Ка­ус­ти­кум, ле­кар­с­т­во за бун­та­ри

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник „Хомеопатия за всички“


Ека­те­ри­на Ча­мур­лийс­ка

Бе­ше през 1997 г. Чух се с моя при­я­тел­ка след дъл­га па­у­за, и се ока­за, че на­бър­зо е би­ла опе­ри­ра­на - из­ря­за­на би­ла три чет­вър­ти от щи­то­вид­на­та й жле­за. Два ме­се­ца след то­ва се  по­лу­чи­ло срас­т­ва­не с тра­хе­я­та. Пред­ла­га­ли й но­ва опе­ра­ция  ("на все­ки хи­рург мо­же да се слу­чи та­ко­ва срас­т­ва­не", й ка­за­ли). И тъй ка­то вто­ра­та опе­ра­ция ща­ла да бъ­де с мес­т­на упой­ка, тя мно­го се при­тес­ня­ва­ше.

Пред­ло­жих й да опи­та с хо­ме­о­па­тия. Тя поч­ти от­ка­за, но тъй ка­то е де­ли­ка­тен чо­век, все пак ус­пях да я  "за­мък­на" при на­ша­та учи­тел­ка Ан­дже­ла Ний­дъм.

В мо­мен­та бе­ше в от­пуск по бо­лест, не мо­же­ше да из­дър­жи 8 ча­са ра­бо­та. Има­ше рез­ки про­ме­ни в кръв­но­то на­ля­га­не, сър­це­би­е­не, тре­мор на ръ­це­те. Не мо­же­ше да прег­лъ­ща (бо­лез­не­но), не мо­же­ше да  из­ви­ва вра­та си нас­т­ра­ни и на­зад.

Тя е дъ­ще­ря на све­ще­ник и 30 го­ди­ни има­ше се­ри­оз­ни кон­ф­лик­ти с ко­му­нис­ти­чес­ка­та власт. "То­ва за­си­ли ам­би­ци­я­та ми да се до­ка­жа. Оби­чам да съм и ли­дер, да има хо­ра, да ги ор­га­ни­зи­рам." Въз­ди­ша, съ­чув­с­т­ва мно­го, мо­же да за­ре­же соб­с­т­ве­на­та си ра­бо­та, за да "оп­ра­вя све­та". Но тъй ка­то има­ше про­фе­си­о­нал­ни проб­ле­ми, се­га се чув­с­т­ва­ше изо­ли­ра­на (бе­ше пре­мес­те­на не­ос­но­ва­тел­но на дру­га ра­бо­та, тъй ка­то след ме­се­ци тряб­ва­ше да се пен­си­о­ни­ра). Бе­ше проф­съ­ю­зен ли­дер и се бо­ре­ше сре­щу съ­сип­ва­не­то на пред­п­ри­я­ти­е­то. "До­ка­то бях в бол­ни­ца се съ­би­ра­ли и се кон­сул­ти­ра­ли как да ме пен­си­о­ни­рат. При­е­ла съм го. АЗ ЩЕ НАП­РА­ВЯ ВТО­РА­ТА ОПЕ­РА­ЦИЯ..."

Стра­хо­ве: от смърт и от бо­лест. "При­тес­ня­вам се за де­ца­та си, вся­ко тях­но за­къс­не­ние ме из­п­рищ­ва, стоя на про­зо­ре­ца или на бал­ко­на и ча­кам. Мис­ля, че съм об­себ­ва­ща май­ка..."

Ро­ди­те­ли­те й са по­чи­на­ли от ин­султ. Ко­га­то го­во­ре­ше за ба­ща си се раз­п­ла­ка. "Бях ти­хо де­те, мно­го оби­ча­на от ба­ща си. Той бе­ше ед­на фан­та­зия. Чув­с­т­вах се мно­го си­гур­на. По вре­ме на прес­лед­ва­ни­я­та из­пит­вах по-ско­ро кро­тост и по­чу­да и веч­ния въп­рос "за­що". При­е­мах всич­ко ка­то из­пи­та­ние,  с хрис­ти­ян­с­ко при­ми­ре­ние. Из­пит­вах бол­ка, че тряб­ва да се из­жи­ве­ят та­ки­ва не­ща, но не и гняв. По-ско­ро при­ми­ре­ние. Ба­ща ми бе­ше уме­рен чо­век, с чув­с­т­во за спра­вед­ли­вост... Не оби­чах и не оби­чам да ме съ­жа­ля­ват."

Има проб­ле­ми със сто­ма­ха - "стра­шен ко­лит". Не оби­ча слад­ко. Не мо­же да по­на­ся шап­ка на гла­ва­та си. Оби­ча мно­го гръ­мо­те­вич­ни бу­ри, ако е в пла­ни­на­та, ви­ка от удо­вол­с­т­вие. Оби­ча мъг­ли, оби­ча мно­го да тан­цу­ва.

То­ва е ед­на мно­го яс­на кар­ти­на на ле­кар­с­т­во­то Ка­ус­ти­кум. Во­де­щи­те руб­ри­ки за не­го са: Не мо­же да по­на­ся нес­п­ра­вед­ли­вост; Бо­лес­ти от скръб; Бо­лес­ти от смърт на ро­ди­тел; Ра­бот­лив, ра­бо­то­хо­лик; От­в­ра­ще­ние към слад­ко; Съ­чув­с­т­ващ; Тре­вож­ност за дру­ги­те. Важ­но ле­кар­с­т­во за проб­ле­ми с щи­то­вид­на­та жле­за.

Бе­ше й пред­пи­сан Ка­ус­ти­кум, LM-по­тен­ция, за 15 дни. На след­ва­щия ден й за­не­сох ши­шен­це­то. След ед­на сед­ми­ца й звън­нах, за да раз­бе­ра как се чув­с­т­ва, но тя още не бе­ше за­поч­на­ла ле­кар­с­т­во­то. Със­то­я­ни­е­то й се вло­ша­ва­ше. Ви­ди­мо й се ядо­сах, ка­зах й: "Ни­що не ти пре­чи, имаш уго­вор­ка за опе­ра­ция, вър­ви!"

След  око­ло де­се­ти­на дни ми се оба­ди и ми ка­за:"Мо­же ли да за­пи­шем час за ед­на моя ко­леж­ка, има проб­ле­ми със щи­то­вид­на­та жле­за и тя. Не мо­жеш да си пред­с­та­виш, ед­на сед­ми­ца ве­че пия ле­кар­с­т­во­то и  мо­га да прег­лъ­щам нор­мал­но, да си дви­жа вра­та, вклю­чи­тел­но и на­зад..."

Тя не оти­де на вто­ра­та опе­ра­ция. Жал­ко­то е, че ве­че й лип­с­ва  три чет­вър­ти от жле­за­та, но и до­се­га, по­ве­че от четири го­ди­ни ня­ма проб­ле­ми с нея.

Ней­на­та ко­ле­га, се бе вър­на­ла от чуж­би­на, къ­де­то бе­ше жи­вя­ла ня­ко­ко го­ди­ни. Оби­ча­ше да пъ­ту­ва, бе­ше не­до­вол­на, оп­лак­ва­ше се. Ле­кар­с­т­во­то, ко­е­то й бе­ше пред­пи­са­но бе Кал­ка­рея фос­фо­ри­ка 200 С, ед­нок­рат­но. Ня­ма­ше проб­ле­ми след то­ва. По­я­ви се ед­ва ми­на­ла­та го­ди­на (след 3 го­ди­ни) по­ра­ди ек­зе­ма на ръ­ка­та.

И още един слу­чай. Мла­да же­на, на 35 г., не­о­мъ­же­на, зак­ръг­ле­на, с ди­аг­но­за хи­по­ти­ро­и­ди­зъм от го­ди­на и по­ло­ви­на. Сър­це­то й прес­ка­ча, труд­но ра­бо­ти, спи й се, пос­то­ян­но й е сту­де­но. Има из­съх­на­ла ко­жа, гру­би лак­ти. Взис­ка­тел­на е, не оби­ча да то­ва­ри дру­ги­те с проб­ле­ми­те си. Мно­го пре­жи­вя­ва не­ща­та, "бо­ли ме за бед­ни­те хо­ра, из­бяг­вам да гле­дам та­ки­ва не­ща и по те­ле­ви­зи­я­та. Ка­то гле­дам но­ви­ни­те се въз­му­ща­вам, го­во­ря си са­ма вкъ­щи. Раз­п­ла­ках се ка­то да­ва­ха пър­ва­та опе­ра­ция на кос­тен мо­зък".

Как­во й се бе­ше слу­чи­ло пре­ди го­ди­на и по­ло­ви­на? "Си­гур­но имам стре­со­ве. Ба­ща ми из­бя­га през 1965 г., ви­дях го за пър­ви път през 1978, бях на 14-5 го­ди­ни. Бе­ше мно­го дра­ма­тич­но, ужас­но (до­ка­то раз­каз­ва то­ва, тре­пе­ри, ус­та­та й съ­що тре­пе­ри). Дя­до ми и ба­ба ми ме от­г­ле­да­ха, дя­до бе­ше про­фе­сор по ма­те­ма­ти­ка. На 5 го­ди­ни раз­б­рах, че той не ми е ба­ща. Ко­га­то ба­ща ми из­бя­ха имах­ме проб­ле­ми, май­ка ми я увол­ни­ха от ра­бо­та, мен не ме пус­ка­ха ни­къ­де..."

Стра­хо­ве - от асан­сьор, от пре­пъл­не­ни ав­то­бу­си, сли­за ви­на­ги, не оби­ча да хо­ди на ми­тин­ги, за­ду­ша­ва се при мно­го хо­ра, страх от ви­со­ко, от лифт.

Пред­пи­са­ние - Кал­ка­реа кар­бо­ни­ка, LM за две сед­ми­ци. На тре­та­та сед­ми­ца да нап­ра­ви тест, и ако има про­мя­на да спре ти­рок­си­на.

Още след пър­ва­та сед­ми­ца щи­то­вид­на­та жле­за за­поч­на да от­де­ля по­ве­че хор­мо­ни и на­ис­ти­на след око­ло ме­сец се на­ло­жи да намали посте-пенно и да спре Л-ти­рок­си­на. От­то­га­ва - ве­че три го­ди­ни не е има­ла ре­ци­див.