« обратно към: Хомеопатични случаи
Операция с ... капка
С любезното съдействие на в. „Класическа хомеопатия„
Румяна ЙОНЧЕВА
Красив младеж се оплакваше от коварна болест, парене и болка в тестисите, горещина и сърбеж при заседаване или в горещо време. Имаше тежест, дърпане, единият тестис беше уплътнен и подут. Страхуваше сс, че няма да има деца, лекуваше се и се изследваше с години, беше се занимавал с медицина заради това, беше лежал в болница, беше пил антибиотик след антибиотик, беше се мазал с много кремове...
Обзет от постоянното безпокойство, той мислеше за операция, но знаеше, че и тя има временен ефект. Чувстваше се като в капан, застрашен и несигурен. Търсеше лекар след лекар, диагнозата му не беше окончателна -вариколеце ... простатит?
Беше дошъл на хомеопатична консултация само за да се каже, че е опитал. Не вярваше много. Професори и военни лекари, скъпи лекарства и изписани отдалече кремове не успяха, та някаква си "информация в капка вода" и то еднократно ... усмихваше се любезно и не беше никак успокоен от това, което му говорех. Беше прочел доста литература по въпроса.
Смяташе, че е компетентен и беше. Но не вярваше, че организмът му сам ще се излекува, така, както си лекува раничката на коляното. Че само трябва да стихне трескавото безпокойство и конгестиите, които то предизвиква. Жизнената му сила щеше да спре да се пилее за страховете, недоверието, безизходността и ужаса от операция и щеще да се заеме да подреди забравените кътчета в организма. Трябваше й само информация за подобно нападение, което да я подсети за хронифицирания проблем. Точно това представлява хомеопатичното лекарство.
Младежът беше мил и коректен, обеща да спазва правилата и си взе лекарството Арсеник. След месец и половина дойде без оплаквания от този род. На следващата консултация проследихме живота му по-назад. Като малък беше боледувал от чести бронхити и синузит, потискани с антибиотици. Сега обичаше да яде много, беше чувствен и екстровертен. Обичаше любовта, жените, виното и следването си. Спеше до обяд. Обаче беше разсеян, неорганизиран и трудно се концентрираше.
След първото лекарство беше въодушевен, но някак си не вярваше в това, което е станало. Все още очакваше коварните симптоми да го накарат да се чувства дефектен, а и нещичко в пикочните пътища напомняше, че е имало проблем.
Тогава решихме той да вземе Медорин 1 М и два месеца по-късно конституционалното си лекарство - Фосфор 200 С, няколко месеца подред.
Половин година след първата ни среша той се чувстваше като "отвързан". Беше несравнимо свободен от страхове и страдания. Нямаше причина да не преследва всичките си амбиции и да използва всички възможности, без да мисли за лекари. Замина да довърши учението си в Холандия.
