Предписание по ... гръб

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник „Хомеопатия за всички“

д-р Виолета Тенева

Бриония,Дива тиква, Луда тиква  (Bryonia alba)

Ди­аг­но­за­та при кла­си­чес­ка­та хо­ме­о­па­тия се оз­на­ча­ва чрез име­то на ле­кар­с­т­во­то и включ­ва ед­на ця­лос­т­на кар­ти­на от сим­п­то­ми на три­те ни­ва на про­я­ва на жи­вия чо­век - ум­с­т­ве­но, емо­ци­о­нал­но и фи­зи­чес­ко. Дос­ти­га­не­то на то­зи кра­ен етап от прег­ле­да се пред­хож­да от пре­це­ня­ва­не сте­пен­та на ув­реж­да­не на вся­ко от те­зи ни­ва, из­г­раж­да­не на пор­т­рет на па­ци­ен­та ка­то пси­хо-емо­ци­о­нал­на уни­кал­ност с ха­рак­тер­ни­те за то­зи чо­век те­лес­ни стра­да­ния, ко­и­то се обаг­рят от спе­ци­фи­ка­та на та­зи уни­кал­ност.

В по­ве­че­то слу­чаи хо­ме­о­па­тът се во­ди от ум­с­т­ве­но-емо­ци­о­нал­ни­те сим­п­то­ми, за­що­то в тях се ко­ре­ни про­из­хо­дът на поч­ти всич­ки бо­лес­ти. До­ри ед­на трав­ма, ко­я­то на пръв пог­лед не мо­же да се свър­же с нас­лед­с­т­ве­ни тен­ден­ции или пси­хи­чен стрес, не­ряд­ко е ре­зул­тат на нат­ру­пан и по­тис­нат гняв. Щом ме­те­о­ро­ло­гич­на­та об­с­та­нов­ка, зе­мет­ре­се­ни­я­та и дру­ги зем­ни бед­с­т­вия са свър­за­ни с пси­хи­чес­ка­та ак­тив­ност на чо­ве­ка - по­ло­жи­тел­на и от­ри­ца­тел­на - то как­во ос­та­ва за на­ши­те те­ла!

Щас­т­лив­ци са те­зи, чи­и­то очи са от­во­ре­ни за един­с­т­во­то в за­о­би­ка­ля­щия ни свят! За хо­ме­о­па­та - то­ва е все­кид­не­вие!

Ще пред­с­та­вя един слу­чай, в кой­то по­ве­де­ни­е­то на па­ци­ен­та бе ре­ша­ва­що за из­бо­ра на ле­кар­с­т­во­то.

То­ва бе­ше ед­но мом­чен­це, ко­е­то от бе­бе бо­ле­ду­ва­ше от ди­ха­тел­ни проб­ле­ми - спас­тич­ни брон­хи­ти, пнев­мо­нии по 2 пъ­ти го­диш­но, ас­т­ма­тич­ни прис­тъ­пи, сен­на хре­ма с ко­нюн­к­ти­вит, бе из­ка­рал и сал­мо­не­ло­за по ня­кое вре­ме меж­ду дру­ги­те кош­ма­ри. Каш­ли­ца­та, ту су­ха, ту влаж­на бе поч­ти пос­то­ян­на, с прис­тъ­пи на ки­ха­не. Бе ле­ку­ван с ця­ла­та га­ма ало­па­тич­ни ан­ти­а­лер­гич­ни, кор­ти­зо­но­ви пре­па­ра­ти, Рес­пи­вакс и всич­ки въз­мож­ни хрум­ва­ния и ста­ра­ния на ме­ди­ци­на­та за не­го­во­то спа­се­ние. Ве­че бе­ше на хо­ме­о­па­тич­но ле­че­ние и бе­ше при­е­мал пре­циз­но под­б­ра­ни от ко­ле­ги­те ле­кар­с­т­ва, как­то за кон­с­ти­ту­ци­о­нал­но, та­ка и ми­яз­ма­тич­но пок­ри­ва­не на слу­чая, вклю­чи­тел­но и Хис­та­мин. Та­ка, че не ми ос­та­ва­ше го­лям из­бор.

Още с вли­за­не­то си де­те­то все зас­та­ва­ше с гръб към мен, хем се сме­е­ше, хем се об­ръ­ща­ше към сте­на­та. Стра­ху­ва­ше се сам ве­чер, от та­ла­съ­ми.  Оби­ча кот­ки, но ги мал­т­ре­ти­ра, чес­то имал кон­ф­ликт с при­я­те­ли­те си, рев­ну­вал ги. Не да­ва свои не­ща, прес­мет­лив, ис­ка за всич­ко да му се зап­ла­ща. Съ­би­ра си па­ри и не ги хар­чи, брои си ги, крие ги. Ис­ка да хо­ди в чуж­би­на, за да "не бъ­да са­мо в ед­на дър­жа­ва зат­во­рен".  Да има къ­ща и ко­ла ка­то в Аме­ри­ка! За да сед­не да учи, му тряб­ва сти­мул. Ко­га­то му от­каз­ват, се цу­пи, щи­пе, тръш­ка. Бе­ше взе­мал и Ар­сен!

То­га­ва се на­со­чих към не­го­во­то неп­ре­къс­на­то об­ръ­ща­не с гръб към мен и в то­зи мо­мент ми на­пом­ни за кар­ти­на­та от учеб­ни­ци­те - на па­ци­ен­та тип Бри­о­ния, кой­то ле­жи в лег­ло­то си с ли­це към сте­на­та и гръб към вра­та­та, ка­то знак, че не ис­ка да го без­по­ко­ят!

И пред­пи­сах Бри­о­ния!