Случай на незарастваща язва

С любезното съдействие на в. „Класическа хомеопатия„

Д-р Меена Т. МАНКАНИ

Симптомите не започват, нито свършват с патологията. Чрез ума човек съгрешава, следователно, често чрез него той се разболява.

Беше в последния ден на 1992 г. когато мой колега хомеопат ме извика спешно да проуча един случай на "незарастваща язва", която заплашваше да прерасне в гангренозна рана. Пациентът беше на 55 години, слаб и пле­шив, инсулино-зависим диабе­тик, на когото бяха извадени почти всички зъби и имаше под­чертано оточно подпухване под клепачите.

Научих, че на 3 ноември 1992 г. пациентът е забелязал едно малко мехурче по вътрешната страна на дясната подбедрица, приблизително 2 инча над гле­зена, което от само себе си се е пукнало, секретирайки водниста. безцветна течност. Не е имало нито болка, нито парене. Но разраняването бързо се е разп­ространило и в рамките на 24 ча­са станало 2 инча в диаметър, като отделяло водниста гной и обилно кървяло при всеки опит за ставане и ходене, така че па­циентът бил принуден да оста­не напълно на легло.

Внимателно подбраните от моя колега лекарства - Нитрик-ацид, Меркуриус, Сифилинум, Лахезис и др. - само частично повлияли кървенето, но състоя­нието на язвата не се подобря­вало и тя не заздравявала. Това карало семейството да изпада в паника и нашата предишна доб­ра репутация на хомеопати бе изложена на риск.

Сега, след като разгледах вни­мателно язвата, открих, че това беше една плоска язва, без как­вото и да е усещане за болка в нея, с неравни черни ръбове, ко­ято имаше лъскава, блестяща повърхност. Повърхност като напълно сурово месо и обилно кървеше всеки път когато паци­ентът се изправеше, или праве­ше няколко крачки. Това бе тоталността от локалните патоло­гични симптоми, които успях да събера.

Точно в този момент аз разб­рах, защо моят учен колега не беше успял да излекува този па­циент. Когато човек се изправи пред такива проблеми, със си­гурност стига дотам, че да си за­даде въпроса - може ли лекарс­тво, определено само въз основа на тоталността на патологията, да се окаже достатъчно, за да я излекува?

Отговорът на този въпрос е даден от д-р Ален в неговите "Хронични миазми": " Ние не можем да прилагаме закона за подобието в каквато и да е сте­пен на прецизност изцяло за па­тологични подобия по простата причина, че те никога не покри­ват целия случай. Има симпто­ми зад патологията, симптоми, които лежат в причината, на ко­ято се дължи патологията, в па­тологията на майката и бащата.

Следователно нямаме тотал­ността от причини при всяко съ­биране на патологията; ние трябва да се върнем назад, към извора, за да открием къде се по­явява замърсяването на реката на живота, защото патологията не се храни и подхранва от па­тология, и ние, като хора на на­уката, трябва да признаем ней­ното миазматично бащинство и унаследено право, че симптоми­те, които са подобни не започ­ват, нито свършват с патологи­ята, въпреки че ние, по никакъв  начин не пренебрегваме патоло­гията."

Следователно трябваше да се намери лекарство не за "неза­растваща язва", а за индивида, който имаше незарастваща язва, а това изисква един цялостен и задълбочен анализ, особено на "състоянието на предразположе­ност" на пациента. Както споме­нава д-р Ален в "Хронични ми­азми": " Чрез ума човек съгрешава, следователно, често чрез него той се разболява".

От многото характерни неща, които успях да събера, това, ко­ето най-силно ми направи впе­чатление беше, че този пациент във всеки случай, когато беше свободен от обичайните си за­дължения, имаше склонност да лежи в леглото. Това се случва­ше и когато беше очевидно в много добро здравно отноше­ние, като млад човек, без нали­чието на каквато и да е патоло­гия - а в този период от живо­та, обикновено с изпълнен с жизненост и активност, пациен­тът би станал от леглото само когато с било абсолютно необ­ходимо да излезе за работа.

Веднаж щом се върнел в къщи, той се намъквал обратно в лег­лото. Неделите и празниците преминавали по подобен начин. Поради тази причина пациен­тът не общувал, и нямал нито приятели, нито интереси. Но щом пък отидел на работа, бил известен на всички със своята работливост, честност и праволинейност в сделките и с коле­гите - както с по-старите, така и с по-младите. Той винаги е бил човек, "който не прави аб­солютно никакви глупости", из­вестен с невъзмутимите си скандали, както у дома, така и в работата си.

За последните 3 години освен това, съвсем нерегулярно полу­чавал много жестока болка от­зад в тила, при ходене, за 5-6 минути. Понякога дори ходенето в къщи било невъзможно.

Тоталността, която аз взех бе­ше както следва:

УМ: Желание да остане в лег­лото; Диктатор; Обиден; Непо­носимост към противоречие; Из­бухлив;

ГРЪБ: болка, шийна област, докато ходи;

КОЖА: яз­ви, кървящи, черни ръбове, кър­вави отделяния, воднисти отде­ляния, гангренозни язви, безбо­лезнени, с нездрав вид.

Лекарството, което ясно се по­яви сега беше Кониум макулатум. Освен това открих една ху­бава рубрика в Реперториума на Фатах "Гангрена, диабетична", в която имаше Кониум.

И така, аз му дадох една доза Кониум 1М на 31.12.1992 г.

На следващия ден кървенето намаля наполови­на и оттук нататък язвата започ­на да заздравява много бавно, но категорично. Лекарството беше повторено няколко пъти, но не често, в същата потенция, ко­гато се появяваше усилване на кървенето.

На 17.01.1993 г. яз­вата напълно заздравя. Случаят тогава отново беше върнат на моя колега.

(Интернет)

Д-р Меена Манкани е практи­куващ хомеопат в Бомбай

От английски д-р Румяна НЕНОВА