, ко­гато на болен човек се даде неточно лекарство - влошаването е най-малкият дискомфорт. Много по-сериозните последици са от по­тискането.

Ние като хомеопати често говорим за потискане с алопатични лекарства, но сякаш не искаме да признаем, колко страшни могат да бъдат потисканията и с хомеопатични. Неотдавна Линда Кениън съобщи за случай на мултиплена склероза, развита след хомеопатично лечение на щитовидната жлеза на пациентката. Тя беше убедена, че мултиплената склероза се е появила именно както резултат на потискане от неправилното хомеопатично лечение на тироидния проблем.

И тук искам да разширя темата за самолечението - не само пациентите ни, а и ние самите се самолекуваме, често пъти с основа­нието, че „никой по-добре от мен не може да види проблемите ми" и така, акцентирани в своята ценност, не виждаме гората от дърветата. Помните ли какво казваше Питър Чапъл на въпроса дали се самолекува - да не съм толкова глупав, че да се поверя на толкова слаб хомеопат.

Много често използването на високи потенции - от порядъка на 50М и СМ, давани ежедневно, по няколко пъти на ден, за дълго време - изглеждат сякаш действат - симптомите изчезват. Но всъщност, те създават нова изкуствена болест, която потиска състоянието на па­циента. Това не е лечение, освен, разбира се, в случаите, когато е показаното лекарство и в прицелена потенция. (Когато четем класи­ците, виждаме, че и Кент е давал СМ, но еднократно и е чакал месец-два, за да направи проследяване. Витулкас също дава 50М и казва - ще чакаме 6 месеца!)

Еди Тиленс, един от лекторите на Първия международен семи­нар във Варна това лято (2001), разказа как си самопредписал Silicea. Ето накратко неговия случай:

През 1993 г. имал много сериозен инцидент с кон. Яздел, паднал и конят паднал върху него. Имал доста големи наранявания, фрактура на орбитата на окото, много тежко комоцио, и най-важно - сухожи­лието било разтегнато. Няколко години по-късно, през зимата, раз­вил много сериозна кашлица. И си помислил, трябва да си изпие нещо. „Ръцете ми не са толкова големи, казал си той, имам малки ръце, малки крака, имам корозирали нокти, с ръбчета по ноктите, понякога имам бели петна - предписах си Silicea за тази кашлица."

След един ден кашлицата му стана продуктивна, но това, което изхвърлял, било чиста кръв и той се уплашил. Помислил си, разбира се - имам рак на белите дробове.(„Извинете ме, че мисля като лекар понякога" каза той, но когато храчиш кръв мислиш най-вече със страха си, а не с познанията си или дипломата си.) Какво става - в продължение на 4 години, когато започвала тази кашлица, хемоптизата се връщала. Това означава, че той самият е произвеждал Силика - миазъм и той останал в него 4 години, въпреки че в тези периоди е вземал лекарства.

Каква е връзката с травмата му? В радиологията установили, че е получил сериозна контузия на дробовете с кървене вътре. Всички разбираме какво е Silicea, какъв е рискът от Silicea. Тя изгонва чуж­дите тела, и точно това е направила неговата Silicea. На практика не го е излекувала, но случаят показва как може да произведем миазъм.

Кент говори за някои дълбоко действащи лекарства като Lachesis, например, които правят същото. Известен е случаят с него­вата съпруга, на която е бил предписван дълго Lachesis и тя е развила Lachesis-миазъм.

Хомеопатията в България е много млада. Тя има нужда от раз­пространение в по-широки мащаби, но това не е основание да пре­мълчаваме, че нашите слабости, нашите незнания могат да навредят на пациентите ни. Още повече, че не виждам кой знае какъв ентуси­азъм за обучение у колегията.

Когато преди месец дойде Линда Кениън, за да организира следдипломно обучение на завършилите LCCH, в залата присъстваха 50-ина души. Нима само толкова прак­тикуват класическа хомеопатия. Или останалите си знаят? Ако сме достатъчно честни, та ние не познаваме дори „грубата хомеопатия", а камо ли тънкостите на тази, колкото фантастична, толкова и дъл­бока материя.

Моля за извинение, ако този текст е прозвучал като рубриката „QUARRELSOME" (за тези, които не четат реперториума, това оз­начава - кара се, скандалджия).