И очите й гледаха гладно

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник "Хомеопатия за всички"


Галина Златанова


Adonis Vernalis  - горицвет

Имам ця­ла по­ре­ди­ца от па­ци­ен­ти, пре­тър­пе­ли опе­ра­ции,  и след то­ва  не са­мо, че не са се раз­ре­ши­ли проб­ле­ми­те им, а точ­но об­рат­но­то - по­я­ви­ли са се  и но­ви.  Раз­би­ра се, хи­рур­гич­на­та на­ме­са, ко­га­то е не­из­беж­на и жи­во­тос­па­ся­ва­ща не мо­же да се пре­неб­рег­ва, въп­ро­сът е да се из­бяг­ва, ко­га­то то­ва е въз­мож­но.

Па­ци­ен­т­ка­та е 50-го­диш­на, при пър­вия прег­лед  през ме­сец яну­а­ри т.г. е уп­ла­ше­на, нап­рег­на­та, ка­то в клет­ка, ка­то в шок. Дър­жи се не­а­дек­ват­но, труд­но съ­би­рам ин­фор­ма­ция. Очи­те й гле­дат втрен­че­но в мен и с при­съ­ща­та са­мо на прос­то­душ­ни­те хо­ра на­деж­да е дош­ла за да се слу­чи и  с нея чу­до­то, ко­е­то  пре­жи­вя­ла ле­ля й. Опе­ри­ра­на е от то­пъл въ­зел на ле­вия лоб на щи­то­вид­на­та жле­за през 1973 г., след ко­е­то има­ла пос­то­ян­но сил­но гла­во­бо­лие.

Пос­те­пен­но се по­я­вя­ва све­то­вър­теж, с па­да­не вля­во и га­де­не, ко­е­то се вло­ша­ва при зат­ва­ря­не на очи. Има сър­деч­ни оп­лак­ва­ния - арит­мия, със за­чер­вя­ва­не, сил­но из­по­тя­ва­не, вло­ша­ва се от най-мал­ко­то на­то­вар­ва­не. През 1984 г. по­лу­ча­ва "при­ли­ви на кръв на­го­ре с усе­ща­не на сил­на го­ре­щи­на", при сил­но, виж­да­що се през дре­ха­та сър­це­би­е­не. След из­то­щи­те­лен пе­ри­од с драс­тич­но от­с­лаб­ва­не е приб­ра­на във вар­нен­с­ка­та бол­ни­ца, къ­де­то я спа­ся­ват с глю­ко­за и кал­ций.

Не мо­же да по­на­ся дре­хи­те по се­бе си, чув­с­т­ва стя­га­не в сър­деч­на­та об­ласт. Пред очи­те си виж­да пос­то­ян­но три точ­ки в рав­нос­т­ра­нен три­ъ­гъл­ник. Пре­ди го­ди­ни е ре­гис­т­ри­ра­но ув­реж­да­не на нер­ва на ля­во­то око. Има оши­пя­ва­не по це­лия гръб­нак, по­доб­ря­ва се от на­веж­да­не с гла­ва­та на­до­лу. Има бол­ки в мал­ки­те ста­ви на ръ­це­те, ра­ме­не­те, пър­во в дяс­но­то, пос­ле в - ля­во­то ра­мо.

Оп­лак­ва се от въл­чи глад, но по­лу­ча­ва па­ре­не 10-15 ми­ну­ти след яде­не, в об­ласт­та на сто­ма­ха. Не­от­дав­на е има­ла яз­ве­на кри­за. Вло­ша­ва се от слад­ко и каз­ва, че не го оби­ча. Съ­об­ща­ва за бъб­реч­ни кри­зи, про­лет или есен, ка­то не е ус­та­но­ве­но на­ли­чи­е­то на пя­сък и ка­мъ­ни. Ури­на­та е мно­го бис­т­ра. Има нис­ко кръв­но и се "под­дър­жа" с ка­фе.

Зас­пи­ва вед­на­га, съ­ну­ва кош­ма­ри и се съ­буж­да след 2-3 ча­са и не мо­же да зас­пи по­ве­че. Спи ви­на­ги на­дяс­но. Ня­ма ги­не­ко­ло­гич­ни оп­лак­ва­ния.

През 1967 г., по вре­ме на бре­мен­ност в 3-я ме­сец е из­жи­вя­ла го­ля­ма уп­ла­ха -  наб­лю­да­ва­ла съ­сед­с­ка­та къ­ща как го­ри, след ко­е­то е абор­ти­ра­ла и е има­ла дъл­го вре­ме ро­дил­на трес­ка. Има страх от во­да и не мо­же да ми­на­ва по мос­то­ве. Ра­йо­нът, в кой­то жи­вее, до Стра­жи­ца, е из­вес­тен с мно­го чес­ти­те за­бо­ля­ва­ния на щи­то­вид­на­та жле­за и след зе­мет­ре­се­ни­е­то там е из­ляз­ла во­да със сил­но съ­дър­жа­ние на йод. Пре­ди 10 го­ди­ни, на 40-го­диш­на въз­раст, е пре­бо­ле­ду­ва­ла за­уш­ка в мно­го теж­ка фор­ма и е тре­ти­ра­на с пе­ни­ци­лин.

Наз­на­чих Адо­нис вер­на­лис 30 С - 3 до­зи в 3 пос­ле­до­ва­тел­ни дни.

Вто­ри прег­лед един ме­сец по-къс­но:

Же­на­та е ус­мих­на­та, ня­как­ва тър­жес­т­ве­ност, ка­то на праз­ник, в из­ра­же­ни­е­то й има не­що по­бе­до­нос­но. Каз­ва: "Ка­то че ли прос­вет­лях. Дой­де ми ум в гла­ва­та". Съ­нят е спо­ко­ен, спи по 4-5 ча­са, не пие ка­фе. На тре­та­та сед­ми­ца от ле­че­ни­е­то е пре­ка­ра­ла грип без тем­пе­ра­ту­ра, с ле­ка каш­ли­ца. След гри­па - ня­ма сле­да от све­то­вър­те­жа, не е има­ла из­по­тя­ва­не, ни­то го­ре­щи при­ли­ви на кръв, очи­те ги чув­с­т­ва по-доб­ре, ня­ма пре­диш­на­та арит­мия, ни­то хра­нос­ми­ла­тел­ни­те проб­ле­ми. Но все още "то­зи глад" - и очи­те й гле­дат глад­но. Топ­лок­ръв­на е. За пръв път каз­ва, че стра­да от ас­т­ма, ко­я­то се вло­ша­ва от вла­га. Нас­ко­ро, пре­ди хо­ме­о­па­тич­но­то ле­че­ние е има­ла бъб­реч­на кри­за. Се­га чув­с­т­ва пос­то­ян­на ле­ка бол­ка в ле­вия бъб­рек. По­ду­ват се ко­ле­не­те и гле­зе­ни­те. Раз­би­рам, че ста­ва ду­ма за оби­чай­ния дис­ба­ланс в кал­ци­е­вия об­мен, но пред­пис­вам от­но­во Адо­нис вер­на­лис, в мал­ко по-ви­со­ка по­тен­ция, зас­ле­пе­на от пър­во­на­чал­ния му ефект.

Два ме­се­ца по-къс­но, тре­ти прег­лед:

Из­ра­же­ни­е­то й е спо­кой­но. Се­га не се чув­с­т­ва мно­го доб­ре, не по­чув­с­т­ва­ла осо­бе­но про­мя­на, как­то пър­вия път, наб­лю­да­ва се връ­ща­не на ста­ри сим­п­то­ми. На­ис­ти­на, ня­ма све­то­вър­теж и бол­ки­те в та­зо­бед­ре­ни­те ста­ви са из­чез­на­ли, и ос­вен то­ва се хра­ни нор­мал­но. Очи­те й не гле­дат глад­но. За пър­ви път съ­об­ща­ва, че е  има­ла алер­гия след опе­ра­ци­я­та, вся­ка про­лет, при цъф­те­не­то, до края на юни - със съл­зе­не на очи­те, усе­ща­не за пя­сък, и с вод­нист сек­рет в но­са. Каз­ва, че се стра­ху­ва от змия. Не мо­же да я гле­да до­ри на кар­тин­ка, или по те­ле­ви­зи­я­та. Съ­нят не е та­ка спо­ко­ен, ка­то след пър­вия път, има ос­т­ра бол­ка в ля­во­то ко­ля­но. А пре­ди то­ва - в дяс­но­то. При из­с­лед­ва­не се оказ­ва, че кал­ци­ят е на дол­на­та гра­ни­ца. Кра­ка­та са го­ре­щи.

Пред­пи­са­ние - Кал­ка­рея йо­да­та 6 С в про­дъл­же­ние на 2 сед­ми­ци, вед­наж днев­но.

Чет­вър­ти прег­лед,  12 юни 2000 г.:

Во­ди със се­бе си при­я­тел­ка, ко­я­то пък е мно­го уп­ла­ше­на, за­що­то мис­ли, че е бол­на от рак. Ка­за, че се чув­с­т­ва доб­ре - при по­ред­но­то взи­ма­не на кръв за пръв път от 30 го­ди­ни не е има­ло сил­но­то оби­чай­но шур­те­не. Съ­об­ща­ва, че пре­ди 2 го­ди­ни, е за­гу­би­ла на­пъл­но чув­с­т­во за рав­но­ве­сие, с па­да­не на­ля­во и дяс­но. Ми­на­ла­та сед­ми­ца, то­ва от­но­во се е слу­чи­ло за ня­кол­ко ми­ну­ти. Апе­ти­тът и съ­нят са нор­мал­ни, и все още не се е по­я­ви­ла алер­ги­я­та! Бол­ка­та в ко­ля­но­то е по-сла­ба, има по­ня­ко­га бол­ка в гла­ва­та, вля­во.

От­но­во спо­ме­на­ва сил­ния страх от змия. Не ис­ка за се­бе си ле­кар­с­т­во, за да има вре­ме за при­я­тел­ка­та. По­кан­вам я на прег­лед след 3 ме­се­ца, в сре­да­та на сеп­тем­в­ри. Все още не е дош­ла. Но през юли се оба­ди­ха и две­те, с ра­дос­т­на­та но­ви­на, че със­то­я­ни­е­то на при­я­тел­ка­та се е про­ме­ни­ло до не­уз­на­ва­е­мост. А и тя се чув­с­т­ва­ла мно­го доб­ре.

Оче­вид­но слу­ча­ят  е не­до­вър­шен, на след­ва­щия прег­лед ще тряб­ва да из­бе­ра, да­ли да дам Ла­хе­зис или Ар­ген­тум нит­ри­кум. Или мо­же би не­що дру­го­... ­Но иде­я­та в не­го е имен­но за пос­лед­с­т­ви­я­та от ед­на опе­ра­ция