Лекувате ли страх от..рак?

Статията е предоставена с любезното съдействие на вестник „Хомеопатия за всички“

Нели Стефанова

С то­зи въп­рос за­поч­на ин­тер­вю­то си ед­на па­ци­ен­т­ка. Оче­вид­но то­ва бе­ше глав­ни­ят въп­рос, кой­то я въл­ну­ва­ше, ма­кар че ид­ва­ше с офи­ци­ал­на ди­аг­но­за ве­ге­та­тив­на по­ли­нев­ро­па­тия на ръ­це­те. Же­на­та бе­ше 43-го­диш­на, доб­ре сло­же­на, здра­ва на вид и то­зи въп­рос зву­че­ше из­не­над­ва­що. За­то­ва си го от­бе­ля­зах вед­на­га ка­то важ­но наб­лю­де­ние.

Оп­лак­ва­ни­я­та й бя­ха от из­т­ръп­ва­не на ръ­це­те - но­щем се бу­ди от то­ва в раз­лич­ни ча­со­ве, из­т­ръп­ва­не­то е най-сил­но в дла­ни­те и пръс­ти­те, по­доб­ря­ва се от раз­т­ри­ва­не. Усе­ща ръ­це­те си топ­ли, ис­ка й се да ги сло­жи ня­къ­де на сту­де­но мяс­то, да­же взе­ма лед и го дър­жи и та­ка се чув­с­т­ва по-доб­ре. Ръ­це­те са топ­ли и на до­пир. Из­т­ръп­ва­не­то се за­сил­ва след фи­зи­чес­ки труд. Ра­бо­ти на от­к­ри­то, на сер­гия и се на­ла­га да вди­га теж­ко. По­ня­ко­га, през зи­ма­та,  ръ­це­те й сил­но из­м­ръз­ват и ти­ча да ги грее с топ­ла во­да. Спи на­дяс­но, "за­ви­вам се чак до уши­те, без да ис­кам го пра­вя, до­ри и в топ­ло­то вре­ме".

Най-доб­ре се чув­с­т­ва нап­ро­лет. През ля­то­то се чув­с­т­ва от­ма­ля­ла, през зи­ма­та мръз­не, но е по-жиз­не­на. Пре­ди се­дем го­ди­ни по­чи­нал брат й, от рак. По­нес­ла го мно­го теж­ко. Не мо­же­ла да вли­за в апар­та­мен­та, не мо­же­ла да ос­та­ва са­ма. Пла­ка­ла мно­го, са­мо на­са­ме. Труд­но при­е­ла за­гу­ба­та (на­съл­зя­ва се и се опит­ва да се ов­ла­дее - си­гу­рен бе­лег, че още не я е пре­о­до­ля­ла)

От­то­га­ва я е страх, че ще ум­ре от рак.

До то­зи мо­мент би­ла оп­ти­мист; би­ла опо­ра за всич­ки - се­мейс­т­во­то, при­я­тел­ки­те си, до­ри за ко­леж­ки­те си. След то­ва се по­я­вил то­зи страх. Дру­ги стра­хо­ве ня­ма.

Пре­ди две сед­ми­ци би­ла бол­на от брон­хоп­нев­мо­ния и мно­го се уп­ла­ши­ла, тъй ка­то пак ре­ши­ла, че има рак.

Чес­то при при­тес­не­ние усе­ща бу­ца в гър­ло­то си, в ям­ка­та на вра­та (со­чи там) и се за­ду­ша­ва. Не оби­ча да но­си по­ло и стег­на­ти яки.

Има до­бър апе­тит. Не оби­ча маз­ни ри­би и сла­ни­на.

Раз­ве­де­на е, има 13-го­ди­шен син. Спра­вя се доб­ре. Раз­во­дът й не е бил сът­ре­се­ние за нея прос­то, ре­ши­ла и си отиш­ла. Въз­ди­ша по вре­ме на ин­тер­вю­то, мно­го чес­то и не­вол­но, оче­вид­но без да го осъз­на­ва. Мен­зи­сът й е "ка­то ча­сов­ник".

От око­ло го­ди­на е поч­на­ла да усе­ща, че се умо­ря­ва лес­но. По­ня­ко­га до­ри сгъ­ва­не­то на за­вив­ки­те я умо­ря­ва и тряб­ва да лег­не, за да си по­е­ме въз­дух. Пра­ви­ли са из­с­лед­ва­ния на щи­то­вид­на­та жле­ва - без осо­бе­нос­ти.

Има ед­но осо­бе­но бо­лез­не­но усе­ща­не под ля­ва­та плеш­ка, ка­то зас­мук­ва­не, "ся­каш там има маг­нит".

До­ка­то го­во­ри, ту се на­съл­зя­ва, ту се смее, ту пак ста­ва мно­го тъж­на и ско­ро след то­ва пак се смее.

От­ка­за­ла ци­га­ри­те след смърт­та на брат си.

В се­мей­на­та ис­то­рия има още два слу­чая на рак - дя­до и ле­ля по май­чи­на ли­ния.

Има тре­вож­ни съ­ни­ща - за брат си, за уви­ти око­ло кра­ка­та й змии, че се на­ми­ра в зат­во­ре­но прос­т­ран­с­т­во. От­но­во въз­ди­ша, до­ка­то ги раз­каз­ва. Го­во­ри не мно­го охот­но, ся­каш се чув­с­т­ва зас­ра­ме­на от то­ва, че има нуж­да от по­мощ. Има бол­ки в лум­бар­на­та об­ласт, са­мо при на­веж­да­не.

При ре­пер­то­ри­за­ци­я­та бя­ха из­б­ра­ни след­ни­те руб­ри­ки: Ум, страх от рак; Бо­лес­ти от смрът­та на ро­ди­те­ли или при­я­те­ли; Въз­ди­ша; Не­вол­ни въз­диш­ки; Про­мен­ли­ви нас­т­ро­е­ния; Край­ни­ци, из­т­ръп­ва­не на гор­ни­те край­ни­ци, но­щем; из­т­ръп­ва­не на гор­ни­те край­ни­ци но­щем в лег­ло­то; го­ре­щи­на в ръ­це­те, но­щем; Хра­ни, от­в­ра­ще­ние към маз­но; Гър­ло, усе­ща­не за бу­ца; Бол­ки в гър­ба, в лум­бар­на­та об­ласт, при на­веж­да­не; Об­щи, про­ти­во­ре­чи­вост и сме­ня­щи се стра­ни.

Най-доб­ре пред­с­та­ве­но­то ле­кар­ст­во­ в то­зи под­бор на сим­п­то­ми­те е Иг­на­ция. Бе нап­ра­ве­на ди­фе­рен­ци­ал­на ди­аг­но­за със след­ни­те въз­мож­ни ле­кар­с­т­ва:

Ла­хе­зис - имат бу­ца в гър­ло­то, топ­ли­на в  ръ­це­те, вло­ша­ва­не от топ­ло вре­ме, бо­лес­ти от мъ­ка, не оби­чат стег­на­ти яки...

Си­ли­ка - не са та­ка про­ти­во­ре­чи­ви в по­ве­де­ни­е­то си, зи­мор­ни­ча­ви са и ня­мат страх от рак (при­със­т­ва в мно­го от гор­ни­те руб­ри­ки).

Кар­ци­но­зин - се­мей­на­та ис­то­рия, има страх от рак, топ­лок­ръв­ни, емо­ци­о­нал­ни и т.н. Но от­но­во не са тол­ко­ва про­ти­во­ре­чи­ви. И ма­кар че на пръв пог­лед у па­ци­ен­т­ка­та мо­гат да се ви­дят от­дел­ни "от­къ­си" от кар­ти­ни­те на ня­кол­ко  ле­кар­с­т­ва,  ре­ших да не дам Кар­ци­но­зин се­га, а да го имам пред­вид ка­то ми­аз­ма­тич­но ле­кар­с­т­во, ако се на­ло­жи в бъ­де­ще.

Пред­пи­са­ние Иг­на­ция 200 С.

След един ме­сец

Ръ­це­те й ве­че не из­т­ръп­ват но­щем. Ве­че не въз­ди­ша. По­пи­тах я за стра­ха й от рак и тя от­го­во­ри с ле­ка из­не­на­да: "Ха, май не ги мис­ля ве­че те­зи не­ща!"

Топ­ли­на­та в ръ­це­те й  се явя­ва мно­го по-ряд­ко от пре­ди. Не е чув­с­т­ва­ла бу­ца в гър­ло­то то­зи ме­сец. Вър­на­ло се е ед­но усе­ща­не от мла­ди­ни, за ко­е­то е заб­ра­ви­ла да ми ка­же - по­ду­ва­не на гър­ди­те и зър­на­та пре­ди мен­зис. "Зас­мук­ва­що­то" усе­ща­не под ля­ва­та плеш­ка се е по­я­вя­ва­ло за крат­ко и по-ряд­ко (всъщ­ност пре­ди е би­ло поч­ти пос­то­ян­но). Все още труд­но се кон­цен­т­ри­ра на мо­мен­ти и се случ­ва да си заб­ра­ви ми­съл­та. "Дру­го не се се­щам. Доб­ре съм" - каз­ва тя ка­то ре­зю­ме.

Иг­на­ция 200, вто­ра до­за.

След три ме­се­ца

Обаж­да се по те­ле­фо­на. Ве­че е мно­го доб­ре. Ня­ма оп­лак­ва­ния, ра­бо­ти и не се умо­ря­ва. "Умът ми щра­ка доб­ре".

Ве­че вто­ра го­ди­на не е взи­ма­ла ле­кар­с­т­во и все та­ка е доб­ре. Ед­но от въз­мож­ни­те обяс­не­ния за доб­ро­то раз­ви­тие на то­зи слу­чай е мо­же би фак­тът, че в  лич­на­та ис­то­рия на па­ци­ен­т­ка­та Иг­на­ция бе­ше мно­го по-сил­но из­ра­зе­на от­кол­ко­то Кар­ци­но­зин. За­то­ва въп­ре­ки въз­мож­ни­те ми­аз­ма­тич­ни преч­ки Иг­на­ция свър­ши мно­го доб­ра ра­бо­та, при то­ва без да пре­диз­вик­ва сил­на ле­чеб­на кри­за, а са­мо ле­ко връ­ща­не на ста­ри сим­п­то­ми. Кар­ци­но­зин бе­ше по-доб­ре пред­с­та­вен в се­мей­на­та ис­то­рия, но не тол­ко­ва у са­ма­та па­ци­ен­т­ка. Но са­мо бъ­де­ще­то ще по­ка­же да­ли в един мо­мент от жи­во­та си тя ня­ма да има нуж­да и от то­ва ле­кар­с­т­во.