Ста­фи­заг­рия, само за же­ни?

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник „Хомеопатия за всички“


Ди­а­на Ботева 

Пред­с­та­ва­та ни за Ста­фи­заг­рия обик­но­ве­но е след­на­та: из­к­лю­чи­тел­но ми­ла и бла­га па­ци­ен­т­ка, пре­диз­вик­ва­ща съ­чув­с­т­ви­е­то на пред­пис­ва­щия. Сра­меж­ли­ва, слад­ка, пла­ха, нес­п­ра­вед­ли­во тре­ти­ра­на, ти­ха, се­ри­оз­на, за­ви­си­ма, раз­д­раз­ни­тел­на, но ряд­ко из­ра­зя­ва то­ва, кон­т­ро­ли­ра се, нис­ко са­мо­чув­с­т­вие, лип­са на въз­му­ще­ние и не­го­ду­ва­ние, не се на­ла­га,  ни­то има пре­тен­ции и изис­к­ва­ния. Па­ци­ен­т­ка­та ос­та­ва в ужас­ни бра­ко­ве или връз­ки, ка­то оп­рав­да­ва то­ва по­ве­де­ние с ду­хов­ни прин­ци­пи. Обик­но­ве­но се смя­та, че е ле­кар­с­т­во за же­ни.

Са­мо че, в мо­я­та прак­ти­ка по-чес­то съм пред­пис­ва­ла то­ва ле­кар­с­т­во на сил­ния пол. Ето ня­кол­ко крас­но­ре­чи­ви при­ме­ра:

М.Н. е 22-го­ди­шен, ох­ра­ни­тел. След по­чив­ка на мо­ре­то през юли 1999 г. на след­ва­щия ме­сец му се по­я­вя­ват чер­ве­ни пет­на под дяс­на­та мищ­ни­ца, ко­и­то пос­те­пен­но се уве­ли­ча­ват и об­х­ва­щат це­лия гръб и ръ­це­те. Всич­ко то­ва сър­би и той тър­си по­мощ от ко­жен ле­кар. След­ват бе­зус­пеш­но пред­пис­ва­ни и из­поз­ва­ни раз­лич­ни ма­зи­ла и ин­жек­ции. След то­ва - кор­ти­зон (раз­би­ра се!).  "Ед­ва от не­го ви­дях ня­как­во об­лек­че­ние", спо­де­ля той (кор­ти­зо­но­ви­те пре­па­ра­ти имат осо­бе­но сил­но по­тис­ка­що дейс­т­вие!). "Но мал­ко ка­то ги на­ма­ля, сър­бе­жи­те се уве­ли­ча­ват от­но­во, та­ка че аз тряб­ва­ше дъл­го да ги пия в го­ле­ми до­зи" - про­дъл­жа­ва обяс­не­ни­я­та си той. Не­го­ва гос­тен­ка, ме­ди­цин­с­ка сес­т­ра, ви­дя­ла ле­кар­с­т­ва­та му и му ка­за­ла, че имат не са­мо дос­та стра­нич­ни ефек­ти, но и са опас­ни.

Ко­га­то ме по­се­ти през фев­ру­а­ри, ми обяс­ни, че всич­ко то­ва ве­ро­ят­но е от за­мър­се­на­та мор­с­ка во­да. По ця­ла­та му ко­жа ви­дях кръг­ли чер­ве­ни пет­на. През де­ня сър­бе­жи­те му бя­ха срав­ни­тел­но по­но­си­ми, но през нощ­та... "И ду­ма не мо­же да ста­ва за зас­пи­ва­не. Кол­ко­то по­ве­че се че­ша, тол­ко­ва по­ве­че ме сър­би. Пра­вя си ра­ни от че­са­не. И по ця­ла нощ мяс­то не мо­га да си на­ме­ря. Ве­че не из­дър­жам."

При сне­ма­не­то на слу­чая се опи­тах да раз­бе­ра как­во му се е слу­чи­ло пре­ди мо­ре­то. И той спо­де­ли, че ро­ди­те­ли­те му се ка­рат неп­ре­къс­на­то и то­ва го драз­ни.  Опит­ва се да бъ­де мак­си­мал­но до­бър и към два­ма­та, не мо­же да взе­ме стра­на­та на еди­ния или дру­гия, за да не оби­ди ни­ко­го. На въп­ро­са ми: "Как­во ти се ис­ка да нап­ра­виш в та­къв мо­мент?", той от­го­во­ри: "Ис­кам да тряс­на вра­та­та, да ри­там, да хвър­ля не­що, но не го пра­вя, за­що­то знам как­ви ще са пос­лед­с­т­ви­я­та."...

От­тук на­та­тък слу­ча­ят се изяс­ни. Да­дох Ста­фи­заг­рия 200 С през фев­ру­а­ри и март. Сър­бе­жи­те прес­та­на­ха пос­те­пен­но и чер­ве­ни­те пет­на по ко­жа­та пър­во ле­ко по­тъм­ня­ха, след то­ва из­чез­на­ха нап­ра­во. През сеп­тем­в­ри има­ше ле­ко връ­ща­не на сим­п­то­ми­те и пак пре­по­ръ­чах Ста­фи­заг­рия 200 С. До днес па­ци­ен­тът е доб­ре.

Не ми се ис­ка да си ми­ся как­во би ста­на­ло с то­зи  млад мъж, ако  бе­ше про­дъл­жил да при­е­ма кор­ти­зо­но­ви пре­па­ра­ти.

Е. Б. е 46-го­ди­шен, бивш шофьор на так­си. "Проб­ле­ми­те ми за­поч­на­ха след ка­то да­дох кръв. Пре­ди то­ва бях лич­ност, се­га съм ни­що. За­поч­на да ми при­ло­ша­ва без при­чи­на и се  стра­ху­вах, че ще ста­на за смях ако пад­на ня­къ­де, ма­кар че съз­на­ние не съм гу­бил. И ле­ка­ри­те не зна­е­ха как­во ми е. Пих как­ви ли не ле­кар­с­т­ва и бил­ки. От го­ди­ни взе­мам ан­ти­деп­ре­сан­ти, ве­че без тях не мо­га, ка­то нар­ко­ман съм. За­поч­нах да пия ал­ко­хол. Не мо­га да ра­бо­тя. Же­на ми и де­те­то ми ме на­пус­на­ха. Жи­вея при ро­ди­те­ли­те си, ня­мам ни­как­ви сред­с­т­ва, за­ви­сим съм от тях. А те неп­ре­къс­на­то са в кав­га. Стра­ху­вам се от то­ва, ко­е­то съм се­га. Ис­кам да ум­ра, оба­че се стра­ху­вам..."

Имал два опи­та за са­мо­у­бийс­т­во с го­ле­ми до­зи ле­кар­с­т­ва и ал­ко­хол. Жи­во­тът му те­че­ше меж­ду ан­ти­деп­ре­сан­ти­те, за­пи­ва­ни­я­та и пси­хи­ат­рич­на­та кли­ни­ка за пре­о­до­ля­ва­не на де­ли­ри­у­ми­те. Бе­ше при­каз­лив, пла­че­ше лес­но и има­ше от­в­ра­ще­ние към пряс­но мля­ко.

Пред­пи­са­ние - Ста­фи­заг­рия, ня­кол­ко ме­се­ца. Пос­лед­ни­те 10 ме­се­ца е без ал­ко­хол. За­поч­нах­ме да мис­лим за ра­бо­та. До ... сре­ща­та със съп­ру­га­та му. "Тай­но се на­дя­вах, че ще се вър­не, за­що­то я оби­чам, но тя ми за­я­ви, че ня­ма по­доб­ни на­ме­ре­ния. Не й ка­зах ни­що, не я уп­рек­нах, ку­пих си ал­ко­хол и се зат­во­рих вкъ­щи ка­то скот. Не ис­кам да за­ни­ма­вам ни­ко­го с мо­и­те проб­ле­ми, сра­му­вам се от се­бе си." Пос­лед­ва нов де­ли­ри­ум и от­но­во - в кли­ни­ка.

За съ­жа­ле­ние не ви­на­ги мо­жем да из­мък­нем па­ци­ен­ти­те си от дъ­но­то, до ко­е­то са стиг­на­ли по ед­на или дру­га при­чи­на. Но тряб­ва да има­ме си­ли да за­поч­нем пак от­на­ча­ло. Хо­ме­о­па­тът е длъ­жен да се бо­ри за вся­ка ду­ша.