"Странични ефекти" при хомеопатичното лечение

Лилия Димитрова

Представеният по-долу случай не е забележителен, всеки от нас е имал такива случаи. Интересното в него е, че той така си и остана с едно-единствено лекарство в  една единствена доза, защото просто нямах възможност да дам лекарство втори  път.

Става въпрос за младо момиче, 16 г., дете на мои много близки роднини - медицински работници. Години наред момичето идваше да му помагам за задачите по математика. Смяташе, че не може да се справи добре, въпреки че беше отлична ученичка - казваше, че с баща и майка с хуманитарно образование тя не би трябвало да може да решава задачи. Оценките й по математика през годината бяха меко казано странни. Започваше срока с четворки и петици, тук там и тройка, ходеше на частни учители и се скъсваше да решава задачи в къщи. И така докато дойдеше време за класно и положението става­ше вече доста напечено.

Тогава родителите й си преглътваха гордост­та и се обаждаха, за да ме помолят да й помогна. Тя изкарваше шестици на класните, след  това вече имаше твърда петица за срока и годината и така до следващия срок и следващата година, години наред. Момичето вече беше ученичка в девети клас в елитна гимна­зия, където влезе благодарение на сравнително добре изкаран изпит по математика. И макар и да беше доста голяма, родителите й не й позволяваха да ходи никъде сама. Когато идваше у нас, те винаги идваха да я вземат с кола или аз я изпращах, макар че живееше наблизо. 11о тона като че ли беше върхът на айсберга - тя не можеше да прави почти нищо без съгласието на родителите си. Детството й беше преминало в преместване от град в град, ту с родителите си, ту с баби и дядовци, ту под свръхконтрол, ту почти без контрол.

Детето  имаше и един странен кожен проблем - откакто се пом­неше, имаше ярко чернен обрив по пялото тяло. Обривът се появява­ше и скриваше, траеше до месец, със страшен сърбеж, с пъпки, които се сливаха и образуваха плаки с размери над 5 см в диаметър. И всичко това толкова силно сърбеше', че не можеше да се докосне, не можеше да търпи по-тесни дрехи по себе си. Това беше доста притеснително  за едно младо привлекателно и вече суетно момиче.

Родителите смятаха, че е хранителна алергия или алергии към насекоми, комари, мравки и какво ли не, вечно нещо  дезинфекцираха, с нещо я мажеха. Вече беше стигнала и до кортизонови мехлеми. И всичко това без никакъв ефект.

Един ден тя дойде, за да решаваме задачи по математика, но през цялото време седеше с широко разперени ръце и се стараеше да не се опре до нищо, за да не започнат да я сърбят пъпките. Явно, че не й беше до никакви задачи. До този момент тя беше  отхвърляла всички мои предложения за помощ, явно повлияна от родителите си, с които разговорът за хомеопатията започваше с „няма такова нещо" и свър­шваше с „вие, шарлатаните и баячките". Но този път момичето се предаде, съвсем  отчаяна от положението си. Отидохме при моя поз­ната хомеопат, за да се консултираме и с нея.

Нямаше много симптоми освен обривът. Момичето не беше наясно нито от какво сс влияе, нито как се появява, нито от какво се подобрява. Просто не е смятала тези неща за важни. Беше едно много привлекателно, лъчезарно дете, лесно контактуваше с хората, зани­маваше се с танци, учеше чужди езици, интересуваше се от изкуство, имаше разностранни интереси и много приятели, влияеше се от мнението на околните. Нямаше никакви особени хранителни пред­почитания и отвращения. След дълго разпитване се сети само, че обривът започва да я сърби много силно след като се изкъпе. Phosphor или Sulphur? Колко много си приличат тези две лекарства, когато човек е млад и относително здрав.

Накрая се спряхме на Sulph. Просто се сетих, че когато беше малка, тя винаги изглеждаше леко недоизмита, въпреки че на прак­тика това не беше вярно. Освен това беше доста голям инат, когато решеше, че е права. Имаше отвращение към собствените си секрети.

Дадохме й Sulph. 200С еднократно. На следващия ден ми се обади много притеснена, за да  ми каже, че са й излезли още много пъпки, но някакси странно пожълтели и вече не я сърбят. Чухме се чак след няколко месеца с родителите й. Те ми се бяха  разсърдили, че я бях помолила да не им казва за лекарството, а и тя не дойде повече, за да решаваме задачи. Казаха ми, че вече няма обрив, тъй като е излязла от пубертета и било нормално той да изчезне. Попитах и за математиката. Отговорът беше, че тя няма проблеми, справя се сама и изкарва винаги шестици.

Оттогава изминаха вече почти две години и половина. Всичко беше забравено. Момичето стана една красива девойка, обривът не се появи повече, заедно с него изчезна и страхът от математиката, оценките й бяха блестящи и тя вече нямаше нужда от помощ. Изчезна и стресът, който тя получаваше винаги, когато трябва да се представи пред хора. Е, в момента родителите й не са много доволни, че тя не се подчинява на техните желания и има свое собствено мнение, но какво от това. За тях това са противоречията между поколенията.

Има ли  хомеопатичното лечение „странични ефекти"? Веднага сме склонни да кажем -  не. Но като се замислим, знаем ли ние в действителност какво се случва с нашите пациенти. Те идват и ни съобщават само част от информацията и тя е важната част за тяхното излекуване. Но колко родители остават разочаровани от хомеопатич­ното лечение, когато тяхната послушна и покорна кукла след изчис­тване на някой физически проблем се превърне в същество със собствено мнение? Колко смятат, че  прилежното, подредено и с мания за перфекционизъм дете, макар и с „малко" астма, се е разхайтило, когато е станало по-разхвърляно, пише по-грозно. Колко хора са недоволни, че са започнали да пълнеят след хомеопатично лечение или пък, че спят много и не могат да работят до отказ както преди? Кога полезното за дадения човек се смята от останалите за добро? Колко често се лутаме между лъжеморала и лъжеценностите и това, което е важно за пълноценното съществуване на пациента?

И винаги се сещам за един случай, представен от Анджела Нийдъм, за родители, довели младо момче с бунтарски дух, за да му се даде Caust, за да стане по-спокойно и да си стои в къщи. Трябва ли да се лекува такъв пациент и патология ли е това, което виждат родителите, или е проява на същността на пациента? Или пък друг случай, когато на жена с ясновидски способности, с които си изкар­вала прехраната, след даване на Sil. за  някакъв физически проблем й изчезнали ясновидските способности. Ние не можем да проследим случаите си цялостно и дългосрочно поради много причини - едната е, че когато се подобрят, обикновено хората спират да ходят на хомеопат.

Също така смятат, че някои от нещата, които се променят, не са толкова важни или просто не ги забелязват. Но когато човек наблюдава близки хора, с които е неп­рекъснато и те се лекуват хомеопатично, вижда, че освен на конкрет­ните проблеми, лечението се отразява и на целия човек - той става по-добър и по-полезен за себе си, макар някои от тези черти околните не харесват. Така моят син става все по-хитър, по-здравомислещ, по-мързелив и по-лъчезарен; съпругът ми става все по-разхвърлян и по-доволен,  Бащв ми, като „страничен" ефект от лечение на няколко грипни заболявания беше отказал цигарите, изключително високото му кръвно почти се беше нормализирало. Е, на мен не ми харесва, че сега мърмори непрекъснато и се кара за щяло и нещяло, докато преди не обелваше дума и пиеше хапче след хапче. Но смятам, че всички те така са по-щастливи.