« обратно към: Хомеопатични случаи

21 март 2013

Операция с ... капка

С любезното съдействие на в. „Класическа хомеопатия„

 

Румяна ЙОНЧЕВА

 

Varicocele.jpgКрасив младеж се оплакваше от коварна болест, парене и бол­ка в тестисите, горещина и сър­беж при заседаване или в горещо време. Имаше тежест, дърпане, единият тестис беше уплътнен и подут. Страхуваше сс, че няма да има деца, лекуваше се и се изс­ледваше с години, беше се зани­мавал с медицина заради това, бе­ше лежал в болница, беше пил ан­тибиотик след антибиотик, беше се мазал с много кремове...

Обзет от постоянното безпо­койство, той мислеше за опера­ция, но знаеше, че и тя има вре­менен ефект. Чувстваше се като в капан, застрашен и несигурен. Търсеше лекар след лекар, диаг­нозата му не беше окончателна -вариколеце ... простатит?

Беше дошъл на хомеопатична консултация само за да се каже, че е опитал. Не вярваше много. Професори и военни лекари, скъ­пи лекарства и изписани отдале­че кремове не успяха, та някаква си "информация в капка вода" и то еднократно ... усмихваше се любезно и не беше никак успо­коен от това, което му говорех. Беше прочел доста литература по въпроса.

Смяташе, че е компе­тентен и беше. Но не вярваше, че организмът му сам ще се из­лекува, така, както си лекува раничката на коляното. Че само трябва да стихне трескавото без­покойство и конгестиите, които то предизвиква. Жизнената му сила щеше да спре да се пилее за страховете, недоверието, бе­зизходността и ужаса от опера­ция и щеще да се заеме да под­реди забравените кътчета в ор­ганизма. Трябваше й само ин­формация за подобно нападение, което да я подсети за хронифицирания проблем. Точно това представлява хомеопатичното лекарство.

Младежът беше мил и корек­тен, обеща да спазва правилата и си взе лекарството Арсеник. След месец и половина дойде без оп­лаквания от този род. На следва­щата консултация проследихме живота му по-назад. Като малък беше боледувал от чести бронхи­ти и синузит, потискани с анти­биотици. Сега обичаше да яде много, беше чувствен и екстровертен. Обичаше любовта, жени­те, виното и следването си. Спе­ше до обяд. Обаче беше разсеян, неорганизиран и трудно се кон­центрираше.

След първото лекарство беше въодушевен, но някак си не вяр­ваше в това, което е станало. Все още очакваше коварните симпто­ми да го накарат да се чувства де­фектен, а и нещичко в пикочните пътища напомняше, че е имало проблем.

Тогава решихме той да вземе Медорин 1 М и два месе­ца по-късно конституционалното си лекарство - Фосфор 200 С, ня­колко месеца подред.

Половин година след първата ни среша той се чувстваше като "отвързан". Беше несравнимо свободен от страхове и страдания. Нямаше причина да не преслед­ва всичките си амбиции и да из­ползва всички възможности, без да мисли за лекари. Замина да до­върши учението си в Холандия.

Нагоре