Коледното чудо на Джема

За някои тя е животоспасяваща.

За други тя е хитър трик на гърба на болните и уязвимите.

Каква е истината за Хомеопатията?

Историята на Джема

Докторът отново и отново и казваше, че тя изглупява. Но Джема знаеше, че нещо не е наред. Тя заспиваше на дивана и не можеше да бъде събудена. Виждаше странни форми и цветове. Трудно с спомняше нещата в офиса. Но всеки път, когато отидеше на лекар, й казваха едно и също: ти си просто едно младо, паникьосано момиче.

Накрая й откриха няколко тумора в мозъка, които растяха и се разпространяваха. Опитаха химиотерапия. От нея на Джема й стана още по-зле. За 4 седмици качи 25 килограма. Косата й опада за един уикенд. Трябваше да си повдига клепачите с пръсти, за да може да вижда. Седна в инвалиден стол, взе си и бастун. Червата й спряха да функционират. Зрението се влоши толкова силно, че тя почти не можеше да гледа телевизия и да чете. Само лежеше и толкова.

После, през октомври 1995, онкологът я навести в болничната й стая.

„Ето какви са ти възможностите”, каза той. „Може да останеш тук, може да отидеш в хоспис или да се прибереш у дома.”
Джема беше гроги, беше объркана. Но си каза „Е, добре, нека помисля – болните хора отиват в болница, умиращите хора отиват в хоспис, здравите си отиват у дома.”

„Избирам в къщи.”

„Добре”, каза докторът. „Имаш тези малки гранулки, имаш и Него там горе. Желая ти Щастлива Коледа”.

На Джема й трябваше малко време, за да осъзнае, че това беше начинът, по който лекарят й казваше, че всъщност ракът й е в терминален стадий.

Въпреки мрачната прогноза, тя продължи да приема „малките гранулки”, които онкологът беше споменал с тънка, снизходителна усмивка.

Те й бяха дадени от хомеопат, препоръчан й от снаха й и Джема се съгласи да ги приема от учтивост, ако трябва да сме честни.

На Коледа клепачите й се отвориха. Зрението й се възвърна.

Година по-късно тя се срещна с онколога си.

В резултата от консулта си той написа: „Джема се е възстановила по забележителен начин. Нейният случай остава мистерия.”

Но това не беше мистерия за Джема, която ми разказа историята си в скромната си къща в Сътън Колдфийлд.

Джема Хьофкенс вярва, че тези малки хомеопатични гранулки не само са й спасили живота, но са го и променили. Сега тя е практикуващ хомеопат и твърди, че не е ходила на лекар от години.

Това е откъс от статия на Уил Стор в уебсайта на британския вестник „Телеграф”.

Колегата Гордана Жужич Васич приницателно коментира:

„Истината за Хомеопатията е много простичка – тя просто действа.
Тя е чудо за онези, които упорстват в заблудата си, че официалната наука обяснява всички явления в природата и които упорито не искат да повярват, че чудесата са неразривна част от живота, само защото не са способни да ги разберат.”

И допълва: „Нашата наука и хората, които се занимаваме с нея, приемаме всички закони, които наблюдаваме, уважаваме ги и благодарение на това можем да прилагаме тази божествена медицина, която лекува всичко, което модерната медицина не може. Официално признатата медицина няма начин, по който да разбере природата на болното същество. Хомеопатията е велика наука, но за разлика от другите науки, тя не е тромава и ригидна.”

Добре казано.

Аз се изкушавам само да допълня, че лекарите-онколози наистина знаят някои неща за рака – как се развива, как може да бъде диагностициран (но само след като се появи, разбира се)... Това, което лекарите-онколози не знаят е защо хората се разболяват от рак, т. е. каква е неговата етиология и най-важното – как да лекуват хората с рак.

О, да, те знаят няколко начина на ликвидиране на рака, само дето те по принцип включват и ликвидиране на човека с рак.

Това – в началото на 21 век! – се приема за наука.

Защо?

Защото определени субекти предпочитат хората да мислят, че съществува единствено онова, което учените са забелязали, че съществува, а онова, което поради несъвършенството си те не забелязват или не могат да обяснят, просто се обявява за несъществуващо.

Така е било преди векове с Гравитацията, така е сега и с Хомеопатията.

Утешението ми е, че читателите на ХомеоХелп изпреварват учените в мисленето си.

Румен Стойчев

Източник : тук