Сулфур за един философ

С любезното съдействие на в. „Класическа хомеопатия„

Д-р Мария КЪНЕВА

През пролетта на 1997 г. бях на село и моя позната ме извика по спешност да лекувам съпруга й, на 68 години. Той имаше силна кашлица, с оскъдни жълти храч­ки, температура 38,8, неволно из­пускане по малка и голяма нуж­да. Беше прекарал мозъчен удар преди 4 години, без парализа, със загуба на зрението на дясното око. Познавах пациента като чо­век, на когото през зимата не му бяха нужни много дрехи. Ходе­ше с галоши на бос крак. Явно не беше много по хигиената, ко­ето личеше по дрехите, лицето и ръцете. Опитваше се много да философства. Бях го определила предварително като конситутционален тип - класически Сулфур.

От вътрешното състояние имаше данни за остър бронхит, съмне­ние за десностранна бронхопневномия. Имаше добра жизнена си­ла - въпреки болестта се разхож­даше из двора. Бях на село, в на­бора си този път нямах много ле­карства. Очевидно най-подходя­щото за него в момента беше Сулфур (Sulph.).

Дадох го - в на­чалото на всеки 15-20-30 мину­ти. След това - на всеки час, на 2 часа. Лечението започна в петък следобяд към 17 ч., през нощта пациентът беше спал спокойно, със слаба кашица. На другия ден, събота - Сулфур на всеки час. Съ­щия ден след обяд, към 15 ч. су­хите хрипове и влажните - в дяс­ната белодробна основа - изчезнаха. Температура - 37,3. Общо­то състояние беше добро.

Няма­ше изпускане. В 17 ч. същия ден пациентът ми каза, че се чувст­ва добре и няма нужда повече от лекарство. Дадох една доза Арника като имах предвид негово­то отношение към състоянието му, а и прекарания по-рано мо­зъчен инсулт. В 18,30 го посе­тих, за да му дам пореднат доза, но той беше отишъл някъде в квартала, при съседите. Пациен­тът не взе повече лекарства и следващите дни се разхождаше из градината си, което беше оби­чайно за него и преди. Състоя­нието му остана трайно подоб­рено. Той, разбира се, не смята­ше, че аз съм допринесла за оздравяването му, просто "Мина ми". Доста шокиращо за лекува­щия.

Сулфур беше неговото конституционално лекарство, но по­действа и в острия случай, защо­то пациентът и в това си състоя­ние имаше симптомите на лекар­ството. Дадох след това Арника, предвид прекарания по-рано инсулт, и имайки предвид, че ед­но остро белодробно заболява­не засяга и сърцето. А Арника беше, в този смисъл, чудесно до­пълнение. За очудващо кратък срок, 2-3 дни, пациентът се въз­станови без последствия. Ако прочете тези редове, ще разбе­ре за какво става въпрос.