« обратно към: Хомеопатични случаи
От Алфа до Омега – вълчата йерархия
Екатерина Чамурлийска
Тези дни в моя „информатор“ Фейсбук навлязоха вълчи следи. Едната съобщаваше, че със законопроект щатът Вашингтон ще разреши в петъчен ден на човешките същества да избиват вълчи същества, които нападали селскостопански райони.
Другата, слава Богу, призоваваше към по-мъдра и дори по-мистична концепция за животните от страна на човека, който толкова се е цивилизовал и толкова се е отдалечил от природата, че гледа на фауната през увеличителното стъкло на своя опит и култура, при това доста деформирано.
Американският писател Хенри Бестън, когото днес бихме нарекли природозащитник, обяснява това тъжно изкривяване така: „Ние ги покровителстваме заради тяхната незавършеност, заради трагичната им съдба да приемат форма далеч под нас. И там грешим, грешим много. Защото животното не се мери от човека. В свят, по-стар и завършен от нашия, надарени с крайници и усещания, които ние сме загубили или никога не сме придобили, те живеят със звуци, които ние никога няма да чуем. Те не са по-малки братя, не са по-нисши, те са други нации, хванати заедно с нас в мрежата на времето и живота, събратя-затворници на блясъка и родителите мъки на земята.“
През 2008 г., гледах по Animal Planet научно-популярен филм да вълците в Америка. Помня така ясно годината, защото бях много щастлива – бях излекувала пациентка с паническо разстройство с Lac lupinum и доста се бях поровила в доказвания и случаи с вълчето мляко. Знаех, че има Алфа вълк, но тогава не бях чувала, че има и Омега вълк – това е жертвата, върху която всички в глутницата могат да издевателствуват, те го хапят и дори се изпикават върху него.
Известно е, че вълците имат много строга йерархия, всички се подчиняват на Алфа вълка и Алфа вълчицата, в тази йерархия обаче има и вълк Бета, който се грижи за всички, има друг, който пък е бавачка и възпитател на малките, друг – който се грижи за болните, други се занимават с определени дейности в глутницата и най-накрая стои Омега-вълкът, върху когото всички си изливат гнева и го препикават. А във филма Бета вълкът лягаше върху Омега, за да го пази от другите.
По-интересното в случая беше, че Алфа и Омега бяха братя. В един момент, заради оцеляването на вида, природозащитници трябваше да преместят глутницата от една област в друга, натовариха ги в специални клетки и след това внимателно ги пуснаха. Последен, разбира се, трябваше да излезе Омега. Глутницата беше вече пред него, но Алфа-вълкът се върна да провери дали всичко е наред и с последния. И чак когато и той излезе и хукна подир другите, Алфа изправи ушите. Изумително.
Моята пациентка беше Омега-вълк. Но в едно лекарство можем да открием всички аспекти на груповия портрет – от Алфата до Омегата, от мъжкото до женското, от пчелата царица до търтея, от мишлето до плъха … всичко, всичко е там, в единното лекарството.
Тя имаше депресия „откакто съм родила“, но от 3 години беше на антидепресанти.
- Нищо не ме радва, колкото по-хубави неща ми се случват, толкова по-малко се радвам. И най-тежко ми е – детето, вместо да му се радвам, аз само като го видя ставам толкова тревожна…просто тялото ми реагира.
- Казахте, че усещате тази тревожност с тялото си.
- Постоянно имам сърцебиене, на периоди усещам че потъвам, това ми е най-неприятният симптом, имам позиви за повръщане, гади ми се , особено в градски транспорт. Нямам заболяване на вестибуларния апарат, но си мисля, ако сега повърна, колко много ще се изложа, пък съм между две спирки и няма къде да избягам…и всъщност се чувствам обречена.
- Обречена?
- Обречена е да полагаш усилия, а да не знаеш как да се справиш и че няма измъкване, аз такова усещане имам, и това е вътрешното ми усещане. На обреченост, че аз винаги ще съм тревожна. Винаги като се събудя, мисълта ми е как ще изкарам деня, как да стигна оттук дотам.
- Обречена?
- Чувствала съм се обречена когато родих и когато мъжа ми ми изневеряваше и аз имам чувството, че трябва да се примиря, и че това ми е моят път в живота. И понеже и майка ми е била така… но не можах да се примиря с това. И се появиха симптомите, явно. Мъжът ми спря да ми изневерява, и той изживя катарзис, но аз не се оправих.
- Как преживявахте тази ситуация?
- Не се чувствах добре, чувствах се и обичана, и необичана. Знаете ли, аз единия път съм в единия живот, другия път – в другия. В един момент нещо ми просветва, че се заблуждавам. В другия миг веднага си забранявам да мисля затова и сега си давам сметка, че напрежението се трупа в мен оттогава. Това не е живот моето, това е ден да мине, друг да дойде, да, не съм умряла, ама не знам защо съм жива.
- Как преживявахте тази ситуация….
- Усещането е на обреченост. Имам разбира се, мисли, които ми казват – имаш да учиш урок, има защо. Но когато ми стане толкова тежко, никаква мисъл не може да ме накара да дерзая.
В следващите минути на всички въпроси отговаря с обреченост. И зацикля. Връщам я към началото.
– Вие сте тревожна във всичко, как живеете с тази тревожност всеки ден.
- Живея трудно. Чувствам се сама на света, сам сама. И никой не може да ми помогне, да ми подскаже защо е така… Просто искам това да падне от плещите ми… имам нужда от помощ, имам чувството, че ми е на върха на езика това, което ще ме освободи и просто имам нужда от помощник, който да е с мен и да ми покаже, да ми подскаже. Много съм готова… Сега тревожността е като преди паническа атака, нон стоп, от сутрин до вечер. Единственото, което ми е останало е един прекрасен здрав сън. Винаги съм имала здрав сън и това не е секнало. И другият ми проблем е, за да обясня за съня – със секса – както ми се повдига и ме е страх от детето ми, по същия начин, имам същото отношение към секса. Аз вечер заспивам преди детето и се събуждам в 6 и скачам от леглото да не би мъжът ми да поиска секс. Разбирате ли.
- И какво би се случило в такава ситуация сутрин?
- Винаги реагирам като опарена в първия момент и ми идва да бягам. Имам чувството, че не е искрен… Употребена се чувствам …
- Опишете употребена?
- … аз съм изнасилвана няколко пъти в ученическите ми години. Няколко – два. Като единия път много тежко бях бита и даже имах пареза, лежах в болницата. И въобще аз реагирам с парези на моите страхове. Тогава са ме дрогирали, не помня нищо, нито изпитвах болка, само някакъв ужас да не умра. Просто трябва още малко да издържа, за да не умра… Към мен баща ми беше много агресивен. Биеше ме като бях малка. И не ме биеше, а ме риташе, което е още по-гадно. Унизително, по задника, шут. И там нямам много спомени.
- Казахте два пъти сте била изнасилвана, говорихме за секса…
- То втория път не се стигна изобщо до изнасилване. Той просто ме преби от бой и така беше. Но аз го считам като насилие
- Всъщност са ви били и изнасилвали.
- Само този. И баща ми – да, ритал ме е, всъщност унизена съм се чувствала, не толкова болка.
- Но въпросът ми беше какво е преживяването ви ако мъжът ви поиска секс?
- Казах, че първо реагирам като попарена и искам да бягам. Чувствам се ранима, когато правя с него секс. Ей така, с голотата си, без оръжие, без нищо и беззащитна.
- Малко повече за това, ранима, без оръжие, беззащитна.
- Аз специално за вас съм се гримирала, месеци наред не слагам грим, обици, и когато съм така, в този вид и привличам погледи, аз се чувствам по този начин. Когато дойде ред аз да изявя женствеността си се чувствам по тоя начин. Когато трябва да флиртувам (Жест) или нещо да направя или някакъв чар (Жест), аз се чувствам по тоя начин. Всъщност се страхувам от собствената си женственост… стъпкала съм я в ъгъла.
- В ъгъла?
- Ами така, иска ми се да съм невидима… Никой да не ти обръща внимание, тогава, когато не искаш. Не ми се общува.
- Какво ако ви обръщат внимание когато не искате?
- Би ми станало лошо… да ви дам един пример. Един път на една спирка получих паническа атака, още пиех антидепресанти, само защото един мъж много настойчиво ме гледаше и аз не знаех какво да направя и просто ми стана лошо и се замислих затова да не умирам и отклоних по този начин мислите си.
- Какво беше когато той ви гледаше толкова настойчиво?
- Ами чувството е, че аз не мога да се защитя, не мога да убия нечии желания, нямам самоувереността да го направя когато някой иска нещо от мен. А истината е, че аз се чувствам най-добре и най-изпълнена с енергия когато изразя гнева си. Когато се разкрещя на някого или когато се отстоя по някакъв повод, се чувствам много добре. Нямам вътрешната увереност, че мога да се справя в каквато и да била ситуация.
- Казахте, аз не мога да се защитя?
- Защита е да можеш да казваш „не“. Аз не мога. Единствено на мъжа ми казвам „не“ и то защото там имам натрупан много гняв… Не знам какво количество адреналин се изсипва в главата ми, но почти не виждам, пада ми перде и оттук между гърдите (Жест) едни кълба, огнени, започват да ми излизат и в главата ми някакъв шум и не знам на какво съм способна в такъв момент.
- На какво?
- Ми, мисля си, че няма да убия, защото все пак не ми се вярва, но мога да пребия някого от бой. Идва ми и сила. Потискам го (Жест) с една сила, която ми казва – ами ако стане по-страшно, ами ако ти отвърнат (Жест), ами ако тук сега стане еди какво си – вероятно това е страхът да се отстоя.
(Тук пак зацикли в психотерапевнични отклонения. Затова – към началото. Винаги е добър начин за почнеш отначало, когато си изгубил посоката от много случки и интерпретации.)
- Да се върнем пак на оплакванията ви – как ви се отразяват те във всекидневието, как преживявате с тези оплаквания?
- Чувствам се непълноценна. Защото от целия широк спектър на чувства и на живот аз изпитвам само отрицателните и обричам целия си живот на това състояние. Не мога нито да си свърша служебната работа, нито да си гледам детето както бих искала, нито да правя секс с мъжа ми, нито да ходя на почивки. Всичко това ме прави непълноценна.
- Непълноценна?
- Все едно имам много висока цена и не мога да си я заслужа. Да имаш заложби, а да не можеш да ги оползотвориш. И аз така смятам, че пропускам шансовете в живота си и нещо не ми достига за да творя и да си живея в живота.
- Още малко за това.
- Аз затова казах, че съм обречена, защото не знам откъде ми идва тази спирка. Аз всъщност до този момент от три години ви казвам, че не съм разбрала, и ви казвам, че чувствам, че ми е на езика и всеки момент ще я изплюя. Сигурно не е толкова лесно, иска ми се… И сега нямам страхове по отношение на него, че ще ми изневерява, но ми липсва, не се чувствам обичана, защото не знам как искам да бъда обичана. Аз вероятно също не мога да обичам. Всъщност между нас има едно съревнование. Нашите разговори протичат в едно заяждане, ние никога не си казваме умишлено мили думи, както съм гледала по филмите. Аз нямам много пример какво е семейство. … всеки чака другия да го целуне за довеждане. Някакво надцакване, наддоказване. Може би той се опасява, че не го обичам… Чувствам се уморена от това, а всъщност много искам да бъда себе си, да се освободя и аз от това, защото то е двустранен процес..
- Казвате искам да бъда себе си.
- Ами не знаех коя съм, защото аз цял живот съм жертва на някакви сблъсъци. Защото примерно баща ми е много богат. Майка ми, обратно, тя е над материалното, тя пък не й върви финансово и това е. Справя се, но, дори няма собствено жилище. Когато се разделиха, майка ми духовна и безпарична, баща ми – прагматичен и паричен. Първи сблъсък. Хем се чувствам добре при майка, хем пък нямаме пари понякога за хляб. При татко той пък … а, по въпроса за тревожността – значи аз в присъствието на баща ми откакто се помня съм тревожна. Винаги ми е бил присвит стомахът, да не би нещо да ми изсъска – той имаше такъв навик да говори през зъби, много гадно… Чувствах се глупачка, той така ме наричаше – глупачка, тъпачка.
- Казахте „аз цял живот съм жертва на някакви сблъсъци“…
- Жертва е ей така, като мен, да не се отстоя никога никъде. И просто да престана да бъда жертва (плаче)… Идеше ми да му откъсна главата тогава. Че всичко това трябваше да преживея. Аз вечно му прощавам, вечно съм блага, с жената на баща ми също много съм блага и въобще с всички съм много блага и вътре трупам неудовлетвореност и гняв.
- Казвате – на баща ми не съм му казвала какво ми е причинил. Как се чувствате от това, което ви е причинил?
- Ами причинил ми е – първо за унижението, за това, че може би от тогава съм се самовъзпитала като жертва и всъщност страдах от не-любов, чувствах, че не ме обича,
- Казахте аз съм се възпитала като жертва…
- Жертва, само и само за да оцелея и търпи всичко (ясен сикотичен миазъм, приемане).
- Разкажете малко повече за това, за оцеляването и да търпиш всичко… чудесно се справяте, вървим напред.
- Ами защото ако поема риска да се отстоя, аз не знам още колко неприятности ще ми се стоварят. Мисля си, че като си премълча, това ще мине и ще отмине и няма нужда аз да се боря, да се излагам, да драпам. Мисля си всъщност, че съм много смешна и общо взето коя съм аз, че да се отстоя.
- Още малко за жертва.
- Чувстваш се безсилен. Безсилен да се справиш, макар че понякога само една крачка те дели от това да не си жертва. Но аз не знам как да я направя тая крачка. Жертва бях и когато майка ми беше в депресия, защото баща ми й изневерява, тя в депресия и аз пак жертва. Нито вниманието на майка ми, нито вниманието на баща ми. Това, което най-много си мисля, че е присъщо на жертвите и на мен в частност – е да не си позволява да се отстоява, да се оплаче или каквото и да било, от страх, че ще стане по-лошо. … ако случайно малко любов съм заслужила и нея ще я изгубя. И ще се случат много страшни работи – ще остана без работа ако се отстоя, вкъщи, ако се опълча така както ми идва отвътре, ще се разделим. Няма да има къде да отида. На баща ми ако кажа какво мисля, ще ми каже, че съм шизофреничка. Това му е любимата обида…
- Добре, разкажете ми за сънищата си.
- … някаква стая с тежки, пурпурни завеси и вътре едно същество с крила, което пърха толкова уплашено, то е като едно лице с крила. И така – много уплашена. Голяма уплаха.
- Разкажете за тази уплаха в съня.
- Чувството беше колко животът е труден, нещо много трудно, голямо изпитание, голяма тежест. В която няма изход. Там нямаше изход. Нямаше прозорци. Всичко беше в пердета. Страшно. (Жест) Просто не знаеш какво да правиш.
- И какво е преживяването в съня?.
- Като в капан.
- Опишете това чувство, като в капан.
- Така се чувствам аз на светофара, в тролея. Няма накъде да бягаш, а всъщност няма и от какво да бягаш. Не знам, аз винаги съм се определяла, когато така ми стане страшно, че се чувствам като в капан, като ранено животно, хванато в капан. Което е в такъв шок и ужас, че само драпа, дърпа и не знае какво ще му се случи. (Жестове с много енергия!)
- Опишете това животно, сега не говорим за вас, а за това ранено животно.
- Чувството че умира и край, ако не си откъсне лапата, оттам, просто ще умре.
- Моля?
- Ми хванато е защото е било подлъгано, в смисъл то се е запътило към храна и нещо такова и просто е било подлъгано от злонамереност. Има два варианта – или е хванато за да го използват по някакъв начин или просто защото вреди. Но аз по-скоро се чувствам като животно, което е хванато заради ценна кожа.
- Кажете за ценна кожа малко повече.
- През цялото време си представях вълк, не знам защо, все пак неговата кожа не е толкова ценна. Вълк си представям през цялото време, нещо като куче, вълк. (вълк е делюзия, но може да се окаже и усещане – заради спонтанното отричане.).
- Аха, вълк си представяхте.
- И на тоя вълк не му е останало нищо – нито звяра в него, нито царя на гората, нищо, само гледа да си спаси кожата.
- Как се чувства този вълк в капана? Царя на гората, казвате.
- Ами не се чувства разярен. По-скоро уплашен. Прецакан.
- Казвате ценна кожа и си представяте вълк? Кажете повече за ценна кожа.
- Всъщност би могло да бъде използване. Но аз не се чувствам използвана (спонтанно отричане отново!) примерно от мъжа ми.
- Но току що казахте, че се чувствате използвана от него по време на секс.
- А, да.
- Какво е усещането да си хванат в капан?
- Обреченост. Както и да си живял, нямаш право на защита оттук нататък. Съдбата ти е решена. От някой друг. И то обикновено неблагоприятно.
- Разкажете за другите си сънища.
- Преди няколко месеца сънувах едни големи вълни цунами. Единият сън беше, че бях прилегнала в нещо като дупка и просто чакам вълната да ме залее и просто в последния момент почнах заднешком да лазая на колене, да лазя назад. И се спасих. … много беше страшно и потискащо отново и имаш чувството, че небето и земята са едно. Просто някаква преса, от която аз не знам как ще се спася. И как ще се откопча.
- Как така лазехте на заден ход?
- Някак си с лице към опасността. За да не я изтърва – имам проблем с контрола.
- Казахте че обичате животните, разкажете ми за това.
- От както се помня винаги сме имали кучета. … не харесвам котки, но имам основателна причина – имам алергия към котки, но не знам, кое е първото и кое второто. Никога не съм ги познавала, може и да са симпатични. Имам някаква особена връзка с рибите, но не с тия живите, а с океанските, шарените. Но не да гледам живи рибки вкъщи.
- Какво ви харесва в тези рибки?
- Харесва ми, че те някак си са неутрални. За мен светът се дели на неутрални хора, на хора хищници и на хора жертви. Аз не искам да бъда нито хищник, нито жертва. Искам не да живуркам, защото от много живуркане ей сега вече ми излезе сметката.
- То при животните май няма неутрални, или си хищник или си жертва
- Няма ли? Ами значи по-добре да съм хищник.
- Защото сте жертва?
- Да, и не ми харесва.
- Но какво е да е жертва човек, това искам да разбера.
- Ами когато е жертва, той не живее живота на същността си. Аз чувствам че отвътре ми напират други работи.
- Какво е това, което напира? (Надявам се отговорът й да ми помогне да разбера дали се нуждае от Lac caninum или от Lac-lupinum, кое ще надделее, каишката или свободата?)
- Засега е под формата на някаква ужасно голяма енергия, която не знам накъде да …
- Разкажете за това.
- Ами понякога имам чувството че ще се взривя от енергия някаква. Но не енергия да тръгна и да бягам, а някаква енергия, която не я знам каква е. Сексуална ли е, творческа ли е и просто имам чувството, че в един момент ще изпуша. А не знам в какво да я трансформирам. До тоя момент аз не съм живяла живота на моята душа, аз не знам какво иска моята душа. От толкова лазене цял живот. А по-скоро знам, че приличам на баща ми. Аз съм гневен човек и мен гневът ме освобождава. И аз като не го изкарвам…
- В началото на разговора ни казахте, че се парализирате.
- Просто се сковавам и не мога да мръдна. Нямам волята да направя нито една крачка. Нещо в мен изключва и започва да драпа с нокти и зъби за живот. За да оцелея и не мога нито да се движа, нито да дишам, не мога да се контролирам и това е едно от най-тежките ми неща.
- Кажете за това драпа с нокти и зъби.
- Това е същото сравнение, което направих – като ранено животно в капан. По същия начин тогава съм се чувствала като ранено животно (Жест) – драпам със зъби и нокти да се измъкна от това, което ми се случва на живо.
- Кажете малко повече за това ранено животно в капан, което драпа с нокти и зъби да се измъкне
.
- Ами то се чувства обезумяло. Страх го е, всяка друга суета я няма у него, в смисъл, остава само животът и смъртта и то е в битка (Жест), бие се за живота си.
- Кажете как се освобождава от капана, как драпа със зъби и нокти, малко повече за това.
- В краен случай му се откъсва половината лапа и така – ближе рани после и някак си забравя. И винаги ще накуцва и това ще му напомня. Знаете ли, това е моя най-голям страх – не мога да си представя, че аз, дори когато преодолея това състояние… аз не искам повече никога да не се сещам за него, а знам, че няма да стане, винаги ще се връщам назад за това, какво съм преживяла.
- Т.е. дали няма да накуцвате?
- Да.
- Опишете ми вашето „накуцване”.
- Ами като вълк, който си е откъснал лапата от капана.
- Не разбирам?
- Представям си вълк единак, аз така се чувствам и в момента. В смисъл, много сме различни с вълка единак, защото аз съм самотна, а той сам е избрал да бъде сам.
- Малко повече за този вълк единак в капана, като се появи тази идея у вас, какво е чувството?
- Ами защото той не е в стадо (тя бърка стадо с глутница) – някак си ако е в стадо ще има кой да му помогне, кой ще го бутне, кой ще търкулне капана, нещо да се случи. Никога няма да го оставят да умре. А като е единак, ей така ще си умре мърцина. И така, сигурно съжалява, че е сам. (Тя в едно изречение описа цялата йерархия на вълчата глутница – и за това как всеки, особено слабите и болните биват обгрижвани.)
- Казвате в стадото никой няма да му позволи да умре. Защо?
- Да, защото е скъп на някого (вълча тема – грижа, любов!) и защото в глутницата, мисля, че не се оставят така да умират. Всъщност, от моите думи излиза, че мен ме е страх да бъда индивидуалност. Мен наистина ме е страх да застана срещу целия свят и да кажа – да, това съм аз. Аз съм такава, ако ви утърва, ако не ви утърва – чао и така. За мен да бъда себе си, значи да умра.
- Не го разбрах това.
- Аз си го разбрах. В смисъл, защото ако съм в стадото, в глутницата някак си с нищо няма да съм повече от другите, но пък е сигурно, че няма да умра. Някак си, все някой ще ме спаси. А ако избера да съм сама, да ловувам сама, да ям сама, всичко да го правя заради себе си, може да ми се случи точно това – да попадна в капана и да умра. И да остана без крак. (Групата, стадото, глутницата, прайдът дават сигурност, но тя е за сметка на индивидуалността – най-точната характеристика на бозайниците.)
Предписание – Lac lupinum 1 M
…
Пето проследяване – след 1 година:
- Ако преди хомеопатичното лечение съм била на 2 по 10-степенната скала, сега съм на 8-9. (В тази скала О е много тежко болна, а 10 означава здрава). Много по-спокойно гледам на детето си и общуването с него ми доставя удоволствие. По отношение на храната и храненето – аз преди не говорих за това – аз цял живот съм била на диети и непрекъснато съм се хранила като за последно, защото после един месец почва диетата. Сега някак си от само себе си, хем почнах да си позволявам всичко забранено, успокоих се по отношение на храната. Нито преяждам, даже може да не си изям порцията. Някакво спокойно отношение към храната, което аз никога не съм имала… Като цяло съм много по-спокойна, не избухвам. Страхове и паники не съм имала. Като изключим, случвало ми се е за минутка да ми минат някакви от моите мисли, оставам ги да отминат и това е. Почти вече не ми минават през главата. Понеже миналия път ме питахте имам ли страхове и аз мълчах като риба, защото от толкова много страхове, кой да кажа – но най-страшния ми страх всъщност е да не полудея.
- И как сте сега с този страх?
- Минаваше ми няколко пъти през главата, но то е по-скоро страхът от очакването. Ами ако сега изключа и нещо стане. Но не ми е вече толкова страшно. Мога да го обявя като връщане към живота, аз сега просто се раждам наново. Три години не съм се чувствала по този начин – да изпитвам удоволствие, всичко да ми носи радост.
- Това чувство на жертва?
- И него го няма.
- Казвате само и само да оцелея, търпя всичко…
- Ами тия думи сега са ми като друг филм. Най-вече това за обречеността го нямам, защото аз вече вярвам и виждам че се лекувам и няма как да се чувствам обречена. Виждам, че има излизане от това състояние.
След две години – консултация след остро състояние (вследствие на развод).
- Идвали сте на 21 май. Какво става с вас?
- Ами първите няколко дни бях много зле, аз ви звъннах тогава. И след това все по-добре и по-добре. И как да кажа колко съм добре – не помня откога не съм била толкова добре. Нямам никакви, никакви проблеми. Ходя си нормално навсякъде сама, чудя се къде имам проблеми евентуално. От време на време, така, като си помисля за бъдещето, изпускам въздуха. Може би някаква остатъчна тревожност, аз така си го обяснявам. Също така, имах преди няколко дни семейни неприятности, вечерта доста бях изпуснала въздуха, но може би е нормално. Но на другия ден – всичко беше наред.
- Т.е. как приемате нещата?
- Ами бързо – тогава, когато ви се обадих по телефона всъщност бях като отровена, защото беше една грозна история, така че ми се повръщаше, болеше ме глава, това беше, и на другия ден си бях нормално. И така, като цяло съм много добре. По-добре, от първия път, като казах, че съм много добре.
- С колко процента сте по-добре?
- Ами сега някак си съм по-осъзната, по-добре. Просто преди малко бях в еуфория, защото отдавна не бях виждала светлина в тунела. А сега, мога да кажа че съм на 9 (от десетстепенната скала). Пак казвам, с условието, че понякога ме е страх от бъдещето.
- Паника?
- Не, няма паника, няма жертва.
- Чувството за обреченост?
- Не.
- Чувствам се сама в света, тревожна?
- Не, нямам проблем с това. Какво съм ви говорила, ха?
- Как са вашите вълци?
- Дето бях хваната в капан ли? Ами нямам такова чувство. Нямам общо с вълците
Тя е здрав човек и наистина няма нищо общо с вълците – това беше другата песен в нея.
* * *
И още един, по-ранен случай на Lac-lupinum – тук вълкът наистина е Алфа!
Първа консултация 26.11.2007
30-годишна жена, дизайнер, интериор.
Оплакване – кондиломи, цистит, хламидии, левкорея, кисти на яйчниците, увеличен тестостерон, увеличено окосмяване. Пукане на ставите и липса на гъвкавост – тренира китайско бойно изкуство. Но всъщност основното й оплакване е отхвърляне на външния вид, Не се харесва още от малка и сега казва, че има много бръчки и прилича на бабичка. „Изпадам в ужас, че ще се сбръчкам”. Отвращение да се гледа в огледалото и от всичко това „все едно не съм в тялото си и не се чувствам цялостна. Окосмяването ме влудява, а бръчките – пълна истерия.”
- Когато бях в детската градина сънувах вълци, постоянно бяха около леглото ми и не ме нападаха. Имам някакво дълбоко усещане към вълците, усещам енергията на вълка, той ми е като тотем. Вълкът е сила, свобода, енергия, мога да се свържа с тази енергия – тя е много жива, земна, хем разтърсваща, хем спокойна сила, има хладнокръвие, но няма свирепост. Това е вълкът единак, водач, свободен. Това е заземеност и свобода, хармония… Като дете малко ме беше страх, но те нищо не ми правеха, те бяха до леглото ми. Често съм ги сънувала. Знаеш, че са диви животни, а са до тебе… това е предизвикателство, което те движи напред.
- Предизвикателство?
- Да приема себе си, без да ме е страх, че съм грозна и сбръчкана и да не се занимавам с огледала.
- Огледала?
- Това е нещо което ме преследва. То е като насилствено преследване, навлизане в личното пространство и ти нарушава свободната воля, определя ти някакви неща, които са си твое право. То е все едно някой ти диша във врата. Ще подивея направо, не мога да понасям да ми се нарушава свободата, да ми се дава тон в живота. В някой предишен живот съм била кралица, аз си взимам решенията в моя живот, не може някой да ме ръководи, да ми определя живота.
… в детската градина бях като аутсайдер, не комуникирах, а в махалата бях шеф на банда. Някакво раздвоение. В махалата дива, а в училище не можех да се отпусна.
- Разкажете ми за свободата.
- Ако не си свободен, все едно си убит, мъртъв, като ранена птица, осакатена, все едно си птица в клетка, животно в клетка – а това е най-тъжната гледка.
- В клетка?
- Все едно връзката с най-дълбоката ми същност е прекъсната. И с моята мания аз сама съм си отнела свободата и е по-ужасно, отколкото да те поставят в клетка и да те разнасят навсякъде.
- Други сънища освен вълците?
Аз имам свръхсетивен опит като цяло. Усещам чуждо присъствие, около мен, зад мен.
Lac-lupinum 1 М
Първо проследяване 14. 4. 2008
(Всъщност идва поради настинка.)
- Кондиломите на срамните устни изчезнаха. Направих си изследване за папилома вирус – отрицателно е. Циститът изчезна.
Самочувствието й е подобрено с 40 %, усещането, че не е цялостна – също с около 40 %. Сънища : пейзаж, върхове, и наоколо индийски слон, украсен. Виждам го в далечината и след това виждам, че се приближава до мен. Минават през огромна вода. И вече са 1,2 3 слона и ми е много хубаво.
Lac-lupinum 1 М
Второ проследяване 16 .05. 2008
- Чувствам се добре. Бръчките са по-добре с 50 % (всъщност тя няма бръчки, или поне не се виждат без лупа).
Питам за вълците и ето как описва отново вълчата енергия:
- Аз не съм гледала филми за вълците, но тази връзка е като нещо дълбоко, земно, вкоренено, нещо диво, вълкът е като водач.
- Как ще опишете тази енергия … с какво е важна за вас тази енергия?
- Трудността при описването идва от това, че това са усещания на друго ниво и е много трудно да формулирам.
- Какво усещате на това друго ниво?
- Много мощна енергия, свобода, мъдрост.
Тя вече много по-трудно описва вълчата енергия, която я съпътства от детството и това е здравето.
Темите на Lac-lupinum
Дължим доказването на Нанси Хериг. И главните теми, които излизат са:
・Грижа за децата (Алфа вълкът, който единствен има право да има потомство от Алфа вълчицата, проявява изключителна грижа и внимание към малките си).
・Приятели/любов (вълците са изключително отдадени един на друг и връзките между тях са толкова здрави, че действията на всеки отделен индивид засягат дълбоко цялата глутница).
・Широк/ огромен (вълците са много добри ловци и ядат зайци, мишки и птици, но любимите им ястия са едри тревопасни като лосове, елени…).
・Опасност/ търси опасност (но големите рогати животни са голяма опасност за вълците)
・Иска/опитва се да помага (глутницата се грижи за болния вълк докато оздравее или умре. Всеки възрастен вълк ще повърне изяденото и ще го даде на болния, който не може да ловува. Дори Алфа вълк ще направи това).
・Кръгове/спирали/многолюдно (играта е голяма част от живота на вълка).
・Тунели/спирали (в дупката кърмещата майка и нейните малки са защитени както от нарушители, така и от жегата на лятото).
・Смъртност/безсмъртие (схеми за изтребването на вълците винаги е имало, има и добре планирани, официално финансирани програми за избиването им. Както сега в щат Вашингтон, всеки петък – на лов за вълци…)
・Защита на деца в опасност (приказки като „Червената шапчица“ и пр. създават репутация на вълка като детеубиец и зловеща заплаха за обществото. Затова излиза темата защита на деца в опасност (колективното несъзнавано).
・Откъснат/отделен, объркан, критичен, нарушител (това са чувствата от доказването. Вълкът, поради заплахата си от изтребване изглежда предизвиква много силни сънища и усещания у доказващите. Един от тях признава: „имам чувството че умирам и нямам сили да продължа да живея.“ Доказването предполага, че вълкът може да почувства, че краят му като вид е близо).
・Объркан/организация (Нанси Хериг прави връзка между целенасоченото изтребване на вълците с едно конкретно събитие в човешката история – Холокоста – когато една група от хора планира и методично избива в голям мащаб няколко други групи от хора. Жертвите на Холокоста не са само евреите, но и католици и цигани. Историята на циганите има няколко близки паралели на вълците. И вълците, и циганите са склонни да бродят свободно в големи територии, имат голяма любов към музиката и песента, притежават митичните способности да комуникират през големи разстояния (вълци чрез вой, циганите от счупени клони и знаци в природата) и имат изключително силни семейни връзки и ритуали. Всяка кражба или убийство в миналото често са били приписвани на циганите целенасочено. Това се е случило с вълка (Червената шапчица). Милиони деца са израснали със заплахата, че ако са "лоши", циганите ще "дойдат и да ги вземат." Репутация за убийството или кражба на малките деца е довело до преследването както на циганите, така и вълци.
・Огън ("От революцията в Румъния през 1989 г., не е имало остра ескалация на омраза и насилие (към циганите). Има повече от 35 сериозни нападения …. Ищван Варга, например, тригодишно момче от Трансилвания, е бил изгорен до смърт в купа сено. "(ОГЪН)
・Вода/опасност във вода (Един интересен факт, който свързва две от доказванията в книгата на Нанси Хериг - Lac lupinum и Lac delphinum е, че учените са открили доказателства, че в определен момент в историята, вълци са навлезли в морето. (ВОДА) В продължение на хилядолетия, те са развили плавници и са загуби краката си. Смятало се е, че делфините са произлезли от вълци или вълкоподони животни. (ОПАСНОСТ ОТ ВОДА) .
В сънищата и на двете пациентки имаше много вода, вълни, които ги заливат и са опасни.
И една диферециация между вълчето мляко и кучешкото мляко.
При пациентите Lac-caninum водещата тема е „аз се чувствам като втора ръка човек“, каквото и да правя, както и да угаждам (а темата за угаждането при кучето е много очевидна), винаги ще си остана куче. Свободата се идентифицира с … по-дълга каишка,. Да, наистина, това ми го каза един пациент буквално – просто да ти сложат по-дълъг синджир, да си тичаш по-свободно. Това при вълка не може да се случи, той е диво животно.
Lac caninum ще говори и за опитомяване, сервилност. Те са потиснати и понякога могат да изглеждат като Staphysagria – толкова услужливи и мили. Някъде в гените им вероятно има спомен от свободата и дивото, но човекът толкова е дресирал това животно, че го е превърнал в плюшена играчка.
Може би в Lyssinum – бясното куче – ще се прояви по-остро желанието да бъде свободен – но доколко това е животинско царство, доколко нозод? Все пак тук има огромна, излязла от контрол агресивност, вследствие на огромно насилие и страдание преживени от животното.
Този свят на животните наистина трябва да се изучава с преживяване и любов, а не с високомерието ни на човеци, пребиваващи в делюзията си, че са върхът на вселената, венец на природата. Защото законите, които приемаме ни правят все по-малко човеци в природата, която е все по-малко природа и все повече някакъв параграф околна среда.
източник: тук
