Жената, която говори с животните

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник „Хомеопатия за всички“


Един слу­чай на д-р Ван­ге­лис За­фи­риу






Же­на­та дой­де в ка­би­не­та ми през 1997 г. Тя се оп­лак­ва­ше от гла­во­бо­лие и тол­ко­ва сил­но сър­це­би­е­не, че усе­ща ся­каш има зе­мет­ре­се­ние. Въз­ди­ша­ше чес­то, пос­лед­на­та го­ди­на, след аборт, е би­ла мно­го тъж­на и деп­ре­си­ра­на.Сил­но без­по­койс­т­во за ра­бо­та­та, ис­ка­ла да бъ­де мно­го от­го­вор­на във всич­ко (3), ра­бо­ти­ла по 12 ча­са на ден. Тя е ма­са­жис­т­ка, фи­зи­о­те­ра­певт, каз­ва, че има спо­соб­ност­та да ле­ку­ва бо­лес­ти с ръ­це­те си. Яс­но­вид­ка (3). Мо­же­ла да виж­да ау­ра­та на хо­ра­та.

Опе­ри­ра­на е от фиб­ро­ма на мат­ка­та пре­ди 4 го­ди­ни. В ми­на­ло­то си е гри­зя­ла нок­ти­тие, на 7-го­диш­на въз­раст е бо­ле­ду­ва­ла от хе­па­тит. Пос­лед­ни­те две го­ди­ни има алер­гич­на хре­ма, сен­на хре­ма, алер­ги­чен ри­нит, алер­гич­на е към бо­ро­ве, от 2 го­ди­ни на­сам, има кож­ни об­ри­ви със сър­беж, ако е бли­зо до бо­ро­ви дър­ве­та. То­ва е ней­на ме­ди­цин­с­ка анам­не­за.

По­мо­лих я да опи­ше се­бе си - ви­на­ги тряб­ва да на­ка­ра­ме па­ци­ен­та да опи­ше се­бе си,  пре­ди да го по­пи­та­ме как­во­то и да е ди­рек­т­но за не­го­ва­та ин­ди­ви­ду­ал­ност. Пър­во­то не­що, ко­е­то ка­за е:  "Аз съм мно­го раз­д­раз­ни­тел­на (3), ядос­вам се бър­зо и лес­но, мно­го от­го­вор­на (3), мно­го чес­т­на. На мо­и­те кли­ен­ти да­вам съ­що мно­го, та­ка че в края на де­ня се чув­с­т­вам праз­на­...­То­ва ко­е­то ме ус­по­ко­я­ва е да ка­рам ко­ла и да слу­шам ле­ка му­зи­ка..." Ви­на­ги пла­че са­ма. Хо­ра­та смя­тат, че е мно­го сил­на. И че мо­же да се спра­ви с всич­ко са­ма, че ня­ма нуж­да от по­мощ­та на дру­ги­те.

Не по­каз­ва, че има бол­ка, не хо­ди при дру­ги­те. Не оби­ча да я уте­ша­ват. Стра­ху­ва се да не бъ­де на­ра­не­на за­що­то все още се стра­ху­ва от емо­ци­о­нал­на бол­ка, от ра­зо­ча­ро­ва­ния в лю­бов­та. Дру­ги­те хо­ра мис­лят, че е стра­нен чо­век. Лес­но съз­да­ва по­въх­нос­т­ни кон­так­ти, но дъл­бо­ко ни­кой не мо­же да я спе­че­ли. "На ни­ко­го ня­ма да си дам ду­ша­та." Пра­ви­ла е опи­ти за са­мо­у­бийс­т­во пре­ди 7 го­ди­ни. Гнус­ли­ва. Мно­го са­мот­на,  свръх­чув­с­т­ви­тел­на. Мно­го зат­во­ре­на, лес­но ра­ни­ма и мно­го чув­с­т­ви­тел­на. "Го­во­ря с жи­вот­ни­те и мо­га да ги на­ка­рам да ме пос­лед­ват. Не ис­кам да имам до­маш­но жи­вот­но, за­що­то ще му се от­дам на­пъл­но, и то­ва не е нор­мал­но."

Един ден, тя по­се­ти­ла къ­ща­та на свой при­я­тел, и ко­га­то вляз­ла в ста­я­та,  чу­ла, че ед­но рас­те­ние го­во­ри и ис­ка во­да. То­га­ва оти­ва и виж­да, че рас­те­ни­е­то е су­хо. Су­хо­то рас­те­ние й е да­ло ин­фор­ма­ция. По­ра­ди то­ва вът­реш­но със­то­я­ние, тя има труд­нос­ти да се кон­цен­т­ри­ра в ежед­нев­ни­те ма­те­ри­ал­ни не­ща.

Три­де­сет дни след ка­то й да­дох ле­кар­с­т­во, съп­ру­гът, кой­то бил не­га­тив­но нас­т­ро­ен към хо­ме­о­па­ти­я­та, по­мо­лил да при­е­ма май­ка му. Ви­дял го­ля­ма про­мя­на вър­ху же­на си.

Тре­та­та ви­зи­та е след две го­ди­ни - пие ка­фе все­ки ден. Пос­лед­ни­те 5 ме­се­ца е има­ла сил­но гла­во­бо­лие. Пси­хо­ло­ги­чес­ки е дос­та доб­ре, не ис­ка да из­ли­за на­вън, ня­ма раз­ду­ва­не на сто­ма­ха, ня­ма без­по­койс­т­во, об­що­то раз­д­раз­не­ние на­пъл­но из­чез­на. Ня­ма алер­гия от бо­ро­ве, по-лес­но го­во­ри за лич­ни­те си не­ща. Не усе­ща та­зи ог­ром­на са­мо­та в се­бе си. Има 60-70 про­цен­та по­доб­ре­ние на вът­реш­но­то й усе­ща­не. Па­то­ло­гич­но­то чув­с­т­во за от­го­вор­ност е из­чез­на­ло.

Как­во е ле­кар­с­т­во­то? Carc, Med, Nat-m, Phos, Nat-c, Staph... Слу­ча­ят при­над­ле­жи към гру­па­та, ко­га­то ня­ма­ме яс­но ле­кар­с­т­во и тряб­ва да раз­г­ра­ни­чим. В хо­ме­о­па­ти­я­та, то­ва ко­е­то се опит­ва­ме да на­ме­рим е ин­ди­ви­ду­ал­ни­ят на­чин за съ­щес­т­ву­ва­не на па­ци­ен­та, то­ва, ко­е­то го пра­ви раз­ли­чен от дру­ги­те. Хо­ме­о­па­ти­я­та оз­на­ча­ва да до­ло­вим ин­ди­ви­ду­ал­ност­та на съ­щес­т­ву­ва­не­то, за да на­ме­рим ин­ди­ви­ду­ал­ност­та на па­то­ло­ги­я­та.

То­ва, ко­е­то пра­ви чо­ве­ка да стра­да ин­ди­ду­ал­но ви­на­ги от­го­ва­ря на ед­но от мно­го­то хо­ме­о­па­тич­ни ле­кар­с­т­ва. За­то­ва стран­ни­те, ред­ки и осо­бе­ни сим­п­то­ми са тол­ко­ва важ­ни, те по­соч­ват ин­ди­ви­ду­ал­ност­та на па­ци­ен­та. От ком­пю­тър­на­та ре­пер­то­ри­за­ци­я­та на слу­чая по ек­с­пер­т­на­та сис­те­ма на Ви­тул­кас из­ли­зат Nat-m на пър­во мяс­то, Kali-p, Med, Carc... зна­чи и ком­пю­тъ­рът не мо­же да да­де ле­кар­с­т­во.  Е, кое е ле­кар­с­т­во­то, ко­е­то не мо­же да ко­му­ни­ки­ра с хо­ра­та, а с жи­вот­ни­те? Aethusa!

Ету­за - без то­ва ле­кар­с­т­во па­ци­ен­т­ка­та ще­ше да стра­да. На­ми­ра­не­то на  пра­вил­но­то ле­кар­с­т­во не мо­же да се из­ра­зи със ста­тис­ти­ка. Все­ки чо­век е ед­на ця­лос­т­ност. Той е един цял свят.

Как­во е ха­рак­тер­но за Ету­за? Сил­ни емо­ции, мно­го доб­ре ко­му­ни­ки­ра с жи­вот­ни, но не и с хо­ра. Тя каз­ва че ако има жи­вот­но вкъ­щи, ще му се от­да­де. И по­не­же по­доб­на ре­ак­ция ще бъ­де на­пъл­но па­то­ло­гич­на, се стра­ху­ва да взе­ме до­ма­шен лю­би­мец. Тя мо­же да на­ка­ра вся­ко ед­но жи­вот­но да я пос­лед­ва.

Точ­но то­ва тряб­ва да усе­тим  в то­зи слу­чай, то­ва е гъв­ка­вост­та на ума. Ако про­че­тем "Есен­ци­и­те" на Ви­тул­кас ще ви­дим че той пи­ше Ету­за - сил­ни емо­ции, не мо­же да кон­так­ту­ва с хо­ра, а с жи­вот­ни­те - мо­же. Ко­му­ни­ки­ра с по-нис­ки фор­ми на жи­вот.  То­ва е клю­чо­ви­ят сим­п­том на ле­кар­с­т­во­то - и на слу­чая